Присъда по дело №1664/2019 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 260066/08.12.2020г. по НОХД 1664/2019г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП по досъдебно производство 644/2016 г. по опис на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас, вх. №2729/2016 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас срещу Х.И.А., ЕГН ********** и С.Н.Т., ЕГН ********** за това, че на 02.03.2016г. в гр. Бургас, на улица „***”, срещу магазин „***”, в съучастие като съизвършители, нанесли удари с ръце и крака в главата на И.Х.Х., вследствие на което му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в травма на носа, която е довела до изкривяване на носната преграда и развитие на хроничен хипертрофичен ринит, които затрудняват носното дишане, което се квалифицира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

В хода на съдебното производство в качеството на граждански ищец и частен обивнител е бил конституиран И.Х.Х.. Съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от него искови претенции, насочени срещу всеки един от двамата подсъдими поотделно в размер от по 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, обвинение за което е повдигнато на двамата подсъдими с обвинителния акт, ведно със законна лихва от датата на увреждането 02.03.2016 г. до окончателно изплащане на вземането.

Представителят на държавното обвинение поддържа така внесения обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на двамата подсъдими. Излага подробно фактите, които са установени според него, като изтъква, че същите се установяват по един несъмнен начин от доказателствената съвкупност. Намира, че нанесената на пострадалия Х. телесна повреда от Т. и А. се установя от съдебно-медицинските заключения, като изтъква че механизмът на нанасянето й е изяснен посредством показанията на свидетелите Х., Ч., К. и С., които пък се подкрепят от останалия писмен доказателствен материал и медицинските експертизи. От друга страна посочва, че показанията на свидетелите В. и З. са вътрешно противоречиви, както и противоречат на останалия доказателствен масив. В обобщение, представителят на държавнити обвинение посочва, че установените по несъмнен начин факти изпълват от обективна и субективна страна състава на вменените на А. и Т. деяния. С оглед на което предлага на съда да признае двамата подсъдими за виновни и след преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства на всеки един от тях да наложи при условията на чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“ в размер от 10 /десет/ месеца, изпълнението на които наказания да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв.К., поддържа обвинението, насочено срещу А. и Т. с депозирания обвинителен акт. Присъединиява се към изложеното от представителя на държавното обвнинение становище относно фактическата обстановка, анализа на доказателствения материал и правните изводи. С оглед на което моли съда да признае двамата подсъдими за виновни и да им бъдат наложени наказания в рамките на предложеното от страна на представитея на прокуратурата, което намира за справедливо и напълно съответстващо на целите на наказанието. Моли също така да бъдат уважени исковите претенции на довереника й в пълен размер.

Частният обвинител и граждански ищец посочва, че се присъединява към казаното от неговия процесуален представител и моли съда за справедлив съдебен акт.

Защитата на двамата подсъдими в лицето на адв.К. изразява позиция за частична доказаност на фактическата обстановка така, както е изложена в обвинителния акт. Излага подробно и аргументирано становище относно приетата за установена фактическа обстановка, от която прави извод за недоказаност на онези факти от обективна и субективна страна, наличието на които е необходимо условие за осъдителна присъда. С оглед на това, защитникът моли съда да приеме, че обвинението е изцяло недоказано, поради което да постанови съдебен акт, с който да обравдае изцяло неговите подзащитни и да отхвърли предявените срещу тях искови претенции за обезреда на неимуществени вреди от сочения за пострадал.

Подсъдимите А. и Т. се присъединяват към подробната пледоария на своя защитник и в дадената им последна дума отричат да са осъществили престъпленията, които им се вменяват.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимият С.Н.Т. е с ЕГН ********** и е роден на *** ***. Същият е живущ ***. Той е българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, управител и собственик на „П.” ЕООД,

Подсъдимият Х.И.А. е с ЕГН ********** и е роден на *** ***. Същият е с адрес в ***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, не работи.

Пострадалият И.Х. и подс.Т. ползвали под наем две съседни общински помещения, намиращи се в гр.Бургас, ул.“***“ срещу магазин ***.

През февруари 2016 г. пострадалият посетил Н.П., началник отдел „Стопанисване“ в ОП „Общински имоти“. По време на срещата им бил повдигнат въпроса за размера на определени такси, които заплащал той като наемател съобразно наетата площ и тези такси, които подс.Т. плащал. В резултат на тази среща междусъседските отношения между Т. и Х. се изострили. Скоро след това, неизвестно лице напръскало със спрей стъклата на помещението, което пострадалия ползвал, изписвайки нецензурни думи, като повредило и бравата на входната му врата. С оглед на по-рано развилите се събития по повод на неговата среща с представител на общинското предприятие, както и предвид това, че пострадалият бил виждал подс.Т. да паркира буса си в близост до неговото помещение, пострадалият предполагал, че инициатор на посегателството над неговото помещение бил подс.Т..

Пострадалият Х. решил да почисти стъклата на помещението си и да поправи бравата, ето защо на 02.03.2016 г. около обяд отишъл на място. Тъй като предварително се бил уговорил с племеника си – св. Д.Ч., да му помогне, около 13.30 часа отишъл да го вземе и след като се върнали до ползваното от Х. помещение, заедно продължили с почистването. Докато последните двама почиствали, подсъдимите Т. и А. излезли от помещението на първия и се качили в товарен автомобил, който бил паркиран пред него. Автомобилът бил управляван от подс.А., а подс.Т. седял на предна дясна седалка. Подс. А. приближил с управлявания от него автомобила до св.Ч., свалил стъклото му и се провикнал към свидетеля провокативно, като го попитал защо го гледал и дали искал нещо да му каже. С цел да преустанови развитието на конфликт, се намесил и пострадалият Х., който ги помолил да ги оставят да си вършат работата. Двамата подсъдими преустановили  провокативното си поведение и продължили с автомобила. Свидетелите Х. и Ч. продължили с почистването на помещението и подмяната на патрона на бравата.

Малко по-късно същия ден,  подсъдимите се върнали. В това време св. Ч. бил пред помещението на св. Х. и почиствал стъклата, а Х. поправял бравата на вратата. Двамата подсъдими отишли при св. Ч. и го попитали, защо ги гледал. Ч. отвърнал, че не ги е гледал. Х. се намесил, като отново се опитал да преустанови възникването на по-голям конфликт. Въпреки това, подс. Т. отправял обидни и нецензурни думи спрямо пострадалия, като го обвинявал, че той е писал доноси срещу него в Община Бургас. Х. отрекъл да е писал сигнали срещу Т., който продължил да сипе обиди, закани и псувни по адрес на пострадалия. Устните пререкания и вербалната агресия започанали да ескалират във физическа такава, изразяваща се в бутвания и дърпане, което мотивирало пострадалият Х. да избере от мобилния си телефон ЕЕН 112, с цел да подаде сигнал за случващото се. Х. набрал номера но в същия този момент подс. А. му нанесъл силен удар с юмрук в носа, поради което Х. не успял да осъществи разговор с ЕЕН 112. В резултат на удара на св. Х. му причерняло и той паднал на земята. След това пострадалият опитал да се изправи, но подс.А. го изритал с крак в главата, вследствие на което той отново паднал на земята. Х. отново тръгнал да става от земята, като в този момент и двамата подсъдими започнали да го ритат с крака в главата и тялото. Св. Ч. се намесил словесно, като искал да преустанови нанасянето на удари от подсъдимите върху пострадалия. Последният от неговия мобилен телефон подал сигнал на ЕЕН 112, като съобщил за случилото се.

От носа и лицето на св. Х. започнала да тече кръв, същият изпитвал болки по тялото. Вследствие на нанесените удари с ръце и крака в главата на пострадалия, подсъдимите Т. и А. причинили разкъсно-контузна рана на челото и кръвонасядания по лицето на пострадалия, а също така били счупени носните костици на Х., който получил травма на носа, която довела до изкривяване на носната преграда и развитие на хроничен хепертрофичен ринит.

Двамата подсъдими преустановили побоя над пострадалия, като подс.Т. отишъл към ползваното от него помещение и заключил вратата му, а подс.А. тръгнал след него. Подс.Т. също подал сигнал на ЕЕН 112, а св. Ч. повторил обаждането до същия номер и отново сигнализирал за случващото се отново. Тъй като вербалната агресия от страна на двамата подсъдими не спирала - те продължавали да сипят ругатни и заплахи, св. Х. отишъл до автомобила си, който бил паркиран пред ползваното от него помещение и взел от там ножче, което ползвал за оголване на кабели. Пострадалият останал до автомобила си, а двамата подсъдими се качили в товарния автомобил и потеглили.

Свидетелите Х. и Ч. изчакали на място да пристигне повиканата от тях полицейска и лекарска помощ. Скоро след това пристигнали св. К. и св. С. – полицейски служители на Първо РУМВР Бургас. На място се върнали и двамата подсъдими. Полицаите установили самоличността на четирите лица, други лица на мястото нямало. Пристигнал и екип на ЦСМП Бургас, който откарал пострадалия до УМБАЛ Бургас, а св. Ч. отишъл до болницата с автомобила на вуйчо си. Подсъдимите също се придвижили със собствен превоз до лечебното заведение.

В УМБАЛ Бургас пострадалия бил прегледан и оставен за лечение до 04.03.2016г. На 08.03.2016г. Х. посетил съдебен лекар, който му издал СМУ, относно нанесените му телесни увреждания. Впоследствие пострадалият получил усложнения, като не можел да диша през носа, нямал обоняние, поради което посетил на 12.04.2018г. отново Съдебна медицина и било допълнено издаденото му първоначално СМУ с новите находки.

В хода на досъдебното производство разследващите органи са назначили няколко експертизи с цел установяване характера на телесните увреждания, причинени на Х.. Според заключенията на вещите лица по назначените и изготвени по делото: съдебномедицинска експертиза №385/2016г., допълнителна съдебномедицинска експертиза № 385/2016г. и тройна съдебномедицинска експертиза № 136/2018г., Х. е получил травма на носа, която е довела до изкривяване на носната преграда и развитие на хроничен хипертрофичен ринит, които затрудняват носното дишане, което се квалифицира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лице посочва, че описаните увреждания отговарят да са получени по механизма на удари с твърди тъпи предмети - юмруци и крака. Също така експертите сочат, че при падане по лице на терен уврежданията щели да бъдат локализирани по издадените масти на лицето, но не и в основата на носа, където били носните костици. В съдебно заседание, експертите потвърждават своите заключения.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, обективиран в гласните доказателствени средства - и по-конкретно частично от обясненията на подсъдимите А. и Т.; от показанията на свидетелите Ч., С., К. и Х., дадени от тях неосредствено пред настоящата инстанция, както и приобщените чрез прочитането им на последните двама на основание чл.281 от НПК. При изграждане на фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени доказателства, а именно: свидетелства за съдимост /л.21 и 22 от СП/, писмо от Директора на ОП „Общински имоти“ до И.Х. /л.39 от СП/, писмо ведно със схема от АГКК /л.152-155 от СП/, документи от Община Бургас /л.164-163 от СП/, епикриза на И.Х. /л.13 от ДП/, СМУ №47/08.03.2016 г. /л.14 от ДП/, СМУ №47/2016 г. с допълнения /л.82-83 от ДП/, медицински документи /л.90-114,191-193 от ДП/, жалба от Х. до ОП „Общински имоти“ /л.236 от ДП/. При формиране на крайните си фактически констатации, съдът взе предвид и заключенията на съдебномедицинска експертиза №385/2016г. /л.79-81/, допълнителна съдебномедицинска експертиза № 385/2016г. /л.85-87 от ДП/ и тройна съдебномедицинска експертиза № 136/2018г. /л.212-214 от ДП/, както и данните от извършения в съдебно заседание оглед на диск.

Показанията на свидетелите Х., Ч., К. и С. са логични, последователни, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията при извършването на деянието, включително такива, които го предшестват или са реализирани постфактум, като установяват отделни елементи от състава на престъплението-времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, обекта на посегателството, неговото авторство. Следва да се отчете, че е минал дълъг период от време, поради което и се наблюдават липса на спомени за някои факти у св.К., както и частично разминаване в показанията на св.Х., което бе несъществено. Затова и съдът прочете показанията им, дадени от тях в досъдебното производство, като намира, че те допълват тези, дадени непосредствено пред настоящата инстанция и уточняват факти, по отношение на които има разминаване или липса на спомени.

Показанията на св.Х. са най-подробни, логични и последователни. Те за разлика от показанията на свидетелите З. и В., както и обясненията на Т. и А. не страдат от вътрешно противоречие. От показанията на св.Х. може да се извлекат всички правнорелевантните факти относно време, място и начин на осъществяване на деянието, както и неговото авторство. Същият ясно и категорично посочва, че първият удар, нанесен му в носа  докато се опитвал да се свърже с ЕЕН 112, му бил нанесен от подс.А., който го изритал повторно с крак в областта на главата при опита му да стане впоследствие от земята, след което и двамата подсъдими започнали да го ритат с крака в главата и тялото. Действително, съдът констатира противоречие в показанията на св.Х., дадени от него пред настоящия състав и тези, дадени от него в хода на ДП, касателно мястото на нанасяне на ударите. Това противоречие съдът намира за несъществено и дължащо се на изминалия период от време от момента на осъществяване на деянието. Св.Х. посочва, и че след нанесения му побой му се сцепило челото, започнало да му тече кръв по лицето. В резултат на получените травми, свидетелят заявява, че му бил счупен носа, запушила му се е носна преграда,  загубил е обоняние, останал му е белег от зашиването и вдлъбнатина, която можело само оперативно да се отстрани. Свидетелят посочва, че преди процесните събития не е имал подобни увреждания, както и последващите ги усложнения. Показанията на пострадалия се подкрепят от показанията на неговия племенник, който е присъствал по време на процесните събития. Същият даде подробни и логични показанията. Излага факти, които съвпадат с посочените от св.Х. относно нанесените на последния удари от подсъдимите, както и мястото, където се е случило това.

В унисон с техните показания са показанията на полицейските служители – С. и К.. И двамата посочват, че след като били изпратени на място по повод възникнал конфликт, установили свидетелите Х. и Ч. и подсъдимите Т. и А.. И двамата свидетели посочват, че са констатирали наранявания по лицето на Х.. К. посочва, че Х. имал кръв по лицето, а св. С. заяви, че Х. бил ударен и носът му кървял. И св.С., и св.К. заявяват, че освен подсъдимите, пострадалия и неговия племенник, други лица на място не са установявали.

Кредитираните показания на тези четирима свидетели са подкрепени и от писмения доказателствен материал, чиято доказателствена сила не беше оборена. Видно от находящата се на л.236 от ДП жалба от И.Х. до Директора на ОП“Общински имоти“, както и отговор на същата жалба /л.39 от СП/ действително е имало конфликт между подс.Т. и св.Х. преди реализиране на процесното деяние. Видно от приложените по делото медицински документи на 02.03.2016 г. св.Х. действително е претърпял увреждания, които били диагностицирани в УМБАЛ Бургас, където пострадалия бил прегледан и оставен за лечение до 04.03.2016г. Видно от издаденото СМУ №47, на 08.03.2016г. Х. посетил съдебен лекар, който също констатирал нанесените му телесни увреждания. Впоследствие пострадалият получил усложнения, като не можел да диша през носа, нямал обоняние, поради което посетил на 12.04.2018г. отново Съдебна медицина и било допълнено издаденото му първоначално СМУ с новите находки.

Кредитираните показания се допълват освен от писмените документи, сред които и медицинската документация, но и от изготвените поделото три броя експертизи - съдебномедицинска експертиза №385/2016г. /л.79-81/, допълнителна съдебномедицинска експертиза № 385/2016г. /л.85-87 от ДП/ и тройна съдебномедицинска експертиза № 136/2018г. /л.212-214 от ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са обективни, безпристрастни, мотивирани и изготвен от компетентни вещи лица. Съгласно и трите експертизи, след преглед е било установено И.Х. да има разкъсно-контузна рана на челото и кръвонасядания по лицето, счупени носни костици, която травма довела до изкривяване на носната преграда и развитие на хроничен хепертрофичен ринит, който затруднява носното дишане.

Обясненията на двамата подсъдими съдът кредитира единствено в частта им, в която и двамата не отричат, че въпросния ден – 02.03.3016 г. са били на процесното място и са осъществили контакт със свидетелите Х. и Ч.. В останалата част обясненията им съдът намира за средство за защита и изложени с цел единствено да бъде установена фактическа обстановка в тяхна полза. За да достигне до този извод, съдът намери, че техните обяснения не се подкрепят от останалата доказателствена маса и имат на места вътрешни противоречия. Подс.А. отрича да е нанасял каквито и да е удари на когото и да е. В същото време подс.Т. посочва, че единственият, който е бил ударен, бил самият той, като човекът, който му нанесъл удара, посочва да е св.Ч.. Т. дори изтъква, че имал увреждания по ухото, от което течало кръв. Твърдение относно нанесен удар на подс.Т. от св.Ч. изнасят двамата свидетели З. и В., чийто показания съдът не кредитира, тъй като показанията на последните освен, че не намират подкрепа в останалата доказателствена маса, но и са вътрешно противоречиви. Свидетелите Ч. и Х. са категорични, че удари единствено са нанасяни от подсъдимите на последния, но не и от някой от тях двамата върху подсъдимите. Освен това, при пристигането си на място, полицейските служители не са забелязали някой от двамата подсъдими да е имал увреждане. Свидетелят З. посочва, че няма спомени да е виждал увреждания по подс.Т..

Свидетелите З. и В. заявяват, че имало много добра видимост към мястото, където се е разиграл инцидента. Те обаче не са забелязали на място да е пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, което буди съмнение за достоверността на техните показния, тъй като по делото безсъмнено е доказано, че на място е пристигна екип на спешна медицинска помощ. И двамата свидетели заявяват, че след инцидента са били заключени в помещението от подс.Т.. Но докато последният заявява, че това е с цел да предпази свидетелите от агресивно държащите се свидетели Ч. и Х., св.З. посочва, че заключването им вътре било с цел да не ги притесняват клиенти, които можели да дойдат на място. Освен това св.В. заявява, че в помещението, където били заключени имало само тоалетна без друг вход/изход, докато подс. Т. заяви, че в задната част на помещението имало голям портал, през който те можело да влязат или излязат по всяко време. Св.В. заяви и че не е виждал наранявания по Х., докато такива са били констатирани от свидетелите Ч., К., С., както и впоследствие констатирани при неговия преглед на същата дата в болницата и описани в медицинските документи. За увреждания на Х. говорят и медицинските удостоверения и експертизи. Друго разминаване между показанията на свидетелите В. и З. съдът констатира и в техните твърдения от къде пострадалият е изкарал нож.  Св.В. заяви, че пострадалият е изкарал нож от неговото помещение, докато св.З. заяви, че Х. е взел нож от колата си. Освен това, З. и В. посочват, че при пристигането си полицаите били проверили в помещението, в което били заключени свидетели, дали има някой, но те казали, че не могат да отключат. Самите полицаи заявяват коренно противоположни факти. Св.С. посочи, че не са проверявали помещенията за други лица, защото са били по сигнал и участниците,  за които се отнасял сигналът, били отвън. Свидетелят К. пък заяви след прочитане на показанията му, че няма спомен на място да са установявали други лица освен участниците в конфликта, но изтъква, че щом не са вписани такива лица в разпитите и докладните, то няма как да са били установени. Видно от находящия се доклад на л.34 от ДП, други лица извън Х., Ч., Т. и А. не са вписани. Действително, и двамата свидетели описват помещението на подс.Т., както и обстановката пред него, но предвид това, че самите те са изпълнявали определени поръчки за същия и са работили там, обстоятелството, че са запознати с обстановката, не буди съмнение. Именно това вътрешно противоречие в показанията на свидетелите З. и В., от една страна, а от друга - противоречието им с останалия доказателствен масив, мотивира съдът да не ги кредитира и да не ги отчита при формиране на крайните си фактически изводи. С оглед на всички изложено, настоящият съдебен състав намира, възраженията на защитника за липса на каквито и да е доказателства за участието на подс.Т. в причиняването на телесните увреждания на Х. за недоказано.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира,  че от обективна и субективна страна подсъдимите Т. и А. са осъществили престъпния състав на чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.1 от НК. Това е така, тъй като на 02.03.2016г. в гр. Бургас, на улица „***”, срещу магазин „***”, в съучастие, като съизвършители (всеки един от тях е взел участие в изпълнителното деяние на престъплението), нанесли удари с ръце и крака в главата на И.Х.Х., ЕГН **********, вследствие на което му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в травма на носа, която е довела до изкривяване на носната преграда и развитие на хроничен хипертрофичен ринит, които затрудняват носното дишане като медицинска квалификация, и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като правна квалификация.

Обект на престъплението е засягане на здравето и телесната цялост на пострадалия. Безспорно по делото се установи, че Х.А. и С.Т., в съучастие като съизвършители, в резултата на техни съвместни действия, са нанесени увреждания на И.Х., изразяващи се в травма на носа, която е довела до изкривяване на носната преграда и развитие на хроничен хипертрофичен ринит, които затрудняват носното дишане. Изпълнителното деяние “причини” е осъществено чрез действие. В резултат на физическо въздействие от страна на подсъдимите върху телесната неприкосновеност, по-конкретно в областта на главата на пострадалия, е причинен противоправния резултат. Получените увреждания, като вредоносен резултат са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на подсъдимите. Всеки от подсъдимите е допринесъл с поведението си за настъпването на крайния престъпен резултат поради което и съдът приема, че е налице съизвършителство. При съучастие под формата на съизвършителство наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат. Разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се търси единствено на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване.

Предвид това, че съдът достигна до фактически изводи за съвместно причиняване на телесните увреждания на Х. от страна на двамата подсъдими, както и за това, че те са започнали първоначално с вербална агресия спрямо него и неговия племенник, прераснала впоследствие във физическа такава спрямо самия пострадал, то съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че подсъдимият А. е действал в условията на неизбежна отбрана и единствено той е нанесъл удар. Още повече, че по делото не беше установено по несъмнен начин спрямо подс.Т. да е имало нападение от страна на св.Ч., което да изпълва признака от обективна страна на непосредствено противоправно поведение, обосноваващо допустимостта на определени действия в рамките на определени законови предели. Още повече, че нападението над Х. не се изразява в нанасянето просто на един удар или последователност от такива, които да са насочени към преустановяване на непосредствено противоправно поведение от страна на свидетелите Ч. или Х., а представляват серия от ритници, нанесени в областта на главата и тялото след като Х. е бил съборен на земята и не е можел да се защитава.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като Т. и А. са съзнавали общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието за своето участие и участието на другия в изпълнението на деянието и в причиняването на преследвания с него резултат. От интелектуална страна подсъдимите са съзнавали, че с действията си спрямо пострадалия, неминуемо ще му причинят телесно увреждане. От волева страна – подсъдимите са искали засягане на здравето на Х. и причиняването на телесна увреда. Налице е общоност на умисъла, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал, че със своите действия, наред с действията на другия подсъдим, причиняват телесни увреждания на пострадалия.

Законодателят е предвидил за престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А. и Т. съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото им съдебно минало, както и относително продължителния период от време, който е изминал от осъществяване на деянието. Като отегчаващо обстоятелство съдът възприе продължителния оздравителен период, през който е следвало да премине пострадалият, както и това, че все още не е приключил. С оглед на така възприетите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдебният състав прие, че следва да наложи наказание на подсъдимите Т. и А. при условията на чл. 54 НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. Съдът, отчитайки горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложи наказание лишаване от свобода в размер към минимума, а именно шест месеца лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите. Съдът прие, че и по отношение на двамата подсъдими са налице предпоставките на разпоредбата на чл.66 от НК, поради което постанови наложените им наказания лишаване от свобода да бъдат отложени за изпитателен срок от три години. Съдът прецени, че наказания в този им размер ще способстват максимално за постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

Съдът намира, че предявените граждански искове за обезщетение за причинените на Х. неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр.  чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимите Т. и А., е доказан по основание при условията на чл. 45 от ЗЗД. Основанието на гражданският иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Когато това деяние представлява престъпление, както е в настоящия, случай гражданският иск следва да се уважи. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимите Т. и А. и причинените неимуществени вреди на Х., изразяващи се в претърпените от него болки и страдания. Същият обаче не е доказан по размер, а е завишен. Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изхождайки от общоприетото обществено разбиране за справедливост и след преценка особеностите на конкретния случай: естеството и характера на болките и страданията, претърпени от пострадалия, настоящата инстанция намира, че сума в размер на по 2 500 лева - за всеки един от подсъдимите, е достатъчна да репарира понесените от пострадалия неимуществени вреди.

Предвид на това съдът осъди подсъдимите Х.А. и С.Т., всеки един от тях да заплати на И.Х.Х., сума от по 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в понесени болки и страдания, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от дата на извършване на деянието - 02.03.2016 г. до окончателното им изплащане, като за разликата от уважените размери до предявените размери от по 5000 (пет хиляди) лева спрямо всеки подсъдим отхвърли исковете.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Х.А. и С.Т., да заплатят на И.Х. сума в размер на 350,00 лева (по 175,00 лв. всеки един от подсъдимите), представляваща разноски, направени от частния тъжител и граждански ищец по делото, както и всеки един от тях да заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас, сума от по 100 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Х.А. и С.Т. да заплатят в полза на ОД на МВР - Бургас, по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 460,92 лева (по 230,46 лв. всеки един от подсъдимите) за изготвени експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 90,00 лева (по 45,00 лв. всеки един от подсъдимите), представляваща припадащата му се ½ част от сторените по делото разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от по 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд – Бургас за всеки от подъсимите.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:Г.Ст.