Р Е Ш Е Н И Е
№ 3572 13.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХХI–ви граждански
състав
На деветнадесети
ноември две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С.
като разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян
гражданско дело №5073 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата
молба на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.К., с която е предявил иск за осъждане на Община Бургас,
представлявана от Кмета Д.Н., да му заплати сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени от това, че на 05.02.2019 г., около обяд, в ................................ е бил ухапан от две
безстопанствени кучета, като ответника е имал задължението да гарантира
безопасното им поведение спрямо хората, в резултат на което получил телесни
увреждания, а именно две рани по лявото коляно с диаметър от около 5 мм.
С оток на меките тъкани, ведно със законната лихва връху
сумата, считано от датата на увреждането, до оконочателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2019
г., около обяд, в ............................... ищецът е претърпял
неимуществени вреди от това, че по същото време и на
същото място е бил ухапан от две бездомни кучета, в резултат на което получил
телесни увреждания - две рани по лявото коляно с диаметър от около 5 мм. С оток на меките тъкани. Твърди се, че освен физическите
болки, ищецът е търпял и психични увреждания под формата на посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на случилото
се, в резултат на което изпитвал постоянен страх, който се засилвал в случаите,
в които се налагало да посещава района на злополуката. Наред
с това се твърди, че ищецът е търпял и неудобства от битов характер, свързани
със затруднено самостоятелно придвижване в периода на възстановяване на
оточните рани по лявото коляно.
Според ищеца, неимуществените вреди са
настъпили поради бездействие на ответната община относно задължението й да
изолира безстопанствените кучета и да овладее популацията им.
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства, претендират
се разноски.
В съдебнозаседание ищецът се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
иска, по реда на чл.214 от ГПК изменя размера му, а
след приемане на направеното изменение, същият се счита предявен за сумата от
3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, резултат от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от датата
на увреждането, като моли за уважаването му в пълен размер.
В срока по чл.130 от ГПК, ответната Община Бургас се е възползвала от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва по основание
и размер с твърдението, че изложените в исковата молба фактически твърдения не
отговарят на действителното положение и по-конкретно, без да се оспорва
твърдението на ищеца, че е бил ухапан от кучета, се твърди, че същите не са
били безстопанствени, а пуснати безнадзорно от собствениците им в кв.П.. На подробно изложени в отговора аргументи
се иска отхвърляне на иска. Претендират се разноски, ангажират се доказателства.
В съдебно заседание отговорът
се поддържа от упълномощения процесуален представител на ответника.
С отговора на исковата
молба е отправено от ответника и искане с правно основание чл.219 от ГПК, а
именно за конституиране на „Застрахователна компания УНИКА" АД в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника.
С определение от 09.08.2019 г.,
ЗК Уника АД е конституирана като трето лице помагач на ответника.
В съдебно заседание третото
лице помагач на ответната Община Бургас не се представлява, представя молба, вх.№38458/04.09.2019 г.
Предявеният иск е с правно основание чл.50, вр.чл.45, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като
взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени
представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа страна:
По
делото в качеството на свидетели са разпитани Н.Т. и Д.М., от показанията на които става ясно, че на 05.02.2019
г., в часовете около обяд, заедно с ищеца са били на ул.“О.“
в гр.Б., кв.“П.“, за да търсят негов познат. По същото време на улицата имало
две кучета, средни по размер и рижави на цвят, без каишки или марки на ушите,
които започнали да ги лаят, като едното скочило на ищеца и го захапало по левия
крак, в областта на коляното. Свидетелят Т. реагирал като ритнал кучето, в резултат на което то се отдръпнало, но продължило да ги лае.
Кракът на ищеца започнал да кърви и се наложило същият да бъде отведен до спешния
медицински център в града.
Показанията
на свидетелите кореспондират на приетото като доказателство по делото съдебномедицинско
удостоверение №33/2019 г., издадено от д-р П., видно от което при прегледа на
ищеца са били установени две рани по ляво коляно с драскотина под коляното,
които е възможно да са получени по време, както се съобщава при ухапване от
куче, както и че със същите са причинени болки и страдание.
В същият смисъл е и заключението на вещото лице д-р П. по
изготвената от него съдебно-медицинска експертиза, като от същото става ясно,
че травмата е съпроводена с болки и страдание и отзвучава в рамките на около 20
дни, а уврежданията е възможно да са получени, както се съобщава от ухапване от
куче.
При
така установената по делото фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно
нормата на чл.45, ал.1 и чл.50
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За вредите,
произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите
са причинени от животно, тези
лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило.
Анализът
на цитираните разпоредби сочи, че предпоставките за уважаване на иска са
наличие на вреда, причинена от животно, то да е собственост или да се намира
под надзора на ответника, бездействие на последния за предотвратяване на
вредата и причинна връзка между това бездействие и вредата. В случая
отговорността е безвиновна, т.е. за да се ангажира отговорността на лицето,
собственик или под чийто надзор се намира животното, е достатъчно да се
установи фактът на нападение от това животно.
В
настоящия казус от значение е установяване собственика на кучето, за което се
установи, че е ухапало ищеца и в тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите, които заявяват с категоричност, че кучето е било безстопанствено –
нямало е нашийник с кашка, нито маркер на ухото или находящо се в близост лице,
което да се легитимира като негов собственик, а това от своя страна обосновава
извод, че ответникът е легитимиран да отговаря по предявения иск, още повече,
че същият не ангажира доказателства в обратен смисъл, които да бъдат предмет на
съдебен анализ и евентуално да оборят събраните такива по почин на ищеца. Отговорността
на общината се основава на бездействието на нейните служители в изпълнение на
задълженията й по Закона за защита на животните за контрол и надзор над
безстопанствените кучета чрез улов и кастрация или настаняването им в приюти. Съгласно
чл.40 и чл.41 от същия закон, отговорността за безстопанствените кучета се носи
съответната община, която е длъжна да приеме програми за овладяване популацията
им и да предвиди средства за изпълнението им, както и да организира това
изпълнение, включително да изгради приюти, в които безстопанствените кучета да
бъдат настанени.
Освен
писмени доказателства за причинените на ищеца болки и страдания са събрани и
гласни доказателствени средства, които кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и приема, че както
по време, така и след инцидента ищецът е изпитвал болки, като освен телесните
увреждания и свързаните с тях неудобства, свидетелските показания сочат и за
емоционалния и псхически дискомфорт на ищеца при вида на куче.
Изложеното
обосновава извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска, като
при определяне на обезщетението съдът взе предвид всички обстоятелства, които
го обуславят – характера и степента на причиненото му увреждане, начини и
обстоятелства, при които същото е получено, степента на интензитет и последиците
от него и намира, че справедлив паричен еквивалент за същите е сумата от 1000
лева, до която която искът следва да се уважи като
основателен и доказан. За разликата до предявения размер от 3000 лева искът
следва да се отхвърли като недоказан.
Обезщетението
се дължи от деня на увреждането и доколкото случаят касае деликт, то ответникът
се счита в забава и без покана.
Лихвата при
деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното
обезщетение от момента на деликта,
т.е. от 05.02.2019 г., поради което
и следва да бъде присъдена, така както е заявена.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, съразмерно
на уважената част от иска, а именно в размер на 223,33 лева.
В
полза на ответника следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, или
сумата от 100,00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235
от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Д.Н.Н., адрес в .....................,
ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.К., сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от това, че на
05.02.2019 г., около обяд,
в ........................... е бил ухапан от безстопанствено куче, в резултат на което получил
телесни увреждания и претърпял болки, страдание, емоционален и
психически дискомфорт, ведно със законната
лихва връху сумата, считано от датата на
увреждането – 05.02.2019 г. до оконочателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 3000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Д.Н.Н., адрес в ........................, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.К., сумата от 223,33 лева (двеста двадесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, с адрес
***, съдебен адрес ***, чрез адв.Б.К.,***, представлявана от Кмета Д.Н.Н., адрес в ..........................,
сумата от 100,00 лева (сто лева),
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на Община Бургас – ЗК Уника
АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Банкова сметка, ***:
..................................
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с
оригинала
Ж. С.