№ 302
гр. Сливен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102167 по описа за 2021 година
Производството е за настаняване в „ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ” /ДПЛУИ/ - гр. Твърдица и намира правното си основание в чл. 95 ал.2
от Закона за социални услуги.
В молбата си Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Твърдица твърди, че по
административен ред, със Заповед № СУ/Д-СН-ТВ/52-1/01.06,2021 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане" гр. Твърдица, В. Ж. Д., временно е настанено в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - гр. Твърдица, Местност „Метанит” №
1, община Твърдица, обл. Сливен.
Сочи се, че В. Ж. Д. е лице с трайно увреждане, с диагноза по ЕР на ТЕЛК №
23/07.05.1974 г. гр. Стара Загора: „Състояние след менингоенцефалит. Левостранна
спастична хемипареза. Екстрапирамидна дискинезия. Олигофрения лека имбецилност”, за
което е определена първа група инвалидност без чужда помощ, пожизнено. До 15-годишна
възраст е живял в семейна среда, след което, до навършване на пълнолетие е настанен в Дом
за деца и юноши с душевни недъзи гр. Берковица. Имал сестра и брат, който също били с
олигофрения. На 23.08.1984 г. е постъпил в ДПЛУИ гр. Твърдица, където е настанен и до
момента.
С Решение № 147/23.11.2000 г. на Сливенския окръжен съд, Д. е поставен под пълно
запрещение. Със Заповед № 932 от 22.12.2014 г. издадена от Орган по настойничество и
попечителство към Община Твърдица, за негов настойник е назначен Ж.Г.С. - Директор на
ДПЛУИ гр. Твърдица.
Родителите на В. Ж. Д. са починали съответно през 1995 г. и през 2000 г. През 2004 г.
сестра му Лиляна Жекова с писмо е съобщила в ДПЛУИ гр. Твърдица, че няма други живи
1
близки и роднини освен нея, а самата тя е в много влошено здравословно състояние.
Последваща кореспонденция със специализираната институция не е осъществена и всякакви
контакти са преустановени.
От ранна детска възраст Д. изоставал в нервно психичното си развитие. Проходил на 2
години, на 5 започнал да изговаря отделни думи, трудно се самообслужвал поради неточност
в движенията. Не е посещавал училище. Към момента Д. е в задоволително общо
здравословно състояние, с леко ограничена подвижност и забавени рефлекси. Говор - не
много ясен, с дефекти при произнасяне на отделни думи, беден речников запас. Овладял е
елементарни умения, свързани със самообслужването и бита. Може да извършва физически
дейности неизискващи умствена активност. Лесно се разсейва, силно снижени възможности
за запаметяване, неизградено въображение.
В становището си Ж.Г.С. - настойник на В. Ж. Д. и Директор на Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост гр. Твърдица заявява, че удължаването срока на настаняване на Д. в
социалната институция е в негов интерес, предвид заболяването на лицето, здравословното
и емоционалното му състояние и дългогодишното му пребиваване в Дома.
За да бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани грижи, изпълнение на
предписаната медикаментозна терапия, наблюдение и контрол върху поведението, е
необходимо да остане в специализирана институция със съответния профил, съответстващ
на вида на заболяването му, а именно Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост.
На територията на община Твърдица, не се предлагат социални услуги, в общността. На
този етап Д. не може да бъде изведено от специализираната институция.
Предвид изложените обстоятелства и на основание чл. 95, ал.2 от Закона за социални
услуги, се моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде удължен срока за
настаняване на В. Ж. Д. в специализираната институция - Дом за възрастни хора с умствена
изостаналост гр. Твърдица, община Твърдица, обл. Сливен за максимално предвидения от
закона срок, а именно три години.
Съдебното заседание се проведе в зала 119 на СлРС, от която се осъществи конферентна
връзка по скайп между съдебния състав и останалите участници в производството.
ДСП Твърдица се представлява от Директора – Д.Г. която поддържа молбата на
Дирекцията и счита, че изцяло в интерес на лицето е да продължи настаняването му в дома.
Заинтересована страна Ж.Г.С. се включва в осъществената връзка, поддържа молбата на
Дирекцията и счита, че в интерес на лицето е да остане в дома за максималния срок от три
години.
Лицето В. Ж. Д. се включва в осъществената връзка. На зададените въпроси дали е добре
в дома и грижат ли се за него, същият отговаря еднозначно с „да”.
2
Съдът установи следното от фактическа страна:
В. Ж. Д. е лице с трайно увреждане, с диагноза по ЕР на ТЕЛК № 23/07.05.1974 г. гр.
Стара Загора: „Състояние след менингоенцефалит. Левостранна спастична хемипареза.
Екстрапирамидна дискинезия. Олигофрения лека имбецилност”, за което е определена първа
група инвалидност без чужда помощ, пожизнено.
С Решение № 147/23.11.2000 г. на Сливенския окръжен съд, Д. е поставен под пълно
запрещение. Със Заповед № 932 от 22.12.2014 г. издадена от Орган по настойничество и
попечителство към Община Твърдица, за негов настойник е назначен Ж.Г.С. - Директор на
ДПЛУИ гр. Твърдица.
Родителите на В. Ж. Д. са починали. През 2004 г. сестра му Лиляна Жекова с писмо е
съобщила в ДПЛУИ гр. Твърдица, че няма други живи близки и роднини освен нея, а самата
тя е в много влошено здравословно състояние, но всякакви контакти били преустановени.
По делото е изготвена оценка на потребностите от социални услуги, от която е видно, че
лицето постъпва в ДПЛУИ гр. Твърдица на 23.08.1984 г. Същият е на 73 години, неженен,
няма деца. Към момента Д. е в задоволително общо здравословно състояние, с леко
ограничена подвижност и забавени рефлекси. Говор - не много ясен, с дефекти при
произнасяне на отделни думи, беден речников запас. Овладял е елементарни умения,
свързани със самообслужването и бита. Може да извършва физически дейности
неизискващи умствена активност. Лесно се разсейва, силно снижени възможности за
запаметяване, неизградено въображение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
В. Ж. Д. е на 73 години, неженен, няма деца. Родителите му са починали, има сестра,
която се е отказала от настойничество.
С Решение № 147/23.11.2000 г. на Сливенския окръжен съд, Д. е поставен под пълно
запрещение. Със Заповед № 932 от 22.12.2014 г. издадена от Орган по настойничество и
попечителство към Община Твърдица, за негов настойник е назначен Ж.Г.С. - Директор на
ДПЛУИ гр. Твърдица.
Със Заповед № СУ/Д-СН-ТВ/52-1/01.06,2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане" гр. Твърдица, В. Ж. Д., временно е настанено в Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост /ДПЛУИ/ - гр. Твърдица.
Видно от изготвената оценка на потребностите от социални услуги, Д. от ранна детска
възраст изоставал в нервно психичното си развитие. Проходил на 2 години, на 5 започнал да
3
изговаря отделни думи, трудно се самообслужвал поради неточност в движенията. Не е
посещавал училище. От 23.08.1984 г. е настанен в ДПЛУИ гр. Твърдица, където е и
понастоящем. Мисловният процес протича на елементарно ниво. Памет и интелект
недоразвити. Може да провежда елементарни разговори.
Съдът намира, че с оглед осигуряване на сигурна и безопасна среда за Д., същият следва
да бъде настанен дългосрочно в „ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ” – гр. Твърдица, обл. Сливен, а именно за срок от 3 години.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА В. Ж. Д. с ЕГН **********, роден на 11.05.1948 г., в „ДОМ ЗА
ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ” – гр. Твърдица, общ.
Твърдица, обл. Сливен, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС, едноседмичен срок от връчването на
страните .
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4