Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 701
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
******, гр. София, представлявано от А.В.Г., чрез пълномощник, ю.к., срещу А.А.А.,
ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване на задължение за заплащане на
дължими суми по договор.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът
е сключил Договор за потребителски паричен на кредит с третото лице ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД, по силата на който е получила кредит от 500,00 лв.,
изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, за избраната от ответника
стока.
Кредитът трябвало да бъде
изплатен на 45 седмични погасителни вноски, но това си задължение ответникът не
е изпълнил. Първата неплатена вноска била на 11.04.2015 год. крайният срок за
погасяване на задължението е 26.04.2015 год.
На 28.07.2016 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч.гр.д. № 1268/2018 год. на ЛРС била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника, като той се е възползвал от правото си на
възражение.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено, че съществува вземане на ищеца към ответника, за които е
издадена зааповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1268/2018 год. на ЛРС в общ размер
на 528,08 лв., от които:
- 440,49 лв. – главница,
- 12,62 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год.,
- 27,38 лв. – лихва за забава за периода 11.04.2015 –
31.05.2018 год.,
- 47,59 лв. – такси за
периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, чрез назначеният при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. А. Л., МАК, която оспорва исковете като
недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в
писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да
бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника
са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. А. Л., МАК, назначена при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК, която поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 1268/2018 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед от 25.06.2018 год. за изпълнение на
парично задължение на осн. чл.410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника А.А.А., за
сумата от 528,08 лв.,
представляваща: 440,49 лв. –
главница – задължение по Договор за потребителски кредит № *********/05.12.2014 год., както и 12,62 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год., 27,38 лв. – лихва за забава за
периода 11.04.2015 – 31.05.2018 год. И 47,59 лв. – такси
за периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 25.06.2018 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 75,00 лв., направени по
заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 11.02.2019 год. е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 26.02.2019 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД гр.
София, на 05.12.2014 год. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № *********/05.12.2014 год., по силата на който третото
лице е предоставило на ответника кредит в размер на 500 лв., които ответникът се е задъжил
да върне заедно с уговорените такси, лихви
и надбавки на 45 седмични вноски от по 19,66 лв., с падеж на първата вноска
12.12.2014 год.
Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 864,70
лв., без да
е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен
е годишен лихвен процент 29,75%
и ГПР 49%.
В исковата молба се
твърди, че на 11.04.2015 год. ответникът е
преустановил плащанията. Крайният срок за изплащане на кредита е бил 26.04.2015
год.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 год. първоначалният
кредитор, ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД е прехвърлил своето вземание към ответника на настоящия
ищец.
По делото е приложено и потвърждение от
цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването
на длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, за което липсват по делото данни да е изпратено и получено от него, поради което
съдът приема, че това е сторено с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера
на претендираното вземане, а в тежест на
ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
Към датата на цедиране на вземането от страна на
третото лице-цедент, а и към датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК,
уговореният между страните срок Договор
за потребителски кредит № *********/05.12.2014 год., е бил изтекъл – на 26.04.2015 год., поради което и съдът приема, че вземането е
изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Не се констатираха
очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи служебно в договора, сключен с потребителя (по смисъла
на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават
претендираните суми за лихва.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, адв. А. Л., МАК за недоказаност на твърдяната изправност на кредитора.
Неоснователо е и възражението за липса на валидно
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 21/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не
участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че
не настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник,
а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат,
свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н.И.П., неоспорена от страните се
установява, че ответникът е извършвал изобщо плащания по договора за кредит в
общ размер на 91,70 лв., от които са погасени 60,21 лв. отглавницата и 31,49
лв. – лихви иразноски.
Установеното от вещото лице задължение е в общ размер на 641,13
лв., от които
440,49 лв. главница,
12,61 лв. договорна лихва за периода 11.04.2015 – 26.04.2015
год.,
140,44 лв. – законна лихва за забава за периода 11.04.2015 –
31.05.2018 год.,
47,59 лв. – разноски.
Ищецът
претендира установяване
на задължение в общ размер на 528,08 лв., от които:
- 440,49 лв. – главница,
- 12,62 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год.,
- 27,38 лв. – лихва за забава за периода 11.04.2015 –
31.05.2018 год.,
- 47,59 лв. – такси за
периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
Предвид установените факти по делото, искът за главница следва да
се уважи в предявеният размер като основателен и доказан.
Договорната лихва се претендира на осн.
ключения между страните Договор
за потребителски кредит № *********/05.12.2014 год., доказана е по
основание и размер, за това искът в тази
му част подлежи на уважаване.
Съдът намира, че и претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо
главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник,
съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.
При този изход на спора страните си
дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 850 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК те
следва да се понесат от ответника
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ******, гр. София срещу А.А.А., ЕГН **********,
от гр. Лом, за сумата
от 528,08 лв. (петстотин двадесет и
осем лева, 08 ст.) от които:
- 440,49 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
*********/05.12.2014 год., сключен с ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД,
- 12,62 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 11.04.2015 –
26.04.2015 год.,
- 27,38 лв. – лихва за забава
за периода 11.04.2015 – 31.05.2018 год.,
- 47,59 лв. – такси за периода 11.04.2015 – 26.04.2015 год.
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (25.06.2018 год.) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед от 25.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1268/2018 г. по
описа на Ломския районен съд.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, от гр. Лом да
заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ******, гр. София сумата
от 850,00 лв., представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото
производство и по ч.гр.д.№ 1268/2018 г. по описа на Ломския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: