№ 20511
гр. ***, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110118416 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата има
качеството на собственик на топлоснабден имот с адрес г*** обл. ***, общ.
***, ж.к.. "***', ***, ***, ап. *** и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно
правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия
за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в
предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде установено по отношение на Д. И. Д. с ЕГН: **********, че
дължи на *** ЕАД сумата от 362.12 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 10.2018г. до 04.2021г„
ведно със законната лихва от 26.08.2022 до окончателното изплащане на
1
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 72.82 лв. за периода
15.09.2020г, до 17.08.2022г, както и 44.45 лв. - главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода 07.20] 9г. до 04.2021г„ ведно със законната лихва
от 26.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва
за забава в размер на 9.47 лв. за периода 31.08.2019. до 17.08.2022г„ като
претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете. Възразява за частично погасяване на
процесните вземания по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представен договор за покупко продажба на жилище , сключен по
реда на ЗДС от 28.09.2000г. от който се установява, че ответницата е
собственик на топлоснабдения имот. Поради изложеното се установява
2
пасивната й материално-правна легитимация и качество клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "***" ЕАД на клиенти в
град ***, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 356,57лева за топлинна
енергия и 44,45лева за дялово разпределение, размерът на лихвата за забава
върху главницата за ТЕ е 72, 40лева, върху главницата за дялово
разпределение 9,47лева.
Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените
от вещото лице размери, които съотъветства на посочените в исковата молба.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което
следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено
по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото
решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280,
3
ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността
тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е.
преди 26.08.2022г.
Според вещото лице по ССЕ няма процесни вземания с настъпил падеж
три години преди 26.08.2022г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 1200,00лева, които следва да
се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „***“ ЕАД с ЕИК *** срещу
Д. И. Д. с ЕГН: **********, че дължи на *** ЕАД сумата от 362.12 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 10.2018г. до 04.2021г„ ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
72.82 лв. за периода 15.09.2020г, до 17.08.2022г, както и 44.45 лв. - главница за
услугата „дялово разпределение“ за периода 07.2019г. до 04.2021г„ ведно със
законната лихва от 26.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
4
мораторна лихва за забава в размер на 9.47 лв. за периода 31.08.2019. до
17.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. И. Д. с ЕГН: **********
да заплати на „***“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 1200,00лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис “ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5