Решение по дело №220/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 367
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 12 октомври 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

25,06,2020

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета  година, в състав:                                                                  

                                                                                              Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 220/20.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от "Х" АД ,ЕИК ******;гр.Велинград, ул. „А.Ч.“ №**, представлявано от К.Х.Т. с ЕГН **********, Х.К.Т. с ЕГН **********, М.П.В. с ЕГН ********** против НП 467997- F501594/09,10,19 на директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател  за нарушение на чл.3, ал.3, Т,1 от НАРЕДБА Н-8/29.**,2005 вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 КСО. 

С жалбата и становището по същество на процесуалния представител  се заявява незаконосъобразност в процесуално -правен, обоснована с погазване изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН и такава, дължима на неспазване на срока за съставяне на акта по чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството- жалбоподател има качеството на осигурител, доколкото е работодател на наети по трудови правоотношения лица. В това качество има задължение да подава за всеки месец декларации образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” и образец 1 „Данни за осигуреното лице“. За всеки календарен месец декларацията образец 1 или 6 следва да бъде подадена съгласно чл.3, ал.3, т.1 от НАРЕДБА Н-8/29.**,2005 вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО до 25-то число на следващия.

На 26.02.19г. по електронен път в НАП постъпил и бил входиран под № 05-00-104 от същата дата сигнал (л.79) с твърдения, че дружеството не е подало такива декларации за месеците декември 2018г. и януари 2019г.  Била извършена проверка, констатирала верността на твърденията в сигнала, за което и дружеството било уведомено с писмо изх.№ 5832-1/21,03,19г. (л.80).

На 19,04,19г. била изготвена от инспектор по приходите Щ.сл. бележка( л.81), адресирана до Дирекция „Контрол“ в ТД НАП Пловдив, съдържаща също констатации за неподадени от дружеството до момента декларация образец 1 и 6 за месеците декември 2019 и януари 2019г.

С резолюция за извършване на проверка от 16,05,19г. ( л. 70) е възложена извършване на такава по отношение спазване на данъчно-осигурителното  законодателство от дружеството- жалбоподател във връзка с горния сигнал . С резолюцията бил определен за отговорник по проверката св. К. .

 Още същия ден на 16,05,19г. той извършил проверка в електронния масив на НАП досежно подадените от дружеството декларации по образец 1 и 6 и установил, че такива не са подадени в срок за много месеци до май 2019г. .

  На 22,07,19г., в отсъствие на представител на дружеството и без то да бъде уведомено съставил за съставяне на АУАН, св. К. съставил 22 АУАН ( виж възражението, жалбата и показанията му)  за неподадени в законоустановения срок ( до края на април 2019г). декларации образец 1 или образец 6. Всички тези актове били предявени на 26,07,19г. на законов представител М. В..

 По повод на тези актове и преди да ги предяви на законов представител на дружеството, К. отново извършил към 24,07,19г. дали за последния месец - май  2019 г. дружеството е изправно по отношение на декларации образец 1 и образец 6.  Установил, че не са подадени и двете декларации и поради това  на 24,07,19г. съставил поцесния акт за това, че за м. май 2019г. декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ не била подадена до 26,06,2019г.

Актът бил предявен на 26,07,19 на един от законовите представители М. В. и след като постъпилото възражение е прието като неоснователно- било издадено процесното НП.

Последното са атакува с резонни, но частично основателни доводи за неговата законосъобразност.

На първо място - правилно се настоява, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя без да са били налице предвидените за това предпоставки по чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Напълно безспорно установено е ( виж вкл. показанията на актосъставителя), че дружеството- жалбоподател не е било поканено за съставяне на процесния акт, но въпреки това той е съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН ( която норма предвижда възможност за съставяне на акта само в случаите, когато нарушителят е бил надлежно поканен, но не се е явил). Това несъмнено се явява процесуално нарушение, но въпросът е дали е съществено, тъй като критерий за тази „същественост“ (респ. за влиянието му върху съдбата на издаденото НП) е дали засяга по някакъв начин правото на защита. Само, ако допуснатото нарушение на процедурата е довело до ограничаване на това фундаментално право, то ще бъде съществено и ще води до отмяна на НП.

Гарантираната от ЗАНН възможност нарушителят задължително да бъде уведомен, че по отношение на него ще бъде съставен акт за установено административно нарушение създава фактическа възможност той да присъства на съставянето и да възприеме достоверността на отразената дата на съставяне и лицата, които ( евентуално) се сочат като съставител и свидетели на съставяне. По отношение на останалите обстоятелства, които се съдържат в този документ - описаните обстоятелства по извършване на нарушението - нарушителят може да упражни правото си на защита и след действието, следващо съставянето на акта -  неговото предявяване и връчване на екземпляр от него ( незабавно след предявяване и в тридневен срок след това) . Така, ако не присъства на съставяне на акта, но той впоследствие му бъде надлежно предявен и с връчен препис, за нарушителя е гарантирана възможността да се защити по фактите на обвинението, но не и по отразените данни за датата на съставяне, съставител  и свидетели на съставянето. Най- съществено отражение върху процесуалната годност на акта може да окаже недостоверната дата на съставяне, с оглед регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН относно нея. Затова и в тази връзка основателно възникват съмнения дали актосъставителят е спазил срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, респ. дали не е посочил датата , така че си осигури спазването на този срок. В този смисъл задължителната покана до нарушителя гарантира неговото знание за съставяне на акта и от неговата воля зависи дали той щи присъства на това съставяне. Липсата на такава покана открива възможността за административен произвол - административният орган да постави дата на съставяне на така, така че да си гарантира срока по чл. 34 от ЗАНН.

 Като се имат предвид тези разсъждения и представени разпечатки от ел. регистър на АУАН в НАП, в процесния случай датата на съставяне е достоверна и липсата на покана до дружеството-жалбоподател за съставяне на процесния акт не е довело до злоупотреба с датата на съставяне на акта. Като такава е посочена 22,07,19г., а  предявяването му е само четири дни по-късно 26.07.19г. В НАП се поддържа регистър на  издаваните АУАН и номерата им се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт. Представената разпечатка установява, че процесният  акт е издаден на посочената в него дата. Затова и в настоящия случай, при който актът е и предявен четири дни по-късно, нерегламентираното отсъствие на дружеството, което не е канено за съставяне на акта, не е засегнало правото на защита. Не може да се приеме, че само формалното неизпълнение на изискванията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН обосновава незаконосъобразността на санкционния акт.

Другото, претендирано с жалбата и по същество, основание за неговата незаконосъобразност, касаещо срока по чл. 34 от ЗАНН също не е налице . То също касае акта, но от гледна точка на спазените срокове за неговото съставяне с оглед момента на установяване на нарушителя и нарушението. Според твърденията на актоставителя, които не са опровергани по никакъв начин, още на 16,05,19 г. -  в деня, когато му била връчена резолюцията за възлагане на проверката , той извършил такава в електронния масив на НАП досежно подадените от дружеството декларации по образец 1 и 6 и установил, че такива не са подадени в срок за много месеци до процесния - май 2019г., за който срокът все още не бил изтекъл ( изтича на 25,06,19).    Като установил, че за много месеци преди май 2019г. не са спазени сроковете за подаване на декларации образец 1 и образец 6 съставил на 22,07,19г. редица актове за административни нарушения. за всички тези актове, касаещи периоди преди процесния, се обосновава изводът за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН, тъй като от момента на установяване на нарушението и нарушителят до съставянето на съответния акт на 22,07,19г. е изтекъл тримесечния срок по ЗАНН. Този извод произтича от  коректно предоставените от процесуалния представител на НАП данни, съдържими в документите на л.79,80 и 81. Става ясно от тях, че още на 26,02,19г. е бил подаден по електронен път сигнал относно неспазени от дружеството срокове за подаване на процесния вид декларации за месеците декември 2018 и януари 2019г.  На 21,03,19г. с писмо дружеството е било информирано от главен инспектор по приходите в НАП - Щерева, че е констатирано неподаване на декларации обр.1 и обр.6 за м.**/18г. и  за 01/19г. Така ясно е, че  най -късно до тази дата 21 март 2019г. дата компетентен орган е правил проверка в базата електронни данни за декларациите обр.1 и обр. 6 и при тази проверка за него са били налични и очевидни всички данни относно периодите преди декември 2018г. Тоест - към този момент 21,03,19г. компетентен административен орган, при всички положения, е добил сведения и е установил и данни относно декларации за месеците, предхождащи декември 2018 г. Да се приеме обратното - че са установени само данните за месеците  **/18 и 01/19- е житейски и логично абсурдно и е само стремеж да се осуети извода за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН относно всички съставени от св. К. актове ( виж жалбата за броя на НП) , респ. процесния .   Издаването на резолюцията от 16,05,19г.  е било само с цел да се осуети изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН за всички актове, съставени за периоди до декември 2019г. А този срок за акответе относно тези месеци е изтекъл от 21.03.19г до  21 юни 2019 г. ( чл. 34, изр.ІІ ЗАНН), и съставените на 22, 07, 19 г. след това АУАН за декларации за периоди до декември 2018г. не са съобразен с изискването на чл. 34, изр. ІІ, пр.І   от ЗАНН.

Настоящият случай обаче е различен. Съвсем логични и убедителни са показанията на актосъставителя ( виж и в с.з. на 10,06,20), че по повод съставените множество актове на 22,07,19г. и преди да ги предяви, той извършил отново проверка на дружеството в ел. масив и установил, че декларации то не е подало и за месец май. Тази проверка била направена на 24,07,19г.  - това е и датата, на която е установено нарушението и нарушителят. В този смисъл , по отношение на АУАН за процесния месец - май 2019г. срокът по чл. 34 от ЗАНН не е изтекъл.  

Извън горното обсъждане, направено по конкретно претендирани от защитата основания, се извърши цялостна проверка за процесуалната годност на акта и на НП.  И двата административни акта са издадени от компетентни органи, в рамките на делегираните им правомощия и териториална компетентност. Имат съдържание, което представя детайлно и ясно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, което е получило и своята съответна правна квалификация.  

В хода на съдебния контрол не се установиха процесуални нарушения, които да рефлектират върху тази законосъобразност на НП.

Неоснователно се претендира такава и в материално-правен аспект. Конкретното възражение против нея почива на  чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“, изречение второ от Наредбата - „при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението“, като то е скрепено с неверни  твърдения за изплатени възнаграждения за този май 2019г. Тъкмо в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“, изречение второ от Наредбата. От представената справка на л. 65 относно данни за осигуряването за май 2019г. става ясно, че декларациите за 20 лица са входирани на 29,07,19г., а във вертикална колона „Дата на изплащане/начисляване“ и кодове за „Вид плащане“ са отразени само кодове  5 и 8, значението на които става ясно от

предвид указанията относно попълването на декларацията по образец 1, дадени в приложение №1 относно попълване на вертикално каре пункт 8 „вид плащане“ :

- код 5: изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение;

- код 8: за удържан данък и авансов данък от работодателя и

- код 6 - е кодът за допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца.

В предоставената от самото дружество декларация на л. 65 за месец май 2019г., както се посочи, има отразени видове плащания само по код 5 и 8 . И нито едно - за нито един работник - по код 6, което означава, че не са начислени или изплатени доходи от трудова дейност след 25-о число на месеца. В този смисъл напълно неоснователно се претендира от защитата основание по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“, изречение второ от Наредбата, тъй като доказана е липсата на плащане в тази хипотеза и респ. до края на месеца. Затова и правилна е позицията на представителя на НАП, че предвид тези данни, които са декларирани от самото дружество, ирелевентни е липсата на проверка на ведомости за заплатите.

Горните разсъждения правят нарушението напълно доказано. Следва изрично да се отрази, че то правилно е квалифицирано като бездействие по отношение на задължение, произтичащо от посочените в акта и в НП правни норми на действащия тогава подзаконов нормативен акт - НАРЕДБА № Н-8 от 29.**.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.  Последващата отмяна на този нормативен акт не рефлектира върху съставомерността на нарушението, изразяващо се в процесното бездействие, тъй като то запазва статута си на административно нарушение в действащата от 3.01.2020 г. НАРЕДБА № Н-13 от 17.**.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица ( чл. 4,ал.1 ).

Според действащата по време на извършване на нарушението и сега правна уредба на обществените отношения, засегнати с нарушението, с подаването на декларация обр. 1 се гарантират осигурителните права на заетите по трудово правоотношения лица. Така се контролира ежемесечно дали са начислени и заплатени не само трудовите възнаграждения, но и осигурителните вноски - за здравно, пенсионно осигуряване,  обезщетения за безработица, майчинство и др. С подаването на декларацията /чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО/ тези вноски стават задължителни за погасяване в посочения размер и на посоченото основание.  При неподаване на декларация се засягат пряко посочените права на работниците, а остава ощетен и фиска от невнесените осигурителни вноски и данък. В този смисъл претенцията за маловажност следва да се отхвърли. Още повече, че, както се коментира горе, в случая става въпрос за над 20 аналогични нарушения ( неподадени декларации  обр.1 и обр.6) , изразяващи се основно в неподадени в срок декларации , с което са засегнати права на работниците и държавния бюджет ( независимо, че за основаната част от актовете се откриха съществени процесуални нарушения и на това основания се отмениха издадените въз основа на тях НП-ия).    

Обжалваното обаче по изложените горе съображения следва да се потвърди, като с него е наложена минимално предвидената по чл. 355, ал.1 от КСО имуществена санкция - 500 лева.

Предвид изхода на делото и чл. 63, ал.4 от ЗАНН в тежест на дружеството жалбоподател и на претендираното от процесуалния представител на НАП основание следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като се има предвид фактическата и правна сложност на делото 

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                              

                                               Р       Е       Ш     И:

         ПОТВЪРЖДАВА НП 467997- F501594/09,10,19 на директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на "Х" АД ,ЕИК ******;гр.Велинград, ул. „А.Ч.“ №**, представлявано от К.Х.Т. с ЕГН **********, Х.К.Т. с ЕГН **********, М.П.В. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 КСО. 

ОСЪЖДА "Х" АД ,ЕИК 1**621432, седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. „А.Ч.“ №**  да заплати на  Националната агенция по приходите - СОФИЯ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: