№ 36208
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Частно гражданско
дело № 20231110140412 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
Образувано е по Искане вх. №283392/11.10.2023 г. на длъжника, с което настоява съдът да
постанови спиране на изпълнението по изп.дело №797/2023г. по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.
№*** на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК,
постановена по настоящото дело.
Изложени са съображения, че са налице предпоставките по чл. 420, ал. 1 и чл. 420, ал. 2, т. 1
от ГПК.
След като взе предвид доводите на молителя, доказателствата делото и приложимия закон,
Съдът намира следното:
Длъжникът е подал Възражение по чл. 414 от ГПК в срок, с оглед на което молбата по чл.
420 от ГПК е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК съдът спира допуснатото незабавно изпълнение по силата на
закона – ако е подадено в срок възражение и длъжникът представя надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В конкретния
случай - в размер на присъдената сума, което е сторено и съдът определя като надлежно и
съответно, видно от приложения платежен документ за учредяване на обезпечение по чл.
180 от ГПК.
Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи. Убедителни писмени доказателства по смисъла на цитираната
разпоредба представляват такива документи, от които може да се установи, че процесните
вземания не са възникнали или са били погасени по някакъв начин, вкл. ex lege, т.е. че
1
изпълнение не се дължи; за съществуването на вземането по основание и размер,
удостоверено в заповедта за изпълнение. От представените писмени доказателства, ценени
при условията на чл. 175 и чл. 180 от ГПК, се установява, че длъжникът е отправил писмено
възражение за прихващане с предмет именно заявеното парично вземане, за което
заявителят е узнал преди подаване на заявлението, и това дава основание на съда да направи
на този етап обосновано предположение, че паричното вземане, удостоверено в заповедта е
спорно.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото незабавно
изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение е основателно.
Ето защо, съдът на основание чл. 420, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА принудителното изпълнение по изпълнително дело № 797/2023 г. по описа на ЧСИ
Г.Д., с рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.09.2023 г., на
основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 27580/18.09.2023 г., издадени по ч. гр. дело № 40412/2023 г. по описа на СРС, по
отношение на длъжник Т. Б. М., с ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО -по арг. от чл. 420, ал. 4 от ГПК, за спиране на изпълнението подлежи
на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на съдебен изпълнител – незабавно,
вкл. през ССЕВ като електронен документ, както и в заверен препис на адрес на
упражняване на дейността, и с указание да представи по ч.гр. дело №40412/2023 г. по описа
на СРС доказателства по чл. 418, ал. 5 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2