РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Н. Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120105632 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Н. С. Т. против Заповед № РД-09-
20/29.05.2024 г. на Областен управител на област Бургас, с която на основание § 4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ са одобрени планът на новообразуваните имоти
и регистърът към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа
на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Н.С.”, с. А., землище на гр. Ч., общ. С..
Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор 63015.504.226 по КККР на с. А., общ. С., с площ от 255 кв.м., за който
притежава нотариален акт от 21.05.2024 г. Твърди също така, че административният орган е
длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците, установени с
актове за собственост и в ПНИ и регистъра към него следва да бъдат отразени правилно
данните за собствеността на имотите, което в случая не е било сторено, тъй като областният
управител не е съобразил документа за собственост на жалбоподателя и не го е вписал като
собственик на поземлен имот с идентификатор 63015.504.226 и съответния му имот по ПНИ
на с. А.. Сочи се също така, че атакуваната заповед не е разгласена по начина, указан в § 4к,
ал. 6 от ЗСПЗЗ. В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя,
който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ангажирани са доказателства.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Твърди се, че при издаване на оспорения административен акт не е допуснато твърдяното в
жалбата нарушение, тъй като жалбоподателят не е представил титула си за собственост по
време на административната процедура по изготвяне и одобряване на ПНИ, нито е подал
възражение по плановете по реда на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представени са доказателства.
1
По делото като заинтересовани страни са конституирани лицата И. С. Т. – наследник
на И.Н.Т., Т. П. Ж., П. Ж. Ж., Д. Я. Т., С. Т. Н., Ю. Т. Т., Т. С. Т., Н. С. Т., И. С. Т. – наследници
на Т. Я. М., П. Д. Я., Р. Д. К., Е. С. Д., П. С. Ж., Г. С. С., В. Я. Б. и М. Я. В. – наследници на
М.Я.М.. Всички заинтересовани страни, с изключение на И. С. Т., се представляват по делото
от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че събраните по делото доказателства не установяват, че жалбоподателят има
качеството на ползвател по смисъла на ЗСПЗЗ. Сочи, че процесният имот попада върху
имоти на заинтересованите лица – наследници на М. М. и на Т. М., поради което те
законосъобразно са отразени в ПНИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и на
заинтересованите лица да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Така предявената жалба е с правно основание чл. 145 от АПК, вр. § 4к, ал. 6, изр.
последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата е подадена против подлежащ на контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред надлежен съд и отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от
АПК, поради което е допустима.
При извършена служебна проверка съдът не установи наличие на основание за
нищожност на обжалвания административен акт.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
С обжалваната в настоящото производство Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на
Областен управител на област Бургас е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) и
регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на
актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Н.С.”, с. А., землище на гр. Ч., общ. С..
Видно от представените по делото доказателства, горепосочената заповед е
разгласена по предвидения в § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ ред, а именно обнародвана е в ДВ
бр. 50/14.06.2024 г., публикувана е в два централни и един местен всекидневници, на
интернет страниците на Областна управа-Бургас и на Община Созопол, както и е обявена на
информационните табла в кметство с. А. и в Община Созопол. С оглед на това съдът
намира, че твърдението на жалбоподателя за нередовно разгласяване на заповедта е
неоснователно.
Като доказателство по делото е представен протокол от проведено на 13.04.2022 г.
заседание на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в хода на което са приети със
забележки проектите за помощен план /ПП/, план на новообразуваните имоти /ПНИ/,
списъци и регистри към тях за м. „Н.С.“. Представен е и протокол от заседание на същата
комисия от 22.02.2023 г., на което са били разгледани постъпили възражения във връзка с
приетите проекти за ПП, ПНИ, списъци и регистри към тях за м. „Н.С.“, като липсват данни
за подадено възражение от страна на настоящия жалбоподател.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***,
т. *, рег. № ****, дело № *** от 21.05.2024 г., придобит по § 4, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с
който жалбоподателят Н. С. Т. е признат за собственик на основание изтекла придобивна
давност на следния недвижим имот в с. А., общ. С.: поземлен имот с площ от 255 кв.м., за
който е отреден имот с идентификатор 63015.504.226 по ЕКАТТЕ на с. А., предназначение
на територията - земеделска земя, с номер по предходен план: ***.
Представен е регистър на имотите, предоставени за ползване, в който горепосоченият
имот е записан на името на И.Н.Т. като имот по § 4. Представено е и извлечение от
Протокол № 1/10.11.2009 г. от заседание на комисия, назначена от кмета на Община С. да
разгледа постъпили молби за закупуване на земеделски земи в м. „Н.С.“, предоставени за
ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, от който е видно, че е постановен отказ на молбата на И.Т.
за закупуване на имот № ***.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, поземлен имот с
2
идентификатор 63015.504.226 по КККР на с. А. е идентичен с имот 226 от помощния план,
който е записан на ИН.Т. в регистъра на имотите, предоставени за ползване. Според вещото
лице 27 кв.м. от този имот попадат върху имот 3060, съществувал преди образуването на
ТКЗС – нива на Т. Я. М., а 228 кв.м. от него попадат върху имот 3071, съществувал преди
образуване на ТКЗС - нива на М. Я. М.. Вещото лице също така е установило, че 240 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 63015.504.226 по КККР на с. А. попадат в новообразуван
имот 319 по ПНИ, 2 кв.м. от него попадат в новообразуван имот 909 – път, а 10 кв.м.
попадат в новообразуван имот 321. Останалите 3 кв.м. се дължат на закръглянето на
площите до кв.м. и разликите в останалите граници в рамките на допустимата точност.
Страните не са оспорили така представеното заключение на вещото лице, поради което
същото следва да бъде кредитирано.
При така събраните доказателства, съдът намира, че жалбата на Н. Т. е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
този план се изработва въз основа на помощния план по ал. 1, който от своя страна съдържа
данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС.
Съгласно съдебната практика /Решение № 1880/26.11.2021 г. по к.адм.д. № 2358/2021
г. на Административен съд – Бургас/ планът на новообразуваните имоти следва да бъде
съобразен с правата на три категории лица: 1. ползвателите, чието право на ползване е
трансформирано в право на собственост по предвидения в закона ред, 2. бившите
собственици на имоти или техните наследници с признато право на собственост върху
земеделска земя, включена в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и 3. настоящите
собственици, които разполагат с титул за собственост.
В настоящия случай липсват твърдения и доказателства в хода на изработване и
одобряване на ПНИ жалбоподателят да е представил пред административния орган титул за
собственост, легитимиращ го като собственик на имот, който следва да бъде отразен в този
план. В хода на настоящото дело Н. Т. се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор 63015.504.226 по КККР на с. А. с нотариален акт от 21.05.2024 г., но този
документ е съставен след приключване на административната процедура по издаване на
оспорената заповед за областния управител и обективно е било невъзможно
административният орган да го вземе предвид при изработване на плана. С оглед на това
съдът намира, че при издаване на процесната заповед не е допуснато твърдяното от
жалбоподателя нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което счита, че процесната заповед
е законосъобразна в обжалваната й част. Ето защо жалбата на Н. Т. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на жалбата, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят
следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а на
осн. чл. 143, ал. 4 от АПК следва да заплати на заинтересованите страни М. Я. В., Г. С. С., П.
Д. Я., Р. Д. К., Е. С. Д., П. С. Ж. и В. Я. Б. направените от тях разноски по делото,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Останалите
заинтересовани страни не са представили доказателства за сторени разноски по делото,
поради които такива не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ***, против Заповед №
РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на област Бургас, с която са одобрени планът
на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистърът към него на земеделските земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
местността „Н.С.“, с. А., землище на гр. Ч., Община С., Област Б., в частта, в която в плана
на новообразуваните имоти не е отразен поземлен имот с идентификатор 63015.504.226 по
КККР на с. А., общ. С., с площ от 255 кв.м. и Н. С. Т. не е вписан в регистъра като негов
собственик.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на Областен управител
на Област Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на М. Я. В., ЕГН
**********, от гр. Ч., ***, Г. С. С., ЕГН **********, от гр. Ч., *** П. Д. Я., ЕГН **********,
от гр. Б., ***, Р. Д. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, Е. С. Д., ЕГН **********, от с. Р., ***,
П. С. Ж., ЕГН **********, от гр. К., ***, и В. Я. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата
от 600,00 /шестстотин/ лв., представляваща направените от тях разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4