№ 290
гр. гр.Несебър, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101761 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Е.С. на комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., подадена чрез адвокат Ст. Т. Ст. от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.******* против ВС. Л. СК., гражданин на Руската Федерация, роден
на **********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр.***.
В исковата молба се сочи, че ответникът С. е собственик на самостоятелен
обект, представляващ Апартамент ***, с идентификатор № ****, находящ се във вх.Е,
на трети етаж в комплекс „Г.Х.”, с административен адрес: гр. Несебър, КК Слънчев
бряг, местност „Б.“, със застроена площ от 61.77 кв.м., 7.51 кв.м. идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента, ведно с
общите части възлиза на 69.28 кв.м.
Твърди се, че на 09.09.2014г. собствениците на самостоятелни обекти избрали
общо събрание (ОС) за форма на управление на етажната собственост (ЕС) на
комплекса. По т. 3 от дневния ред, събранието взело решение, с което се определя
годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 7 /седем/
евро на кв.м. Протоколът от ОС бил изготвен същия ден, за което било поставено
съобщение, което се удостоверило с предвидения в чл.16, ал.7 от ЗУЕС протокол.
Сочи се, че на 08.09.2017г. било проведено последващото ОС на ЕС, на което
етажните собственици по т.5 от дневния ред взели решение за определяне на
годишната такса за управление и поддържане на общите части за 2017г. и за 2018г. в
размер на 6 /шест/ евро на кв.м. и годишната такса за ремонт и обновяване, с годишна
вноска в размер на 1 евро на кв.м. Протоколът от ОС бил изготвен на 08.09.2017г.,
което обстоятелство било оповестено на същия ден. Поставянето на съобщението било
удостоверено с предвидения в чл.16, ал.7 от ЗУЕС протокол. Твърди се, че за 2018г. не
е бил сключван договор с трето лице за управление и поддръжка на комплекса. Твърди
се, че за притежавания апартамент ответникът дължал следните суми за 2018г.:
1
сумата в размер на 309,30 евро, представляващи годишна такса за управление и
поддръжка, равняващи се на 604,94 лева, както и
сумата в размер на 51,55 евро, представляваща годишна вноска във фонд ремонт
и обновяване, равняващи се на 100,82 лева.
Сочи се, че за 2018г. ответникът не бил заплатил етажните разходи за
притежавания от него обект, въпреки че задълженията са възникнали и са станали
изискуеми. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС решенията на
общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове и когато срокът не е
определен решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на
чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Навежда се, че Общото събрание, проведено на 09.09.2014г., не
било взело решение в какъв срок следва да се заплащат етажни разходи за
последващите години. Сочи се, че въпреки това задължението им за плащане не може
да възникне и стане изискуемо по-късно от края на съответната календарна година. На
Общото събрание, проведено на 08.09.2017г., също не било взело решение в какъв срок
следва да бъдат изпълнени решенията му. Сочи се, че задължението за плащане не
може да възникне и стане изискуемо по-късно от края на съответната календарна
година. На следващо място се сочи, че за забава на етажни разходи за процесния
апартамент, ответникът дължал законни лихви, както следва:
за задължението за етажни разходи за управление и поддръжка за 2018г.
ответникът дължал законна лихва в размер на 93,40 евро върху сумата от 309,30
евро за периода от 01.01.2019г. до завеждане на исковата молба – 29.12.2021г.,
както и лихва от завеждане на делото до окончателното заплащане на главното
задължение,
за задължението за вноски фонд Ремонт и обновяване за 2018г., ответникът
дължал и законна лихва в размер на 15,57 евро върху сумата от 51,55 евро, за
периода от 01.01.2019г. до завеждане на исковата молба, както и лихва от
завеждане на делото до окончателното заплащане на главното задължение.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ВС. Л. СК. да заплати на Е.С. на комплекс
„Г.Х.“ сумата от 360,85 евро /триста и шестдесет евро и осемдесет и пет евроцента/,
равняващи се на 705,76 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка и
фонд Ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Г.Х.“ за 2018г., сумата от
108,97 евро /сто и осем евро и деветдесет и седем евроцента/, равняващи се на 213,13
лева, представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2019г. до
завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2021г. до окончателното заплащане на
вземането. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените
по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответника С. особен представител - адв.Ст. П. М. от АК-Бургас, с
който изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на
исковете по основание и размер. На първо място, се твърди, че ищецът е изчислявал
лихви за забава за период, в който е действал чл.6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. На следващо място се сочи, че особения представител не е отрил взетите
решения на общите събрания (представените протоколи от 2014 г. и 2017 г.) да са били
2
оспорвани по съдебен ред, което в действителност ги прави стабилни. Навежда се, че
съгласно взетото в т.3 от протокола от ОС на собствениците на Етажната собственост в
к-с „Г.Х.” - гр.Несебър, проведено на 08.09.2017г., управителят бил упълномощен да
подпише договор за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на (управителя), които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица. В т.4 от същия протокол ОС е взело решение и е
упълномощило управителя да сключи договор за поддръжка на общите части с
управляваща компания. Твърди се, че управителят не е изпълнил нито едно от двете
(липсват валидно сключени договори за поръчка с вписани в него параметри за
дейностите, които следва да бъдат заплащани от собствениците), което поставя въпроса
не само за основателността на иска, но и за допустимостта му - на кого трябва да
престира ответника С., за какви услуги извършвани в комплекса, съответно кой е
легитимиран да предяви исковете пред съда, след като не са били подписани нито един
от договорите за поддръжка на комплекса. Били ли са въобще извършвани дейностите
по поддръжката и управлението и от кой, за да бъдат дължими суми от собствениците
на самостоятелни обекти. Сочи се, че волята на Общото събрание на Етажната
собственост на сградата не е бил изпълнена, а тя е била да се заплащат съответните
суми на кв.м. при надлежно сключен договор за поддръжка и управление с
юридическо или физическо лице (т. 3), или с управляваща компания (т. 4), поради
което се твърди, че ответната страна не е задължена по договор. Излага се, че при това
положение не може да се приеме, че за ответната страна съществува валидно
задължение да заплати на управителя дължимата от негова страна парична вноска и по
този начин да погаси своето задължение. На следващо място се сочи, че не става ясно
как е формирана претендираната от ищеца главница и се развиват съображения в тази
насока. Предвид гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендират се съдебни
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявените искове, ведно с приложените писмени доказателства. Сочи, че
възражението относно липсата на материалноправна легитимация на ищеца е
неоснователно. В тази връзка твърди, че правото на етажната собственост да събира
разходи произтича от закона и не може да бъде отнета, дори част от правомощията да
бъдат предоставени на външно лице. Заявява неотносимост на възражението, че не е
установено да са извършвани дейности по управление и поддръжка. Предвид
гореизложеното моли съда да уважи изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от
ГПК.
Назначеният на ответника особен представител не се явява в съдебно заседание.
Изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа подадения отговор на
исковата молба. Изразява становище по същество, с което моли исковите претенции да
бъдат изцяло отхвърлени.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като
съобрази становищата на страните, и приложимия закон, съдът прие от фактическа и
правна страна следното:
3
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 44, том ІІ, рег.№ 2353, дело № 233 от 2017г. на Нотариус с рег.№
600 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър /л.17 - 18 вкл./ се установява, че
ответника ВС. Л. СК. е собственик на самостоятелен обект в процесната Е.С. на
комплекс „Г.Х.”, разположен в сграда с идентификатор ***, представляващ: Жилище -
Апартамент ***, на трети етаж, със застроена площ от 61,77 кв.м, ведно с 7,51 кв.м
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на
апартамента, ведно с общите части възлиза на 69,28 кв.м.
По делото не се спори, а и от представеното по делото Уведомление по чл.46б от
ЗУЕС /л.19/ се установява, че управител на процесната Е.С. е М.П.Ч..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на
имот в процесната ЕС, както и че с влезли в сила решения на Общото събрание на
Етажната собственост, проведени на 09.09.2014г. и на 08.09.2017г. са определени
годишни такси за разходите за управление и поддържане на общите части на
самостоятелните обекти в сградата - Е.С., дължими от етажните собственици. В негова
тежест е да докаже размера на претенцията си, както и че е настъпила изискуемостта на
вземането. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането, съответно
отпадане задължението му да заплати претендираните суми. Тежестта на доказване е
указана на страните с Определение № 498 от 26.04.2022г., постановено по настоящото
дело /л.56-58 вкл./.
По иска с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответника С. е
собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на
Е.С..
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. На
основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
проведеното на 09.09.2014г. Общо събрание на Е.С. на комплекс „Г.Х.“ /л.5 - 7 вкл./, е
взето решение по т.1 от дневния ред, с което за управител на Етажната собственост е
избран М.П.Ч.. Взето е и решение по т.3 и т.4 от дневния ред за размера на дължимата
от всеки от етажните собственици годишна такса за разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата в размер на 7 /седем/ евро на кв.м. без ДДС,
дължима от 2015г. Общото събрание упълномощило управителят на Етажната
собственост да сключи договор с „Компания Хотелски Мениджмънт“ ЕООД, избрана
за управление и поддръжка при посочените в офертата параметри. За изготвения
протокол от проведеното ОС на ЕС е съставено обявление, което е било залепено на
15.09.2014г. в 13.00 часа на входа на ресторанта в процесния комплекс /л. 8/. От
управителят М.Ч. е било подадено Уведомление по чл.46б от ЗУЕС до Община
Несебър на 11.09.2014г. /л. 19/.
Установява се, че на 08.09.2017г. е било проведено Общо събрание на Етажната
собственост на комплекс „Г.Х.“ /л. 9 - 15 вкл./, на което били взети редица решения,
4
сред които: решение по т. 1 - за приемане на отчет за приходите и разходите по
поддръжка на комплекса за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; решение по т. 2 от
дневния ред - за избор на М.Ч. за управител на Етажната собственост; решение по т. 3
от дневния ред - за упълномощаване на управителя да подпише договор за възлагане на
дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо
лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на (управител),
които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица; решение по т. 4 от
дневния ред - за упълномощаване на управителя да сключи договор за поддръжка на
общите части с управляваща компания; решение по т. 5 от дневния ред - за приемане
на размер на паричната вноска по фонд ремонт и обновление в размер на 1 /едно/
евро на кв.м. и такса за поддръжка в размер на 6 /шест/ евро на кв.м.; решение по
т. 6 от дневния ред - за упълномощаване на управителя и/или управляващата компания
да предприеме мерки за принудително събиране на вземанията от собственици и
ползватели, платили задълженията си към етажната собственост; решение по т. 7 от
дневния ред - за приемане на предложението „Инвестбанк“ АД да бъде освободена от
плащането на такса за управление и поддръжка за притежаваните от нея самостоятелни
обекти в к-с „Г.Х.“, в замяна на предоставеното ползване на земята и басейна от
собствениците в комплекса; решение по т.8 от дневния ред - обсъждане на разни. За
изготвения протокол от проведеното Общо събрание е съставено обявление, което е
било залепено на 14.09.2017г. на входа на зала до ресторанта в комплекса.
По делото липсват данни взетите решения на проведените на 09.09.2014г. и на
08.09.2017г. Общи събрания на Етажната собственост да са били предмет на обжалване
по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила
и подлежат на изпълнение. С приетото решение по т.5 от дневния ред, взето на
проведеното на 08.09.2017г. ОС на ЕС, за етажните собственици е възникнало
задължението за заплащане на такса за поддръжка в размер на 6 /шест/ евро на кв.м. и
такса за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 1 /едно/ евро на кв.м. Цитираното
решение съдържа изричната воля на собствениците за определяне на таксите в
посочените размери. Решението по т. 5 е годен акт, с който са определени разходи по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. По делото няма данни ответната страна да
е изпълнила своите задължения, поради което не може да се приеме, че отправените
към нея претенции са погасени.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в
сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици
включително и за тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното,
настоящият състав счита, че ответната страна, като собственик на процесния
апартамент ***, дължи такса за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2018г. Съдът счита, че размера на претендираните от ответника С. такси
за 2018г. са ясно формулирани и правилно изчислени, поради което и възражението в
тази насока се явява неоснователно. Обстоятелството, че в решението от 09.09.2014г.
не бил посочен срока, за който се отнасял размера на така приетата такса за поддръжка
и управление, не води до неоснователност на ищцовата претенция. Съгласно
практиката на ВКС, решенията на ОС на ЕС имат действие до тяхната промяна или
отмяна.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника относно
липсата на съществуващо валидно задължение на С. да заплати на управителя
дължимите такси, поради неизпълнената воля на ОС на ЕС да сключи договор за
поддръжка и управление с физическо или юридическо лице, или с управляващата
5
компания. В теорията и практиката няма спор, че ЗУЕС предвижда специална
правосубектност за ЕС, по смисъла на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, а представителството се
осъществява по силата на закона от управителя. В този ред на мисли, титуляр на
вземанията за вноски и такси за поддръжка на общите части е етажната собственост.
Етажната собственост, действайки чрез своя управител, е активно легитимирана да
води съдебни производства за установяване и принудително изпълнение на тези
задължения на собствениците на самостоятелни обекти. Това правно положение не
може да бъде изключено и чрез възлагане на правомощия на външно за собствеността
лице, предвид принципа, че титуляра на едно право винаги може да го упражни по своя
преценка. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, Председателят на ЕС
/управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото
събрание. Гореизложеното налага извода, че претендираните такси за 2018г. се дължат
на Етажната собственост.
Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца
иск за осъждане на ответника да заплати на процесната Е.С. сумата общо в размер на
360,85 евро, представляващи дължима такси за управление и поддържане и фонд
„Ремонт и обновяване“ на общите части на сградата за 2018г., поради което същият
следва да бъде изцяло уважен.
Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗУЕС обосновава основателност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от
ЗЗД за лихва за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на
изискуемостта, до датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите. Що се отнася до претендираната лихва върху
сумата за периода от 01.01.2019г. до 22.12.2021г., следва да се обърне внимание, че за
периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг. от
чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
според който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Ето
защо исковете за лихва следва да бъдат отхвърлени за периода 13.03.2020г. -
09.04.2020г. С оглед гореизложеното дължимата лихва за периода от 01.01.2019г. до
датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021г. възлиза в размер на 209,17 лева, до
който размер следва да бъде уважена претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Над уважения
размер до претендирания такъв от 213,13 лева, предявеният иск за лихви за забава
следва да бъде отхвърлен.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят заплатените по делото разноски възлизащи общо в размер на размер на
756,72 лева, съразмерно на уважената част на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВС. Л. СК., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г.,
с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр.*** да заплати на Е.С. на комплекс „Г.Х.“,
находяща се в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност „Б.“, представлявана от
6
управителя М.Ч., , със съдебен адрес: гр.******* /чрез адв.Ст. Т. Ст. от АК-Бургас/,
сумата общо в размер на 360,85 евро /триста и шестдесет евро и осемдесет и пет
евроцента/, представляваща дължима такса за поддръжка и управление на общите
части на комплекс „Г.Х.“ и годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г.,
приети с решение на Общото събрание на Етажната собственост от 08.09.2017г. и
дължими за Апартамент ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ВС. Л. СК., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр.*** да заплати на Е.С. на
комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., , със съдебен адрес: гр.******* /чрез адв.Ст. Т. Ст.
от АК-Бургас/, сумата общо в размер на 209,17 лева /двеста и девет лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до
датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания такъв от 213,13 лева.
ОСЪЖДА ВС. Л. СК., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр.*** да заплати на Е.С. на
комплекс „Г.Х.“, находяща се в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност „Б.“,
представлявана от управителя М.Ч., , със съдебен адрес: гр.******* /чрез адв.Ст. Т. Ст.
от АК-Бургас/, сумата общо в размер на 756,72 лева /седемстотин петдесет и шест лева
и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7