РЕШЕНИЕ
№ 2776
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В. И. П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110202485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-014996/19.07.2021 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, на Д. ИВ. Ч. са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 05.03.2021 г.,
около 09:07 часа, в гр. С., с посока на движение от ул. "8." към ул. "Й. Й."
управлява л. а. "К......" с рег. № .........., регистриран на дружество „.......“ ООД,
като пред № 7, при извършена проверка е установено, че поставените табели
са с изтекъл срок (автомобилът е с изтекло разрешение за временно
движение) на 03.03.2021 г., видно от разрешение за временно движение №
*********.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че процесният автомобил е бил регистриран, като е
имал поставени табели с временни регистрационни номера на съответното
място, но с изтекъл срок на валидност на същите и на разрешението за
1
временно движение, което по своята същност представлява управление на
автомобил, чиято регистрация е с изтекъл срок, но последното не може да се
приравнява на управление на нерегистрирано превозно средство. На следващо
място се сочи, че за жалбоподателя, който е управлявал автомобила –
собственост на трето лице, не е съществувало задължение да знае за какъв
срок са валидни издадените регистрационни табели, нито да поиска да бъде
продължен срокът им, поради което и нарушението е несъставомерно от
субективна страна. Иска се отмяна на НП, алтернативно - да се наложи
наказание в законоустановения минимум.
В съдебното заседание жалбоподателят Д. ИВ. Ч., редовно призован, се
явява лично. В дадения ход по същество моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено, като навежда, че в конкретния случай не е
съобразил, че месец февруари е по – кратък, респективно и издадените
временни номера важат за по – кратък срок. В депозирана по делото писмена
защита, адв. Н., процесуален представител на въззивника с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт, поддържа депозираната
жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на Д. ИВ. Ч. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
014996/19.07.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
2
фактическа обстановка:
По искане на И. М. Ч. на 04.02.2021 г. в ОПП – СДВР било издадено
разрешение за временно движение № *********/04.02.2021 г. със срок на
валидност до 03.03.2021 г. и транзитни табели с рег. № ХХХХХХХХХ за лек
автомобил марка ""К." с рама № ХХХХХХХХ.
На 05.03.2021 г., около 09:07 часа, в гр.София с посока на движение от
ул. "8-... " към ул. "Й. Й." и пред № 7, Д. ИВ. Ч. управлявал горепосочения лек
автомобил с поставени транзитни табели с рег. № ХХХХХХ, които били с
изтекъл срок на валидност. По същото време и на същото място Д.Ч. бил
спрян с управлявания от него автомобил за проверка от полицейски
служители на ОПП – СДВР. Последните установили, че Д.Ч. управлява
автомобила с транзитни табели, които са с изтекъл срок на валидност. За
констатираното нарушение Е.А. Л. – младши автоконтрольор при ОПП –
СДВР, съставил срещу Д. ИВ. Ч. АУАН № 383718/05.03.2021 г. за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С постановление от 02.07.2021 г. на прокурор от СРП бил постановен
отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 15293/2021 г. по
описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, като
материалите по същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за
преценка основанията за ангажиране административнонаказателната
отговорност на водача Д.Ч..
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр.
пр. № 15293/2021 г. по описа на СРП било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-014996/19.07.2021 г. от Началник Група към ОПП –
СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП на Д. ИВ. Ч. били наложени административни наказания "глоба" в
размер на 300 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца.
НП било връчено лично на Д. ИВ. Ч. на 31.01.2022 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек
3
автомобил; заверено копие от материалите по пр. пр. № 15293/2021 г. по
описа на СРП, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – т. 2. 10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа
всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което
същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, доколкото с постановление от 02.07.2021 г. СРП е постановила отказ
за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-
СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране
административнонаказателната отговорност на Д. ИВ. Ч.. Посочената
разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да
се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно
производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде
направено от административно наказващия орган със съставяне на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал
4
качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на
което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.
При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като
от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага
наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да
се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
5
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН серия GA № 383718
от 05.03.2021 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно,
описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу
подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се
приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се
осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Д. ИВ. Ч. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че
на 05.03.2021 г., а именно - момента на управление на процесния автомобил
марка л. а. "К....." с рег. № .........., регистриран на дружество „..............“ ООД с
управител Д. ИВ. Ч., последният е бил с изтекло разрешение за временно
движение. Съгласно нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № I-45 от 24.03.2000
6
г.), транзитни табели с регистрационен номер се издават в случаите на
придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната. Съгласно чл.
29, ал. 1 от същия нормативен акт за всеки комплект транзитни табели с
регистрационен номер ОПП-СДВР издава разрешение за временно движение.
В настоящия случай за издадените на процесния лек автомобил "К........."
транзитни табели с регистрационен номер ......... е издадено разрешение за
временно движение № *********/04.02.2021 г. със срок на валидност на
транзитните табели с регистрационен номер .......... до 03.03.2021 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. след изтичане
срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се
използват. Тоест, след изтичане на срока им превозното средство е без
регистрационни табели, освен ако не се издадат постоянни такива или нови
транзитни табели по реда на чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Предвид обстоятелството, че срокът на издадените транзитни табели с
регистрационен номер 330М818 е изтекъл на 03.03.2021 г., то към 05.03.2021
г. Д. ИВ. Ч. е управлявал МПС, което не е регистрирано по предвидения в
закона ред. С оглед на това, последният е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е
регистрирано по надлежния ред (в този смисъл Решение № 6235 от 10.11.2020
г. по адм. дело № 8428/2020 г. по описа на АССГ, XXII-ри касационен
състав).
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че въззивникът Д.
ИВ. Ч. не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че от
съществено значение в случая за приложението на този текст от закона е
обстоятелството, че задължението за регистрация на МПС е на неговия
собственик, каквото качество в случая административнонаказаното лице няма
и това безспорно е установено по делото, видно от приложената справка за
собственост на процесното МПС. В конкретния случай МПС-то е било с
поставени табели на определените за това места, като задължението за
регистрация е имал собственикът на автомобила, който е различен от
жалбоподателя. Видно от приобщеното като писмено доказателство по
делото копие на Разрешение за временно движение, собственик на
управлявания от жалбоподателя автомобил е трето лице – дружество „Т........“
7
ООД, с управител И. М. Ч.. Както в ЗДвП, така и в Наредба № 1-45 от
24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, с която се определят реда
и условията за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, е налице разпоредба - чл. 27, ал. 4, даваща
възможност да се продължи срокът на временните регистрационни табели по
искане на собственика на автомобила. Следователно за въззивника, който е
управлявал автомобил, собственост на трето лице, не е съществувало
задължение да знае за какъв срок са валидни издадените регистрационни
табели, нито да поиска да бъде продължен срокът на временните
регистрационни табели по реда на чл. 14 - 17 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000
година, ако са с изтекъл срок на валидност. След като за жалбоподателя не е
съществувало задължение да знае за какъв срок са валидни поставените
табели, нито е имал задължение да регистрира автомобила, респективно
пререгистрира по съответния ред, последният не е имал и умисъл да извърши
посоченото нарушение.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно
- наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното
от него МПС е с изтекло разрешение за временно движение. Не е имало и
обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като
автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на проверката.
Ето защо съдът счита, че нарушението, предмет на оспореното
наказателно постановление, не е осъществено от субективна страна. В случая
жалбоподателят Д. ИВ. Ч. не се явява нито собственик, нито постоянен
ползвател на автомобила, респективно и не е лице, което следва да е
запознато по презумпция със срока на разрешение за временно движение.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
8
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие от 07.02.2022 г., видно от който претендираната сума е
заплатена изцяло и в брой при подписване на договора, която следва да му
бъде присъдена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-014996/19.07.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д. ИВ. Ч. са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“Б.“ № ......, ет. ....... ап. ........,
сумата в размер на 300,00 (триста) лева - представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивника по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9