Решение по адм. дело №379/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на Р. М. В. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. С. З. от АК – Стара Загора, против Заповед № 10-00-815 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 119“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – държавна частна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва компетентността на издалия административния акт Заместник кмет на Община Стара Загора. Поддържа, че не е била надлежно уведомена за съставения Констативен акт № 81 от 14.02.2025г. и за образуваното въз основа на него административно производство, с което са нарушени процесуалните й права. Твърди, че разпоредената за премахване постройка е изградена преди 31.03.2001г. и съотв. че представлява търпим строеж и като такъв - неподлежащ на принудително премахване. Сочи, че поземленият имот е бил собственост на Държавно горско стопанство - гр. Стара Загора и преди време е преговаряла да закупи или да ползва парцела за построяване на търпим строеж, тъй като е бездомна и безработна. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ, при спазване на процесуалните правила и при безспорно установено наличие на подлежащ на премахване незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е правилна и законосъобразна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Работна група от служители от общинска администрация - Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 119“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. СС.“), находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 81 от 14.02.2025г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с идентификатор 68850.308.828, извадка от ОУП на гр. Стара Загора и др. Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 119“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по КК на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът – пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е изграден от тухлена зидария, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди, като постройката е с външна мазилка и с дограма и е с площ от 90.30кв.м. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация, одобрен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на гр. Стара Загора. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, като така извършеното съобщаване на акта е удостоверено по надлежния ред (л.22 и л.23 по делото).

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-815 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 119“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 81 от 14.02.2025г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на гр. Стара Загора. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

Съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025г. (л.19 по делото).

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-815 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител и собственик на разпоредения за премахване строеж) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024г. (л.12 по делото), с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Кметът на Община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед на което възражението на жалбоподателката за липса на компетентност на издалия заповедта орган, се явява неоснователно.

 

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.225а, ал.1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

 

Заповед № 10-00-815 от 14.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 81 от 14.02.2025г., съставен и подписан от служители от общинска администрация – Стара Загора - длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ за осъществяване на контрол по строителството. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочената в акта постройка. Поради обстоятелството, че към момента на проверката не са установени данни относно лицето – извършител, респ. възложител или собственик на строежа, правилно съобщаването на съставения констативен акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено по надлежния ред със служебна бележка от длъжностни лица от общинска администрация – Стара Загора (л.22 по делото). След съобщаването на констативния акт чрез залепването му на строежа (сградата, за която жалбоподателката твърди, че ползва и в която живее), Р. В. е имала възможност да подаде възражение и съотв. да заяви качеството си на извършител на строежа, с оглед упражняване на правата й като участник в спорното административно правоотношение, което тя не е сторила. Ето защо и предвид предоставената на жалбоподателката възможност в хода на съдебното производство да изложи всички свои възражения и да представи или да поиска събиране на доказателства, с които да обоснове твърденията си досежно липсата на нормативно установените материалноправни предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен, не може да се счита, че е накърнено правото й на защита. Административният орган е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

 

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване постройка, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая изградената полумасивната жилищна сграда не попада в законово установените изключения по чл. 147, ал.1 и по чл.151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ (респ. ППЗТСУ), приложими към момента на твърдяното изграждане на разпоредената за премахване постройка (преди 31.03.2021г.). Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателката), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен начин.

 

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, актуван с АЧДС № 14236/29.04.2024г. Имотът е предоставен за управление на ЮИДП гр. Сливен, ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора“. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, като видно от представените по делото извадки от ОУП (л.55 и сл. по делото), както по предходния, така и по сега действащия ОУП на гр. Стара Загора, поземленият имот е означен като горска територия. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

 

Противно на твърденията на жалбоподателката, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. На първо място въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест и предоставената възможност за ангажиране на доказателства за годината на построяване на разпоредената за премахване постройка, жалбоподателката по никакъв начин не доказа твърдението си, че строежът е изграден в период преди 31.03.2001г. и съотв. в рамките на периодите по §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като условие за прилагане на режима на търпимост по отношение на процесната сграда. Отделно от това задължително условие и материалноправна предпоставка за определянето на строежа като търпим по всички нормативно регламентирани хипотези на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е изискването строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. Както беше посочено, разпоредената за премахване постройка е изградена в ПИ с идентификатор 68850.308.828 по КККР на гр. Стара Загора, вид територия: горска, НТП широколистна гора, като за ПИ няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи имота за застрояване и определящи режим на застрояване, нито ПИ е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване - както по предходния, така и по сега действащия ОУП на гр. Стара Загора, поземленият имот е означен като горска територия. След като строежът е изграден в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ/допускащ застрояване, разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, без значение на периода, в който е бил построен.

 

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвиждания на ПУП (ОУП) и изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

 

Разпореденото премахване като незаконен строеж на процесната полумасивна жилищна сграда, не се явява незаконосъобразно и от гл.т на гарантираното и защитено с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС „право на жилище“. С ал.2 на чл.8 от ЕКЗПЧОС са определени границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на „правото на жилище“ е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС - засягането е предвидено в закона, допускащ премахване на незаконни строежи с жилищно предназначение. Мярката е в съответствие и на целта по посочената норма, тъй като е насочена включително към охрана на здравето на обитателите на сградата, доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и одобрени строителни книжа и следователно нарушава националните строителни регулации. Отделно от това от доказателствата по делото (справка от отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора – л. 51 по делото), се установява, че Р. В. притежава в собственост ½ ид. част от жилищен имот в гр. Стара Загора – къща. Това както и обстоятелството, че от представената справка от архив на звено „Жилищен фонд“ при Община Стара Загора не се установява да са подадени документи от жалбоподателката за картотекирането и настаняването й като крайнонуждаеща се от жилище в периода 2023-2025 г. (л.54 по делото) и в същия период не са подадени от нейно име документи за участие в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост (л.53 по делото), следва извода че оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Извършването на процесния строеж е в нарушение на закона, а премахването му – законоустановена последица, гарантираща висш обществен интерес и преследваща легитимна цел – спазване на разрешителния режим за строеж на жилища. Фактът, че незаконен строеж се ползва като жилище, сам по себе си не може да обуслови заключение, че строежът на основание чл.8 от ЕКПЧ не подлежи на премахване. А и един от основните принципи е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

 

С оглед на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ, при спазване на административно производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Р. М. В. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 200лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. В. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], против Заповед № 10-00-815 от 14.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 119“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Р. М. В. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], да заплати на Община Стара Загора сумата от 200 (двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.