№ 64
гр. Оряхово, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100578
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК, вр. чл.49 от СК.
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал.3, вр. ал.1 от СК,
чл.53 от СК, чл.56, ал.1 от СК, чл.59, ал.2 от СК, чл.143, ал.1 от СК, чл.145,
ал.1 от СК и чл.149, ал.1 от СК, за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните Б. Б. П., ЕГН: ********** с адрес в гр.
София ж.к. „Люлин 5”, бл.561, вх.“1“, ет.13, ап.52 и Г. И. П., ЕГН:**********
с адрес в с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Радецки” №5, по вина на
ответника.
Поискано е след прекратяване на брака, съпругата да запази брачното си
фамилно име П., а ползването на семейното жилище в гр. София ж.к. „Люлин
5”, бл.561, вх.1, ет.13, ап.52 да бъде предоставено на съпругата Б. Б. П., тъй
като то е съсобствено на нея с нейни роднини.
Иска се от съда, да предостави на майката Б. Б. П. упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца – Ц Г.ев П. с
ЕГН:**********, Л. Г.ев П. с ЕГН:********** и К. Г.ев П. с ЕГН:**********,
като местожителството им бъде на адреса на майката в гр. София ж.к. „Люлин
5”, бл.561, вх.“1“, ет.13, ап.52, а на бащата бъде определен режим на лични
контакти с децата, всяка първа и трета седмица от месеца от 08:00 часа до
20:00 часа в събота, както и 10 дни през лятото, по време на лятната ваканция
на децата.
Поискано е бащата Г. И. П. да заплаща на майката Б. Б. П. месечна
издръжка в размер на 500 лева на всяко от непълнолетните деца.
Поискано е ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 500 лева на ищцата, тъй като тя е неработоспособна, поради
грижите, които трябва да полага за трите непълнолетни деца, които са със
специфични потребности, а най-голямото дете е с ТЕЛК, поради факта, че
1
заболяването му е от такъв вид, който изисква придружител. Посочено е, че
поради това ищцата няма физическата възможност да работи и да получава
възнаграждение, с което да се издържа, като няма и имущество от което да се
издържа.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 10.05.2009г., от който брак са родени три деца Ц Г.ев П. – роден на
03.07.2009г., Л. Г.ев П. – роден на 08.03.2011г. и К. Г.ев П. – роден на
08.03.2011г..
Сочи се, че през 2013г. съпругът Г. И. П. напуска семейното жилище,
като заминава за Германия, където да работи. От тогава страните не живеят
заедно, като бащата не осъществява контакти с децата и тяхната майка, нито
по телефон, нито чрез срещи, като не се ангажира с тяхната издръжка и
отглеждане.
Според ищцата, тя от 2013г. живее с майка си и мъжът, с който
последната живее на семейни начала, като именно те, са тези които й указват
морална и финансова помощ в отглеждането на трите непълнолетни деца.
Излагат се доводи, че и трите деца са диагностицирани със специални
образователни потребности, като най-големият син Ц е с ТЕЛК, с определена
95 ℅ степен на инвалидност, пожизнено с чужда помощ.
Релевира се, че ищцата неработи, като цялото й време е ангажирано с
грижата и отглеждането на трите деца.
Твърди се, че ответникът от 2013г. работи в различни държави, а именно
Германия, Англия, Белгия и Франция в строителството и вътрешен интериор.
Оттогава до настоящия момент, ответникът се е появявал инцидентно за
по около 2-3 дни, след което отново е заминавал, без да информира къде се
намира.
Предвид изложеното се счита, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, тъй като повече от 10 години, те живеят разделени,
като съпрузите изцяло са се отчуждили един от друг.
Сочи се, че отговорност и вина за разстройството на брака има
ответникът Г. И. П., който е напуснал семейния дом по собствено желание,
като е изоставил децата си, без да им помага финансово и морално.
На ответника е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията,
като в срока по чл.131 от ГПК, същият не е подал отговор, не е представил
доказателства и не е направил възражения.
Впоследствие редовно призован за съдебно заседание същият не се
явява, а се представлява от пълномощника му адв. М. Г. от АК-Кюстендил,
която изразява становище, че предявеният иск за развод, е основателен, но не
по вина на ответника, а по вина на ищцата, която е имала връзка с друг мъж.
Не се възразява срещу искането на ищцата да запази брачното фамилно име
„П.”, както и да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца, като на ответника да се
определи режим на лични контакти, включително и чрез видеовръзка, когато
бащата е в чужбина.
Ищцата се явява лично й с назначения й процесуален представител адв.
2
Я. Г. от САК, като на основание чл.232 от ГПК оттеглят предявените искове с
правно основание чл. 143 и чл.149 от СК, а именно за издръжка по отношение
на ненавършилите пълнолетие деца Ц Г.ев П. с ЕГН:**********, Л. Г.ев П. с
ЕГН:********** и К. Г.ев П. с ЕГН:**********, както и за издръжката им за
период от една година преди предявяване на иска, поради влязло в сила
Решение №19210 от 25.10.2024г. по гр. дело №7643 от 2024г. по описа на СРС.
Предвид направеното оттегляне на предявените искове с правно
основание чл.143 и чл.149 от СК, съдът с протоколно определение №43 от
29.01.2025г. прекрати гр. дело №578/2024г. по описа на РС-Оряхово по
отношение на тези искове.
Определението за прекратяване е влязло в законна сила на 06.02.2025г..
След преценка на събрания доказателствен материал и
процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от дубликат на Удостоверение за граждански брак, издадено от
Район Люлин, Столична Община, обл. София, въз основа на акт за сключен
граждански брак №139 от 10.05.2009г. е, че Г. И. П. и Б. Б. Станковска, са
сключили граждански брак, като съпругата е приела да носи фамилното име
„П.”.
От представен по делото препис на Удостоверение за раждане серия
ЛЮЛР №090745 от 30.07.2009г., издадено въз основа на Акт за раждане
№0745 от 30.07.2009г. от Район Люлин, Столична Община, Област София се
установява, че Б. Б. П. и Г. И. П. са родители на Ц Г.ев П. с ЕГН:**********,
роден на 03.07.2009г..
Видно от Удостоверение за раждане серия ЛЮЛР №110217 от
14.03.2011г., издадено въз основа на Акт за раждане №0217 от 14.03.2011г. от
Район Люлин, Столична Община, Област София е, че Б. Б. П. и Г. И. П. са
родители на Л. Г.ев П. с ЕГН:**********, роден на 08.03.2011г..
Установява се също така от Удостоверение за раждане серия ЛЮЛР
№110216 от 14.03.2011г., издадено въз основа на Акт за раждане №0216 от
14.03.2011г. от Район Люлин, Столична Община, Област София, че Б. Б. П. и Г.
И. П. са родители на К. Г.ев П. с ЕГН:**********, роден на 08.03.2011г..
От прието по делото Удостоверение изх. №439/09.02.2024г. на 113 СУ
„Сава Филаретов” гр. София е видно, че детето Ц Г.ев П., роден на
03.07.2009г. е записан в 8 /осми/ клас през учебната 2023/2024г. в дневна
форма на обучение в изнесена паралелка в ЦОСП „Проф. днп Г. Ангушев”.
Установява се от представено Удостоверение изх. №95/09.02.2024г. на 97
СУ „Братя Миладинови” гр. София, че децата К. Г.ев П. и Л. Г.ев П., родени на
08.03.2011г. са записани в 5 /пети/ клас през учебната 2023/2024г. в дневна
форма на обучение и получават допълнителна подкрепа от ресурсен учител,
логопед и психолог, както и че тази допълнителна подкрепа получават от
записването им в училище в 1 клас.
По делото е представено и прието Експертно решение №92991 от
13.12.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ „Княгиня Клементина – София” ЕАД, от
3
което е видно, че на детето Ц Г.ев П. с ЕГН:********** от гр. София,
пожизнено са определени 95 ℅ ВСУ /вид и степен на увреждане/, с чужда
помощ, поради общо заболяване „Тежка умствена изостаналост, значително
нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение”. Решението е
влязло в сила на 15.01.2024г..
Установява се от прието Удостоверение за декларирани данни изх.
№220192400308455 от 24.01.2024г., издадено от ТД НАП-София на Б. Б. П. с
ЕГН:********** от гр. София, че лицето няма регистрирани трудови договори
към 24.01.2024г..
Видно от представено и прието Удостоверение изх. №1 от 29.01.2025г. от
„АЛПИН СТИЛ 88” ЕООД с ЕИК:********* гр. Кюстендил е, че ответникът
Г. И. П. е назначен на длъжност „Работник, изолация”, като в периода от
01.01.2024г. до 31.12.2024г., полученото брутно му трудово възнаграждение е
в размер на 9168 лева, а нетното възнаграждение е в размер на 9629,53 лева.
Изискан и приет по делото е Социален доклад вх. №4707 от 05.12.2024г.
от Агенция „Социално подпомагане” гр. София – Дирекция „Социално
подпомагане” район Люлин за децата К. Г.ев П. с ЕГН:**********, Л. Г.ев П. с
ЕГН:********** и Ц Г.ев П. с ЕГН:**********.
От социалния доклад се установява, че страните Б. Б. П. и Г. И. П. се
запознават през 2006г., като през 2009г. сключват граждански брак. От брака
на страните се раждат децата Ц Г.ев П., роден на 03.07.2009г., Л. Г.ев П., роден
на 08.03.2011г. и К. Г.ев П., роден на 08.03.2011г.. Семейството живее в
жилище, находящо се в гр. София ж. к. „Люлин”, бл.561, вх.1, ет.13, ап.52,
което е съсобствено на ищцата Б. П. и нейната майка Цветанка Станковска.
Посочено е, че жилището разполага с хол, кухненски бокс и две спални.
През 2014г. Г. П. и Б. П. се разделят, като съпругът напуска семейното
жилище и заминава да работи в чужбина. Отразено е, че от месец септември
2023г. бащата не заплаща издръжка за непълнолетните си деца, като тя е поета
изцяло от майката, която е подпомагана от бабата по майчина линия и нейният
съжител К. К.
Според социалния доклад по-голямото дете Ц Г.ев П. е с ТЕЛК, поради
наличие на заболяване – „Тежка умствена изостаналост”, докато близнаците
К. и Л. са в добро здраве и семейството на съобщава за наличие на остри или
хронични заболявания.
Посочено е, че майката получава социално подпомагане по ЗСПД в
размер на 1180 лева.
От разговори с преподаватели на децата е установено, че Ц Г.ев П. е
ученик в изнесена паралелка в ЦСОП „Проф. днп Г. Ангушев” към 113 СУ
„Сава Филатеров” гр. София, като в училище той посещава психолог, логопед
и ресурсен учител. Същият се обучава по индивидуална учебна програма,
като в последните години се наблюдава напредък в говорното му развитие –
„започнал да се отпуска и да поздравява”.
По отношение на близнаците Л. и К. е посочено, че те също получават
допълнителна подкрепа в учебна среда, като посещават ресурсен учител,
4
психолог и логопед, в резултат на което се справят с усвояването на
материала.
Отразено е, че непълнолетните деца общуват с роднините по майчина
линия,като в рамките на последните дванадесет години, те единствено три
пъти са осъществявали срещи с дядото по бащина линия.
Заключението на социалния доклад е, че майката има желание и
подкрепяща среда, за да полага адекватни грижи за трите си деца, като
становището е, че няма пречка родителските права над Ц, Л. и К. Г.еви П.и да
се упражняват от майката Б. Б. П., местоживеенето им да бъде определено при
нея, а на бащата Г. П. да бъде определен режим на лични контакти и да му се
възложи да заплаща месечна издръжка.
Видно от представено и прието по делото Решение №19210 от
25.10.2024г. по гр. дело №7643 от 2024г. по описа на СРС, ответникът Г. И. П.
е осъден да заплаща на непълнолетните Ц Г.ев П., К. Г.ев П. и Л. Г.ев П., чрез
законния им представител Б. Б. П. месечна издръжка в размер на 500 лева за
всяко едно от децата, считано от 12.02.2023г. до настъпване на законна
причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума от датата на забавата до
окончателното й изплащане.
По делото, като свидетел е разпитан фактическият съжител на бабата по
майчина линия – К. Р. К.
От разпита на К. К се установи, че той живее с ищцата и трите й деца от
2009г., когато се е родило по-голямото дете – Ц до настоящия момент.
Изключение е периодът от м. август 2011г. до м. август 2012г., в който ищцата,
заедно с трите й деца и съпругът й – ответникът Г. са отишли да живеят в с.
Лесковец, при дядото по бащина линия. Последният обаче ги изгонил и се
наложило свидетелят и бабата по майчина линия да отидат и да приберат
семейството. Твърди, че през 2013г., ответникът Г. П. напуска семейното
жилище и заминава да работи в Германия. Сочи, че ищцата не е била съгласна
със заминаването, тъй като той я е оставил сама с трите им деца. Според
свидетеля, ответникът през 2017г. се е прибрал и е заживял със семейството за
около три месеца, след което отново е напуснал семейното жилище и не знаят
къде се намира той. Твърди, че оттогава до сега на два пъти Г. П. е вземал
децата при него, единият път през 2022г. за около 5-6 дни по Коледа, а другият
през м.юли 2023г. за около месец.
Според К. К, ответникът от м. септември 2023г. до настоящия момент не
се е обаждал и не е търсил децата, като не се е интересувал от тях.
Сочи, че не му е известно майката Б. П. да е имала интимни отношения с
друг мъж, както и че 24/7 е отдадена на грижите за трите си деца.
Твърди, че му е известно, че Г. П. е живял в с. Кралев дол, обл. Перник с
жена на име Ралица Милкова, като това го знае от майката на ответника, която
вече е покойник, както и от видени снимки в социалните мрежи.
Споделя се, че единствено майката се грижи и издържа трите деца на
страните, като се подпомага от него и бабата по майчина линия.
5
По делото като свидетел е разпитан И Г.ев П. – баща на ответника Г. И.
П.. От разпита на свидетеля се установи, че през 2009г. страните са сключили
граждански брак, като са заживели на квартира в гр. София. Голямото дете е
родено след сключването на брака между страните, а другите две деца, които
са близнаци две години по-късно. Сочи, че през 2012г. или 2013г. Г. е заминал
да работи в Англия, като след това е починал бащата на ищцата и последната,
заедно със съпруга си и трите деца са се пренесли да живеят в неговия
апартамент. Твърди, че след като ответникът е заминал да работи в Англия се
е завръщал при семейството по един път в годината за около един месец. При
едно от прибиранията е установил, че ищцата Б. П. си пише с лице от мъжки
пол на име Емил, което предизвиква скандали и караници между двамата, като
на няколко пъти синът му напуска семейното жилище и впоследствие се
връща заради децата.
Свидетелят сочи, че една вечер майката на ищцата и съжителят й се
прибират пияни, събуждат ответника и го карат да изхвърли боклука.
Последният излиза и не се прибира повече, като отива да спи при брат му.
Твърди се, че Г. е заплащал издръжка на децата, но след като разбира, че
ищцата му изневерява, решава, че парите не отиват за непълнолетните, а за да
си купуват възрастните алкохол и преустановява плащането.
Според свидетеля, той като техен дядо не е виждал детето Ц откакто то е
било на две години, а близнаците Л. и К. не е виждал от м. август 2023г..
Сочи, че бащата Г. не е имал интимни отношения с друга жена, както и
че като се прибира в България, взима децата, кара ги на село и им купува нови
дрехи, тъй като техните били стари, скъсани и мръсни.
Разпитан по делото е и Благовест И. П. – брат на ответника Г. И. П., от
показанията на който се установява, че ищцата на няколко пъти е изневерявала
на ответника, което е причина за влошаване на взаимоотношенията помежду
им. Твърди, че това го знае от брат му, като той лично не е виждал Б. П. с
други мъже. Сочи, че брат му е видял ищцата да му изневерява през 2018г. или
2019г., когато се прибрал от чужбина. Според свидетеля, Г. П. е пращал пари
на трите си деца за издръжката им, като също им е закупил мобилни апарати,
но те са били взети от бабата по майчина линия. Твърди, че през 2023г. брат му
е водил децата на с. Лесковец, но не знае дали ги е виждал след това. Сочи, че
към настоящия момент Г. П. работи във Франция.
Съдът ги кредитира показанията на доведените от страните свидетели, с
изключение на твърденията за изневяра на всеки от съпрузите, като счита
същите за заинтересовани в тези части на основание чл.172 от ГПК, предвид
близките им и родствени отношения със страните.
По делото на основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, не са
изслушани непълнолетните деца Ц Г.ев П., К. Г.ев П. и Л. Г.ев П., тъй като е
налице невъзможност по отношение на първия, който е с ТЕЛК, поради
наличие на заболяване „Тежка умствена изостаналост” и говорни проблеми, а
по отношение на вторите две деца, които са близнаци, се установи от прието
Становище изх. №56 от 04.02.2025г. от 97 СУ „Братя Миладинови” гр. София,
че призоваването им и изслушването им в съдебно заседание би влошило
6
тяхното психическо състояние и може да засили съществуващата тревожност,
тъй като са със Специални образователни потребности от започването на
училище от 1-ви клас, поради което получават допълнителна подкрепа от
психолог, ресурсен учител и логопед.
На основание чл.59, ал.6 от СК, съдът изслуша ищцата Б. Б. П., която
заяви, че не е имала любовници. Твърди, че е видяла ответника на снимка в
интернет да държи гушнал непознато бебе, откъдето разбрала, че той си има
любовница, както и че майката на Г. й е казала, че другата жена се казва
Ралица. Сочи, че това е станало преди около 5-6 години, като за раздялата им е
виновен ответникът. Според ищцата, откакто той е напуснал семейното
жилище през 2013г. на няколко пъти е идвал за малко да вижда децата или ги е
взимал и отново си е тръгвал. Твърди, че не е получавала издръжка за трите
деца от бащата, като се издържа от помощта на нейната майка и съжителя й К.
Р. К. Получава заради по-голямото дете Ц социална помощ, като сочи, че дори
и след осъждане на ответника да заплаща издръжка на трите им деца, той не
изпълнява това свое задължение. Според ищцата Г. не се обажда да чуе
децата, като се е случвало да звъни, но впоследствие ги блокира и те не могат
да се свържат с него.
Ищцата, заедно с трите непълнолетни деца, както нейната майка -
Цветанка Станковска и съжителят й К. Р. К живеят в семейното жилище гр.
София ж.к. „Люлин” №5.
Ответникът Г. И. П. не е изслушан на основание чл.59, ал.6 от СК, тъй
като въпреки дадените от съда указания, същият не се яви в съдебно
заседание.
С оглед на така възприетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, ал.3, вр. ал.1 от СК,
чл.53 от СК, чл.56, ал.1 от СК, чл.59, ал.2 от СК и чл.145, ал.1 от СК.
Върху ищцата лежи доказателствената тежест да установи, че между
страните е сключен брак, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответника, че родените от брака деца са непълнолетни.
Ищцата също така носи доказателствената тежест по отношение на
обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от запазването на брачното
фамилно име, нуждата й от издръжка и възможността на ответника да я
предостави.
Ответникът носи доказателствена тежест относно обстоятелствата, от
които би черпил изгодни за него правни последици.
Съдът указва на страните, че съобразно действащото българско
материално право дължат установяване на следните релевантни за предявения
спор факти и обстоятелства:
- относно упражняването на родителски права, местоживеенето на
децата и режимът на лични отношения с тях: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и
7
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на страните
и наличието на жилище или възможност за ползване на такова;
- относно издръжката на съпругата: нуждата на ищцата от издръжка и
възможностите на ответника да заплаща такава (трудово възнаграждение,
вземания, влогове, притежавано право на собственост по отношение на
движими/недвижими секвестируеми вещи, акции/дялове в търговски
дружества);
Върху двете страни лежи доказателствената тежест да установят, че
всяка от тях може да осигури на непълнолетните деца необходимите условия
за тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, че
възлагането на упражняването на родителските права на всеки от тях е в най-
добър интерес на децата.
В исковата молба, като основания за разстройството на брака се навежда
раздялата на съпрузите през 2013г., което е резултат от поведението на
ответника Г. И. П., който заминава да работи в чужбина. Въпреки, че се е
завръщал на няколко пъти и временно семейството е заживявало отново
съвместно, то през 2023г. ответникът окончателно се е дезинтересирал от
съпругата Б. Б. П. и от трите им непълнолетни деца Ц Г.ев П., К. Г.ев П. и Л.
Г.ев П..
Според чл.49, ал.1 от СК - „всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен“.
В т.2 на Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, докладчик
Иван Иванов е дадено тълкуване на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Според ВС дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не
съответства на закона, непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. В т.3 на
Постановлението е посочено, че продължителната фактическа раздяла между
съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство.
От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
свидетелите К. Р. К, И Г.ев П. и Благовест И. П. се установява, че страните са
във фактическа раздяла от около 5-6 години, като от 2023г. ответникът не е
виждал съпругата си и трите им деца.
Свидетелят К, доведен от ищцата твърди, че причина за раздялата е
изоставянето на семейството от ответника, както и изневяра на последния.
Свидетелите, доведени от ответника, които са негови баща и брат,
твърдят, че причината за разрива в отношенията между страните е изневяра от
страна на ищцата.
Въпреки, че свидетелят на Б. П. – К. К в показанията си сочи имена на
лице, с което ответникът е изневерявал на ищцата, което е индиция за по-
голяма достоверност от заявеното от свидетелите на Г. П., според които тя е
изневерявала, без обаче да конкретизират подробности, то съдът не дава вяра
8
на показанията в тези части на разпитаните свидетели, като счита, че същите
са заинтересовани от изхода на делото на основание чл.172 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема,
че причина за раздялата между съпрузите е напускането на семейното жилище
от страна на ответника Г. И. П. и дезинтересирането му от съпругата му и
трите им непълнолетни деца.
Както беше посочено по-горе, от възприетото в т.3 на Постановление №
10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС продължителната фактическа раздяла между
съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Именно
такъв е и настоящият случай.
Поради това съдът, намира, че между страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с неговото
продължаване. Брачната връзка, която според писмените и гласни
доказателства през годините се е крепяла единствено на грижите от страна на
ищцата за родените от брака три деца, вече е изпразнена от съдържание, което
налага нейното прекратяване. Установи се по делото, че между съпрузите
липсва взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, което не може да
се преодолее и да се възстановят нормалните отношения помежду им.
Всеки един от тях вече е започнал самостоятелен живот, в резултат на
което състоянието на брачната връзка не може да бъде заздравена.
Изложеното дава основание на съда, да приеме, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване. Това
е, така, тъй като в случая брачната връзка съществува само формално и в нея
няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
С оглед направеното искане за произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл.49, ал.3 от СК, съдът дължи и
разглеждането и на този въпрос.
Както беше посочено по-горе, от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че причина за раздялата между съпрузите е
напускането на семейното жилище от страна на ответника Г. И. П..
Следва да се отговори на въпроса дали поведението на съпруга,
представлява такова брачно провинение, което да се определи като вина за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз.
Бракът е доброволен съюз между пълнолетни и равнопоставени правни
субекти, избрали да създадът семейство заедно.
Вината в брачния процес е понятие, което се различава значително от
възприетото в правната доктрина значение на термина „вина“. Констатната
съдебна пректика е възприела, че за да се избегне елементът на субективизъм
в процеса, преценката за наличието или липсата на вина, трябва да се прави
само въз основа на фактическото поведение, обективирано в конкретни
действия на всеки от съпрузите. Тези действия се индивидуализират на база
взаимоотношенията между съпрузите. Възможно е едни и същи действия, при
едни семейства да водят до нарушаване на харманията във
взаимоотношенията, до взаимно отчуждаване, както и до разстройство на
9
брачния съюз, а в други не, взависимост от характера, мирогледа и
вижданията на лицата за същността на брака. Индивидуализацията на
действията се извършва и чрез съпоставка с общоприетите виждания,
критериите на обществото и неговата обществена оценка за брака и
поведението на всеки от съпрузите в брачната връзка.
Поради това, преценката на съда, за наличието на вина, се свежда до
това да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението на
всеки от съпрузите, а после с отношението на обществото към съдържанието
на брака. Едва след това, при констатиране на разминаване трябва да се
извърши преценка дали това води и до каква степен в разстройство на
брачните отношения и кой е виновен затова, т.е. кой е носителят на брачната
вина.
По делото по несъмнен начин се доказа, че между страните не е
поддържана пълноценна брачна връзка от 2013г., когато ответникът против
волята на ищцата напуска семейното жилище, за да отиде да работи в
чужбина. Доказа се, че от 5-6 години контактите между съпрузите са
преустановени от ответника, който си тръгва окончателно, без да каже къде и
при кого отива. Оттогава същият се е появявал инцидентно, като от лятото на
2023г. изцяло е прекратил комуникацията с ищцата и трите им деца.
По този начин той нарушава изискванията вменени от законодателя в
чл.15 от СК, а именно съпрузите да живеят заедно, освен ако важни причини
не налагат да живеят разделено, както и тези вменени с чл.14 от СК –
отношенията между съпрузите да бъдат изградени на основаната на общи
грижи за семейството, осигуряване на неговото благополучие, както и
полагането на грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата.
Именно поради това съдът приема, че вината за разстройството на брака
е на ответника Г. И. П., който е изоставил семейството си и е преустановил
контактите с него.
По отношение на т.нар. „небрачни искове”, упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца,
личните отношения, относно фамилното име, издръжката между съпрузите и
ползването на семейното жилище, то съдът приема следното:
Ответникът признава предявения иск и се съгласява упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца Ц Г.ев П., К. Г.ев П. и Л. Г.ев П. да бъде предоставено на
майката, като на него му бъде определен режим на лични контакти,
включително и чрез видеовръзка, когато е в чужбина.
Именно поради това, съдът намира, че на основание чл.59, ал.2 от СК,
упражняването на родителските права върху родените от брака непълнолетни
деца Ц Г.ев П., К. Г.ев П. и Л. Г.ев П., следва да бъде предоставено на майката
Б. Б. П., като на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти,
както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с едно преспиване, за
времето от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден,
10
както и един месец през лятото – юли или август, когато майката не е в
законоуставен отпуск, като взема и връща децата от дома на майката в гр.
София ж. к. „Люлин” бл.561, вх.1, ет.13, ап.52.
Ищцата Б. Б. П. е посочила, че семейното жилище на страните в гр.
София ж. к. „Люлин”, бл.561, вх.1, ет.13, ап.52 е съсобствено с майка й
Цветанка Станковска, като моли съда да предостави ползването му занапред
на нея и децата, на основание чл.56, ал.1 от СК.
Ответникът, чрез процесуалния му представител не възрази семейното
жилище в гр. София ж. к. „Люлин”, бл.561, вх.1, ет.13, ап.52, което е
съсобствено на ищцата с нейната майка, да бъде предоставено за ползване на
Б. Б. П. и ненавършилите пълнолетие деца.
Поради това, съдът счита, че семейното жилище на страните, находящо
се в гр. София ж. к. „Люлин”, бл.561, вх.1, ет.13, ап.52, след прекратяването на
брака следва да бъде предоставено за ползване на ищцата Б. Б. П. и
ненавършилите пълнолетие деца.
Със сключването на брака ищцата е приела да носи фамилното име П.. С
исковата молба ищцата е поискала с решението съдът да се произнесе и
досежно фамилното име, като занапред след прекратяването на брака е
изразила желание да запази брачното си фамилно име П.. Разпоредбата на
чл.53 от СК, предоставя възможност на този съпруг, който е променил
фамилното си име, след развода да възстанови фамилното си име отпреди
брака.
В настоящия случай ответникът не възразява срещу желанието на
съпругата Б. Б. П., след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно
име „П.”, като съдът намира, че и този иск следва да бъде уважен като
основателен.
В нормата на чл.145, ал.1 от СК е предвидено, че невиновният за развода
съпруг има право на издръжка. В ал. 2 е уточнено, че издръжката се дължи
най-много до три години от прекратяването на брака.
В случая по делото се установи, че ответникът живее и работи в
чужбина, докато ищцата е възпрепятствана да работи, поради необходимостта
да полага ежедневни грижи за трите непълнолетни деца и най-вече на по-
голямото дете Ц И. П., който е с 95 ℅ чужда помощ, съгласно определеното в
Експертно решение №92991 от 13.12.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ „Княгиня
Клементина – София” ЕАД. Съдът приема, че ответникът Г. И. П. реализира
доходи в чужбина, различни от декларираните в Република България и като се
вземе предвид и това, че същият не възрази срещу предявения от ищцата иск
по чл.145, ал.1 от СК, както и че вината за прекратяване на брака е негова, то
именно на последния следва да бъде възложено поемането на издръжката на
майката на децата му Б. Б. П.. С иска ищцата претендира издръжка в размер на
500 лева, като съдът намира, че този размер е адекватен на нуждите й, не е
прекомерен и е във възможностите на ответника, поради което предявеният
иск по чл.145, ал.1 от СК, също следва да бъде уважен като основателен и
доказан. Тази издръжка следва да се дължи от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 07.08.2024г. до 07.08.2027г..
11
По разноските:
Съдът стигна до извод, че вина за разстройството на брака има
ответникът Г. И. П..
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг.
В случая не са представени доказателства за направени от ищцата
съдебни разноски, поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.49, ал.3, вр. ал.1 от СК развод между Б. Б.
П., ЕГН: ********** с адрес в гр. София ж.к. „Люлин 5”, бл.561, вх.“1“, ет.13,
ап.52 и Г. И. П., ЕГН:********** с адрес в с. Лесковец, общ. Оряхово, обл.
Враца, ул. „Радецки” №5, за което е съставен акт за граждански брак №136 от
10.05.2009г. от 01 р-н Средец, общ. Столична, обл. София, като дълбоко и
непоправимо разстроен, за което има вина съпругът Г. И. П..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК, след прекратяването на
брака съпругата Б. Б. П. да носи имената Б. Б. П..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56, ал.1 от СК, след прекратяването на
брака ползването на семейното жилище в гр. София ж.к. „Люлин 5”, бл.561,
вх.“1“, ет.13, ап.52 на Б. Б. П., с ЕГН: **********.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.59, ал.2 от СК упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца – Ц Г.ев П. с
ЕГН:**********, Л. Г.ев П. с ЕГН:********** и К. Г.ев П. с ЕГН:**********
на майката Б. Б. П., ЕГН: ********** с адрес в гр. София ж.к. „Люлин 5”,
бл.561, вх.“1“, ет.13, ап.52, като определя местоживеенето на децата в дома на
майката в гр. София ж.к. „Люлин 5”, бл.561, вх.“1“, ет.13, ап.52.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата Г. И. П.,
ЕГН:********** с адрес в с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца, ул.
„Радецки” №5 с децата Ц Г.ев П. с ЕГН:**********, Л. Г.ев П. с
ЕГН:********** и К. Г.ев П. с ЕГН:**********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с едно преспиване в часовете от 09.00ч. на
съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден и 30 /тридесет/ дни през някой от
летните месеци юли или август, когато майката не е в законоустановен отпуск,
като взема и връща децата на адреса на майката в с гр. София ж.к. „Люлин 5”,
бл.561, вх.“1“, ет.13, ап.52.
ОСЪЖДА на основание чл.145, ал.1 от СК Г. И. П., ЕГН:********** с
адрес в с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Радецки” №5 да заплаща
на Б. Б. П., ЕГН: ********** с адрес в гр. София ж.к. „Люлин 5”, бл.561,
вх.“1“, ет.13, ап.52 месечна издръжка в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
считано от предявяването на иска – 07.08.2024г. до 07.08.2027г.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС-Враца.
12
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
13