Р
Е Ш Е Н И Е
31 21.02.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и трети януари 2019
на
Година
в публично заседание в следния
състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от
съдия
СТАТЕЛОВА 531 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е
искова молба от «Кредитреформ- България» ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Р. В., чрез юристконсулт Г.К.,
срещу С.К.Б.,***.
В исковата молба се сочи, че на 15.06.2015г. между „4финанс“ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответницата С.Б.
е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищците твърдят, че съгласно
този текст от закона, договор за финансови услуги от разстояние се сключва чрез
система за предоставяне на финансови услуги, при която се използват само
средства за комуникация от разстояние и процедурата е подробно описана в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищците твърдят, че сключения
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във връзка с чл. 2 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Сочи се още, че
ответницата е подала заявка за отпускане на кредит след извършена регистрация в
системата „Вивус“, като на интернет страницата на ищците са представени Общите
условия, които Б. е трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр,
с цялата преддоговорна информация, с която е трябвало да бъде запозната,
спазвайки условията на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Съгласно исковата молба, след подаване на заявката на Б. е
представен проект за договор за кредит, на страницата на „Вивус“, който договор
тя е трябвало да подпише, чрез натискане на бутона „Подпиши“, с което се
приема, че е подписала всички страници от Договора и приложимите Общи условия.
Според ищците, така тя е потвърдила, че е прочела и приема условията на
договора за кредит, стандартния Европейски формуляр и че желае да сключи
договор за кредит, като се съгласява сумата по кредита да бъде преведена по
подписания формуляр за заявка за превод по банкова сметка. ***, че на
15.06.2015 г. са сключили такъв договор за кредит под № **********, който е
първи по ред договор с ответницата. Същата е заявила желание да й бъде
отпусната сумата от 200,00 лв., за период от 30 дни, с падежна дата -12.07.2015
г., като сумата е отпусната от ищците на името на С.К.Б. в „Изи Пей“ АД, още на
същия ден – 15.06.2015 г., като Б. се е задължила на датата на падежа да
заплати сумата от 200,00 лв., представляваща главница по договора за кредит. В
исковата молба се сочи, че с настъпване на падежа – 15.07.2015 г., Б. не е
погасила дължимите суми и е изпаднала в забава, а съгласно клаузите на договора
и Общите условия от 16.07.2015 г., „4финанс“ЕООД започват да начисляват
наказателна лихва, формирана върху неизплатената сума за периода на
просрочието, а именно – 10,01 % към договорения лихвен процент. Ищците сочат,
че „Вивус“ са изпратили 3 броя напомнителни писма до ответницата Б. на адреса,
посочен в договора за кредит, като всяко едно от писмата е било таксувано по
10,00 лв. за всяко едно, за сметка на изпадналата в просрочение ответница.
Твърдят, че въпреки отправените покани, Б. не е погасила вземанията. На
01.02.2018 г., се сочи в исковата молба, „4финанс“ЕООД в качеството си на
цеденти, са прехвърлили на дружеството- ищец «Кредитреформ- България» ЕООД,
като цесионерии вземането по Договор № ********** в размер на 490,96 лв., която
сума представлява сбор от главница в размер на 200,00 лв., наказателна лихва, в
размер на 260,96 лв., отписани такси за събиране за 3 броя изпратени писма –
30,00 лв., като посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания BGF-2018-005/01.02.2018г. Ищците твърдят, че по силата на сключения договор за цесия и
приложенията към него, дружеството -ищец са изрично упълномощени да уведомяват
ответницата от името на цедента за прехвърляне на задълженията й. Сочат, че в
изпълнение на условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, ищците са изпратили уведомление
за цесията чрез препоръчана писмовна пратка по „Български пощи“ ЕАД, която е
върната с отметка „непотърсено“ и по тази причина се прилага уведомление за
извършената цесия, заедно с исковата молба.
«Кредитреформ- България» ЕООД молят съда да постанови решение, с което да
бъде осъдена С.К.Б. да заплати на дружеството- ищец сумата от 200,00 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 15.06.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират сторените съдебно -деловодни разноски.
Представят следните писмени доказателства в копие: Приложение № 1 към
Договор прехвърляне на вземания-3 листа; Потвърждение за прехвърляне на
вземания от 01.06.2018г.; Договор за кредит № **********/15.06.2015г.
Пълномощно от 02.02.2018г.; Уведомление за прехвърляне на вземания изх. №
3398/14.02.2018г.; Известие за доставяне от 23.03.2019г.
В законоустановения срок ответницата С.К.Б. не представя писмен отговор на
исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Видно от редовно оформените съобщения, ответницата е редовно уведомена какви биха били
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на С.Б.
или неин процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че са налице изискванията на чл. 238,
ал.1 от ГПК- ответницата С.К.Б. е получила
препис от исковата молба, не е депозирала
отговор на исковата молба, не е взела становище по същата, не е представила
доказателства и не е поискала делото да бъде разглеждано в нейно отсъствие или в
отсъствието на неин процесуален представител.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание.
С оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно: Приложение
№ 1 към Договор прехвърляне на вземания-3 листа; Потвърждение за прехвърляне на
вземания от 01.06.2018г.; Договор за кредит № **********/15.06.2015г.; Разписка
за извършено плащане № 2000000084634975/15.06.2015г.; Пълномощно от
02.02.2018г.; Уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 3398/14.02.2018г.;
Известие за доставяне от 23.03.2019г., са налице изискванията на чл. 239, ал.1,
т.1 и т.2 от ГПК.
Искът вероятно е основателен с оглед на твърдените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото писмени
доказателства.
От кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 239 от ГПК и
на основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следва да бъде осъдена ответницата С.К.Б. да заплати на «Кредитреформ-
България» ЕООД сума в общ размер на 200,00 лв., представляваща главница
по Договор за кредит № ********** от 15.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019
г. до окончателно изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата
Б., да заплати на дружеството- ищец сторените по
настоящото гражданско дело разноски в общ размер на 100,00лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 50,00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., като следва да бъде
отхвърлена претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение до размера
от 150,00лв.
Съдът счита, че настоящото
гражданско дело не се отличава с особена правна и фактическа сложност,
постановява се непресъствено решение, като процесуалният представител на
дружеството- ищец не се е явявал в открито съдебно заседание и е защитил
интересите на дружеството чрез изпращането на едно писмено становище.
Така мотивиран и на основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и във връзка с чл. 239 от ГПК,
Панагюрският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН- **********,***
да заплати на «Кредитреформ- България» ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. В., чрез юристконсулт Г.К., сума в общ размер на 200,00 лв.(двеста лева),
представляваща главница по Договор за кредит № ********** от 15.06.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН- **********,***
да заплати на «Кредитреформ- България» ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. В., чрез юристконсулт Г.К.,
сторените
от дружеството съдебно- деловодни разноски в
размер на 100,00лв.(сто лева),
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 50,00лв.(петдесет
лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.(петдесет лева), като
отхвърля претенцията за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение до размера от 150,00лв.(сто и петдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: