№ 114
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20251800500090 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Ответникът Х. П. В. обжалва Решение № 248 (219) от 18.12.2024 г.
по гр. д. № 1271 / 2024 г. на С.ския районен съд, с което молбата на Х. Х.
В. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е била уважена.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания акт.
Въззиваемата страна не е подала отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението е правилно. То е постановено в съответствие с
ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272
ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд
както относно установената фактическа обстановка, така и относно
направените въз основа на нея правни изводи.
Молителката Х. В., която към м. септември 2024 г. е била на 19
навършени години, е дъщеря на ответника Х. В.. Около година по-рано тя
напуснала дома на родителите си и заживяла на семейния начала с лицето
1
В.А.Д., когото те не одобрявали. Семейството на приятеля й живеело в гр.
С., но притежавало ливада в с. Д., където В. бил разположил стари
автомобили, които използвал за части.
На 08.09.2024 г. молителката се обадила на родителите си и им
казала, че е болна и няма да ходи на лекции. Вместо да се лекува, ако
наистина е била болна, защото по делото няма обективни данни за
боледуване, тя отишла с приятеля си, със свидетеля Б.З. и с неговата
приятелка Р.Д. на ливадата в с. Д.. Надвечер, след проведен телефонен
разговор, родителите на молителката узнали къде се намира тя. Двамата
пристигнали на място. Ответникът нанесъл на дъщеря си побой,
придружен с обидни думи.
На 10.09.2024 г. молителката била прегледана от лекар, който
констатирал оток с палпаторна болка на главата, охлузване на дясна
мишница, насиняване на дясна илиачна област, палпаторна болка
паралумбално и палпаторна болка в дясно лумбално с налична хематурия.
При прегледа молителката заявила, че побоят й бил нанесен от непознато
лице, тъй като майка й работела в същата болница и тя се срамувала да
сподели, че нараняванията са били получени от нанесен й побой от баща
й.
Горните факти се установяват безпротиворечиво с представените
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, удостоверение за раждане и
медицински документи, с показанията на свидетеля Б.З. и с обясненията
на молителката, дадени на основание чл. 176 ГПК. Доказателствата
недвусмислено сочат на извършено от ответника домашно насилие,
изразяващо се в акт на физическо и психическо насилие. Ответникът се е
намесил грубо в личния живот и личните свободи на дъщеря си.
Без значение за правата на ответника е обстоятелството, че на
15.11.2024 г. молителката е била ударена от приятеля си. Скандалът
между двата е неотносим към предмета на настоящото дело.
Наложените от районния съд мерки за защита са подходящи за
конкретния случай.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което решението на
районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта
за разноските.
Поради неоснователност на въззивната жалба въззивникът следва да
заплати сторените от въззиваемата страна разноски за адвокт в размер на
1000 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, защото
адвокатският труд има своята висока цена.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 2
ЗЗДН дължимата за въззивното производство държавна такса от 12,50 лв.
следва да бъде възложена върху жалбоподателя.
2
По изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248 (219) от 18.12.2024 г. по гр. д. №
1271 / 2024 г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Х. П. В. с ЕГН ********** да заплати на Х. Х. В. с ЕГН
********** разноски от 1000 лв. за за въззивното производство.
ОСЪЖДА Х. П. В. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната
сметка на Софийския окръжен съд държавна такса от 12,50 лв. за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3