Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12648 по
описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 235087/10.10.2017г. по гр.д. № 58182 по описа за 2015г. на Софийски
районен съд, 69-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че:
1. М.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** лично и в
качеството си на наследник на починалия в хода на процеса Ц.Г.М., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите в размер, както следва: 494,56лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-20.05.2015г., до изплащането й, представляваща неплатена
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 3 в гр.
София, ж.к. ******за периода от
01.04.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 82,28лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
за периода от падежа на всяко месечно задължение до 21.04.2015г.;
като неоснователен е отхвърлен иска за главница до предявен размер от 510,24лв.
и за лихва до предявен размер от 89,75лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 27438/2015г. на Софийски
районен съд, като ответник е осъден да за заплати на ищеца съдебни разноски по
исково дело от 450,66лв. и по заповедно дело от 234,34лв.;
2. Н.Ц.М., ЕГН **********
в качеството си на наследник на починалия в хода на процеса Ц.Г.М., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** заплащане на сумите в размер, както следва: 164,85лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-20.05.2015г., до
изплащането й, представляваща неплатена стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 3 в гр.
София, ж.к. ******за периода от
01.04.2012г. до 30.04.2014г., ; сумата от 27,43лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
за периода от падежа на всяко месечно задължение до 21.04.2015г.;
като неоснователен е отхвърлен иска за главница до предявен размер от 170,08лв.
и за лихва до предявен размер от 29,92лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 27438/2015г. на Софийски
районен съд като ответник е осъден да за заплати на ищеца съдебни разноски по
исково дело от 150,22лв. и по заповедно дело от 78,12лв.
ищецът е осъден да
заплати на ответниците съдебни разноски от 15,43лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5173030/20.11.2017г. от ответниците по исковете
М.Т.В., ЕГН ********** и Н.Ц.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочили са , че по делото не било установено да са
потребили енергия в количества и на стойност, за които исковете са уважени. В
имота нямало радиатори, методът на изчисляване на потреблението не бил спазен,
за имота между страните, съответно наследодателя м нямало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в природа. Съдебните експертизи
основали изводите си на частни документи, съставени от ищеца и не следвало да
се кредитират. Третото лице помагач нямало право да извършва дялово
разпределение на енергията в имота. Претендирали са разноски.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в срока за отговор не е изразил становище по
жалбата. С молба от 22.04.2019г. е оспори жалбата, претендирал е разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззивниците за разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 18436/29.09.2015г..
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу М.Т.В., ЕГН **********, и Ц.Г.М., ЕГН **********, с
която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците му дължат разделно при равни квоти от по ½ заплащане на суми в общ размер, както следва: сумата от 680,32лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-20.05.2015г., до изплащането й, представляваща
неплатена стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 3 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.04.2012г. до 30.04.2014г.,; сумата от 119,66лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 31.05.2012г. до 21.04.2015г.
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
27438/2015г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са потребител
на топлинна енергия в имота, потребили
енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които
е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците М.Т.В., ЕГН **********, и Ц.Г.М., ЕГН ********** в
предоставения срок са оспорили исковете.
Навели са твърдения, че не са потребили
енергия в количества и на стойност, за
които са предявени исковете. Не живеели в имота през процесния период и в него
не се потребявала топлинна енергия.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД ,
ЕИК ******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 27438/2015г. по описа на СРС, 69-ти състав, от което се установява че по
заявление вх. № 3029862/20.05.2015г. е
издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено М.Т.В., ЕГН **********, и Ц.Г.М., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разделно
при равни квоти от по ½ заплащане
на суми в общ размер, както следва: сумата от 680,32лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението-20.05.2015г., до изплащането й, представляваща
неплатена стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 3 в гр. София, ж.к. ******за периода от 01.04.2012г. до 30.04.2014г.,; сумата от 119,66лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 31.05.2012г. до 21.04.2015г.,
както и съдебни разноски от 325лв., за така издадена заповед длъжници са
уведомени на 29.07.2015г., на 07.08.2015г. са подали възражение срещу заповедта,
на 02.08.2015г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 29.09.2015г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № № 142/02.12.1974г., с който М.Т.В., и Ц.Г.М. са признати за собственици на апартамент
№ 3, ул. „******, вх. А, ет.1 на основание на отстъпено право на строеж върху
държавно място и поставяне в дял на жилището от ОС.
Приета е справка по Наредба №
14/2009, съгласно която Ц.Г.М., ЕГН ********** е починал на 03.02.2017г. и е
оставил за наследници по закон: съпруга М.Т.В., ЕГН ********** и дъщеря Н.Ц.М., ЕГН **********.
С определение от 04.05.2017г. районният съд е конституирал на мястото на починалия на
03.02.2017г. ответник Ц.Г.М., ЕГН ********** наследниците му по закон:
съпруга М.Т.В., ЕГН ********** и дъщеря Н.Ц.М.,
ЕГН **********.
Приети са протоколи от 06.11.2001г., е договор от 19.12.
2001г., съгласно който етажните собственици в сграда в гр. София, ул. Цар
Симеон „******”, гр. София е възложило
на „Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в имота.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които
е предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г., публикувани в ежедневник,
както и ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение
от 03.02.2014г.
По делото са приети протоколи за отчет на уреди, съгласно които
на 05.05.2012, на 16.05.2014г., уреди в
имота са отчетени и е констатирано потребление на енергия за горещо битово
водоснабдяване , отчитано по водомер и енергия за отопление с 5бр. отоплителни
тела, за което е положен подпис за потребител Ц.Г., като показания на потребление за
отопление е „0”.
Приети са изравнителни сметки
сочещи потребление от 247,73лв. за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; 343,36лв. за периода от 01.05.2012г.
до 30.04.2013г.; 389,11лв. за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2012г.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и при третото-лице
помагач е посочило, че за процесния период в сградата, в която е процесния имот,
се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, енергията
е отчитана ежемесечно по общия топломер, технологични разходи са приспадани коректно за
сметка на ищеца, дяловото разпределение на енергията било коректно. Посочило е,
че реално потребената енергия в имота за
периода е 659,41лв, като е
съобразило че имотът е с отопляем обем
от 250куб.м., че за процесния период в
имота е потребявана енергия за отопление с 5 отоплителни тела с уред, но потребление с тях през целия период не е
имало и енергия за отопление на имота с радиатори не е начислена. Такава била
начислена само за сградна инсталация по правилата на Наредбата за
топлоснабдяване. Енергия била начислена като потребена за горещо битово
водоснабдяване по показанията на водомерите само за периода до 30.04.2013г. За
периода от 01.04.2013г. до 30.04.2014г. не била начислена енергия за горещо
битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по записвания на
ищеца няма плащане на задължения за процесния период, начислени като задължения
да имота за периода били 627,2лв.
главница за топлинна енергия и лихва от 109,71лв.,
отделно и 53,04лв. за дялово разпределение на енергията и лихва от 11,98лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са
осъдени да му заплатят стойността на потребена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е уважен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил иск за установяването им.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че М. В. и
Ц.М.са били потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
(отм.) съответно клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ и
отговарят пред ищеца за заплащане на същата
и отговорността на всеки от тях може да се ангажира за ½ от тази
стойност. По делото не е оспорено, а и
се установява от приетите писмени доказателства, че за процесния период те двамата са били носител на правото на
собственост върху имота. По делото не се твърди и не се установява ІІІ-то лице
да е носител на вещно право на ползване върху имота или да е сключило с ищеца
договор за доставка на топлинна енергия в имота, освобождавайки собствениците от задължение към ищеца да я заплащат, то
съдът приема за установено, че отговорността на М. В. и Ц.М.за заплащане на стойността на
потребената в процесния имот топлинна енергия пред ищеца може да се ангажира за
всеки по ½ от тази стойност. По делото е установено, че в хода на
процеса Ц.М.е починал като е оставил за наследници по закон съпругата си М.В. и
дъщеря си Н. М.. При така установеното
съдът приема, че правилно районният съд
е приел, че отговорността на М.В. може да се ангажира за ¾ от потребната
в имота топлинна енергия за периода ( ½ в личното й качество и ¼
като наследник на Ц.М.) , а отговорността на Н.
М. може да се ангажира за 1/4 от стойността
на потребната в имота топлинна енергия за периода като наследник на Ц.М..
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция,
то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца
одобрени от ДКЕВР съответно през 2008г. и през февруари 2014г, както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация
работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено ежемесечно снемани отчети по общия топломер в сградата и са отчислявани
технологични разходи за процесния период, че в сградата се потребява енергия за
отопление и за горещо битово водоснабдяване, в имота е имало 5 радиатора, но енергия за
отопление чрез тях през периода не е потребявана, а енергия за горещо битово
водоснабдяване е потребявана само до 30.04.2013г. и само за този период е
разпределена от топлинния счетоводител съобразно показанията на водомера. Съдът
приема, че от приетите по делото протоколи за отчет на уреди, изравнителни
сметки, които не са оспорени, заключение по техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като вярно и неопровергано от други доказателства по делото,
се установява, че през процесния период реално потребената енергия в имота е на
стойност от общо 659,41лв. Неоснователни
са доводите на ответниците, че третото лице помагач на ищеца – Т.С.“ЕООД , не разполагало с право да извършва дялово разпределение
на енергията. Приетите по делото протокол,
договор установяват възлагане от етажните собственици на имоти в сградата на третото
лице помагач дяловото разпределение на топлинната енергия. Отделно,
правилността на така извършеното дялово разпределение е установено от заключението
на техническата експертиза и само по себе си възражението на ответника срещу
правото на Т.С.”ЕООД да извършва същото
не се отразява на изводите на съда за дължимостта на сумите. Неоснователни са
доводите на ответниците, че не дължали сумата защото в имота не се отоплявали с радиатори. По делото е установено че за целия процесен
период енергия за отопление с радиатори не е потребявана, но е установено и че
такава не е начислявана, тоест в сумата от 659,41лв.
не е включена енергия за отопление с
радиатори. Това е стойност само на потребена енергия за горещо битово
водоснабдяване до 30.04.2013г., както и за сградна инсталация за целия период,
които съдът приема за установено че се дължат по съображения изложени по-горе.
При така възприето съдът приема, че доводите на въззивниците за недължимост на
сумата са неоснователни.
При така възприето съдът приема,
че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответниците за плащане на сумата от общо 659,41лв.
като стойност на доставена топлинна енергия в имота при квоти от ¾ за М. М. и ¼ за Н.М.. По делото не е
установено погасяване на тези задължения, поради което и правилно районният съд
е уважил иска за тази сума.
По делото не са наведени
конкретни оплаквания срещу решението в частта по иска за обезщетение за забава,
при обосноваването на изводите си по този иск районният съд не е нарушил
императивна правна норма, поради което и
като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК, събрани по делото
доказателства, то съдът приема, че решението на СРС по иска за лихва приемащо
общ размер на задължението от 109,71лв. е правилно и следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивниците.
Въззиваемият е претендирал
разноски за възнаграждение за юрисконсулт за производство пред СГС, но
процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което да обоснове
присъждане на такова възнаграждение по делото не е осъществено. Въззиваемият не
е подал отговор на жалбата в срок, не е изпратил представител в проведеното
публично съдебно заседание. Депозираната молба
на 22.04.2019г. е бланкетна, съдържа само оспорване на жалбата и
претенция за разноски с оспорване претенция за разноски на въззивниците, поради
което и съдът приема, че не може да обоснове
извод за основателност на искането присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт на въззиваемия за производство пред СГС.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235087/10.10.2017г. по гр.д. № 58182 по описа за
2015г. на Софийски
районен съд, 69-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.