№ 1122
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208576 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила жалба от Д. Д. И. срещу заповед за
задържане на лице № 230зз-698/07.07.2021 г., издадена от полицейски орган
при СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР му е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като се твърди, че същата е постановена при съществени нарушения
на производствените правила, при неспазване на установената форма, в
нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи
се, че в обжалваната заповед липсват изложени фактически основания и
мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата. Във второто
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която иска
заповедта за задържане да бъде отменена. Претендира разноски по представен
списък.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява, представлява се
от юрк. В., процесуален представител на ответника, който оспорва жалбата с
развити съображения за потвърждаване на оспорената заповед като правилна
и законосъобразна в представени писмени бележки. Иска присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
поисканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, съобразявайки материалите по делото и доводите на страните
намери за установено следното:
Никоя от страните не ангажира гласни доказателства за установяване на
фактическата обстановка. От представените от 03 РУ – СДВР заверени копия
от писмени доказателства – заповед за задържане, протокол за обиск на лице,
декларация и извлечение от книгата за задържани лица, се установява, че със
заповед за задържане на лице № 230зз-698/07.07.2021 г., издадена от
ответника С. П. Т. - полицейски орган при ОСПС - СДВР, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – „чл. 348 от НК, притежание на радиостанция“, на жалб.
Д. Д. И. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане
за срок до 24 часа".
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
приложените по делото писмени доказателства; заповед за задържане на лице
№ 230зз-698/07.07.2021 г., декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 към
нея, протокол за обиск на лице към нея, и извлечение от книгата за задържани
лица. Следва да се отбележи, че по искане на процесуалния представител на
въззиваемата страна бяха изискани от СРП заверени копия от материалите по
пр.пр. № 26672/2022 г. с оглед твърдението му, че това е ДП, образувано по
случая. Видно от постъпилите писмени доказателства посочената
прокурорска преписка няма абсолютно нищо общо с настоящото дело, като се
касае за производство по ЗЗ по отношение на друго лице. С оглед
неотносимостта тези писмени доказателства бяха изключени от
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона писмена форма, като съобразно разпоредбите на чл.
72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи,
каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които са ограничили правото на защита на
оспорващата страна и са препятствали възможността й адекватно да я
организира, а именно: липсва каквото и да е фактическо описание на
обстоятелствата, при които е осъществено задържането на жалб. И..
Вписаното – „чл. 348 от НК, притежание на радиостанция“ (дори и без да се
обсъждат възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя,
свързани с дописване на частта „притежание на радиостанция“) не
представлява посочване на каквито да е конкретни фактически основания за
задържане на лицето, доколкото не са посочени никакви конкретни действия
2
или бездействия, които да бъдат определени като престъпление.
Притежаването на радиостанция само по себе си не е престъпление,
доколкото не е посочено каква радиостанция се твърди, че е притежавало
лицето, същата попада ли с оглед характеристиките си под някакъв
разрешителен режим (какъв), лицето имало ли е или не съответно
разрешение. Посочването на „чл. 348 от НК“ може да се приеме за лаконично
правно основание, но то не преодолява липсата на фактическо основание.
Налице е и противоречие на материално правните разпоредби – от
събраните по делото доказателства не се установяват данни за наличие на
фактическа обстановка, сочеща, че И. е извършил престъпление по чл. 348 от
НК, както се твърди в заповедта. Не се представиха никакви писмени
доказателства в тази посока. Съдържащата в придружителното писмо
информация, че във връзка със задържането на лицето е образувано ДП по чл.
348 от НК, не носи информативност в тази посока, доколкото не става ясно
има ли предявено обвинение за такова престъпление и срещу кое лице/лица.
Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК.
На следващо място се установява и несъобразяване с целта на закона –
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Със задържането е нарушен
принципът на съразмерност, приложим в административното производство -
чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е
ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от
никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена. По делото не
се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за
опасност от укриване на жалбоподателя, като със същия по време на
задържането е извършвано единствено процесуално-следствено действие
разпит, за което не е било нужно лицето да е задържано. Със задържането
правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на
присъждане на разноски има жалбоподателя, като относно определяне на
размера приложим се явява ГПК на основание чл. 144 от АПК. Съобразно чл.
78, ал. 5 от ГПК и с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът
3
съобрази, че може да намали размера на поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв размерът не може да бъде да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения този праг е 750 лв.
Ето защо поисканото от жалбоподателя възнаграждение от 480 лв. дори е под
минималния праг, съответно не са налице основания за намаляването му.
Дължи се и платената такса за образуване на делото в размер на 10 лв., т. е.
общ размер на разноските 490 лв. Спазено е и изискването на чл. 80 от ГПК,
като преди приключване на последното заседание по делото е представен
списък на разноските.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК и чл. 143
– 144 от АПК, вр. чл. 78 и сл. от ГПК, СРС, НО, 133 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Д. Д. И., ЕГН **********, със
заповед за задържане рег. 230зз-698/07.07.2021 г., издадена от полицейски
орган при ОСПС - СДВР и ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. Д. И., ЕГН **********, сумата от 490
лв. (четиристотин и деветдесет лева) представляваща сторени от него
разноски по делото за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4