№ 3493
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100503827 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Ц. срещу решение № 2524/25.02.2025 г.
по гр.д. № 20022/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „Метрополитен“ ЕАД иск с правно основание
чл. 200 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 5000
лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, получени вследствие
на злополука от 16.02.2024 г., призната за трудова с разпореждане № 35116/26.02.2024
г. на ТП на НОИ – София град.
Жалбоподателят – С. Г. Ц., твърди, че решението в частта, с която предявеният
от нея иск е отхвърлен, е неправилно. Счита, че с оглед претърпените от нея
неимуществени вреди, които са в резултат на процесната трудова злополука,
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. се явява
справедливо, поради което моли решението в обжалваната от нея част да бъде
отменено и искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „Метрополитен“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че
1
решението на СРС в обжалваната част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Г. Ц. с осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ, предявен срещу ответника „Метрополитен“ ЕАД, за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, получени вследствие на злополука от 16.02.2024 г., призната за трудова с
разпореждане № 35116/26.02.2024 г. на ТП на НОИ – София град.
Ищцата – С. Г. Ц., твърди, че с ответника е в трудово правоотношение по трудов
договор № РД-15-313/30.08.2019 г., по силата на което е изпълнявала длъжността
„касиер/билетен, той и чистач“. Сочи, че на 16.02.2024 г., около 22,03 часа, е
претърпяла трудова злополука – при изпълнение на трудовите задължения по време на
работа в „ИЕЦ Цариградско шосе“ е паднала по стъпалата на ескалатор, който не е
работил, вследствие на което е получила – фрактура на дясната ръка. Увреждането е
признато за трудова злополука с разпореждане № 35116/26.02.2014 г. на НОИ.
Вследствие на увреждането се е наложило да бъде гипсирана дясната ръка, като за
продължителен период от време е изпитвала болки и страдания, не е могла да движи
ръката си. Също така, не е могла да се грижи за себе си без чужда помощ,
включително за домакинството си, като цяло се е влошило качеството на живот,
нарушила е съня си. Ето защо, предявява посочения иск.
С обжалваното решение искът за неимуществени вреди е уважен за 5000 лв.,
като е отхвърлен до пълния предявен размер от 10000 лв.
Решението е обжалваното само от ищеца в частта, с която искът е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
За основателност на иска следва да се установи: наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, трудова злополука, претърпяна от
работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането
следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената от работодателя
работа или при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в
интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието;
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинна връзка между
2
трудовата злополука и вредите.
Не се спори между страните, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
„касиер/билетен, той и чистач“. Това обстоятелство се доказва и от приетия по делото
трудов договор № РД-15-313Е/30.08.2019 г.
С разпореждане № 35116/26.02.2014 г. на ТП на НОИ София, на основание чл.
60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е признато, че при придвижване на
16.02.2024 г. към контролния пункт на станцията работникът С. Г. Ц. е паднала по
стълбите, в резултат на което е претърпяла следното увреждане на здравето – счупване
на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, закрито, което представлява трудова
злополука.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.С.С. и
Д.Н.Ц.. Съгласно показанията на свидетеля С. – колега на ищцата, на 16.02.2024 г.
около 22,05 часа е получила обаждане от ищцата, която е съобщила, че е паднала.
Отишла е да я види, като е констатирала, че ищцата лежи пред стъпалата на перон 1,
като е изпитвала болки в дясната ръката. За да се окаже помощ на ищцата, е извикат
екип на „Бърза помощ“, който я е закарал в болница. Съгласно показанията на
свидетеля Ц. – съпруг на ищцата, на 16.02.2024 г., около 22,00 часа, е получил
обаждане от ищцата, като същата му е съобщила, че е паднала по стълбите на
работното място – между касата и перона. Свидетелят е отишъл на мястото на
инцидента, като съпругата му е била още на земята, не е можела да се изправи, тъй
като е изпитвала болки и е имала синини навсякъде по тялото. Екип на „Бърза помощ“
я е закарал в болница, където след преглед е констатирано, че е налице счупване на
дясната ръка, вследствие на което ръката е била гипсирана. През
възстановителния период ищцата е била вкъщи, като се е наложило да бъде
обслужвана от свидетеля и сина им, тъй като сама не е могла. С гипс е била около 40
дни, след което е имало период на рехабилитация, наложил посещения в лечебни
заведения, през който период също е изпитвала болки.
Не се спори, а и от представените болнични листове се установява, че ищцата е
била в отпуск поради временна неработоспособност периода от 17.02.2024 г. до
16.04.2024 г.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе писмени доказателства и свидетелски показания, че в
резултат на процесната трудова злополука ищцата е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
3
претърпените болки и страдания и битови неудобства. Следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата
увреждане е около два месеца, съдейки от издадените болнични листове, като през
цялото време ищцата е изпитвал болки и страдания, за което сочи свидетелят Ц.. На
следващо място, претърпените от ищцата болки са били интензивни в началния
период веднага след настъпване на трудовата злополука, което се доказва от
показанията на свидетелите С. и Ц., като дори ищцата не е могла да се изправи преди
пристигане на екип на „Бърза помощ“, включително и с чужда помощ. Следва да се
отчете и обстоятелството, че претърпяното от ищцата увреждане е счупване на дясната
ръка, което, освен интензивни болки през целия възстановителен период, предполага и
затруднения при извършването на ежедневните дейности. Посоченото е наложило
ищцата да бъде подпомагана от своите близки за изпълнение на ежедневните си
дейности от битов характер, което несъмнено е създало неудобства както за самата
нея, така и за семейството .
Отчитайки всички тези критерии и най-вече вида на претърпяната травма,
настоящият съдебен състав намира, че претендираното от ищцата обезщетение в
размер на 10000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което
искът се явява основателен за пълния предявен размер.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., като в полза на ищцата С. Г. Ц.
следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 5000 лв. до сумата в размер на 10000 лв., т.е. още 5000 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника С. Г. Ц. следва да се присъди
сумата в размер на 650 лв., представляваща допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 650 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Метрополитен“ ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на СГС сумата в размер на 200 лв. – държавна такса във връзка с
въззивната жалба, както и в полза на СРС допълнително сумата в размер на 200 лв.,
представляваща държавна такса за исковата молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 2524/25.02.2025 г. по гр.д. № 20022/2024 г. по описа на
СРС, 76 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. Ц. срещу
„Метрополитен“ ЕАД иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, получени вследствие на злополука от 16.02.2024 г., призната за
трудова с разпореждане № 35116/26.02.2024 г. на ТП на НОИ – София град, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на С. Г.
Ц., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата над 5000 лв. до пълния предявен
размер от 10000 лв. (т.е. още 5000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, получени вследствие на злополука
от 16.02.2024 г., призната за трудова с разпореждане № 35116/26.02.2024 г. на ТП на
НОИ – София град.
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на С. Г. Ц.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 650 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както
и сумата в размер на 650 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 200 лв. –
държавна такса във връзка с въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 200 лв. –
допълнителна държавна такса във връзка с исковата молба.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5