Р
Е Ш Е
Н И Е
№267
гр. Русе, 31.05.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на
15 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ Г.
Членове АНЕТА Г.
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря Т.Ф. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Г. в. гр. дело №185 по
описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С.Ч.Г. *** е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр.д.№6169/2009г. в частта, с която делбения имот е изнесен на
публична продан и е постановено съделителите да се удовлетворят от стойността
му съобразно правата си, отхвърлено е искането по сметки за сумата 6748,39лв. -
обезщетение за лишаването му от ползване на делбения имот, и 1188лв. мораторна
лихва върху главницата за периода 01.07.2009-г.-10.02.2013г., за сумата 3225лв.
обезщетение за лишаването му от ползване на лекия автомобил марка „Фиат Пунто”
и мораторна лихва върху главницата в размер на 584,31лв. за периода
01.07.2009г.- 10.02.2013г., както и за сумата 2105лв. със законната лихва от
15.02.2013г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени
вреди върху делбения имот следствие неправилното му стопанисване, довело до
обезценката му. Излага оплаквания за неправилност на решението в тези части и
моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което делбата да се
извърши чрез теглене на жребие или чрез разпределение на реалните дялове между
съделителите и да се уважат исканията му по сметки в посочените размери, като
му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответницата оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава, решението в обжалваните части да се потвърди и да й се присъдят направените по делото разноски.
Въззивният съд намира жалбата за недопустима в
частта, с която се обжалва решението на районния съд и се иска присъждане на
1188лв. мораторна лихва върху обезщетението за лишаване от ползване на делбения
имот за периода 01.07.2009-г.-10.02.2013г., както и мораторна лихва върху
обезщетението за лишаване от ползване на лекия автомобил марка „Фиат Пунто” в
размер на 584,31лв. за периода 01.07.2009г.- 10.02.2013г. В отправената до съда
молба по чл.346 ГПК жалбоподателят е заявил само претенции за заплащане на
обезщетение за лишаването му от ползване на делбения имот в размер на 12900лв. за
периода 10.07.2009г.-10.02.2013г. и на такова за лекия автомобил в размер на 3225лв. за периода
10.07.2009г.-10.02.2013г., със законната лихва от предявяването на исковете до
окончателното плащане. Искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане
на тези главници , поради което по този въпрос липсва произнасяне на районния
съд в обжалваното решение. На това основание въззивната жалба в тази част се
явява недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.
В останалата част жалбата е допустима – подадена
е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.
С влязлото в сила решение №975 от 20.05.2001г.
районният съд е допуснал делбата на дворно място в гр.Русе, кв.С. К., ул*** с
площ 480кв.м, представляващо ПИ №ХVІІІ в кв.59 по плана на града, заедно с
построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда, застроена върху
55,07кв.м, гараж, пристроен към жилищна сграда с площ 28,60кв.м и стопанска
постройка при равни за страните права. Страните са бивши съпрузи – бракът им е
прекратен с развод по взаимно съгласие с влязлото в сила решение №69 от
25.05.2009г. на Русенския районен съд по гр.д.№4955/2008г. С утвърденото от
съда споразумение по чл.100 СК/отм./ ползването на семейното жилище,
представляващо къща, находяща се в гр.Русе, кв.С. К., ул***, се предоставя на жената,
на която се възлага и упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете С. С. Ч., родена на ***г. По делото е назначена техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема от съда изцяло,
според която дворното място и построената в него жилищна сграда са реално
неподеляеми. Във въззивното производство по искане на жалбоподателя е назначена
допълнителна експертиза за определяне пазарната стойност на имота и на реалните
дялове от него, образувани от жилищната сграда и гаража. Според вещото лице
общата стойност на делбения имот е 53388лв. Дял І, включващ жилищната сграда, и
по 75,60% ид.ч. от стопанската сграда и дворното място, възлиза на 40337лв.,а
дял ІІ, включващ гаража и по 24,40% ид.ч. от стопанската сграда и дворното
място, е на стойност 13051лв. Районният съд е постановил делбата да се извърши
чрез изнасянето на имота на публична продан, тъй като се касаело до неподеляем
имот, който не можел да бъде поставен в един от дяловете.
Решението на районния съд в частта, с която
делбения имот е изнесен на публична продан, е правилно. Процесният имот се
състои от дворно място с площ 480кв.м, заедно с построените в него жилищна
сграда на 2 етажа, гараж с пристройка към него и стопанска постройка. Според
вещото лице дворното място и жилищната сграда са реално неподеляеми. Въззивният
съд не споделя тезата на жалбоподателя, че делбата на процесния имот следвало
да се извърши чрез теглене на жребие по чл.352 ГПК или чрез разпределяне на
имотите по реда на чл.353 ГПК, тъй като правата на съделителите са равни, а
жилищната сграда и гаража, които като самостоятелни обекти на собственост биха
могли да се поставят в отделните дялове, са различни по характер, вид и
стойност. Съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребие като
способ за извършване на делбата може да се приложи, когато допуснатите до делба
имоти съответстват на броя на съделителите. В случая обаче той е неприложим
въпреки равенството на частите на съделителите, тъй като са налице съществени
различия както в цените на къщата и гараж, така и в предназначението им, в
който смисъл е р.№47/12.02.2010г. на ВКС по гр.д.№818/2009г., ІІ г.о. Делбата
не може да се извърши и чрез разпределение на реалните дялове по чл.353 ГПК,
тъй като разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН предполага спазване на равенството
между съделителите, така че във всеки дял да се включат по възможност еднакви
по количество, вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално
съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в
дяловете се изравнява в пари. Съгласно р.№258/25.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№144/2011г. разпределението на различни по вид самостоятелни имоти е
допустимо, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни
дялове. При наличието на спор обаче, за да се приложи този способ, е необходимо
да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В настоящия случай
дяловете на съделителите са равни, а жилищната сграда и гаража са с различни
стойности и предназначение. Поради липсата на съгласие те не могат да бъдат
поставени в един от деловете и делбата им следва да се извърши чрез изнасянето
им на публична продан, както е постановил районния съд.
С решението по прекратяване на брака страните са
се споразумели семейното жилище да се ползва от жената, на която са
предоставени и родителските права върху детето им С.. Жилището е придобито по
време на брака на страните в режим на СИО, прекратена с решението за развод, и
правата им в съсобствеността са равни. По силата на брачното решение
жалбоподателят е бил лишен от правото да ползва общата вещ съобразно
предназначението й и правата си, като е възникнало правото му по чл.31, ал.2 ЗС
– да получи обезщетение за ползата, от която е лишен, от деня на писменото
поискване. С нотариалната покана от 09.07.2009г. жалбоподателят е отправил до
ответницата искане за заплащане на обезщетение, с което е изпълнено изискването
по чл.31, ал.2 ЗС, от който момент такова му се дължи, определено на база
среднопазарен наем за имот от вида на процесния. За периода, за който се
претендира обезщетението с искането по сметки – 10.07.2009г.-10.02.2013г.,
имотът е ползван от ответницата и дъщерята на страните, която е била
непълнолетна. Последната е лице, на което жалбоподателят дължи издръжка, а тя е
и със самостоятелни права в имота, поради което за ползваната от нея част не се
дължи обезщетение. Обстоятелството, че по отношение на жалбоподателят е имало
постановени мерки по ЗЗДН, свързани с отстраняването му от жилището и наличието
на забрана да приближава същото, се явява ирелевантно за искането по сметки,
тъй като заповедта от 12.02.2009г. на Русенския районен съд по
гр.д.№4955/2008г. предшества отправянето на поканата, а заповедта от
07.09.2009г. на Русенския районен съд по гр.д.№5428/2009г. не може да погаси
провъзгласеното от закона право на собственика да се ползва от вещта съобразно
нейното предназначение. При липсата на противни доказателства следва да се
приеме, че ответницата и дъщерята на страните са ползвали имота при равни
права, поради което ответницата дължи на жалбоподателя обезщетение съобразно
правата му за ½ от него. Съгласно назначената експертиза за процесния
период обезщетението за целия имот възлиза на 13496,93лв. Искът се явява
основателен и доказан за 3374,23лв. Решението на районния съд в частта, с която
искането по сметки е отхвърлено за тази сума като неправилно следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи със
законната лихва от предявяването му. В останалата част до 6748,39лв.
отхвърлителното решение е правилно и следва да се потвърди.
Районният съд е отхвърлил искането по сметки за
заплащане на обезщетение за лишаването на жалбоподателя от ползването на лек
автомобил марка „Фиат Пунто” за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г. в размер на
3225лв. тъй като е приел, че ответницата е отправяла покана до него да ползва
автомобила, на която той не се бил отзовал.
Въззивният съд намира жалбата за частично
основателна. По делото не е спорно, а е налице и признание от отстрана на
ответницата, за ползването на процесния автомобил в рамките на процесния
период. Вещта е съсобствена на страните и всеки от тях има право съгласно
чл.31, ал.1 ЗС да се ползва от вещта съобразно предназначението й и по начин да
не пречи на другите съсобственици да се ползват от нея. Налице е покана до
ответницата по чл.31, ал.2 ЗС, която поставя началото на периода, за който тя
дължи на ищеца обезщетение. По делото няма данни той да е ползвал автомобила в
рамките на процесния период, а дори да се даде вяра на посочената от
ответницата свидетелка, от нейните показания не може да се установи кога
ответницата е заявила съгласието ищецът да ползва вещта. По делото няма данни
при този разговор тя да му е предоставила ключовете от автомобила, поради което
той реално не е могъл да се ползва от вещта. Налице е лишаване на ищеца от
ползването на леката кола, за което му се дължи обезщетение съобразно правата
му. Вещото лице е дало заключение, че обезщетението за ползването на автомобила
за процесния период възлиза общо на 3225лв. Ищецът е собственик на ½
ид.ч. от вещта, поради което има право да получи обезщетение съобразно правата
си в размер на 1612,50лв. Искането по сметки като основателно и доказано следва
да се уважи до този размер със законната лихва от предявяването му,а в
останалата част е неоснователно и правилно е отхвърлено от районния съд.
Изцяло неоснователна се явява жалбата против
отхвърлителното решение на районния съд за сумата 2105лв., представляваща
обезщетение за увреждането на имота поради лошото му стопанисване. Според
обясненията на ищеца сумата е формирана съобразно заключението на техническата
експертиза, която е дала описание на състоянието на делбения имот. Съдът
намира, че претенцията в тази част е недоказана, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства ответницата умишлено да е увредила имота, респ. повредите по него
да са настъпили в периода след развода на страните до изготвяне на
заключението. Посочените от жалбоподателя свидетели нямат непосредствени
впечатления за състоянието на имота към момента на раздялата на страните, а
основната част от повредите съдът намира, че се дължат на обикновеното ползване
на общия имот. При тези данни искането по сметки се явява недоказано и правилно
е отхвърлено от районния съд като неоснователно. Предвид частичната
основателност на жалбата направените разноски за въззивното производство следва
да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в
която се обжалва решението на районния съд и се иска присъждане на 1188лв.
мораторна лихва върху обезщетението за лишаване от ползване на делбения имот за
периода 01.07.2009-г.-10.02.2013г., както и мораторна лихва върху обезщетението
за лишаване от ползване на лекия автомобил марка „Фиат Пунто” в размер на
584,31лв. за периода 01.07.2009г.- 10.02.2013г.
ОТМЕНЯ решение №2025 от 02.12.2013г. на Русенския
районен съд по гр.д.№6169/2009г. в частта, с която е отхвърлено искането по
сметки за сумата 3374,23лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на имота в гр.Русе, кв. С. К., ул.”*** за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2013г. до окончателното плащане, както и в
частта, с която е отхвърлено искането по сметки за сумата 1612,50лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Фиат
Пунто”с рег*** за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г., ведно със законната лихва
от 15.02.2013г. до окончателното плащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Г. *** да заплати на С.Ч.Г. ***, сумата 3374,23лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота в гр.Русе, кв. С. К.,
ул.”*** за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г., ведно със законната лихва от
15.02.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 1612,50лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил марка „Фиат
Пунто”с рег*** за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г., ведно със законната лихва
от 15.02.2013г. до окончателното плащане, а по сметка на Русенския окръжен съд
– 199,47лв.д.т. върху уважените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която делбения
имот е изнесен на публична продан, отхвърлено е искането по сметки над сумата
3374,23лв. до 6748,39лв. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
имота в гр.Русе, кв. С. К., ул.”*** за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г., ведно
със законната лихва от 15.02.2013г. до окончателното плащане, искането по
сметки над сумата 1612,50лв. до 3225лв., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на лек
автомобил марка „Фиат Пунто”с рег*** за периода 10.07.2009г.-10.02.2013г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2013г. до окончателното плащане, както и
искането по сметки за сумата 2105лв. – обезщетение за увреждане на имота поради
лошото му стопанисване.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която делбения имот е
изнесен на публична продан и е отхвърлено искането по сметки за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването му може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.
В останалата част решението като необжалвано е
влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: