РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Мадан, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20255430200054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ********от ******г. на
Началник група в ****** С., ** М., с което на Д. Е. Б., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
- глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 8 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения
в подкрепа на твърденията.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Началник група в ******* С., ***** М., редовно
призован, не изпраща свой представител. В писмено становище, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На **** г., около **** часа в община Р., обл. С., по път ****км ***0, с
посока на движение от гр. Р. към с. С., жалбоподателят Д. Е. Б., управлявал
лек автомобил "******" с рег. № ****, собственост на „*****“. При
управлението на автомобила използвал мобилния си телефон, без да използва
1
устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. Действията му били забелязани от полицейски служители при ** М. –
свидетелите Д. В. Е. и З. М. Ю., които подали сигнал до наряд по пътен
контрол при ** М. в състав свид. Д. Е. И. и Р. Ч. К., намиращи се в с. С. и го
последвали със служебен автомобил. В с. С., на кръстовището за гр. С. и гр.
М., управлявания от жалбоподателя Б. автомобил бил спрян за проверка от
свид. И.. На място пристигнали и свидетелите Д. Е. и З. Ю.. При проверката
били установена самоличността на нарушителя и за установеното нарушение
по чл. 104а от ЗДвП му бил съставен АУАН. АУАН бил подписан от
нарушителя и на същия му бил връчен препис за което подписал нарочна
разписка. В акта било отразено, че нарушителя няма възражения. По реда на
чл. 44 от ЗАНН нарушителя също не направил възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление в което нарушението било описано и
квалифицирано по сходен начин с начина даден в съставения АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД,
оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на
свидетелите Д. Е. И., Д. В. Е. и З. М. Ю., които се кредитират изцяло от съда.
Свидетелите детайлно разказват за възприетото от тях, какви нарушения са
видели да извършва нарушителя и по какъв начин са били констатирани, като
напълно подкрепят описаното в АУАН. По отношение на нарушението
описано в процесното НП, свидетелите Е. и Ю. са категорични, че лично са
видели как жалбоподателя държи с ръка близо до ухото си мобилния си
телефон по време на движението на управлявания от него автомобила.
Настоящия състав напълно кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели доколкото същите са съответни на събраните по делото
доказателства. Те произхождат от безпристрастни свидетели, служители на
полицията които са призвани да спазват законите и да следят за нарушаването
им, като по делото не се събраха каквито и да е доказателства да са
заинтересовани от изхода на делото и умишлено да искат да влошат
положението на жалбоподателя. Поради изложеното и съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели.
По делото по молба от страна на жалбоподателя бе разпитана и Д. Ф.
Т. – съпруга на жалбоподателя. Свидетелката заяви пред съда, че е била в
автомобила на жалбоподателя когато е пътувал от гр. Р. към летище С. и бил
проверен в с. С. Разказа, че съпруга й през целия път от гр. Р. до с. С. не е
говорил по мобилния си телефон, а същия бил включен да се зарежда в
автомобила. Сочи, че пред полицаите съпруга й отрекъл да е ползвал
мобилния си телефон, като самите полицаи не могли да им отговорят къде
точно са видели съпруга й да ползва мобилния си телефон. Съдът не
кредитира заявеното от св. Т., че жалб. Б. не е ползвал мобилен телефон, тъй
като това противоречи на останалите кредитирани по делото доказателства,
вкл. на отразеното в АУАН където жалбоподателя не е възразил срещу
2
нарушението, нито в последствие е направил възражения. Показанията на
този свидетел се приемат като изхождащи от заинтересован източник /съпруг
на жалбоподателя/, които са нарочно дадени за да изградят защитна версия на
жалбоподателя.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са
представени доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена
сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се доказва и от
свидетелските показания на Д. Е. и З. Ю., които бяха категорични че видели с
очите си как жалбоподателя управлява МПС и едновременно с това ползва
мобилен телефон без устройство позволяващо това да се случва без участието
на ръцете му. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП указва че на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и това
използване включва всички възможни дейности с мобилен телефон тъй като
всичко би могло да отвлече вниманието на водача от управлението на МПС.
Думата която употребява законодателя в посочената разпоредба е "използва" и
това недвусмислено показва че е имал предвид всякакъв вид дейност без
устройство "Свободни ръце". В настоящия случай безспорно се установява че
жалб. Б. е използвал мобилен телефон което е било възприето от
полицейските служители Е. и Ю. от близко разстояние - около 4 метра. Закона
не въвежда задължение за служителите на реда да установят точно за какво е
бил употребен мобилния телефон. В противен случай това нарушение би
станало недоказуемо, доколкото няма начин служителите на реда да установят
дали нарушителя си пише в някоя социална мрежа, дали говори по телефона,
дали прослушва съобщение или нещо друго. Очевидно не такава е била целта
на законодателя. Смисълът на забраната в чл. 104а от ЗДвП е ръцете на
шофьора да бъдат освободени от държането на мобилен телефон, заради
неговата лична и на другите участници в движението безопасност. В тази
разпоредба законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори
по мобилния си телефон, а да не го използва, което включва и държането в
ръка, преглеждането на кореспонденция, на снимки, пускането на музика,
ползването на приложения в него и всички други възможности, които
предоставя ползването на един мобилен телефон, освен провеждането на
3
разговори в мрежата на мобилните оператори, които той отрича да е провел в
посочения час. Поради изложеното и настоящия състав приема че в
съставения АУАН и издаденото НП, нарушението е описано достатъчно ясно
и точно, и по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя.
Съдът не възприема защитната теза на адв. П. - К., че тъй като
автомобила на жалб. Б. бил с изградена система ******, няма как да е било
извършено посоченото нарушение. Какви са техническите характеристики на
конкретния автомобил е без каквото и да е значение, тъй като наличието на
такава система не създава задължение за водача да я използва. Това става по
желание и по преценка на всеки човек.
Санкционната норма е правилно определена и съответна на
извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът
прие, че същия съответства на закона, тъй като е определен в твърд размер и
наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера му.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП,
отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН и
са издадени от компетентни органи.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може
да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с нарушения от същия вид, а нарушителя с оглед
отразените в справката за нарушител водач нарушения не се явява с ниска
степен на обществена опасност.
С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно, законосъобразно и доказано и
следва да бъде потвърдено.
Само за пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, не подлежи на съдебен контрол.
При този изход на спора, право на разноски има единствено
възиваемата страна. Съгласно направеното искане и съобразно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи възнаграждение на юрисконсулта, представляващ въззиваемия по
делото, в размер на 130 лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя
по сметка на *****– С.
4
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******* от **** г. на
Началник група в***** С., РУ М., с което на Д. Е. Б., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
- глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Е. Б., ЕГН **********, да заплати на *****- С. сумата от
130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му пред Административен съд гр. С. по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5