№ 258
гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000221 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260027 от 01.03.2021г. по т.д. № 3/2020 г. Окръжен съд-
Русе е осъдил „З-ЕС 80“ ЕООД гр. Русе да заплати на „Карина Русе“ ООД гр.
Русе възнаграждение по договор за изработка на дамски сака, както следва:
сума в размер на 13 548.15 лв. неизплатена главница по фактура №
01000005178/18.10.2019 г., представляваща възнаграждение за изработени
по договор 1155 броя дамски облекла, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска – 6.01.2020 г. до
окончателното й изплащане; сума в размер на 27 178.41 лв. неизплатена
главница по фактура № 01000005190/25.10.2019 г., представляваща
възнаграждение за изработени по договор 2317 броя дамски сака, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
6.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата 4500.10
лв. разноски по настоящото дело и по ч.т.д. № 434/2019 г. за обезпечаване на
иска и по изпълнително дело № 201914041198 на ЧСИ В. Н. за изпълнение на
обезпечителна заповед.
1
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „З-ЕС 80“ ЕООД
гр. Русе. В жалбата се правят оплаквания, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и постановено
друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и
недоказан. Жалбопода телят твърди, че по делото е безспорно установено, че
има сключен договор за изработка на дамски горни облекла сако Викат на
ПРОМОД 4005 броя, предназначени за обратен износ за Република Франция
от 19.09.2019 г. между „Карина Русе“ ООД, действащ като изпълнител и „З
ЕС 80“ ЕООД, действащ като възложител. По силата на чл. 14 от този
договор, във вр. с чл. 265 от ЗЗД, възложителят има право след като установи,
че вещите имат недостатъци, да иска отстраняването им за сметка на
изпълнителя, или да бъде намален размерът на възнаграждението. След като
стоката е доставена от страна на изпълнителя на възложителя по договор за
изработка от 19.09.2019 г., последният експортира същата до нейния краен
получател – търговско дружество в Република Франция. Възложителят
заплаща дължимото ДДС по издадените от изпълнителя три броя фактури.
При преглед на продукцията от получателя в Република Франция, същият
открива недостатъци, които са несъвместими с пускането им в продажба. В
жалбата се поддържа довод за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че „З ЕС 80“ ЕООД не е изпълнило задължението
си по чл. 264, ал.2 от ЗЗД при приемането. Жалбоподателят твърди, че
безспорно било установено по делото, че готовата продукция не е
предоставена на възложителя в България, а е натоварена за Франция, където
ще бъде прегледана готовата продукция. От назначената и приета техническа
експертиза по делото се установява, че на 31.10.2019 г. по електронна поща,
съгласно Общите условия на договора за изработка – чл. 19 от същия,
изпълнителят е уведомен от възложителя за недостатъците на престирания
резултат, заедно със снимков материал. Действително недостатъците на
престирания резултат, предмет на изработка, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, но пораждат права
за него, упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и в тази връзка на 09.12.2019 г.
възложителят отправя писмено уведомление, с което уведомява изпълнителя,
че коригирането на недостатъците на произведените 4005 броя дамски горни
облекла възлиза на 5806.46 евро, които следва да доведат или до намаляване
на размера на възнаграждението, или до отлагане изискуемостта на
2
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на
поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане, или се появят по-късно. Първоинстанционният съд не е приел за
достоверно, че по време на изпълнението на поръчката технологът на
възложителя – св. Кинева е отправяла възражения относно изготвянето на
продукцията и че това не е довело до искания резултат. Упражняването на
правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да
достигне до изпълнителя, а такова е отправено от страна на възложителя „З
ЕС 80“ ЕООД до изпълнителя „Карина Русе“ ООД на 31.10.2019 г. по
електронна поща и на 9.12.2019 г. по пощата. Жалбоподателят моли да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд, като неоснователно и
необосновано до размера, който оспорва. Претендира да му се присъдят
направените разноски.
От ответника по въззивната жалба „Карина Русе” ООД-гр.Русе е
постъпил писмен отговор, в който се заема становище, че жалбата е
неоснователна и необоснована. Моли въззивният съд да я отхвърли и да
потвърди обжалваното решение.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск от„Карина Русе“ ООД гр.
Русе срещу „З-ЕС 80“ ЕООД гр. Русе с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД
за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на дамски сака,
както следва: сума в размер на 13 548.15 лв. неизплатена главница по фактура
№ 01000005178/18.10.2019 г., представляваща възнаграждение за
изработени по договор 1155 броя дамски сака и сума в размер на 27 178.41
лв. неизплатена главница по фактура № 01000005190/25.10.2019 г.,
представляваща възнаграждение за изработени по договор 2317 броя
дамски сака, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
3
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът „З-ЕС 80“ ЕООД гр. Русе е подал отговор, с който оспорва
иска по основание и размер и счита същия за частично основателен.
Ответникът твърди, че при преглед на продукцията от страна на получателя в
Република Франция, същият открива недостатъци, които са несъвместими с
пускането на облеклата в продажба. На 31.10.2019 г. по електронна поща
изпълнителят е уведомен от възложителя за недостатъците на престирания
резултат, заедно със снимков материал. На 9.12.2019 г. възложителят отправя
писмено уведомление до изпълнителя, че коригирането на недостатъците на
произведените 4005 броя дамски горни облекла възлиза на 5806.46 евро,
които следва да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или
до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение. По време на
изпълнението на поръчката технологът на възложителя е отправял
възражения, но това не е довело до искания резултат. Искането е да се
отхвърли искът като неоснователен до оспорвания размер.
От фактическа страна се установява следното:
На 19.09.2019 г. между „З-ЕС 80“ ЕООД гр. Русе – възложител и
„Карина Русе“ ООД – изпълнител е сключен договор за изработка на горно
дамско облекло сако В Викат на Промод 4005 броя, при цена за изработка на
един брой 6 евро без ДДС. Съгласно чл.2 от договора възложителят се е
задължил да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на издадените
фактури в 30-дневен срок след предаване на изделията. Страните са се
уговорили, че срокът за изработка е 25.10.2019 г. Съгласно чл.13 от горния
договор приемането на вещта ще се извърши с протокол, който е неразделна
част от договора. В чл.14 страните по договора са уговорили, че ако при
приемането на вещта се установи, че същите имат недостатъци, възложителят
има право да иска: отстраняването им за сметка на изпълнителя в срок,
посочен в приемателния протокол или да бъде намален размера на
възнаграждението.
На 18.10.2019 г. между страните е съставен приемо-предавателен
протокол за сака модел Викат 1155 броя, единична цена 11.73 лв., общо
13 548.15 лв. Стоката е приета от Стефан Марков. На същата дата от
„Карина Русе“ ООД-гр.Русе е съставена фактура № ********** с данъчна
основа 13548.15 лв., ДДС 2709.63 лв., общо 16257.78 лв.
4
На 25.10.2019 г. между страните е съставен приемо-предавателен
протокол за сака модел Викат 2317 броя, единична цена 11.73 лв., общо
27178.41 лв. Стоката е приета от Найден Недялков. На същата дата от
„Карина Русе“ ООД-гр.Русе е съставена фактура № ********** с данъчна
основа 27178.41 лв., ДДС 5435.68 лв., общо 32614.09 лв.
С преводно нареждане за кредитен превод от 14.11.2019 г. „З ЕС 80“
ЕООД гр. Русе извършва плащане към „Карина Русе“ ООД-гр.Русе на сумата
от 8896.03 лв. с основание - ДДС по фактури **********, ********** и
**********, последните две от които са процесните фактури.
На 31.10.2019 г. В. Г. – счетоводител на „З-ЕС 80“ ЕООД е препратила
на електронен адрес на „Карина Русе“ ООД-гр.Русе електронно писмо,
получено на същия ден от К. И. – преводач от френски език, от френския
получател на изработената продукция, за това, че облеклата имат подробно
описани недостатъци, като са приложени снимки. От заключението на
техническата експертиза, се установява, че при проверката при двете страни
по делото, вещото лице е установило, че ответникът е изпратил на ищеца
електронните писма във връзка с констатираните недостатъци на
изработените сака и че същите са съответно получени от „Карина Русе“
ООД-гр.Русе. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че се касае по
съдържание за едно писмо, но понеже са имейли с различен час/имейлите на
стр.27 и 28/ вещото лице ги е възприело като отделни писма. Електронната
кореспонденция започва от френския имейл, който е минал през имейла на К.
И., която го е превела и го е препратила на В. Г., която от своя страна го
препраща на „Карина Русе“ ООД-гр.Русе.
По делото е представено уведомление от управителя на „З-ЕС 80“
ЕООД З. С. до „Карина Русе“ ООД относно договор за изработка от
19.09.2019г., с което уведомява, че изработените бройки сака са предадени на
три пъти, за което са издадени три фактури, по които е заплатено дължимото
ДДС, и изработената продукция е транспортирана до получателя в Република
Франция. При преглед на продукцията от страна на получателя във Франция,
същият открива недостатъци, които са несъвместими с пускането на
облеклата в продажба. Получено е уведомление за това, че възлагат на друго
дружество ремонт на недостатъците на продукцията изработена от Карина
Русе“ ООД и че цената за коригиране на недостатъците по продукцията
5
възлиза на 5806.46 евро. С уведомлението се иска да бъде издадено кредитно
известие по процесните две фактури. Това уведомление не е датирано.
Представя се транспортен етикет на куриер „Димини“ ООД, без дата, по
който подател е Д. Г., „Карина Русе“ ООД, а получател „З-ЕС 80“ ЕООД, В.
Г.. При това положение не може да се установи, че това уведомление е
достигнало до ищеца по делото.
От показанията на свидетелката Н. А., която работи в дружество
„Карина“ като технолог на гладачите, се установява, че З. от „З-ЕС 80“
ЕООД е идвал три-четири пъти да провери качеството и опаковането и не е
имал забележки. Същата свидетелка посочва, че предаването на готовите
облекла е ставало долу в „Пласмента“ и тя не е била там. Същата не е
присъствала на предаването, но знаела, че превоз на ответника товарел
готовите облекла.
От показанията на свидетелката Г. И., която работи във фирма „Карина“
като технолог на шевното производство, се установява, че не са имали
проблеми със саката по време на шиенето и че са викали З. от фирмата, която
поръчала саката, да ги види и той ги е харесвал. З. идвал четири-пет пъти да
наблюдава производствения процес, и веднъж дошла една жена, която не е
правила забележки. Попитали З. как да се опакова продукцията и той показал
как да се сгъват саката, докарал кесиите и кашоните.
Свидетелката И. К. работи в „З-ЕС 80“ ЕООД като технолог на дамско
облекло. Свидетелката посочва, че поръчката от м.септември 2019г. до
фирма „Карина Русе“ за дамски сака била ишлеме за чужбина. Свидетелката
установява, че е отишла във фирма „Карина“ за да покаже начина на опаковка
на продукцията. Тези сака били поръчани за Франция и окачествяването
трябвало да стане там. Когато отишла във фирмата свидетелката видяла
отчасти готова продукция и направила забележка за проблемите, които видяла
и че това което вижда трябва да се ремонтира и тогава да се пакетира. Според
показанията на тази свидетелка готовата продукция им била предадена
направо пакетирана в кашони. Готовата продукция получили от „Карина“ със
закъснение и трябвало много спешно да я натоварят, защото камиона чакал.
Не са отворили нито един кашон. От Франция изпратили електронно писмо
със снимки на дефектни облекла и дефектите били точно тези, които
свидетелката била забелязала.
6
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че при проверката в счетоводствата и на двете страни, вещото лице е
установило, че при всяка от страните процесните две данъчни фактури са
осчетоводени в месеца, през който са издадени. При ответника процесните
фактури са описани в дневника за покупки и данните по ДДС дневника са
подадени в ТД НАП с обобщена справка и уведомление, конкретно посочени
в заключението. От същата експертиза се установява, че с преводно
нареждане от 14.11.2019г. ответникът „З-ЕС 80“ ЕООД извършва частично
плащане по фактура № ********** в размер на 2709.63 лв., която е
дължимият ДДС по фактурата и частично плащане на фактура № **********
в размер на 5435.68 лв., която е дължимият ДДС по фактурата. След това
частично плащане, неиздължените остатъци по фактурите са съответно в
размер на 13 548.41 лв. и в размер на 27178.41 лв., като общото задължение
по двете фактури възлиза на 40 762.56 лв.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е неоснователна.
Страните по делото са обвързани от договор за изработка на дамски
горни облекла сако В Викат на Промод 4005 броя, при цена за изработка на
един брой 6 евро без ДДС.
Установява се от представените по делото приемо-предавателни
протоколи, че изпълнителят по договора - „Карина Русе“ ООД-гр.Русе е
изработила и предала на ответното дружество 1155 броя дамски сака на
18.10.2019г. и 2317 броя дамски сака на 25.10.2019г. За предаването на
изработените облекла са съставени протоколи, подписани от страните,
съгласно уговореното в чл.13 от договора за изработка. Възражението на
ответника, че не го обвързват приемо-предавателните протоколи, тъй като те
не са подписани от негов представител, е неоснователно. Няма данни по
делото лицата, подписали приемо-предавателните протоколи да са били
надлежно овластени от ответното дружество да ги подпишат. При това
положение следва да се счете, че лицата, подписали протоколите за предаване
на изработените облекла са действали от името и за сметка на ответното
дружество, без да са били надлежно овластени. Независимо от това,
ответното дружество „З-ЕС 80“ ЕООД-гр.Русе е обвързано от установеното с
7
протоколите, при условията на чл.301 от ТЗ. Не е установено по делото
ответното дружество да се е противопоставило на действията по подписване
на приемо-предавателните протоколи от негово име от лица, които не са
овластени за това, веднага след узнаването. При липсата на
противопоставяне, с оглед разпоредбата на чл.301 от ТЗ се смята, че
търговецът е потвърдил действията по приемането на изработените облекла.
Ответникът не се е противопоставил на действията по приемането на
изработеното дамско облекло и е осчетоводил в месеца на издаването
процесните две фактури, издадени от ищеца в деня на предаване на
облеклата-18.10.2019г. и 25.10.2019г. Освен това ответникът е заплатил
частично стойността на изработеното по процесните две фактури.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото- приемо-
предавателните протоколи; процесните две фактури, които са били
осчетоводени и при ответното дружество-възложител на работата по
договора; извършеното частично плащане по фактурите, въззивният съд
приема, че в разглеждания случай ищецът е изпълнил на задълженията си по
сключения договор за изработка да изработи и предаде на възложителя,
поръчаните дамски облекла, поради което и на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД
възложителят-ответното дружество му дължи заплащане на уговореното
възнаграждение, което общо по двете фактури е в размер на сумата от
40 762.56 лв. В този размер искът е основателен и доказан и следва да се
уважи сприсъждане на претендираните суми по процесните две фактури,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 6.01.2020г. до
изплащането.
Изработените дамски облекла са приети без възражения за неправилно
изпълнение. Видно от съставените приемо-предавателни протоколи
възложителят не е направил никакви възражения за недостатъци в
изработените от изпълнителя дамски облекла. С оглед разпоредбата на чл.264
ал.2 от ЗЗД явните недостатъци следва да се констатират при приемането на
работата, а за скритите недостатъци възложителят следва да уведоми
изпълнителя веднага след откриването им. Ако поръчващият не направи
възражения за недостатъци, работата се счита за приета съгласно чл.264 ал.3
от ЗЗД.
В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че възложителят при
8
приемането на изработените облекла на 18.10.2019г. и на 25.10.2019г., не е
направил възражения за недостатъци, изработеното се счита за прието и
възможността на възложителя да ангажира отговорността на изпълнителя за
некачествено извършена работа е преклудирана.
Посочените от ответника недостатъци на изработената от ищеца
продукция са явни/видими при преглед на облеклата/ и същите са могли да
бъдат установени при приемането на изработените облекла. След като в
приемо-предавателните протоколи не са направени възражения и не са
посочени недостатъци в изработеното, работата се счита за приета без
възражения. Установява се по делото от показанията на свидетелката И. К.-
служител при ответното дружество, че готовата продукция им била предадена
направо пакетирана в кашони и че не са отваряли кашоните, а направо са ги
натоварили на камиона. Следователно възложителят при приемането на
18.10.2019г. и на 25.10.2019г. не е прегледал изработените облекла, т.е. не е
изпълнил задължението си по чл.264 ал.2 изр.първо от ЗЗД/в същия смисъл е
и чл.14 от сключения между страните договор за изработка/. Страните не са
се договаряли преглеждането на изработеното да се извършва едва във
Франция. Напротив ясна е уговорката им в чл.14 от сключения между тях
договор за изработка, че недостатъци ще се установяват при приемането на
вещта. В случая приемането е станало на 18.10.2019г. и на 25.10.2019г. в
гр.Русе. По-късното установяване на недостатъци в изработените облекла във
Франция от контрагента на възложителя, в случая не може да ангажира
отговорността на изпълнителя за недостатъци, щом такива при приемането на
работата не са били установени. С оглед на това без правно значение е
обстоятелството дали изпълнителят е бил уведомен за установените във
Франция недостатъци, тъй като не се касае до скрити недостатъци.
Без правно значение е и обстоятелството дали в хода на изпълнение на
работата възложителят е констатирал недостатъци при изработването на
облеклата, за каквото говори свидетелката Кинева, поради това, че за да се
ангажира отговорността на изпълнителя за недостатъци, същите следва да са
били налични и констатирани при приемането на работата, а не в хода на
изпълнението.
По изложените съображения възражението на ответника на
недостатъци на изработеното с искане за намаляване на възнаграждението на
9
основание чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД със сумата, необходима за отстраняване
на недостатъците по облеклата, за която е бил уведомен от контрагента си във
Франция, е неоснователно.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски в полза на ответната по жалбата страна не се присъждат, тъй
като по делото не е установено такива да са направени за производството
пред настоящата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027 от 01.03.2021г. на Окръжен съд – Русе,
постановено по т.д. № 3/2020г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10