Решение по дело №369/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20197220700369
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    217

 

Гр. Сливен, 04.11.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при участието на прокурора.........................

и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 369 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Г.Д.С. *** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-200-6500/4935/12.07.2019 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което съгласно подаденото Заявление за подпомагане с УИН: *********** и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева.

В жалбата са изложени доводи за нищожност и материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че е допуснато нарушение по чл. 26 ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на индивидуален административен акт, както и че същият не отговаря като съдържание на императивните изисквания на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, т.е. липсвали посочени фактическо и правно основание за издаване на акта. Мотивите на органа за неспазени базови и други изисквания били неясни и неразбираеми, както и не ставало ясно дали са извършвани проверки на място или само по документи. Заявява, че Методиката, на която се позовава административният орган била утвърдена след приключване на кампания 2016, а от доказателствата било невъзможно да се установи на кое базово изискване не съответства процесното биологично земеделие, респ. кой от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ по това направление кандидатът не е спазил. Моли съда да прогласи нищожността на акта, алтернативно – да отмени същия като незаконосъобразен и върне преписката за ново произнасяне с указания за изпълнение на процедурата по изплащане на субсидията.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. О., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. В писмени бележки анализира относимите процесуални и материалноправни норми от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Заявява още, че чл. 11 ал. 4, чл. 41 ал. 2, чл. 46 ал. 5, чл. 19а ал. 2 и § 28 от Наредба № 4/2015 г. са отменени с влязъл в сила съдебен акт на Върховен административен съд и чл. 195 от АПК не трябва да се прилага буквално, тъй като е налице хипотеза на заварено правоотношение при висящ съдебен процес. Моли съда да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита, че актът е законосъобразен, като постановен при съобразяване с указанията на съда по адм.д. № 378/2018 г. по описа на Административен съд Сливен. Счита, че отмяната на определени текстове от Наредба № 4/2015 г. има действие занапред, а органът правилно и приложил материалния закон. Не било спазено условието на чл. 38 пар. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г., преходният период за отглеждане на биологично пчеларство, който бил 12 месеца. В случая заявлението за подпомагане за Кампания 2016 г. било за втора година, с посочен код за биологично пчеларство в преход, с което се надвишавали нормативно регламентираните минимални периоди, тъй като в случая 2015 г. се явявала първа година от поетия ангажимент, за която жалбоподателят е получил финансиране. Моли съда да отхвърли жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият Г.Д.С. бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2016 г. подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) *********** по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Биологично пчеларство“, като декларирал *** броя пчелни семейства в пчелин на адрес: с. Н., област Ямбол. Към заявлението приложил Таблица за описание на пчелина в стопанството 2016 г.; Декларации; Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция.                                       

На 12.11.2018 г. било издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от  ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-200-6500/4935 от 12.11.2018 г., с което Г.Д.С. бил уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, се съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – *** броя (колона 2); Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице – *** броя (колона 3); Установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя (колона 4); Санкционирани пчелни семейства – *** броя (колона 5); Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя (колона 6); Санкция за неспазване на базови изисквания– ***** лева (колона 7); Оторизирана сума – 0 лева (колона 15). В пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014– 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми (в лева) и Таблица– Извършени плащания (в лева), видно от които по Направление Биологично пчеларство исканата сума е ***** лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева. Този акт бил обжалван пред Административен съд Сливен, като образуваното по жалбата адм.д. № 378/2018 г. по описа на съда приключило с Решение № 52/28.03.2019 г., с което съдът отменил уведомителното писмо и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението влязло в законна сила като необжалвано.

На 12.07.2019 г. Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал на основание горепосоченото съдебно решение Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-200-6500/4935, с което уведомил кандидата Г.Д.С., че по Заявление за подпомагане с УИН: *********** за цитираната кампания му е оторизирана сума в размер на 0,00 (нула) лева. В Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Цитираната таблица е последвана от възпроизвеждане на различни разпоредби от Наредба № 4/25.02.2015 г., Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 г. (Методиката), Наредба № 1/07.02.2013 г., и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. С позоваване на т. IV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от Методиката, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, 37 и 38 от Регламент 889/2007, не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Останалите реквизити в акта са напълно идентични с тези в предходното, отменено от съда с влязъл в сила съдебен акт уведомително писмо. Напълно идентично е и съдържанието на съставляващата част от мотивите на акта Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, както следва: Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – *** броя (колона 2); Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице – *** броя (колона 3); Установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя (колона 4); Санкционирани пчелни семейства – *** броя (колона 5); Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя (колона 6); Санкция за неспазване на базови изисквания– ***** лева (колона 7); Оторизирана сума – 0 лева (колона 15).

Процесният акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-200-6500/4935 на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ бил връчен на адресата Г.Д.С. на 01.08.2019 г. Жалбата срещу същия, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена 15.08.2019 г.  

С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на Управителния съвет (УС) на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.

Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)/, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта).

По делото е представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.

В Методиката – раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин (ЗС) не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в                        чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,  административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Измежду посочените от административния орган множество правни норми в акта, единствено относими към постановения отказ са тези на Методиката и Регламента. Извършеното позоваване на раздел IV, втори абзац от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. Съгласно същия, в съответствие с чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, параграф 1 чл. 37 параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Едновременно с това в Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“ в колона 7 от „Санкции и редукции на субсидията“ е посочена санкция в размер на 8 898,89 лв. за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление на направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“ б. b направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. В тази част от Методиката се съдържа посочване на правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово подпомагане. Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно посочване, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Съгласно тази норма, плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36 ал. 1, чл. 37 ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. При внимателен прочит на трите цитирани норми на Регламента се установява, че първите две от тях – чл. 36 и чл. 37 са абсолютно неотносими към процесния случай. Първата от тях – чл. 36 вменява изисквания към производството на растения и растителни продукти, за да се считат те за биологични, а втората – чл. 37 визира в конкретика разпоредби за преход на земеделска земя във връзка с биологично животновъдство. Упоменаване на пчелини и пчелни продукти има единствено в чл. 38, но липсва каквато и да било конкретика относно период на преход като задължителен и посочен в конкретика период от време. Видно от чл. 38 пар. 1 на Регламента, същият съдържа изисквания към еднокопитни и едър рогат добитък, дребни преживни животни, свине и животни за мляко, както и птици за производство на месо  за производство на яйца. Във връзка с мотивирането на акта процесуалният представител на административния орган заявява, че в случая не е спазено условието по чл. 38 пар. 3 от Регламента преходен период за биологично пчеларство, който период е 12 месеца. Тази норма обаче  има съвсем друго съдържание. Съгласно същата, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Следователно, разпоредбата регламентира задължение към продажбата на пчелни продукти с означения за биологичен начин на производство, но не съдържа изискване, още по – малко императивно такова за период на преход за пчелини. В тези три норми, към които препраща чл. 11 ал. 4 от Наредбата, както и в Методиката не се съдържа в конкретика посочен период от време, който следва да се счита като нормиран и съответно – задължителен период на преход към биологично пчеларство. Още повече, че в нормата на чл. 38 пар. 3 е указано, че пчелните продукти могат да се продават със съответното обозначение само ако разпоредбите на Регламента са спазвани в течение най – малко на една година. Т.е., в разпоредбите, посочени като правно основание за издаване на административния акт, липсват конкретни  изисквания за 12 месеца като минимален преход към биологично пчеларство.

Във връзка с гореизложеното, за да постанови своя отказ за подпомагане, административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна нормативна обосновка. В случая не може да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно  основание  за  отмяна  на  оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като са надвишени минимални периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства. В оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка липсва такава констатация. Разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща. 

По изложените съображения,  оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. 

При горните доводи и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Основателна е и следва да се уважи на основание чл. 143 ал. 1 от АПК претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо на 790,00 лева, от които 10,00 лева заплатена държавна такса, и 780,00 лева – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на административния орган.  

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2, пр. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-200-6500/4935/12.07.2019 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което съгласно подаденото Заявление за подпомагане с УИН: *********** и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. на Г.Д.С. е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева.

 

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от Г.Д.С. Заявление за подпомагане с УИН: *********** и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Г.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 790,00 (седемстотин и деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               

                                             Административен съдия: