Решение по дело №1488/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1412
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 3 август 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110201488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1412/11.7.2019г.

гр.в., 11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тринадесети май    през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД 1488 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Ф.К.Ф. срещу наказателно постановление № 11-01-53/18.07.2017 год. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗДФИ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 32 ал.4 от Наредба № 2/31.03.2006 г. /отм./ за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

В депозираната до съда жалба, допълнена с молба относно доводите за обжалване се твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че в АУАН и нП липсва описание на фактическите обстоятелства, сочещи съставомерни признаци на извършеното нарушение, с оглед на което не може да се установи какво конкретно изпълнително деяние му се вменява, че е извърши. Сочи се, че в НП липсва извод извършени ли са изобщо транспортни услуги, в какъв обем, какъв е размерът на полагащите се средства, различава ли се същият от действително платения и пр. Твърди се, че е налице разминаване между описана фактическа обстановка и приложим закон, доколкото според нормата на чл. 32 ал.4 от Наредба № 2/2006 г.  предпоставка за заплащането на процесните транспортни услуги е наличие на фактически предоставени транспортни услуги според сключените договори, докато в НП е посочено, че са извършени такива услуги въз основа наличие на договор, но се констатират единствено допуснати нарушения във връзка с отчетността. Излагат се съображения за необоснованост на издаденото НП , като се твърди, че видно от анализираните в НП документи, съставляващи част от административно-наказателната преписка въззивнника се е разпоредил за предоставяне на средства за компенсиране на стойността от процесните транспортни услуги в размер, съобразен със законовите изисквания и в съответствие с фактически извършените такива. Излага се становище, че АНО неоснователно е игнорирал приложени към преписката документи, представени и проверени в Община – п. с аргумент, че същите не са подробно регистрирани с входящи номера в деловодството на общината, като се сочи, че подобно игнориране е недопустимо, доколкото законодателят не установява конкретен по форма и съдържание документ за извършване на проверката от Община п. на представените документи. Твърди се, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като в НП не е посочено какво конкретно нарушение е реализирано, не е посочен документът, с който въззивникът  е разпоредил плащането, не е посочено несъотвествието между реализираните фактически превози и платените такива. Излага се становище, че НП е издадено в нарушение на чл. 32 ал.1 от ЗДФИ, според който при упражняване на инспекционна дейност по този закон се наказват виновните лица. Твърди се, че доколкото констатацията на АНО касае неправилно определяне размера на дължимите субсидии, е следвало да се ангажира отговорността на лицето, на което е възложена проверката и определянето на конкретната сума за плащане, което е в правомощие не на кмета на Община-п., а на различни от кмета длъжностни лица в Общината. Твърди се, че с цел оптимизиране на времето за пътуване на децата и учениците от населеното им място до съответното училище или детска градина в района на Община – п.  през 2014 г. са използвани три от вариантите за организиране на превоза, а именно чрез специализиран превоз с автомобилен транспорт, превоз по автобусни линии от утвърдена транспортна схема и собствен превоз. Сочи се, че общественият превоз на пътници по автобусните линии и маршрути на общинската транспортна схема и утвърдените за Община – п. курсове по областнатат ранспортна схема е възложен на «п.-аЕООД, с което дружество общината е сключила договор за извършване на специализиран транспорт № 217 и договор № 2016 и същото се явява единствения легитимен превозвач на територията на общината, който може да осъществява обществен превоз. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че за процесния период е осъществяван превоз на деца и ученици като е изпълняван специализирания транспорт съгласно сключения договор по утвърдено маршрутно разписание, като следобяд е използван собствен транспорт по целесъобразност. Сочи се, че преди началото на 2013/2014 г. Превозвачът «п. – аЕООД е предоставил списък на издадените абонаментни карти за ученици за пътуване с обществен транспорт по транспортна схема. Твърди се, че неправилно  АНО е заключил, че съставената фактура № 957 от 15.05.2014 г. не съдържа необходимите реквизити, доколкото в същата е записано, че наименованието на услугата е автобусен превоз на ученици до 16 г. Сочи се, че отделно от това към посочената фактура е изготвена и счетоводна справка , която е част от документацията на Община – п., от която е видно начина на разпределение на средствата между двата вида транспорт  по транспортна схема за деца и ученици до 16 годишна възраст, което доказва, че е осъществен необходимия контрол пред извършване на плащанията. Оспорва се съставената от актосъставителя таблица-рекапитулация на отчетените и платените средства за компенсиране на безплатни превози на ученици до 16 години. , съотв. се твърди, че същата не съдържа информация относно извършения превоз с обществен транспорт на тази категория лица по транспортна схема съобразно представените от Община-п. доказателства. Излагат се доводи за необходимост от прилагане на по-благоприятния закон съобразно с нормата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН доколкото цитираната като нарушена  Наредба № 2/2006 г. е отменена и не е посочен нормативен акт с идентично съдържание, който да предвижда идентична с отменената разпоредба. Излагат се съображения за маловажност на случая съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на отрицателни последици за фиска. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание, въззивникът , редовно призован се явява лично и с адв. Г., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В  заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата аргументи. Твърди се, че от изложеното в НП съдържание не може да се установи за какво точно деяние е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя – за това, че е платил определени средства, за това, че неправилно е изчислил сумата или за това, че не е осъществил контрол , съотв. не са посочени и документите въз основа на което е прието, че реализирания транспорт е на стойност 6 429,60 лева. Сочи се, че НП и АУАН са съставени въз основа на данни, обективирани в документ, който не е част от административно-наказателната преписка е не е представен като доказателство, а именно – доклада за извършената финансова инспекция. Излага се становище, че е изтекла абсолютната погасителна давност за ангажиране на административно-наказателната отговорност, съобразна правилата на ТР № 1/2015 г. По т.д. № 1/2014 г. на Общото събрание на наказателна колегия на ВКС.

          Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който счита, че жалбата е неоснователна, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, обосновано и правилно, като наложената санкция е към минимума предвиден в закона. Излага становище, че в конкретния случай не е изтекла абсолютната погасителна давност относно започването на конкретното административно-наказателно производство, визирано в чл. 34 ал.2 от ЗАНН.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 Със Заповед № ФК-10-1384/16.11.2016 г. На Директора на АДФИ на И.Ж.И. – в качеството държавен финансов инспектор е възложено да извърши финансова инспекция на Община – п. относно законосъобразността на разходването на средствата, предоставени от централния бюджет за компенсации и субсидии на автомобилния транспорт за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2014 г. с начална дата на извършване на проверката 17.11.2016 г. и крайна дата 05.01.2017 г.

В хода на проверката е установено следното:

По смисъла на чл.2, ал.1 на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, Община п. е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление. Орган на местното самоуправление е Общинският съвет, а орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината (чл.18, ал.1 и чл.38, ал.1 на ЗМСМА). В периода от 07.11.2011 г. до 31.12.2015 г. кмет на Община п. е Ф.К.Ф..

Съгласно чл.38, ал.1 и чл.44, ал.1, т.1 и т.5 от ЗМСМА и чл.7, ал.5 от Закона за публичните финанси, кметът на Община п. е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира, контролира осъществяването на политиката на общината на територията й и организира изпълнението на общинския бюджет. Същият, по смисъла на разпоредбата на чл.11, ал от Закона за публичните финанси, е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по общинския бюджет. С чл.39, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е регламентирано, че кметът на общината, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината. На посоченото основание е издадена Заповед № 400/28.02.2014 г., с която на Анатоли Стоянов Атанасов е възложено да замества кмета на Община п., с всички права и задължения на титуляра Ф.Ф..

Размерът на средствата от централния бюджет за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания в страната са определени в чл.19, ал.1 на ПМС №3/15.01.2014 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 година. С разпределението на средствата, за субсидии за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози и за компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания по автомобилния транспорт за 2013 г. на Община п. са определени годишни лимити, в размер на 262 804 лева. Средства са предоставени чрез лимити за плащания по системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/, на база писма на МФ, изх.ФРС-2/19.02.2013 г., ФРС-6/ 11.04.2013 г., ФРС-8/28.11.2013 г., ФРС-10/17.12.2013  в т.ч. 106 682 лева -  за компенсиране на безплатен превоз на лица по чл.4, чл. 5, чл. 8, чл. 9 и чл. 9а на Наредба № 2/ 31.03.2006 г. (отм.) за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

С последната са регламентирани условията за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на стойността им, както и лицата, които имат право на такива пътувания. Правоимащите лица и минималните размери на намаленията на цените за техните пътувания, в сравнение с редовните цени, са:

По чл.4 на Наредба № 2 - ветераните от войните - неограничен брой безплатни пътувания по основните градски линии във всички градове в страната и в областта, в която са регистрирани с постоянен адрес и пътуване един път годишно с автомобилен транспорт по направления, по които няма железница - отиване и връщане по свободно избран маршрут;

По чл.5 - военноинвалидите и военнопострадалите - неограничен брой безплатни пътувания по вътрешноградския транспорт в цялата страна и по автобусната мрежа в общината, където живеят;

По чл.6а и чл.6б - държавните служители в МВР, ДАНС и специализираното звено за охрана и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието - неограничен брой безплатни пътувания по обществения градски транспорт / при изпълнение на служебните си задължения /;

По чл.9а - децата до 7 навършени години - неограничен брой безплатни пътувания по вътрешноградския и по междуселищния автомобилен транспорт.

Лицата, с право на пътуване с намаление на цената на абонаментна карта по автомобилния транспорт в страната са :

По чл.8 - ученици и студенти редовно обучение, вкл. докторанти в редовна форма на обучение - неограничен брой пътувания по вътрешноградския транспорт, с минимално намаление на цената на абонаментна карта от 30%, а по междуселищния автомобилен транспорт - 20%, спрямо определената цена по редовна тарифа;

По чл. 9 - лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл.68, ал.1-3 от същия кодекс - неограничен брой пътувания по вътрешноградския и междуселищния автомобилен транспорт, с минимално намаление от 20% на цената на абонаментна карта, съответно на цена по редовна тарифа.

По чл. 9а - децата от 7 до 10 години - неограничен брой пътувания, с 50 % намаление от цените на билетите по междуселищния автомобилен транспорт.

Целевите трансфери за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания и за субсидиите за вътрешноградски пътнически превози за четвърто тримесечие на 2013 г. са посочени в писмо, изх. № ФРС-8/28.11.2013 г. на Министерство на финансите. Утвърдените на Община п. средства са в размер на 95682 лв., от които за:

•субсидиране на вътрешноградски и междуселищни пътнически превози - 1562 лева,

•компенсиране стойността на безплатните превози на деца и ученици до 16-годишна възраст - 40486 лева и

•53634 лв. за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени превози на определени категории пътници.

Последните са посочени като общ размер, предвид разпоредбата на чл.34, ал.2 на същата наредба, регламентираща възможността „при недостиг на средства за компенсиране стойността на пътуванията на определена група лица, без тези по чл. 6а, 66 и 10, и наличие на свободни неразпределени средства за друга група правоимащи лица, надвишаващи сумите по опис-сметките за издадените превозни документи, същите да бъдат използвани за покриване на недостига в рамките на определените за общината средства за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания".

Съгласно Лимит на разпоредител с бюджетни средства на ЦКБ АД, клон в., утвърдените от МФ средства са били налични по СЕБРА на 30.11.2013 година. Констатирано е, че Ф.К.Ф. ***, се е разпоредил с предоставените парични средства, като чрез три платежни нареждания от 09.12.2013 г., по банкова сметка *** „п. ." ЕООД, гр. п. са преведени общо 55195 лв., в т.ч. 50057 лв. -компенсации за безплатни и по намалени цени превози, 3577 лв. - за безплатни превози държавни служители и 1561 лв. - субсидии за вътрешноградски превози.

С платежно нареждане от 13.03.2014 г., по банкова сметка *** „п. ." ЕООД са преведени останалите 11 978 лв., утвърдени за тази цел. Нареждането е подписано от Ф.К.Ф. ***, като посоченото основание е „безпл. превоз ученици 16 г." за периода „03.14. до 03.14. г.". Към документите е приложена фактура № 789/10.03.2014 г. на „п. - а." ЕООД, за „Автобусен превоз ученици 1-во тримесечие на 2014 г.", на стойност 11978 лева, без да е посочен вид на превоза (специализиран или по утвърдена транспортна схема), количеството на извършената услуга (учебни дни, брой курсове, изминати километри) и единичната цена.

Дружеството е превозвач, осъществяващ обществения превоз на пътници по автобусните линии и маршрути на общинската транспортна схема (вкл. на лица по чл.4, чл.5, чл.8, чл.9 и чл.9а на Наредба № 2/2006 г. (отм.), на база договор от 11.06.2010 година. Община п. ежемесечно е следвало да компенсира дружеството за безплатните и по намалени цени пътувания на тези лица, на база представени документи и отчети, относно броя и стойността на издадените превозни документи и извършените превози.

Условията и реда за издаване и отчитане на тези документи са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 2/2006 г. (отм.). Ветераните от войните и военноинвалидите пътуват в границите на областта, в която живеят, и по вътрешноградския транспорт, с издадена годишна абонаментна карта за безплатно пътуване - чл.12, ал.1 на наредбата. Децата до 7 навършени години и лицата по чл.6а и чл.6б пътуват в обществения градски транспорт също с годишна карта за безплатно пътуване. Пенсионерите и учениците редовно обучение пътуват с вътрешноградския и междуселищния транспорт с абонаментни карти, а децата от 7 до 10 години - с билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за пътуване по междуселищния автомобилен транспорт. Задължението за издаване на посочените превозни документи е регламентирано в чл.18, ал.6 на Наредба № 2 от 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и в чл.39, ал.1 на Закона за автомобилните превози. Съгласно последната цитирана разпоредба, те са:

1.билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства;

2.билети - бланкови, листови и ролни, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;

3.електронни билети;

4.карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;

5.карти и абонаментни карти на електронен носител.

Минималните реквизити, които следва да съдържат тези документи, са определени в чл.39, ал.2 на същия закон. Сред тях са „номер на билета/картата" и „превозна цена", като в чл. 39, ал.3 е регламентирано, че превозната цена на листови и ролни билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител, издавани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, е трайно вписан при отпечатването реквизит.

Превозвачът е длъжен да води специален регистър за издадените абонаментни карти, съдържащ трите имена, и подпис на лицето (за децата до 7 навършени години - на родител/ настойник), както и номера на издадената карта - чл.12, ал, т.2, чл.17, ал.2, чл.17а, ал.2 и чл.17а, ал.З и 5 на Наредба № 2/2006 г. (отм.).

Стойността на намалените приходи при пътуванията на учениците редовно обучение, на децата до 7 и от 7 до 10 навършени години, и на пенсионерите се компенсира на превозвачите ежемесечно, въз основа на представени в общината опис-сметки за броя на издадените превозни документи и дължимата сума - чл.30, ал.1 на Наредба № 2/2006 г. (отм.).

Съгласно чл.30 а, ал.5 на Наредба № 2/2006 г. (отм.), „общините се разплащат съобразно фактически предоставените транспортни услуги", като „кметът на общината носи отговорност за разпореждането с предоставените средства в рамките на определените му с тази наредба правомощия и упражнява контрол върху обема на извършените услуги и спазването на финансовата дисциплина на превозвачите".

При проверка на документите, въз основа на които са платени и отчетени средствата, е установено следното:

В бюджетното платежно нареждане за превеждане на сумата от 50057 лв. по банкова сметка *** „п. - а." ЕООД е посочено, че плащането е за „компенсации намалени цени" за периода „12.13. до 12.13. г.", без да е конкретизирано за компенсиране пътуванията на кои лица са предоставени средствата, но предвид факта, че размерът им съответства на утвърдените целеви трансфери по цитираното писмо на МФ, същите са за компенсиране на пътуванията на лица чл.4, чл.5, чл.8, чл.9 и чл.9а на Наредба № 2/2006 г. (отм.) през четвърто тримесечие на 2013 година.

За същото тримесечие от превозвача „п. - а." ЕООД са изготвени писма, изх. № ОбП-10/07.11.2013 г., № ОбП-11/05.12.2013 г. и № ОбП-12/07.01.2014 г., съдържащи ежемесечни справки за изминатия пробег по вътрешноградски и по междуселищни линии и тарифа за извършване на обществен превоз по договор № 65/ 11.06.2010 г., както и опис-сметки, механизъм за определяне стойността и списък (регистър) на издадените абонаментни карти за пътуване, по отделно за лицата по чл.4, по чл.5, по чл.8, по чл.9 и по чл.9а на Наредба № 2/2006 г. (отм.).

Установено е, че осочените писма не са заведени в деловодния регистър на Община п., като липсва резолюция, подпис или друго доказателство, че документите към тях са били обект на контрол преди разпореждането на средствата от Държавния бюджет. Констатирано е, че липсват и доказателства за осъществен контрол върху обема на извършените услуги и спазването на финансовата дисциплина на превозвачите и за изискана от превозвача допълнителна информация или осигуряване на достъп до такава на оправомощени лица от общинската администрация, за удостоверяване на размера на заявената за съответния период сума за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения.

При проверка на превозните документи и справките за стойността и обема на извършените превози на посочените групи правоимащи лица е установено следното:

- За лица по чл.4 и 5 - ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали:

Представените регистри на издадените карти, съдържат следващите се реквизити по чл.12, ал, т.2 и чл.14 на Наредба № 2/2006 г. (отм.), като месечната стойност на абонаментна карта (17,36 лв. за вътрешноградския транспорт и 31,36 лв. за междуселищния транспорт), съответно - сумата за компенсиране на издадените карти, в размер на 4006,80 лв., са определени, съобразно изискванията на чл.23 и чл.26 на същата наредба.

-  За лица по чл.6а и чл.6б - държавните служители в МВР и ДАНС

На основание чл.28б, ал.2 на Наредба № 2/2006 г. (отм.), средствата в размер на 3577 лв., са предоставени, без да се изискват опис-сметки или друга информация за обема и стойността на извършените пътувания.

- За лица по чл. 8 - ученици и студенти редовно обучение

Представените регистри на издадените карти, съдържат трите имена, номер на издадената карта, наименование на учебното заведение и общината, в която се намира то, но не и задължителния, съгласно чл.17, ал.2 на Наредба № 2/2006 г. (отм.), подпис на ученика, удостоверяващ, че лицето е получило картата. Липсата на подписи в оригиналния регистър е установена и при извършена насрещна проверка в „п. - а." ЕООД.

В чл.30, ал.4 на Наредба № 2/2006 г. (отм.) са определени месечни размери на сумите за компенсиране на издадена абонаментна карта, в зависимост от категорията на общината и вида на превозите, като с чл.30, ал.5 е регламентирано, че когато заплатената от лицата стойност и определената компенсация за съответния вид абонаментна карта надвишават стойността й по редовна тарифа, с разликата се намалява месечният размер на сумите по ал.4. Съгласно чл.8 на същата наредба, учениците редовно обучение, пътуват с минимално намаление на цената на абонаментна карта по вътрешноградския транспорт - 30%, а по междуселищния автомобилен транспорт - 20%, спрямо определената цена по редовна тарифа. Следователно, при издаване на посочените в регистъра карти за вътрешноградските линии лицата е следвало да заплатят 70%, а за междуселищния - 80% от цената на картата.

При насрещната проверка е установено, че нито един от учениците, вписани в регистъра, не е закупил карта / заплатил посочената в опис-сметките стойност (70% от цената на карта за вътрешноградски и 80% за междуселищни линии). Разликата между определената от дружеството обща стойност на картите за междуселищни линии и грешно изчисленото намаление е фактурирана и заплатена от бюджета на училището, в което учи ученикът.

Абонаментните карти за превоз на пътници са ценни книжа по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, които трябва да съдържат трайно вписана при отпечатването им номинална стойност, като отпечатването им се осъществява под контрола на Министерството на финансите. При насрещната проверка в „п. - а." ЕООД е установено, че посочената в механизма и опис-сметките цена на картите не съответства на тяхната номинална стойност. Под № 41 в регистъра е вписано, че на 01.09.2013 г. е издадена карта №001669 за пътуване по линията с.г. р.п. - с.г. през следващите 4 месеца. Според изготвените от дружеството механизъм и опис-сметки месечната стойност на картата е 99,82 лева (= 2,30 лв. х 2 пътувания х 21,7), като общата й цена възлиза на 399,28 лева ( = 4 месеца х 99,82 лв.). Съгласно фактура № 807795/24.07.2013 г., трайно вписаната при отпечатването номинална стойност на посочената карта е 25 пъти по-ниска - 4 лева. Освен цената / стойността, неправилно е изчислено намалението от нея, на база на което се определя компенсация за съответния вид абонаментна карта. В представените опис-сметки сумата за компенсиране на издадените за тримесечието карти за междуселищен автомобилен транспорт е определена при 30% намаление от горепосочената цена, вместо по регламентираните в чл.8 на Наредба № 2/2006 г. (отм.) 20%. От гореизложеното е видно, че от „п. а." ЕООД няма издадени по реда на Наредба № 2/2006 г. (отм.) превозни документи за пътуване на лица по чл.8 на същата наредба, като в опис-сметките са посочени неверни данни за техния брой и стойност, съответно - за сумите за компенсиране, които за тримесечието са 2078,55 лева.

- За лица по чл. 9 - пенсионери

Представените регистри на издадените карти, съдържат трите имена, номер на издадената карта, наименование на общината по местоживеене, но не и задължителния, съгласно чл.17, ал.2 на Наредба № 2/2006 г. (отм.), подпис на лицето, получаващо пенсия за осигурителен стаж и възраст, удостоверяващ че е получило картата. Липсата на подписи в оригиналния регистър е установена и при извършена насрещна проверка в „п. ." ЕООД.

Съгласно чл.9 на същата наредба, лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, имат право на пътуване с минимално намаление на цената на абонаментна карта по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт - 20% спрямо определената цена по редовна тарифа. Следователно, при издаване на посочените в регистъра карти лицата е следвало да заплатят останалата част от цената на картата.

При насрещната проверка е установено, че нито едно от лицата, вписани в регистъра, не е закупило карта / заплатило 80% посочената в опис-сметките стойност.

Установено е също, че посочената в механизма и опис-сметките цена на картите не съответства на тяхната номинална стойност. Под № 8 в регистъра е вписано, че на 01.01.2013 г. е издадена годишна карта № А 229 за пътуване по линията сързица - гр.п. - с.Бързица. Според изготвените от дружеството механизъм и опис-сметки, месечната стойност на картата е 86,80 лева ( = 2 лв. х 2 пътувания х 21,7), като общата й цена възлиза на 1041,60 лева ( = 12 месеца х 86,80 лв.). Карти с посочения номер (200 бр. с №№ 51-250), са закупени от „п. а." ЕООД, с фактура № 804590/31.01.2011 година. Трайно вписаната при отпечатването им номинална стойност на картите е 58 пъти по-ниска 18 лева. На същата номинална стойност са всички останали карти от регистъра ( №№ 222-250), но аналогично - в механизма и опис-сметките те са посочени с многократно завишена цена.

От гореизложеното е направен извода, че от „п. а." ЕООД не са представени доказателства за издадени по реда на Наредба № 2/2006 г. (отм.) превозни документи за пътуване на лица по чл.9 на същата наредба, като в опис-сметките са посочени неверни данни за техния брой и стойност, съответно - за сумите за компенсиране, които за тримесечието са 1321,65 лева.

- За лицата по чл. 9а - деца до 7 и от 7 до 10 навършени години

Представени са копия на билети с нулева стойност и с 50 % намаление, както и регистър за издадени карти за пътуване на деца до 7 години по вътрешноградския транспорт. Регистърът съдържа информация за трите имена и ЕГН на детето, номер на издадената карта, наименование на общината по местоживеене, но - аналогично на горните правоимащи лица - липсва подпис на родител/настойник, удостоверяващ, че е получило картата. Липсата на подписи в оригиналния регистър е установена и при извършена насрещна проверка в „п. - а." ЕООД.

Предвид липсата на доказателства за издадени по реда на Наредба № 2/2006 г. (отм.) превозни документи за пътуване на лица по чл.9а на същата наредба, представените с опис-сметките данни за броя и стойността на пътуванията, съответно - за дължими 18617,40 лева за компенсиране на тези пътувания, са неверни.

От гореизложеното е направен изводът, че само за 4936,45 лв. от отчетените от „п. ." ЕООД 26954,05 лв. за компенсиране на пътувания на лица чл.4, чл.5, чл.8, чл.9 и чл.9а на Наредба № 2/2006 г. (отм.) през четвърто тримесечие на 2013 година са представени доказателства за възникнало право за пътуване, съответно - за компенсиране по реда и условията на същата наредба. Към датата на разпореждане на средствата от Държавния бюджет не са изготвени опис-сметки за м. Декември, а платените превози за периода от 09.12.2013 г. до 31.12.2013 г. не са извършени.

За периода, за който са наредени средствата, не е упражнен контрол върху обема на извършените услуги и спазването на финансовата дисциплина на превозвача, върху представените опис-сметки за броя на издадените превозни документи и дължимата сума, съответно - без доказателства за и без фактически да са извършени транспортни услуги в платения размер.

Съгласно изготвена справка, е установено, че разликата между отчетените 26852,81 лв. компенсации за четвърто тримесечие и платените за същата цел 50057 лв. е за покриване на отчетени през предходните тримесечия на годината, но неизплатени, поради недостиг, суми, подлежащи на компенсиране със средства от централния бюджет. Възможността за изплащане на тази разлика в рамките на бюджетната година е предвидена в чл.34, ал.1 на Наредба № 2/2006 г.

Основната част от неизплатените суми са за компенсиране на пътувания на деца до 7 години по вътрешноградския транспорт. При 10 673 лв. утвърден годишен лимит за компенсиране на тези пътувания (писмо на МФ, изх.ФРС-2/19.02.2013 г.), от „п. - а." ЕООД са представени опис-сметки, според които за 2013 г. са дължими 7,3 пъти по-голям размер компенсации - 78212,82 лева. Както в опис-сметките за четвърто тримесечие, така тези за предходните тримесечия, за доказване на пътуванията е представен регистър за издадени 479 бр. карти, в който липсва подпис на родител/настойник, удостоверяващ, че картата е получена, съответно, че детето е придобило право на пътуване. Предвид липсата на отчетени по реда на Наредба № 2/2006 г. (отм.) превозни документи за пътувания на лица по чл.9а на същата наредба, представените с опис-сметките данни за броя и стойността на пътуванията, съответно - за дължими 74010,72 лв. за компенсиране на тези пътувания, са неверни.

От гореизложеното е формиран изводът, че размерът на средствата, платени на „п. - а." ЕООД, не е определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база получени средства от Централния бюджет, с оглед разпоредбата на  чл.30а, ал.5 от същата наредба, според която отговорността за разпореждането с предоставените средства и за упражняването на контрол върху обема на извършените услуги и спазването на финансовата дисциплина на превозвачите е на кмета на общината, като разчитането с превозвача е следвало да се извърши, „съобразно фактически предоставените транспортни услуги" - чл.32, ал.4 на същата наредба.

При така установените факти , на 02.02.2017 г. на въззивника е съставен АУАН № 11-01-53/02.02.2017 г. , за това че на 09.12.2013  г., в гр. п., в качеството си на Кмет на Община п., се е разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на лица по чл. 4, чл. 5, чл. 9 и чл. 9 а от Наредба № 2/31.03.2006 г.  за условията за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на стойността им /отм./ , в размер, който не е определен на база на  фактически извършени транспортни услуги, а на база получени средства, с което е нарушил разпоредбите на чл.32, ал.4 на същата наредба. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, на въззивникът е наложено административно наказание «Глоба» в размер на 200 /двеста/ лева.

В хода на съдебното производство е назначена и извършена съдебно- счетоводна експертиза, в заключението на която се сочи:

1. Относно обстоятелството: каква е стойността на фактически извършените транспортни услуги в полза на Община п. през четвъртото тримесечие на 2013г., във връзка с които са отпуснати целеви субсидии от държавния бюджет, е констатирано  следното:

За необходимите средства за фактически извършваният превоз за четвърто тримесечие на 2013г. са изпратени до МОМН СПРАВКИ № 1 и № 2 по изискванията на чл. 31, ал.2 към Наредба № 2/31,03,2006г., съобразно която за специализиран превоз, за превоз по транспортна схема и за превоз със собствен транспорт на ученици до 16-годишна възраст са необходими средствата, по маршрутите, по километрите, по броя на учениците, по броя на учебните дни и по стойности, посочени подробно в ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към настоящата експертиза.

В ПРИЛОЖЕНИЕ №2 е изпратена СПРАВКА до МОМН с подробни данни за броя на учениците по отделните училища и по маршрутите за пътуване.

Стойността на фактически извършеният превоз в полза на Община п. се равнява на 63 695,60 лв., който включва специализираният превоз, превоз по транспортна спема и със собствен транспорт на ученици до 16-годишна възраст.

Стойността на фактически извършеният превоз само за специализиран превоз и за превоз по транспортна схема от транспортна фирма „п. а." ЕООД за четвърто тримесечие на 2013г. се равнява на 18 101,10 лв. (7 896 лв. + 10 205,10 лв.) за 70 учебни дни при 97,2 км. на месец за специализираният превоз.

За извършване на транспортните услуги на учениците за учебната 2013 - 2014г. са се раздали карти за пътуване по СПИСЪЦИ, изготвени по конкретни имена на учениците, по дата на раждане, по № на карта и срещу подпис.

Данните за раздадените карти за пътуване на учениците със специализиран превоз са представени подробно в ПРИЛОЖЕНИЕ №3 към настоящата експертиза.

Раздадените карти по списък са на 59 бр. ученици, а необходимите средства за четвърто тримесечие на 201 Зг. са за 53 бр. ученици.

Данните за раздадените карти за пътуване на учениците с обществен транспорт по транспортна схема са представени подробно в ПРИЛОЖЕНИЕ №4 към настоящата експертиза.

Раздадените карти по списък са на 64 бр. ученици, а необходимите средства за четвърто тримесечие на 201 Зг. са за 50 бр. ученици.

Съгласно Писмо на МФ № ФРС-8/28,11,201 Зг. са утвърдени субсидии на гърба на писмото както следва:

„..МФ извършва корекция на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет за четвърто тримесецие на 2013г. както следва:

т.2 Компенсация за безплатен превоз на ученици до 16-годишна възраст на стойност 40 486 лв."

Съгласно Писмо на МФ № ФРС-10/17,12,201 Зг. са утвърдени субсидии както следва:

„..МФ извършва корекция на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет за четвърто тримесецие на 2013г. както следва:

„Променя бюджетното взаимоотношение за компенсация за безплатен превоз на ученици до 16-годишна възраст на стойност 15 058 лв."

Общата стойност на субсидията се равнява на 55 544 лв. (40 486 лв. + 15 058 лв.)

Стойността на утвърдените средства за компенсиране на безплатните пътувания и намалените карти не се равнява на 100 % от фактически необходимите средства за извършеният превоз, а са по-малко с 8 151,60 лв. (63 695,60 лв. - 55 544 лв.)

Поради това в счетоводството на Общината е извършено преизчисление на средствата, които следва да бъдат заплатени на транспортната фирма „п. а." ЕООД както следва:

63 695,60 лв. - 100%55 544 лв. - х % ;

 X = 55 544 х 100 : 63 695,60 = 87,20 %

Съобразно този процент средствата, които следва да се заплатят на транспортната фирма за специализиран превоз и за превоз по транспортна схема са както следва:

основание

Фактически извършен превоз

Сума за плащане

разлика

За специализиран

превоз

7896

6885,31

 

За превоз по

транспхема

10 205,1

8898,85

 

ОБЩО

18 101,1

15 784,16

2316,94

 

За стойността от 15 784 лв са издадени фактур от транспортната фирма към Община – п., които реално са заплатени от Оцщина – п., както следва:

- По фактура № 580/10,12,2013г. с вписано основание „автобусен превоз на ученици до 16 год. - четвърто тримесечие на 2013г." на обща стойност 11 504 лв., която сума е заплатена от Община п. с платежно нареждане на 14,12,2013г.

- По фактура № 583/19,12,2013г. с вписано основание „автобусен превоз на ученици до 16 год. - четвърто тримесечие на 2013г." на обща стойност 4 280 лв., която сума е заплатена от Община п. с платежно нареждане на 21,12,2013г.

Общата стойност на реално заплатените средства от Община п. на транспортната фирма „п. - а." ЕООД се равняват на 15 784 лв. (11 504 лв. + 4 280 лв.)

            Наказателното  постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на АДФИ-София.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намери , че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В АУАН и НП не се съдържат обстоятелства, касаещи релевантни за твърдяното нарушение факти. Изложени са факти единствено досежно начина на водене на отчетността по отношение на процесната дейност, въз основа на което е формиран извода за осъществено нарушение на нормата на чл. 32 ал.4 от Наредбата. За последните обаче не са посочени каквито и да е данни, а именно брой и направление на осъществените действителни превози, които АНО е приел, че са извършени. По посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника, който има право да узнае какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществил във всички фази на административно-наказателното производство, като допуснатият порок не може да бъде отстранен в съдебната фаза и налага отмяна на обжалвания акт.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

Към настоящия момент, обжалваното НП подлежи на отмяна, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Според  Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС  от  Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата за  погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото ТП: "В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.... Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението."

Уредената  в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН погасителна давност   е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири и половина години наказателното преследване се  погасява по давност ,независимо от обстоятелството,че не е изтекъл 5-годишния срок по чл.34,ал.2 от ЗАНН, който е такъв единствено за образуване на административно-наказателното производство, но не и за неговото приключване във времето.

Съдът  намира, че уредените в НК разпоредби  относно абсолютната погасителна давност са приложими съгласно цитираното тълкувателно постановление, което е задължително  за правоприлагащите органи по смисъла на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт.

В обжалваното  наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на 09.12.2013 г.,като считано от тази дата  абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК във връзка с чл.80, ал.1 т.5 от НК и чл.11 от ЗАНН, изтича на 13.09.2018 г., съотв. се явява изтекла към настоящия момент.

Същевременно според съда, обжалваното НП се явява необосновано такова. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и в пълнота отговарящо на поставените въпроси, извършените фактически транспортни разходи за осъществяване на превозни услуги във връзка с процесния превоз, е на цена надхвърляща размера на платените субсидии. Поради изложеното като необоснован се явява изводът, че размерът на средствата за компенсиране за безплатен превоз на лица, платени на „п. – а.“ЕООД не е определен на база на фактически извършените транспортни услуги, а на база получени средства от Централния бюджет. За да формира посочения извод, АНО се е обосновал единствено с допуснати нарушения в отчетността, които обаче осъществяват състава на друго административно нарушение и не обосновават по безспорен начин изводите  относно обема от осъществяваните фактически превози , платени от Община –п. на „п.-а.“ЕООД. Още повече, че видно от приобщеното по делото експертно заключение, въз основа на наличните писмени документи, удостоверяващи транспортните услуги , предмет на обжалваното НП, се формира различен извод от обективирания в същото.

  Предвид горното съдът намира, че следва наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

        Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-53/18.07.2017 год. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 32 ал.1 т.1 от ЗДФИ на Ф.К.Ф. му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 32 ал.4 от Наредба № 2/31.03.2006 г. /отм./ за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

 Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба, пред Варненския административен съд.

                                                                                                                                                        

 

                                                              СЪДИЯ при РС- в.: