РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Първомай, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200103 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 45/08.07.2025 г, издадено от
Началника на РУ – Първомай, с което на Е. Х. К. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. за нарушение на чл.
64, ал. 1 ЗМВР.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно. Възразява се, че жалбоподателката нямала вина за случилото се,
защото тя не се карала със съседите си, а те с нея. По тези съображения моли да бъде
отменено наказателното постановление, а при условията на евентуалност – да бъде
намален размерът на наложената глоба, тъй като била пенсионер и не могла да я
заплати.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателката Е. Х. К. и С. А. С. живеели в общо дворно място, находящо
се на адрес: *********************. От години между двамата възниквали постоянни
1
спорове във връзка със собствеността върху горепосочения недвижим имот, за което
били подадени жалби в прокуратурата и полицията. На 22.06.2025 г. след подаден
сигнал служителите на РУ – Първомай – свидетелят Ж. М. и колегата му Г. П.,
посетили адреса, където установили жалбоподателката и съседа й С. А. С., които се
карали за собствеността върху имота. След като изслушали обясненията на двамата, Г.
П. – полицай в Група „Охранителна полиция“ в РУ – Първомай, издал разпореждане
№ 325р-7018/22.06.2025 г., като на основание чл. 64 ЗМВР указал на жалбоподателката
Е. Х. К. да не оказва физически и психически тормоз спрямо С. А. С., а спорните
въпроси да решава по съдебен ред и да спазва законите на Република България. Също
така свидетелят Ж. М. – мл. инспектор в РУ – Първомай, издал на основание чл. 64
ЗМВР разпореждане № 325р-7019/22.06.2025 г., с което указал на С. А. С. да не се
физически саморазправя, да не отправя закани, заплахи или обиди, да не оказва
физически или психически тормоз към лицето Е. Х. К., като всички спорни въпроси
решават по законоустановения ред.
На следващия ден – 23.06.2025 г., около 21:05 ч. след подаден сигнал
служителите на РУ – Първомай – свидетелите Ж. М. и А. М., посетили отново имота,
находящ се на адрес: *********************. При пристигане на място свидетелите
М. и М. заварили жалбоподателката Е. Х. К. и съседа й С. А. С. да спорят за
собствеността върху недвижимия имот, като отправяли и обиди един към друг. И на
двамата били съставени актове за установяване на административно нарушение за
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР. В тази връзка свидетелят Ж. М.
съставил срещу жалбоподателя Е. Х. К. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 319965/23.06.2025 г. за това, че на 23.06.2025 г., около 21:05
ч., в *********************, след посетен сигнал за скандал се установява, че
горепосоченото лице е с издадено писмено разпореждане от 22.06.2025 г., изразяващо
се в това да не се саморазправят един спрямо друг, да не си отправят закани и заплахи
и всички спорни въпроси да решат по законов ред. След даденото писмено
разпореждане от полицейски орган горепосоченото лице отказва да го изпълни и с
действията си съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява служебните си
задължения и възложените му функции. Посочена е и нарушената правна норма – чл.
64, ал. 1 ЗМВР. Свидетелят М. предявил акта на жалбоподателя, за да се запознае със
съдържанието му и да го подпише, но последната отказала. Това се случило в
присъствието на свидетеля А. М., който удостоверил чрез подписа си, че
жалбоподателят отказва да подпише акта.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление
№ 45/08.07.2025 г. от Началника на РУ – Първомай, с което за нарушение на
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лв. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР. В
наказателното постановление нарушението е описано по идентичен начин с акта за
установяване на административно нарушение.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Ж. М. и А. М. и приложената
административнонаказателна преписка. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя М. и свидетеля М., доколкото същите се явяват обективни и
съответни на останалите доказателства. Въз основа на показанията на тези свидетели
се изясняват факти във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя.
Поради това и тъй като в случая не се констатираха каквито и да е основания
показанията им да бъдат подлагани под съмнение, то същите се кредитират от съда.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и са
предявени по надлежния ред на нарушителя. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от представената Заповед № 8121з-1371 от
11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, а тази на актосъставителя – от
разпоредбата на чл. 267, ал. 1 ЗМВР и Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Въпреки това съдът намира, че АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, тъй като са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и до ограничаване на правото му на защита. В този смисъл се
констатира т. нар. формална неизрядност на издадения санкционен акт, която е
самостоятелно основание за отмяната му от съда. Налице е нарушение разпоредбите на
чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН относно съставения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
относно наказателното постановление, доколкото описанието на твърдяното
нарушение е непълно, като липсва конкретизация на фактите, при които е извършено.
В тази връзка не става ясно в какво се е изразило полицейското разпореждане, дадено
на жалбоподателката, което не е изпълнено от нея. В АУАН и НП единствено общо е
посочено, че на жалбоподателката било издадено писмено разпореждане да не се
саморазправят един спрямо друг, да не си отправят закани и заплахи и всички спорни
въпроси да решат по законов ред. Липсва индивидуализация на другото лице, спрямо
което жалбоподателката е следвало да се въздържа от тези действия. Същевременно не
са конкретизирани и действията, извършени от жалбоподателката, с които е било
нарушено писменото разпореждане от 22.06.2025 г., като само е посочено, че тя
отказала да го изпълни. Поради това за съда е напълно неясно какво е съдържанието
на полицейското разпореждане, дадено на жалбоподателката, което тя не е изпълнила
– да не се саморазправя, да не отправя закани и заплахи или всички спорни въпроси да
решава по законов ред (само някои от тези правила за поведение или и трите). Тази
неяснота се засилва още повече след запознаване с издаденото спрямо жалбоподателя
разпореждане № 325р-7018 от 22.06.2025 г., което е с напълно различно съдържание от
посоченото в АУАН и НП – да не оказва физически и психически тормоз спрямо С. А.
С., спорните въпроси да решава по съдебен ред и да спазва законите на Република
България. Предвид всичко изложено и вземайки предвид абстрактното описание както
в издаденото разпореждане, така и в словесната част на АУАН и НП, съдът не би
могъл да извърши преценка какво точно е било дължимото поведение и с какви
действия или бездействия жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. В
тази връзка липсата на ясно описание води и до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, което не може да разбере какво точно полицейско разпореждане се
твърди да не е изпълнило и с какви свои действия или бездействия не го е изпълнило,
а от там лицето няма как да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. Същевременно тази неяснота в описанието води и до
невъзможност съдът да извърши дължимия съдебен контрол за съставомерност на
деянието от обективна и субективна страна, тъй като липсата на факти и обстоятелства
пречи на съда да разбере как наказващият орган е стигнал до правния извод, че
жалбоподателката не е изпълнила разпореждане на орган на МВР. Констатираният
пропуск няма как да бъде отстранен от настоящата инстанция, макар от свидетелските
показания и писмените доказателства да се установи в какво се е изразило
3
поведението на жалбоподателката, доколкото се касае за порок на НП, допуснат при
неговото изготвяне. Както беше изяснено по-горе, жалбоподателят следва да знае
всички факти от състава на нарушението, за което се ангажира отговорността му, и
твърденията за тях следва да бъдат изложени, като е недопустимо минимално
изискуемото съдържание на НП и фактическа информация да бъдат извличани по
тълкувателен път, включително и от приобщените доказателствени източници.
Отделно от това съдът намира, че в АУАН и НП е допуснато смесване на две
различни хипотези на несъобразено със закона поведение. Последното се налага и при
сравнителен прочит на санкционните норми на чл. 257, ал. 1 ЗМВР (приложена в
случая) и тази на чл. 264, ал. 1 ЗМВР. Докато първата визира „неизпълнението на
полицейско разпореждане“, то втората категорично е дадена с оглед санкциониране на
„противозаконно пречене изпълнението на функциите на полицейските органи“. Като
е релевирал твърдения за едновременното наличие на двете хипотези, които се
санкционират на различни основания, наказващият орган е възпрепятствал
възможността да се извърши преценка дали приетото поведение на жалбоподателя
действително е годно да реализира състав на нарушение и какво точно, с оглед своето
съдържание. Отразеното в НП, наред с твърдението за неизпълнение на полицейско
разпореждане, пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба,
категорично не кореспондира със санкционната норма на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, което
сочи на накърняване императивното правило на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Предложената
формулировка възпрепятства възможността както на нарушителя, така и на съда да
узнае действителната воля на наказващия орган, дали санкционира жалбоподателя за
проявеното неподчинение да изпълни издаденото му разпореждане, или за това, че е
попречил на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
По тези съображения съдът намира, че нарушенията на разпоредбите на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл. 42, ал. 1,
т. 4 ЗАНН – относно АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на
съществените процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства и лишават лицето, соченото
като нарушител, от правото му да разбере същите факти, съответно – да организира
защитата си. Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че вмененото на
жалбоподателката нарушение се явява и недоказано. В тази връзка разпоредбата на чл.
64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено. Според санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В случая
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
жалбоподателката Е. К. на 23.06.2025 г., около 21:05 ч. влязла в пререкание със съседа
си С. А. С. по повод собствеността върху имота, в който живеели, като двамата се
обиждали. В случая спрямо жалбоподателя не е било издавано писмено разпореждане
да не влиза в пререкание със съседа си или да не се разправя с него, за да се приеме, че
не е изпълнила същото. В тази връзка не може да се приеме, че с действията си на
23.06.2025 г. жалбоподателката е оказала физически и психически тормоз спрямо
съседа си С. А. С., доколкото в случая липсват данни за упражнявано физическо
4
насилие, както и за негативно въздействие върху психическото състояние на съседа й.
В останалата си част – да решава спорните въпроси по съдебен ред и да спазва
законите на Република България, разпореждането има бланкетен характер, като
липсата на въведени факти възпрепятства възможността да се извърши преценка дали
са реализирани действия, които са в разрез с даденото разпореждане. По тези
съображения съдът счита, че наказателното постановление не кореспондира със
събраните по делото доказателства, в частност с издаденото полицейско разпореждане,
тъй като видно от съдържанието му на нарушителя не е разпоредено да „не се
саморазправят един спрямо друг, да не си отправят закани и заплахи и всички спорни
въпроси да решат по законов ред“.
На следващо място, съдът намира, че е налице несъответствие между
словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация. В случая
неизпълнение на писмено полицейско разпореждане е квалифицирано като нарушение
на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Така посочената като нарушена разпоредба обаче не съдържа
правило за поведение, което наказаното лице да съблюдава и което да не бъде
изпълнено от него. Разпоредбата установява правомощието на полицейските органи да
издават разпореждания, но задължението на адресатите на полицейските
разпореждания да се съобразяват с тях произтича от нормата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР,
която придава на тези разпореждания задължителна сила по отношение на лицата,
спрямо които са издадени. Следователно налице е и неправилно посочване на
нарушената разпоредба.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45/08.07.2025 г. на Началника на РУ
– Първомай, с което на Е. Х. К., ЕГН: **********, адрес: *********************, на
основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
5