№ 314
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100197 по описа за 2024 година
С. Г. Г. от гр. София е предявил иск срещу Софийски районен съд, Софийски градски
съд и ВКС на РБ за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото
на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 8875/2017 год. по описа на
СРС, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид прекомерната продължителност
на производството, приключило с определение на ВКС на РБ от 18.11.2021 год. – 4 години, 9
месеца и 5 дни, ищецът претърпял силен емоционален стрес, като развил тревожно-
депресивно съС.ие, което не е отзвучало и към настоящия момент. ПоС.ният стрес и
напрежение са се отразили и на неговото здравословно съС.ие чрез поддържане на високо
кръвно налягане, предизвикало отлепване на ретината на лявото око, а това се отразило
много зле на професионалната му работа, тъй като същият работел като хирург в
урологично отделение на „Първа многопрофилна болница за активно лечение-София“ ЕАД.
В резултат на настъпилото влошаване на здравословното му съС.ие ищецът вече не бил в
съС.ие да упражнява пълноценно професията си и да оперира. Това обуславя и правния му
интерес от предявените искове.
Ответникът Софийски районен съд оспорва предявените искове с възражението, че в
случая не е налице прекомерно забавяне на производството, като следва да се отчете
голямата натовареност на СРС и значителния брой съдебни дела, разпределени на един и
същ съдебен състав и нА.ения човешки ресурс на съда като цяло. Наред с това публично
известни са и действията, предприети по отношение на председателя на 160-ти състав на
СРС, разглеждал процесното дело, с оглед дисциплиниране на същия за спазване на
1
сроковете за разглеждане и решаване на образуваните пред него дела, както и наложеното с
решение по т. 3.2 по протокол от проведено заседание на СК на ВСС на 28.01.2020 год.
дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от
длъжност“. Сочи също, че независимо от допуснатата забава при разглеждане на делото в
определен период, то след като същото е преразпределено на друг съдебен състав – 180-ти
състав, е разгледано в най-кратък срок, като е постановено решение в рамките на 7 дни от
даване ход на делото по същество. Оспорва и причинната връзка между твърдяните вреди и
забавянето на делото от страна на СРС, тъй като за настъпването на същите са повлияли и
други фактори, а именно – освобождаването на ищеца от длъжността „началник на
отделение“, поР. закриване на съответното отделение в болничното заведение, където
ищецът е полагал труд. Счита също така, че претендираните вреди са в значително завишен
размер и не кореспондират с реално претърпените болки и страдания от ищеца. Моли съда
да отхвърли предявения иск срещу СРС изцяло като недоказан.
Ответникът СГС оспорва предявения иск с възражението, че не е налице съществено
забавяне при разглеждането на делото от въззивната инстанция. Позовава се също така на
прекомерната натовареност на Софийски градски съд, както и на обективната невъзможност
за спазване на процесуалните срокове за разглеждане на делата по време на
епидемиологичната обстановка в страната през цялата 2020 год., както и след това до
31.03.2022 год. поР. обективни затруднения за своевременното администриране и
произнасяне предвид епидемиологичните ограничения, които нарушили графиците за
нормално разглеждане и решаване на делата. При условията на евентуалност – ако съдът
счете, че е налице забава при разглеждане и решаване на делото, оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между търпените от ищеца неимуществени вреди и
продължителността на съдебното производство. Оспорва иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди и по размер, като счита същият за прекомерен и неотговарящ на
принципа на справедливостта, установен в чл. 52 от ЗЗД. Счита за изцяло неоснователна и
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, тъй като претенцията на
ищеца за обезщетяване за вреди от бавно правосъдие е била уважена, като е предложено
споразумение от министъра на правосъдието, което ищецът не е приел, поР. което е налице
забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците на собствената му забава.
Моли съда да отхвърли иска срещу Софийски градски съд, като изцяло неоснователен.
Ответникът ВКС на РБ оспорва изцяло предявените искове. При преценка за това
колко фактически е продължителността на производството следва да се вземе предвид
висящността му във всяка от инстанциите. Счита, че производството пред този ответник е
приключило изцяло в рамките на разумния срок, тъй като е постъпило в регистратурата на
съда на 28.09.2021 год., като същото е насрочено в закрито заседание на 28.10.2021 год.
След провеждането му определението по чл. 288 от ГПК е постановено в двадесетдневен
срок – 18.11.2021 год. Оспорва и претендирания размер на неимуществени вреди, като счита
същият за прекомерен и несъответен на претърпените болки и страдания от страна на
ищеца. Моли съда да отхвърли иска срещу ВКС на РБ изцяло като неоснователен.
2
Представителят на СОП взема становище за неоснователност на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 8875/2017 год. по описа на СГС е образувано на
14.02.2017 год. по подадена искова молба от С. Г. Г. чрез адв. Д. срещу „Първа
многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД, с която са предявени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца от длъжността „Началник отделение“ с място на работа
„Стационарен блок, отделение Урология“, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ;
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението
за период от шест месеца в размер на 8 463,12 лева /след увеличаване размера на предявения
иск в о.с.з. на 12.10.2017 год./.
С разпореждане № 36383/15.02.2017 год. съдията докладчик и председател на 160-ти
състав на СРС е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на ответника с указания
за депозиране на писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Писменият отговор на исковата
молба е постъпил в съда на 06.04.2017 год.
С определение от 11.09.2017 год. съдът е насрочил делото в о.с.з. на 12.10.2017 год.,
като е изготвил проекто-доклад на делото.
В проведеното о.с.з. на 12.10.2017 год. съдът е дал ход на делото, приел е писмени
доказателства и е допуснал гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищеца
при довеждане за датата на следващото открито съдебно заседание, поискани от ищеца с
молба от 04.10.2017 год. Делото е отложено за 09.11.2017 год. В проведеното о.с.з. съдът е
дал хода на делото, разпитани са водените от страните свидетели и съдът е дал ход на
устните състезания, като е обявил, че ще се произнесе с решение.
На 28.05.2019 год. е подадена молба за определяне на срок при бавност от ищеца С. Г.
за постановяване на съдебно решение по делото. Жалбата за бавност не е администрирана и
изпратена на СГС до 25.06.2019 год., поР. което същата е подадена повторно от ищеца
направо в СГС.
Със заповед № АС-235 от 01.07.2020 год. на Председателя на СРС е възложено на
съдия Светослав Спасенов председателстването на 160-ти състав във Второ гражданско
отделение на СРС, считано от 01.07.2020 год., като от същата дата е открит нов 180-ти
състав в трето гражданско отделение на СРС, председателстван от съдия Габриела Лазарова
и е разпоредено разпределените до 30.06.2020 год. несвършени искови дела, включително
обявените за решаване на 160-ти състав да се преразпределят на случаен принцип между
съдиите Светослав Спасенов и Габриела Лазарова.
На 01.07.2020 год. гр.д. № 8875/2017 год. на СРС е преразпределено въз основа на
заповед № АС-235/2020 год. на случаен принцип между посочените двама съдии, като
същото е разпределено на съдия-докладчик Габриела Лазарова.
3
С определение от 08.07.2020 год. СРС, 180-ти състав е отменил определението от
09.11.2017 год., с което е даден ход на устните състезания по гр.д. № 8875/2017 год. и делото
е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 24.07.2020 год. ПоР. заболяване на съдия-докладчик
делото е пренасрочено за 28.08.2020 год., като поР. продължителното отсъствие на титуляра
на съдебния състав със заповед № АС-334/26.08.2020 год. на Председателя на СРС е
възложено на съдия Десислава Влайкова да разгледа насрочените в о.с.з. на 180-ти състав
дела за 28.08.2020 год.
На проведеното о.с.з. на 28.08.2020 год. съдът е дал ход на делото, приключил е
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като е обявил, че ще се произнесе с
решение на 11.09.2020 год.
С решение № 191643/04.09.2020 год. СРС е отхвърлил исковете на С. Г. срещу „Първа
многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
На 23.09.2020 год. е подадена въззивна жалба от ищеца чрез адв. Д. срещу решението
по гр.д. № 8875/2017 год. по описа на СРС. Делото е постъпило в СГС на 22.12.2020 год. и
на същата дата е разпределено на съдия Иванка И., като е образувано гр.д. № 14128/2020
год.
С разпореждане от 30.12.2020 год. въззивният съд е насрочил делото в о.с.з. на
16.04.2021 год., когато съдът е дал ход на делото, намерил е същото за изяснено от
фактическа страна и е дал ход на устните състезания, като е обявил, че ще се произнесе с
решение в срок.
С решение № 263782/09.06.2021 год. СГС е потвърдил решение № 191643/04.09.2020
год. на СРС.
По подадена касационна жалба срещу решението по гр.д. № 14128/2020 год. на СГС
на 30.09.2021 год. е образувано гр.д. № 3815/2021 год. по описа на ВКС на РБ. С
определение № 60751/18.11.2021 год. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на
въззивното решение № 263782/09.06.2021 год. на СГС.
По подадено заявление № РС-22-189/16.05.2022 год. от ищеца С. Г. до Инспектората
към ВСС е извършена проверка и е съставен констативен протокол от 13.06.2022 год. Прието
е, че правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на делото е нарушено, с
оглед което на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ и Заповед № ЛС-04-820/17.12.2021 год. на
министъра на правосъдието е определено обезщетение в размер на 2000 лева, като е
предложено сключването на споразумение. Такова не е постигнато.
Видно от представената по делото психологическа консултация от 12.02.2023 год.,
проведена от Д.З.-С. – специалист по клинична психология в ЦПЗ „Проф. Никола
Шипковенски“ ЕООД, изготвена въз основа на споделеното от ищеца и резултатите от
тестово изследване, на 16.12.2016 год. при уведомяването му за ликвидиране на
отделението, което е ръководил и за уволнението му от работа, ищецът е преживял силен
емоционален стрес, а впоследствие е развил тревожно-депресивно съС.ие, което не е
отзвучало и към момента на прегледа. Страда от чувство на понесена тежка
4
несправедливост, довела до кариерно и професионално сриване, понижаване качеството му
на живот и липса на перспектива.
Според епикриза от 14.07.2018 год. от СБАЛОБ „Зора“ ООД С. Г. постъпил в
клиниката по повод отлепване на ретината на 12.07.2018 год. и е изписан на 14.07.2018 год.,
като е извършена оперативна интервенция „серклаж“ и е изписан с подобрение.
На 28.06.2019 год. ищецът е постъпил в СОБАЛ „Акад. Пашев“ за консервативно
лечение на „глаукома“.
С експертно решение на ТЕЛК от 03.10.2023 год. към „Четвърта МБАЛ-София“ ЕАД
на ищеца е призната ТНР 64 % поР. общо заболяване – отлепване на ретината с ретинално
разкъсване.
При ищеца е налице придружаващо заболяване „хипертонично сърце, без застойна
сърдечна недостатъчност“ с пристъпно предсърдно мъждене.
Според показанията на св. Валерианов, който познава ищеца от 2009 год., през м.
септември 2016 год. същият споделил с него опасенията си, че има вероятност да съкратят
урологичното отделение в Първа градска болница, където работел към този момент като
негов началник. Знае за водени от ищеца дела във връзка с последвалото уволнение, което
се отразило много зле на здравословното му съС.ие. Самото дело продължило много дълго.
Ищецът започнал да се депресира, да качва кръвното налягане, а през 2018 год. получил
отлепване на ретината, наред с другите заболявания, които имал – диабет и хепиртония.
Подложил се на неуспешна операция за зрението в А.ска болница. Загубил 100% от зрението
на едното си око, изолирал се от обществото; получил аритмия на сърцето. Тези проблеми
със здравето се появили след началото на процеса по заведеното от него дело. Преди 2016
год. ищецът бил съвсем друг човек – ведър и усмихнат. Появили се и притеснения във
връзка с финансовото му съС.ие. Чакал с нетърпение изхода на делото.
Съгласно показанията на св. Черешаров след закриването на клиниката по урология
през 2016 год. ищецът бил освободен от работа и завел дело за отмяна на уволнението.
Делото било трудово и ищецът очаквал да се реши по бързата процедура. Преди процеса
ищецът бил весел, контактен, а след завеждането на делото се затворил в себе си и започнал
да се оплаква от здравословното си съС.ие. С протакането на делото смятал, че ще загуби
своята способност да оперира. Оплаквал се от хипертония, аритмия, а зрението на едното му
око също пострадало. Прекратил практиката си, което му се отразило и финансово. Правил
опити да си търси друга работа. Започнал работа в болницата във Враца, но очаквал да бъде
възстановен на работа.
Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. Н. Г. от
04.03.2025 год. при ищеца С. Г. е налице травматичен стрес, довел до адаптационно
разстройство с наличие на тревожност, депресивитет и невровегетативна симптоматика.
Невъзможността на освидетелствания да се ресоциализира след неочакваното му уволнение,
довело до травматичен стрес и впоследствие до инвалидизация, както и забавянето на делата
с години, са предизвикали у ищеца социална дисфункция с усещане за загуба на статус и
5
престиж. Същият станал по-затворен, избягвал колеги и познати; често изпадал в тревожни
и депресивни съС.ия с невровегетативна симптоматика – главоболие, повишено кръвно
налягане, нарушен сън. Негативните стресови изживявания бележат началото от деня на
уволнението на ищеца, придобиват хроничен ход и продължават и понастоящем, като
интензитетът им е нА.ял значително след назначаването му на работа в УМБАЛ „Пирогов“
като консултант, макар че заР. инвалидизацията не може да работи с пълния си капацитет.
Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза на в.л. К. и
в.л. М. от 07.05.2025 год. при ищеца е налице само едно зрящо око – лявото, като на дясното
око е запазено само периферното зрение. Ниското централно зрение на дясното око е изцяло
резултат от отлепването на ретината, което няма причинно-следствена връзка със стрес и
артериална хипертония. Няма влошаване на очното съС.ие на дясното око за периода м. юли
2019 год. – м. април 2025 год. Не се очаква съществена промяна в зрението в бъдеще.
Артериалната хипертония е мултифакторно заболяване и не може само една причина да се
определи като водеща за нейното възникване. Хроничният стрес може да допринесе за
възникването й. Артериалната хипертония е една от причините за предсърдното мъждене.
Последното е най-честата причина за възникване на тромб на лявото предсърдие и рисков
фактор за мозъчен инсулт. При ищеца се е появило предсърдно мъждене от м. януари 2020
год., като е започнало и поС.но лечение на артериалната хипертония. През 2023 год. е
диагностицирана исхемична болест на сърцето с доказана от КАТ двуклонова коронарна
болест с тромб в ухото на лявото предсърдие. Появили са се признаци н хронична сърдечна
недостатъчност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявен е иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото му на
разглеждане на делото в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с
разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е
посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1
ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на
глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, когато производството по
6
забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение е изчерпана по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ с постановяване на
следните актове от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице: 1. акт, с
който подаденото заявление за обезщетение от граждани или юридически лица за вреди по
реда на глава трета "а" ЗСВ е оставено без разглеждане, поР. пропуснат срок по чл. 60а, ал. 4
ЗСВ; 2. акт, с който се е произнесъл по основателността на подаденото заявление за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" ЗСВ в хипотезата на чл. 60е, ал. 1 ЗСВ –
заявлението е отхвърлено като неоснователно, както и в хипотезата на чл. 60е, ал. 2 ЗСВ –
прието е, че правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е
нарушено, определено е обезщетение и не е постигнато споразумение. В случая е налице
последната от изброените хипотези, тъй като на заявителя е определено обезщетение, но не
е постигнато споразумение. С оглед това налице е процесуалната предпоставка по чл. 8, ал.
2 ЗОДОВ и предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни по следните съображения:
При преценката дали срокът е разумен съдът съобрази установените в практиката на
ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на страните и на компетентните органи
и достигна до извода, че в конкретния случай за прекомерната продължителност на
производството следва да се ангажира отговорността на ответника Софийски районен съд.
Това е така, тъй като са налице следните забавяния при разглеждането на делото от този съд:
определението по чл. 140 от ГПК, с което съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание, е постановено повече от 5 месеца след постъпване на отговора на исковата молба
от ответника; съдът е забавил изготвянето на съдебния акт, като не е постановил решението
си през периода от обявяване на устните състезания за приключени в о.с.з. на 09.11.2017 год.
до датата на преразпределение на делото на нов съдия-докладчик на 01.07.2020 год., т.е.
налице е бездействие от страна на съда в продължение на почти 2 години и 8 месеца; в
резултат от извършеното преразпределение на делото на нов съдия-докладчик се е
наложила отмяна на определението за даване ход на делото по същество и повторното му
разглеждане в о.с.з., което е продължило с още около 2 месеца времетраенето на делото пред
първоинстанционния съд до постановяване на решение № 191643/04.09.2020 год. на СРС.
Настоящият състав намира, че продължителност от три години и половина от образуването
на делото до приключването му със съдебен акт от първоинстанционния съд, не може да се
приеме за разумна. Делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност и не е
налагало събиране на множество доказателства или експертизи. Събрани са единствено
писмени доказателства и са разпитани двама свидетели. Според практиката на ЕСПЧ
трудовите спорове изискват бързина с оглед по-големия интерес на засегнатите лица.
Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като
процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни
мерки за справяне с проблемите и да организира съдебната система по начин, който да може
да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са
7
неефективни, държавата, респ. – процесуалните субституенти не могат да бъдат
освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок (в този смисъл е и практиката
на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain по жалба №
11681/85 и др./.
Предявеният иск е частично основателен.
На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени
от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на вредите, както и пряката причинно-следствена
връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката
на ЕСПЧ, съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доколкото принципът на
справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди,
при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на
производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на
конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и
как воденото производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на
делото за страната, вкл. видът и размерът на засегнатия интерес, предмет на забавеното
производство и др.
Настоящият състав намира, че ответникът Софийски районен съд следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 4000 лева, представляваща справедливо обезщетение за
претърпените в резултат на забавянето на съдопроизводствени действия неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Съгласно практиката на ЕСПЧ, когато се претендира обезщетение
за забавено правосъдие, релевантен фактор за преценка е и значението на делото за ищеца.
Съдът намира, че процесното дело, с оглед неговия предмет и възможни правни последици,
е било от съществено значение за правната сфера на ищеца, тъй като касае упражняването
на неговите трудови функции и правните очаквания да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, респ. да получи обезщетение за оставането му без работа след
уволнението. Ищецът и неговият процесуален представител не са станали причина за
забавяне на производството, като същите са използвали наличните инструменти в ГПК за
ускоряване на процеса ,като в хода на производството са подавали и молби за определяне на
срок при бавност по реда на чл. 255 от ГПК.
Същевременно, съдът отчита, че неразумното забавяне на делото в случая не е
довело до съществени вреди поР. несвоевременно упражняване на субективни права на
ищеца. Това е така, тъй като предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от ГПК са
отхвърлени като неоснователни с влязло в сила съдебно решение, т.е. крайният резултат от
това дело е неблагоприятен за ищеца, тъй като исковете са се оказали неоснователни.
Следователно, независимо от неразумното забавяне на делото пред СРС, то не е
8
довело до вреди под формата на несвоевременно упражняване на субективни права на
ищеца, тъй като претендираните такива са му били отречени по съдебен ред. ПоР. това съдът
намира, че релевираните в настоящия процес негативни последици за ищеца са в пряка
причинна връзка не толкова с времетраенето на съдебния процес, а с изхода му по същество,
но за такива вреди не може да се претендира обезщетение по реда на чл. 2б от ЗОДОВ.
По приложението на понятието "справедливост" при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди е налице богата и единна практика на ВКС,
обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи
съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например № 407 по гр.д.
№ 1273/2009 год. на ІІІ г. о., № 51 по гр.д. № 465/2011 год. на ІV г. о. и др. Съгласно тази
практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. ІІІ-то г.о.; Решение № 239/20.12.2022 г. по гр.
д. № 3714/2022 г. на ВКС, ІV-то г.о./.
В случая ищецът не доказа вреди, надхвърлящи обичайните такива от забавянето на
едно гражданско дело. По делото не се установи по несъмнен начин влошаването на
здравословното съС.ие на ищеца да е резултат именно от забавяне на производството по
воденото от него дело. Според заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза увреденото централно зрение на дясното око на ищеца е изцяло резултат от
отлепването на ретината, което няма причинно-следствена връзка със стрес и артериална
хипертония. Артериалната хипертония е мултифакторно заболяване и не може само една
причина да се определи като водеща за нейното възникване. Хроничният стрес може да
допринесе за възникването на хипертония, която от своя страна е една от причините за
констатираното при ищеца предсърдно мъждене. Съдът намира, че в случая именно
уволнението на ищеца се е отразило най-тежко на неговата психика и на здравословното му
съС.ие. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. Н. Г.
невъзможността на освидетелствания да се ресоциализира след неочакваното му уволнение,
довело до травматичен стрес, предизвикала у ищеца социална дисфункция с усещане за
загуба на статус и престиж. Негативните стресови изживявания бележат началото именно от
деня на уволнението на ищеца, придобиват хроничен ход и продължават и понастоящем,
като интензитетът им е нА.ял значително след назначаването на работа в УМБАЛ „Пирогов“
като консултант. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства – свидетелски
показания, също не може да се направи категоричен извод, че диагностицираните при
ищеца през 2023 год. заболявания - исхемична болест на сърцето и хронична сърдечна
недостатъчност са резултат именно от забавянето на производството по воденото от ищеца
дело.
9
Настоящият състав намира, че ответникът СРС следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 4 000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените в
резултат на забавянето на съдопроизводствени действия неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024 год. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лева
предявеният иск се явява неоснователен. Това е така, тъй като в случая не се установи
настъпването на вреди, по-големи от обичайните при констатираното забавяне на
производството.
Съдът намира за изцяло неоснователни предявените искове срещу Софийски градски
съд и ВКС на РБ.
Ответникът Софийски градски съд не е допуснал разглеждане на делото извън
рамките на разумния срок. Налице е известно забавяне при насрочване на делото, тъй като
същото е постъпило в съда на 22.12.2020 год., а е насрочено в о.с.з. на 16.04.2021 год., при
неспазване на триседмичния срок по чл. 312, ал. 1, т 1 вр. чл. 317 от ГПК /ред. Д.В. бр. 98 от
17.11.2020 г./, но следва да се има предвид, че делото е решено в едно открито съдебно
заседание и не е имало други забавяния, с изключение на известно забавяне при
постановяване на съдебния акт – около един месец след изтичане на установения в чл. 316
от ГПК двуседмичен срок. Разгледано цялостно обаче, производството пред СГС,
включително с постановяване на съдебното решение, е продължило общо малко над 5
месеца, който срок е в рамките на разумния за въззивното производство. С оглед това съдът
намира, че разумният срок за постановяване на решение от въззивната инстанция не е бил
нарушен и искът против СГС е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и предявеният иск срещу ВКС на РБ, тъй като производството пред
касационната инстанция е продължило от 28.09.2021 год. до 18.11.2021 год. – 1 месец и 20
дни. След образуването на производството по делото с разпореждането от 30.09.2021 год.
определението по чл. 288 от ГПК е постановено в срок, по-кратък от един месец, като
всички дължими съдопроизводствени действия са своевременно извършени. Това налага
извод за неоснователност на предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ срещу ВКС на РБ.
При този изход на спора ответникът Софийски районен съд следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 134 лева, представляваща направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците СГС и ВКС на РБ разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на всеки от тях, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При този изход на спора ответникът Софийски районен съд следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Р. Д. от САК сумата 406 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска, за оказана безплатна правна защита на
ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гр. София 1612, бул. „Цар Борис III“ 54 да
заплати на С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. София, сумата 4000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото
на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 8875/2017 год. по описа на
СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2024 год. до
окончателното изплащане, по предявения иск от С. Г. Г. срещу Софийски районен съд с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. София, срещу
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр. София, бул. „Витоша“ 2 и ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на РБ, гр. София, бул. „Витоша“ 2 за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на ищеца сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.
№ 8875/2017 год. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.02.2024 год. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гр. София 1612, бул. „Цар Борис III“ 54 да
заплати на С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. София, сумата 134 лева, представляваща
направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гр. София 1612, бул. „Цар Борис III“ 54 да
заплати на адв. Р. И. Д. от САК гр. София, ул. "Опълченска" 112А, ет. 6, офис 613, личен №
**********, сумата 406 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска, за оказана безплатна правна защита на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. София, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гр. София, бул. „Витоша“ 2 сумата 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. София, да заплати на ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД на РБ, гр. София, бул. „Витоша“ 2 сумата 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
11
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12