Решение по дело №2548/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260017
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20201630102548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

№. 260017 / 3.2.2021 г.

                                                                             

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 03.02.2021 г.

                                                                         

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 02.02.2021 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН   ИВАНОВ 

                  

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2548 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.237 от ГПК, като се разглежда иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150, вр. чл. 143 от СК.

Д.П.В.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца: Н. Н. В., ЕГН xxxxxxxxxx и Д. Н. В., ЕГН xxxxxxxxx е предявила срещу ответника Н.Ц.В., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Ц. И. А. №. 4. е., ап.6 иск за изменение на размера на присъдените издръжки от РС-Монтана по гр.д.№. 70570/2014 г., като ответникът бъде осъден да заплаща вместо по 120,00 лв.- по 200,00 лв. за всяко от децата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда/09.11.2020 г./ до настъпване на законоустановени условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска-до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че от присъждането на посочените по-горе издръжки, до настоящия момент, изминали повече от шест години. Налице е трайно изменение на обстоятелствата, спрямо онези, при които е определена първоначалната издръжка. Децата са ученици през учебната 2020/2021 г.-редовни ученици в шести клас на Първо основно училище ,,Св.св. Кирил и Методий‘‘-гр.Монтана. Всички учебни помагала били заплатени от само и единствено от ищцата.

Децата растат много бързо и всяка година за подготовката им за училище е необходимо изцяло ново облекло/ блузи, панталони, спортни екипи и др./, които майката закупува всяка година изключително с нейни средства.

В тази подрастваща възраст децата се нуждаят и от повече и по-пълноценна храна.

Нужни са и допълнителни средства за посещение на децата в извънкласни форми-като школа по рисуване и тренировки по волейбол.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства, прави се искане за допускане до разпит и на един свидетел при довеждане.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът В. не е подал писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законните последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата, редовно призовата, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържа иска.

Ответникът, редовно призован, се явява лично, като изцяло признава иска за изменение на издръжката по основание и размер.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска, като го признава изцяло по основание и размер, а ищцовата страна поиска от съда да се произнесе с решение при признание на иска. С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на иска от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства. Съдът намира, че ответникът има право да се разпорежда с признатото право, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.3 от ГПК. Фактът, че ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в законния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не го лишава от неговото процесуално право да признае иска по основание и размер.

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на ищцата, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер от 400,00 лв. за адвокатски хонорар.

Ответникът следва да заплати по сметка на МРС държавна такса върху увеличения размер на издръжките- 4% върху 80,00 лв. за всяко от децата, съотносимо към тригодишните платежи, или обща сума от 230,40 лв.

Водим от горното, съдът, на основание чл.237 от ГПК, вр.чл.150, вр. чл. 143 от СК

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

                ОСЪЖДА Н.Ц.В., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Ц. И. А. №. 4. е., ап.6   ДА ЗАПЛАЩА за  малолетните си деца: Н. Н. В., ЕГН xxxxxxxxxx и Д. Н. В., ЕГН xxxxxxxxx, чрез тяхната майка и законен представител Д.П.В.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, вместо определената издръжка с решение на Районен съд-Монтана, постановено по гр.д.№. 70570 по описа на съда за 2014 г.  по 120,00 лв. за всяко дете-  по 200,00 лв. за всяко от децата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда/09.11.2020 г./ до настъпване на законоустановени условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска-до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.Ц.В., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Ц. И. А. №. 4. е., ап.6 ДА ЗАПЛАТИ  на Д.П.В.. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx  сумата от 400,00лв. направени деловодни разноски.

             ОСЪЖДА Н.Ц.В., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Ц. И. А. №. 4. е., ап.6  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Районен съд-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 230,40 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжките.

             ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 242, АЛ.1 ОТ ГПК.

                  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: