Присъда по дело №5081/2019 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №5081/2019 ГОДИНА ПО                 ОПИСА НА ВРС - ХХХVІІІ СЪСТАВ

   Против подсъдимия Р.С.Р., Варненски районен прокурор е възвел обвинение по чл.210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 31.08.2007 г. до неустановена дата през лятото на 2012 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител и представляващ „с. Р.-*** кръга на неговата длъжност, с цел да на Зави за себе си и представляваното от него дружество „***" ЕООД имотна облага, в периода от 31.08.2007 г. до 19.11.2008 г. е възбудил и поддържал заблуждение у Т.Г. М. за това, че ще построи и ще й прехвърли в собственост апартамент № 3 и изба № 3, находящи се на ll-ри етаж, ведно със съответния процент идеални части от дворното място в новострояща се от „с. Р. ***/69, съгласно предварителен договор от 31.08.2007 г., а в действителност продал на 19.11.2008 г. на И.В.Х. безсрочното право на строеж за апартамент № 3 ведно с избено помещение № 3, като с това причинил на Т.Г.М. имотна вреда в размер на 17 000 лева и 14 500 евро - общо 45 359,54 лева, като причинената вреда е в големи размери, и след 19.11.2008 г. до неустановена дата през лятото на 2012 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал възбуденото у Т.Г.М. заблуждение, че е собственик на горепосочения апартамент и ще й прехвърли собствеността над него, с което е направил опит да причини на Т.Г.М. имотна вреда в размер на 2000 евро, в левовата равностойност 3911,66 лева, като деянието му е останало недовършено поради независещи от волята му причини и довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната му престъпна дейност.

Подсъдимия Р., нередовно призован за съдебното заседание, не се явява. Съдът е счел, че са налице основания за провеждане на наказателното производство в отсъствие на подсъдимия, и в присъствието на служебен защитник, е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК.

Преди даване ход на съдебното следствие Т.Г.М. е  предявила за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия Р.С.Р. за сумата от 45 359,54 лева, представляващи нанесените й имуществени вреди в резултат на деянието по чл.210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Формулирала е и искане за конституиране като частен обвинител.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният граждански иск и е конституирал Т.Г.М. като граждански ищец и частен обвинител по делото.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че фактическата обстановка по делото е установена такава, каквато е описана в обвинителния акт. По отношение на наказанието , което да се определи на подсъдимия счита, че наказание  лишаване от свобода в размер на две години ще способства за постигане целите на превенцията. По отношение на възпиращата функция на наказанието счита, че определяне на изпитателен срок  ще въздейства върху дееца.

Представител на гр. ищец и частен обвинител счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание, при отчитане на предходната му съдимост. Моли съда да уважи гражданския иск в пълен размер.

Защитникът на подс. Р. счита, че са налице гражданско- правни отношения между страните и моли съда да опстанови оправдателна присъда. Алтернативно счита, че са налице основания за определяне на наказание лишаване от свобода, както и за отлагането му по реда на чл.66 ал.1 от НК. Възразява, че по отношение на гражданския иск е изтекъл давностен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2007 година подс. Р. бил управител и едноличен собственик на „с. Р. - РМ" ЕООД, с основен предмет на дейност строителство на жилищни сгради.

С нотариален акт № 129/07.06.2007г., том III, peг. № 4955, дело № 425/2007г., на „с. Р. - РМ" ЕООД в качеството му на съсобственик на недвижим имот - дворно място, находящо се на ул. „***" № 67-69, кв. „Аспарухово", гр. Варна, с площ 365 кв. м., представляващо УПИ № IV-1415, 1416, кв. 144 по плана на 29 микрорайон на гр. Варна, било учредено право на строеж за апартамент № 1, апартамент № 3, апартамент № 4, апартамент № 8, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 16, апартамент № 18, апартамент № 19, апартамент № 20, апартамент № 21, апартамент № 22, ателие № 1, ателие № 2, паркомясто № 2, паркомясто № 3 и паркомясто № 4, всички подробно описани като размери и разположение в нотариалния акт.

След започване на строителството подс. Р. предприел действия по търсене на купувачи на отделни имоти в новостроящата се сграда, с цел получаване на допълнителни средства за извършване на дейностите по изграждането й.

През лятото на 2007 г. чрез св. Е.М. - хазяйка на подс. Р., той се запознал със св.  М., която търсела да си закупи жилище във Варна. Двамата се срещнали и св. М. изразила желание да закупи от него един от апартаментите в новостроящата се сграда в гр. Варна на ул. „Св. Св. ***" № 67/69.

Постигнали уговорка св. М. да закупи апартамент № 3 на втория етаж в сградата, след неговото изпълнение по БДС, като подс. Р., действащ в  качеството си на управител на „с. Р. - РМ" ЕООД я убедил, че ще й прехвърли с нотариален акт собствеността върху жилището.

На 31.08.2007 г. в гр. Варна бил подписан предварителен договор между св. Т.М. в качеството й на купувач и „с. Р. -РМ" ЕООД, представлявано от подс. Р.Р., в качеството му на „строител", съгласно който строителят продава на купувача имот, състоящ се от апартамент № 3 - 82,04 кв.м., изба № 3, находящ се на II етаж от сграда на адрес гр. Варна, ул. „***" № 67/69, като имотът се предава на купувача при завършеност до степен съгласно приложение, неразделна част от договора. Срокът за предаване на ключовете на съответния недвижим имот е 18 месеца след даване на строителна линия. Цената на имота по договор е 25 000 евро, от които 8500 евро се плащат при подписване на договора, 11 500 евро - на 11.09.2007 г.; 5 000 евро - при издаване на Акт 15. Договорът бил сключен в писмена форма.

На същата дата св. Т.М. предала на подс. Р. сумата 17 000 лева /равностойността на 8500 евро/. Парите му дала «на ръка»,  в присъствието на сина й – св. И. и на св. М.. На гърба на самия предварителен договор, била вписана цифром предадената сума, с положени подписи от страна на св. М. и подс. Р..

На 11.09.2007 г. съобразно предварителния договор, св. М. предала на подс.Р. още 11500 евро, в левовата равностойност 22492,05 лева, като отново двамата се разписали на гърба на договора, с цел удостоверяване получаването на сумата.

Въпреки че съгласно предварителния договор остатъкът от продажната цена следвало да се изплати при издаването на Акт 15, подс. Р. настоявал св. М. да му даде още пари и тя вярвайки му, изтеглила още пари. На 26.06.2008 г. св. М. предала на подс. Р. още 1000 евро, за която сума той й издал квитанция № III, с подпис и печат на фирмата „***" ЕООД. На 12.09.2008 г. св. М. предала на подс. Р. още 2000 евро, за което й била издадена от него квитанция № IV/29.09.2008 г., с подпис на подс. Р. и печат на фирмата.

По този начин за периода от 31.08.2007 г. до 12.09.2008 г. св. М. предала на подс. Р. сумата 17 000 лева и 14500 евро /28 359,54 лв. съобразно валутния курс за еврото/, или общо 45 359,54 лева, като до изплащане на пълната сума по предварителния договор оставали дължими от М. 2000 евро.

Първоначално „***" ЕООД действително извършвало строеж на сградата, която била изградена до някаква степен.

Тъй като изпитвал парични затруднения, подс. Р. нямал намерение да изпълни уговорките си със св. М..

След сключване на предварителния договор със св. М., подс. Р. публикувал обяви, че продава на изгодни цени апартаменти от горепосочената новострояща се сграда. Чрез такава обява с  подс. Р. се свързал св. Х., който се уговорил с Р. да закупи два апартамента в сградата, а именно - ап. № 3 , за който св. М. вече била платила почти изцяло цената и ап. № 8. С нотариален акт № 128, том. II, peг. № 108000, дело № 292 от 2008 г. на нотариус Стелияна Костадинова с район на действие ВРС, на 19.11.2008 г. „***" ЕООД чрез Р.Р. продало на св. Х. и той придобил в собственост безсрочното вещно право на строеж за апартамент № 3 от същата сграда, ведно с прилежащото избено помещение № 3, както и 3,3544 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот с Идентификатор 10135.5506.162, със стар идентификационен номер УПИ IV-1415,1416 в кв. 144. През 2009 г. Р. продал на Х. и ап. № 8 в същата сграда.

Въпреки че апартамент № 3, за който със св. М. имали сключен предварителен договор, вече бил продаден на св. Х., подс. Р. продължил да се среща периодично със св. М., като многократно в периода от 19.11.2008 г. до лятото на 2012 г. настоявал св. М. да му даде и оставащите 2000 евро, тъй като му били необходими средства за довършване на сградата. Дори през 2010 г. я завел до сградата и й показал разположението на апартамента, като продължавал да поддържа заблуждение у нея, че ще й прехвърли собствеността над ап. 3, с цел да получи имотна облага в размер на 2000 евро от нея. Последно, през лятото на 2012 г. Р. срещнал случайно св. М. *** и отново настоял да му даде последните 2000 евро /3911,66 лева/, за да довърши сградата и да й прехвърли готовия апартамент.

Св. М. отказала да даде парите на подс. Р., тъй като не считала че му ги дължи в този момент.

В периода от 2009 г. до 2011 г. спрямо още няколко лица подс. Р. постъпил по идентичен начин, като за тези си деяния впоследствие бил осъден с две отделни присъди.

Около 2012-2013 година подс. Р. окончателно преустановил строежа на процесната жилищна сграда и напуснал пределите на страната.

   След известно време съсобственици в сградата потърсили нов изпълнител за довършването й. Св. М. също узнала за този факт и се свързала с изпълнителя, като едва тогава научила, че апартаментът, за който била сключила предварителен договор и платила на подс. Р., е продаден на трето лице. Св. М. депозирала жалба в прокуратурата.

Горната фактическа обстановка, изложена в съдържанието на обвинителния акт се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства : показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство свидетели; приобщените по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, като всички те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

   Съобразно установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подсъдимия Р.С.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 31.08.2007 г. до неустановена дата през лятото на 2012 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -управител и представляващ „с. Р.-*** кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си и представляваното от него дружество „***" ЕООД имотна облага, в периода от 31.08.2007 г. до 19.11.2008 г. е възбудил и поддържал заблуждение у Т.Г.М., че ще построи и ще й прехвърли в собственост апартамент № 3 и изба № 3, находящи се на ll-ри етаж, ведно със съответния процент идеални части от дворното място в новострояща се от „с. Р. ***/69, съгласно предварителен договор от 31.08.2007 г., а в действителност продал на 19.11.2008 г. на И.В.Х. безсрочното право на строеж за апартамент № 3 ведно с избено пoмeщeние № 3, като с това причинил на Т.Г.М. имотна вреда в размер на 17 000 лева и 14 500 евро /равняващи се на 28359,54 лв./ - общо 45 359,54 лева, като причинената вреда е в големи размери, и след 19.11.2008 г. до неустановена дата през лятото на 2012 г. в |р. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал възбуденото у Т.Г.М. заблуждение, че е собственик на горепосочения апартамент и ще й прехвърли собствеността над него, с което е направил опит да причини на Т.Г.М. имотна вреда в размер на 2000 евро, в левовата равностойност 3911,66 лева, като деянието му е останало недовършено поради независещи от волята му причини и довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната му престъпна дейност.

Преди да приеме от правна страна, че подс. Р. е осъществил състава на престъплението, съдът прецени възраженията на защитата, че се касае за гражданско – правни отношения между страните.

Съдът намери, че от анализа на доказателствата по делото по никакъв начин не може да се направи извод за установени между страните гражданско - правни отношения. Горното се налага, тъй като по делото, от депозираните свидетелски показания и от приложените писмени материали безспорно е установено, че на  31.08.2007 г. в гр. Варна е бил подписан предварителен договор между св. Т.М. в качеството й на купувач и „с. Р. -РМ" ЕООД, представлявано от подс. Р.Р., в качеството му на „строител", съгласно който строителят продава на купувача имот, състоящ се от апартамент № 3 - 82,04 кв.м., изба № 3, находящ се на II етаж от сграда на адрес гр. Варна, ул. „***" № 67/69. В изпълнение на този договор св. М. заплатила на подс. Р. 17 000 лева /равностойността на 8500 евро/. На 11.09.2007 г. - още 11500 евро, в левовата равностойност 22492,05 лева; на 26.06.2008 г. - 1000 евро и на 12.09.2008 г. - 2000 евро, или общо 45 359,54 лева, като до изплащане на пълната сума по предварителния договор оставали дължими от М. 2000 евро.

Въпреки така сключения договор и предадените суми по него, подс. Р. с нотариален акт № 128, том. II, peг. № 108000, дело № 292 от 2008 г. на нотариус Стелияна Костадинова с район на действие ВРС, на 19.11.2008 г. продал на св. Х. и той придобил в собственост безсрочното вещно право на строеж за апартамент № 3 от същата сграда, ведно с прилежащото избено помещение № 3, както и 3,3544 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот с Идентификатор 10135.5506.162, със стар идентификационен номер УПИ IV-1415,1416 в кв. 144.

Независимо от горните си действия и след продажбата на апартамента на друго лице,  подс. Р. продължил да се среща периодично със св. М., като многократно в периода от 19.11.2008 г. до лятото на 2012 г. настоявал св. М. да му даде и оставащите 2000 евро, тъй като му били необходими средства за довършване на сградата.

Безспорен факт по делото е и , че подс. Р. не е ограничил действията си с продажбата на апартамент №3 на двама различнни купувачи, а е действал по този начин и спрямо други измамени лица, за което е бил осъден с влезли в сила присъди по НОХД №6371/2012г. на ВРС- и по НОХД № 3408/2014 г. на PC-Варна.

Квалификацията на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК се определя от факта, че при извършването на деянието подс. Р. е действал в качеството си на длъжностно лице - управител и представител на „с. Р. - РМ" ЕООД, в кръга на своята длъжност.

Квалификацията на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК се определя от стойността на причинената вреда, която надхвърля 70 пъти размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието.

Квалификацията на деянието по чл.26, ал.1 от НК се определя от факта, че подс. Р. е осъществил деянията през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Престъплението се квалифицира като довършено, доколкото довършените деяния се отразяват значително върху цялостната престъпна дейност

   Обект на престъплението : гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи - с деянието е засегнато правото на пострадалата свободно да се разпорежда със свои вещи – пари, посредством въвеждането й в заблуждение относно  предназначението на парите- че ще послужат за закупуване на недвижим имот.

 От обективна страна : за деянието са характерни два предмета на посегателство - върху физическо лице и върху имущество. В случая подсъдимият е въздействал върху свидетелката, формирайки у нея неправилна представа относно условията на разпореждането с пари, като вследствие на така сформираната представа свидетелката предали във владение на подсъдимия общо сумата от 45 359,54 лева.

   Изпълнителното деяние се изразява в противоправното мотивиране на свидетелката да се разпореди със своите средства като ги предаде във владение на подс. Р. считайки, че срещу предадените суми ще получи в собственост недвижим имот. Именно вследствие на това противоправно мотивиране всеки от измамената се е разпоредила с парите, предавайки ги във владение на подсъдимия Р..

   Субект : пълнолетно вменяемо физическо лице.

   От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс. Р. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване- да набави за себе си имотна облага. Подс. Р. е действал с категоричното знание, че в предходен момент от времето е прехвърлил собствеността върху недвижимите имоти на трети лица и няма правото да се разпорежда с тези имоти отново, но въпреки това въвел  в заблуждение пострадалите, че ще им прехвърли собствеността върху имотите след тяхното построяване и получил паричната сума от общо 45 359,54 лева .

   При издирване на мотивите на подс. Р. за извършване на деянието съдът намери, че подсъдимият е бил мотивиран от възможността да си набави средства без за това да му се налага да полага обществено полезен труд или да извършва действителни действия на разпореждане със свое имущество.

При определяне на наказаниeто на подсъдимият Р. съдът извърши преценка на степента на обществена опасност на конкретното деяние като намери, че същата е висока, предвид броя на измамените лица и стойността на нанесените имуществени вреди.

От друга страна съдът се съобрази и с обществената опасност на подсъдимия, като взе предвид:

Смекчаващите отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало към извършване на деянията.

Съдът не констатира да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

Не е налице предходна съдимост на  подс. Р., както счита представителя на гр. ищец и ч. о., която да обуславя отегчаване отговорността на извършителя.

Присъдите по  НОХД № 6371/2012 г. на РС-Вариа,  и  НОХД № 3408/2014 г. на PC-Варна са влезли в сила след извършване на настоящото деяние, поради което към датата на извършването му Р. не е бил осъждан.

Изложените обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното деяние, наличието само на смекчаващи  и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание при условията на чл.54 от НК, над минималния предвиден от закона размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ.

Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо той да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед изложеното, съдът намери, че следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в максимален размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието на подс. Р. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

При преценка на размера на определения изпитателен срок съдът , изхождайки от  размера на причинената вреда и броя на измамените лица, намери, че същия следва да се определи в максимален размер по закон, като петгодишния изпитателен срок е с достатъчна продължителност във времето, за да се приеме, че ако в рамките му дееца не извърши друго престъпно деяние, спрямо същия е въздействано предупредително и възпиращо.

   По този начин и с това наказание съдът счита, че ще се изпълнят целите на генералната и специалната превенция.

Съдът, като взе предвид, че подс. Р. е осъджан с две отделни присъди за две отделни деяния, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, намери , че следва да намери приложение разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК.

Водим от горното, съдът ГРУПИРА така определеното наказание с наказанията по НОХД №6371/2012г. на ВРС- ЛИШАВАНЕ ОТ  СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА и по НОХД НОХД № 3408/2014 г. на PC-Варна, лишаване от свобода за срок от 2 години, като подс. Р. да изтърпи най- тежкото от така определените му наказания, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ  СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :