Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 15.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в закрито заседание на петнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева
т. дело № 2257 по описа на съда за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл. 25 от Закона за търговския (ЗТР).
Образувано е по жалба, подадена от „Т.Б.П.“ ООД срещу отказ № 2018062615215-4/18.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г.
Жалбоподателят посочва, че с две поредни указания от 18.10.2019 г. от длъжностните лица по регистрацията му било указано да представи официални удостоверителни документи, относно съществуването на лицата, които представляват съдружника – чуждестранно юридическо лице, придружени със заверен превод на български език и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР. С жалбата се поддържа, че съгласно Наредба №1/2007 г. при подаване на заявление за обявяване на актове, не е предвидено представянето на такива документи, каквото изискване е предвидено при първоначалната му регистрация, съгласно чл.20, т.1, б.“в“ или при вписване на обстоятелства от група „Основни обстоятелства“. Поради това, и доколкото тези обстоятелства са удостоверени от представени и приобщени към електронното досие на търговеца документи, и от тях е видно, че съдружникът в „Т.Б.П.“ ООД чуждестранно юридическо лице съществува, както и кои са лицата, които го представляват по закон и няма данни за нови подлежащи на удостоверяване обстоятелства, с оглед и на декларацията по чл.13, ал.4 от ТР, изисквайки официални удостоверителни документи за същите ДЛР е превишило законовите си правомощия, които има в рамките на проверката по чл.21, ал.1 от ЗТР. С оглед на това жалбоподателят счита, че дадените от длъжностното лице указания са неправилни, че не му е дадена възможност да ги изпълни и постановеният отказ, който е мотивиран с тяхното неизпълнение е незаконосъобразен.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалвания отказ № 2018062615215-4/18.10.2019 г. по заявление с вх.№ 20180626165215 от 26.08.2018 г. на длъжностното лице по регистрация е прието, че със същото не са приложение официални удостоверителни документи относно съществуването и лицата, които представляват съдружника „В.Е.Т.Л.“ – Великобритания с превод на български, и представителната власт на подписалия протоколното решение за приемане на ГФО за 2017 г. Б.Л.Предмет на заявлението, с което е сезирана Агенция по вписвания, е искане за обявяване на акт по смисъла на чл. 62а от Наредба № 1/14.02.07 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър - годишен финансов отчет. Съгласно чл. 13, ал.6, съответно чл. 62а, ал.2 от Наредба № 1/2007 г. към заявлението се прилагат подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите, които доказват изпълнение на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет. В правомощията на длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т.4 и 5 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1/2007 г., е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. При подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ за това, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали изхожда от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, дали към него е приложен подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и подписана от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно приемането на годишния финансов отчет, чието обявяване се иска, които са тези, предвидени в чл. 137, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ТЗ, чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ.
Когато при извършване на тази проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТР е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТР е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за обявяване на представен акт.
За да е законосъобразен отказа, постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТР, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания.
В случая се установява, че заявителят е приложил към редовно заявление, въз основа на което е образувано настоящото регистърно производство, подлежащият на обявяване акт, а именно годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г., който е изготвен съобразно нормативните изисквания, предвидени в ЗСч, протокол от ОС на търговското дружество от 07.03.2018 г., протокол от заседание на СД на чуждестранното юридическо лице – съдружник, и разпечатка от извършена към дата 18.10.2019 г. справка от интернет страница за актуалното състояние на търговско дружество, както и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, пълномощно и документ за внесена ДТ. При тези данни съдът намира, че не са представени документи, от които следва направи извод, че са спазени установените в закона изисквания за приемането на годишния финансов отчет /ГФО/ за 2017 г., чието обявяване се иска.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ годишният финансов отчет на търговското дружество с правноорганизационна форма ООД се приема от общото събрание на съдружниците, като за да е валидно взето решение за това от този върховен орган, следва да бъде установено, че това е станало при спазване на установените в дружествения договор и в закона правила за наличие на кворум за провеждане на заседанието и на мнозинство за приемане на решението. Тогава, когато съдружникът е юридическо лице, за да се направи извод, че са спазени тези правила, следва да бъде установено, че то е участвало на заседанието на общото събрание и е изразило воля за приемане на годишния финансов отчет чрез лицето, което е оправомощено да го представлява по силата на закона към датата на провеждане на общото събрание, или от такова, което има правото да го представлява по силата на сключена упълномощителна сделка съгласно чл. 137, ал. 6 ТЗ. Действително, за да се извърши тази проверка от длъжностното лице по регистрация в случаите, в които съдружникът е юридическо лице, което не е учредено по българското право и следователно обстоятелствата относно правосубектността му не са публични, от заявителя следва да бъдат представени доказателства, установяващи съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон. към датата на връчване на поканата за общото събрание, както и към датата на провеждане на заседанието на общото събрание, на което е взето решение за приемане на ГФО за 2017 г., както и за това кои са били лицата, които към тези моменти са имали право да ги представляват по националния им закон. В тази връзка в подзаконовата норма на чл. 21, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е поставено и изрично изискване към документите, които заявителят е длъжен да приложи към подадено заявление, с което се иска промяна на вписани обстоятелства, когато съдружници са юридически лица, които не са учредени по българското право, или такива, които не са вписани.
В тази разпоредба е предвидено, че към такова заявление задължително се прилага документ, установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон. Тези факти се установяват с документ от съответния съдебен регистър, в който се вписват обстоятелствата относно търговците, съгласно законодателството на държавата, в която те са учредени като юридически лица, а именно Великобритания. Този документ следва да съдържа информация за правосубектността и за лицата, които представляват дружествата към релевантната дата, тъй като при извършване на проверка дали са спазени процедурите за свикване на общото събрание и за вземане на решение с изискуемото мнозинство, от значение е дали юридическите лица- съдружници са съществували именно към този момент, както и кой е бил техният законен представител към тези дати, който е бил оправомощен да изрази воля за получаване на покана за общото събрание и за вземане на решение за приемане на ГФО за 2017 г. Към заявлението, обаче, такива документи не са представени. Обстоятелството, че документи, установяващи съществуването на съдружника юридическо лице и удостоверяващи лицата, които го представляват по националния закон на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и то за същото чуждестранно юридическо лице, което вече е вписано като едноличен собственик на капитала на дружеството в ТР под № 20091116080354 "В.Е.Т.Л.", Идентификация 348969 не може води до извода, че за този дълъг период не са настъпили промени. ДЛР по регистрацията няма задължение да извършва служебна справка, нито може да приеме за удостоверени същите от представената разпечатка от електронна страница.
Следователно дадените от длъжностното лице в хода на настоящото регистърно производство указания за представяне на извлечения от чуждестранния регистър за дружествата - съдружници в "Т.Б.П.“ ООД, са правилни и съобразени със задълженията, които то има по чл. 22, ал. 5 ЗТР.
В чл. 22, ал. 5 ЗТР е предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТР, който е този, установен за произнасяне от длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТР задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най- късно от работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото постъпване, т.е. е два работни дни. С оглед на това, и тъй като законът предвижда, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, от най-ранния момент в който на заявителят са могли да станат известни същите, до постановяване на отказа не е изтекъл и един ден. За да се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се приложи последицата от неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТР, а именно да се постанови отказ, то, от една страна, следва да се установи, че длъжностното лице е предоставило реален срок за тяхното изпълнение, т.е. не такъв който е невъзможен. С това съдът намира, че заявителят е поставен в изначална невъзможност да изпълни дадените указания, което е напълно незаконосъобразно и противоречи на целите на законовата норма на чл. 22, ал. 5 ЗТР. Освен това в случая длъжностното лице по регистрация е следвало да съобрази, че за да бъдат изпълнени дадените от него указания, би се наложило заявителят да се снабди с документи от органи в държава различна от България, което обективно изисква време и нередовностите на заявлението не могат да бъдат отстранени за срок по-малък от един месец, което също не е направено.
Ето защо, следва да се приеме, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности на заявлението, подадено от „Т.Б.П.“ ООД, не е надлежно определен от длъжностното лице по регистрацията, което означава, че спрямо заявителя не биха могли да бъдат приложени неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на нередовностите, които са предвидени в чл. 22, ал. 5, изр. последно ЗТР, т.е. не може да бъде постановен отказ, който да е мотивиран единствено с това неизпълнение.
Следователно постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен и заявлението да се върне на длъжностното лице, което да определи възможен и подходящ срок за изпълнение на дадените от него указания, съобразен с вида и органа, който следва да издаде съответните документи, от който момент ще започне да тече срокът за тяхното изпълнение.
Следва да се даде срок на жалбоподателят да представи доказателства за това, че внесъл дължимата се държавна такса по сметка на Софийски градски съд, като в противен случай и ако е останал задължен за плащането й, съдът ще постанови определение за осъждането му да я заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.Б.П.“ ООД с ЕИК ******** отказ № 2018062615215-4/18.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията преди да се произнесе по заявление Г2 с вх. № 20180626165215 от 26.06.2018 г. да определи подходящ срок за изпълнение от заявителя „Т.Б.П.“ ООД с ЕИК ******** за изпълнение на дадените от 18.10.2019 г. указания на заявителя.
УКАЗВА на „Т.Б.П.“ ООД с ЕИК ******** в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на СГС, като при неизпълнение ще постанови определение осъждането му да я заплати.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: