Решение по дело №388/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 119
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Вилиян Георгиев Петров
Дело: 20213001000388
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Варна, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000388 по описа за 2021 година
Въззивникът „Юробанк България“ АД гр.София обжалва решение №
260027/01.03.2021 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. № 138/2018 г., с
което са отхвърлени предявените от него срещу ЕВГ. Т. Г. при условията на
обективно съединяване следни искове: частичен иск за сумата от 99 152.10
швейцарски франка, представляваща част от дължимата за периода
13.03.2017 г. - 21.05.2018 г. главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 40543/06.08.2008 г., в общ размер на 197 916.28
швейцарски франка, ведно с дължимата законна лихва от датата на
предявяване на иска - 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
иск за плащане на сумата от 916.77 швейцарски франка, представляваща
банкови такси по същия договор за кредит за периода 13.04.2017 г. -
21.05.2018 г.; иск за плащане на сумата от 174.34 швейцарски франка,
представляваща застраховки по същия договор за кредит за периода
07.09.2017 г. - 21.05.2018 г.; иск за плащане на сумата от 254.40 лв.,
представляваща нотариални такси по същия договор за кредит за периода
24.04.2018 г. - 21.05.2018 г., претендирани на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ. Счита първоинстанционното решение за
1
неправилно и моли за неговата отмяна и за уважаване на жалбата. С писмена
молба въззивникът моли за уважаване на жалбата му.
Ответникът по жалбата - ЕВГ. Т. Г. от гр.Добрич не е изразил становище по
нея. В с.з. чрез процесуалния си представител счита същата за бланкетна и
неоснователна и моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на
възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗАдв.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В жалбата няма конкретни оплаквания по правилността на решението, като
най-общо се изразява несъгласие с приетото от съда, че договорът за кредит
съдържа неравноправни клаузи в ущърб на потребителя, с които целият риск
от превалутирането на кредита е прехвърлен върху кредитополучателя, както
и че банката била недобросъвестна, доколкото никой не може да прогнозира
движението на курса на швейцарския франк за много години напред, в случая
- 30 години, като през годините курсът на франка не само се е повишавал, но
и се е понижавал.
Клаузите на чл. 3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.23 от договора за кредит са приети от
ДОС за нищожни като неравноправни на основание чл.143, т.19 вр. чл.146,
ал.1 - ЗЗП. С жалбата не се сочи в какво се състои неправилността на тези
изводи на съда. Въззивникът се оплаква, че решенията на съдилищата по
типовите договори на банката за предоставени кредити в швейцарски
франкове били шаблонни и извадени от контекста на конкретните данни и
обстоятелства по делото, но сам не прави конкретни, свързани с делото,
оплаквания. Въззивният съд счита тези оплаквания за бланкетни и
неконкретни, поради което не дължи произнасяне по тях с изключение на
случаи на констатирано порочно прилагане на императивни правни норми, за
които въззивният съд е длъжен да следи служебно, каквито по делото не са
налице. Независимо от това съдът следва да посочи за изчерпателност, че
сключването на договора за кредит във валута - швейцарски франкове, в
каквато кредитът не е предоставен и усвоен, като реално е предоставен и
2
усвоен в лева, съответно договаряне връщането на кредита да става в същата
чужда валута, макар че потребителят го връща на вноски реално в лева, които
банката преизчислява по курса за деня на швейцарския франк, е недопустима
търговска практика по прехвърляне на валутния риск върху потребителя,
същата е с неравноправен характер, затова клаузите от договора, с които тя се
затвърждава, без потребителят да е в състояние да й влияе, са нищожни и не
следва да се прилагат от съда. Тази валута е необичайна, като обичайната
такава за гражданите на евросъюза, каквито са и българските граждани, е
евро, тъй като курсът на евро/лев е фиксиран, докато избраната от банката
валута - швейцарски франк е с плаващ курс спрямо лева, който с годините
бележи устойчив ръст и само леко намалява. Няма никаква разумна причина,
освен финансова изгода за банката следствие на курсовите разлики, които с
относителна сигурност може да се очакват при тази валута, за договореното
превалутиране на кредита от лева в швейцарски франкове, както и на
отчитане на самото изпълнение по договора отново от лева в швейцарски
франкове. Тази валута е едностранно наложена на потребителя от банката, тя
не е индивидуално договорена с него, доколкото потребителят не я искал и
предпочитал, и е в очевиден негов ущърб, като няма и фактическо
предоставяне на кредит в швейцарски франкове, а в лева. Ето защо,
изпълнението на ответника следва да се преценява с оглед елиминиране на
недобросъвестно прехвърления му валутния риск. Това е сторено със
заключението на ССЕ на л. 206 - л.208 от делото, от което се установява, че
при начислено от банката към датата на отчитане на кредита за предсрочно
изискуем - 22.05.2018 г. общо задължение по кредита на потребителя в размер
на 184478.61 шв.фр. банката е отчела изпълнение на ответника до 22.05.2018
г. съобразно променящия се курс на швейцарския франк на обща стойност -
161385.99 шв.фр. При елеминиране на курсовите разлики и прилагане на
курса на швейцарския франк към лева към датата на предоставянето на
кредита - 13.08.2008 г. изпълнението възлиза на 190935.76 шв.фр., или е в
повече от задължението на потребителя, от което следва, че не са налице
условията на чл.18 от договора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Само на това основание искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Отделно клаузата, че банката може да прави едностранни промени в
3
размера на БЛП, въз основа на който се определя дължимата по кредита от
потребителя възнаградителна лихва, като промените стават незабавно
задължителни за страните, също е приета от съда за неравноправна и
нищожна, като няма конкретни оплаквания в жалбата по този въпрос.
Въззивният съд не дължи произнасяне по ненаправени оплаквания. Въпреки
това следва да се посочи за изчерпателност на изложението, че липсват
посочени в договора обективни критерии, както и методика за извършване на
промяна на договорения БЛП в чл.3, ал.1 от договора. Запазеното право на
банката едностранно да променя размера на лихвата при неизвестни за
потребителя условия, е във вреда на потребителя, създава неравновесие в
правата и задълженията на страните, поставя потребителя в зависимост от
едностранните решения на банката и противоречи на принципа на
добросъвестността. Клаузата е неравноправна и поради това нищожна и не
следва да се прилага от съда, като начислените в повече лихви следствие
едностранната промяна на БЛП от банката бъдат приспаднати от
задължението на потребителя. В случая от заключението на ССЕ на л.209 се
установява, че начислените от банката в повече лихви към 22.05.2018 г.
възлизат на 17308.18 шв.фр., равностойни на 27843.41 лева. Това е
допълнително основание да се приеме, че ответникът не е имал неизплатени
задължения към банката - ищец към 22.05.2018 г., респективно, че е
отсъствало основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
При това положение решението е правилно и следва да се потвърди
изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното
решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора, в полза на адвоката на ответника следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на страната на основание чл.38, ал.2 - ЗА по Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3350
лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд

4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260027/01.03.2021 г. на Окръжен съд
Добрич - ТО по т.д. № 138/2018 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД гр.София, ЕИК *********, да заплати
на адв. Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул."Бдин" №21А, ет.3,
офис 7, сумата 3350 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 -ЗА.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5