№ 957
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110157805 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 302,97 лв,
представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. **** с абонатен № **** по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 54,06
лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; 5,87 лв, представляващи 1/6 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2017г. до
30.04.2019г. , и 1,09 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2017г. до 01.09.2020г. , заедно със
законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението – 10.09.2020г.
д окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 43692/2020г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 23.10.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответницата Р. Н. К – Б оспорва предявените искове видно от изявленията на
назначения й представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат К. Б. в представения по
реда на чл.131 ГПК на 28.08.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че исковете са
недоказани, тъй като по делото не е доказно , че ответницата е била собственик или
ползвател на процесния имот през процесния период . Оспорва се размера на начислените
от ищеца суми във връзка с доставката на топлоенергия през процесиня период в процесния
имот. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните от
ищеца вземания.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа
оспорването на исковете видно от изявленията му в първото открито заседание на
07.02.2024г.
Във второто открито заседание на 31.05.2024г. се е явила лично ответницата , която в
същото заседание е упълномощила адвокат К. Б. да я представлява като пълномощник по
настоящото дело, с което е прекратено представителството на адвокат Б. по смисъла на
чл.47, ал.6, предл.2 ГПК и тя е продължила да представлява ответницата , но в качеството на
пълномощник. Извършените от адвокат Б. процесуални действия като представител по
смисъла на чл.47, ал.6, предл.2 ГПК на ответниата са запазили правните си последици , тъй
като не са оспорени от ответницата.
При устните състезания в заседанието на 23.10.2024г. адвокатът на ответницата е
пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и в
депозираните на 25.10.2024г. писмени бележки от пълномощника на ответницата.
Третото лице-помагач „Т.С.”ЕООД (конституиран с определението по чл.140 ГПК –
б.с.) не е изразил становище по исковете , не е посочил доказателства и не е изпратил
представител по делото.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
43692/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Следва да се отбележи , че по заповедното гр.д. № 43692/2020г. по описа на СРС, 68
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу двама длъжници – Т.П.П.
и Р. Н. К - Б за плащане при условията на РАЗДЕЛНОСТ на претендираните суми.
По настоящото исково производство се разглежда установителен иск по чл.422 ГПК
2
само срещу единия длъжник Р. Н. К - Б за 1/6 част от сумите , за които е издадена
заповед за изпълнение по гр.д. № 43692/ 2020г. по описа на СРС, 68 състав.
Непредявяването на искове против другата длъжница Т.П.П. , респективно против
найните наследници (тъй като тя е починала в хода на заповедното дело- б.с.) за
останалата част от сумите , за които е издадена заповед за изпълнение , не е процесуална
пречка за допустимостта на разглежданите по настоящото дело установителни искове
по чл.422 ГПК. Срещу длъжницата Т.П.П. на основание чл.429, ал.2 ГПК е издаден
изпълнителен лист по реда на чл.416 ГПК по заповедното дело.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.
между ищцовото дружество и ответницата Р. Н. К – Б е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че ответницата Р. Н. К – Б е била „клиент на топлинна
енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията,
доставена през процесния период в посочения апартамент. Не са представени надлежни
писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответницата Р. Н. К – Б по предявените от него искове именно с
твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение ,
по силата на което ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да заплаща
цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата Р. Н.
К – Б за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата Р. Н.
К – Б е била собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от
01.05.2016г. до 30.04.2019г. , за да се приеме , че е била „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Видно от представения нотариален акт № 24 от 11.02.1980г. , том ІV, дело 4167/1980г.
на нотариус при СРС друго лице - Т.П.П. е призната за собственик на процесния
апартамент.
От приложеното по заповедното гр.д. № 43692/2020г. удостоверение, изх. № ЕВ00-
422/27.09.2021г. , издадено от район „Триадица” при СО, за наследниците на Т.П.П.,
ответницата Р. Н. К – Б като внучка на наследодателката (дъщеря на починалата преди
наследодателката нейна дъщеря Р.П.П. – К) е един от тримата законни наследници, заедно
с О.П.П. (син на наследодателката) и с Таня Н. К (внучка на наследодателката).
По делото е прието като писмено доказателство Саморъчно завещание от Т.П.П. от
15.07.2010г. , обявено с Протокол от 04.06.2021г. , съставен от нотариус Боян Каленков
(представен по делото – б.с.) , с което завещателката е завещала на сина й О.П.П. цялото си
3
движимо и недвижимо имущество , т.е. и процесния имот.
По настоящото дело не е доказано процесния имот да е имал и друг съсобственик
освен Т.П.П. , която единствена е вписана като негов собственик в нотариалния акт № 24 от
11.02.1980г. , том ІV, дело 4167/1980г. В удостоверението, изх. № ЕВ00-422/27.09.2021г. за
наследници е вписано , че Т.П.П. е починала на 19.11.2020г. като вдовица , но от това
удостоверение не се установява нито кой е бил съпругът й , нито кога е сключен
гражданския брак , нито кой поред е бил този брак за наследодателката (т.е. имала ли е
преди този брак други бракове), нито как е прекратен този брак – с развод или със
смъртта на съпруга на наследодателката.
По настоящото дело е представено заверено копие от личния регистрационен картон
по ЕСГРАОН на Т.П.П. , в който в графата „съпруг” е вписан П.С.П. (доколкото може да се
разчете- б.с.) , но ръкописното вписване в в графата „семейно положение” не може да бъде
разчетено поради очевидните поправки , поради което не е ясно какво означава написания в
тази графа номер : „3249/28.09.1999” , по-конкретно дали това е номер на акта за
сключване на граждански брак , на акт за развод или на смъртен акт на съпруга. Поради
няснотата и непълнотата на вписванията в личния регистрационен картон на по
ЕСГРАОН на Т.П.П. от този документ не се установява дали към 11.02.1980г. , когато е
съставен нотариалния акт за собственост върху процесния имот , тя е имала съпруг,
който да е придобил идеална част от имота заедно с нея .
Поради посочените причини по настоящото дело не е доказано чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение- б.с.) процесният имот да е имал друг
съсобственик заедно с наследодателката Т.П.П.. Представените с исковата молба Искане за
вписване на възбрана, изх. № 26532/25.03.2010г. на ЧСИ М.П и Постановление за налагане
на възбрана на недвижим имот , изх. № 50800/30.07.2013г. на ЧСИ Д.В не са доказателства
за право на собственост върху недвижим имот , съответно не доказват съсобственост
относно процесния имот.
Представеното по делото удостоверение , изх. № РЛН24-УГ52-350/27.02.2024г. ,
издадено от район „Люлин” при СО , за съпруг и родствени връзки на Р. Н. К – Б също не
доказва вещни или облигационни права на ответницата по отношение на процесния имот.
Щом наследодателката Т.П.П. , която е била единствен собственик на процесния имот
(според представените по настоящото дело писмени доказателства-б.с.), е завещала цялото
си имущество на О.П.П. , то следва да се приеме , че той е наследил целия имот, което
означава , че ответницата Р. Н. К – Б не е съсобственик на имота.
Дори и да се приеме (въпреки недостатъчното надлежни писмени доказателства по
настоящото дело – б.с.) , че ответницата Р. Н. К – Б е съсобственик на процесния имот , не е
доказано , тя да е ползвала имота през процесния период , което е втората предпоставка
(освен правото на собственост и правото на полване) за придобиване качеството
„потребител на топлинна енергия” от едно лице. Ползването на процесния имот изрично се
оспорва от ответницата Р. Н. К – Б видно от изявлението й в откритото заседание на
31.05.2024г. , в което тя е посочила , че имотът се ползва от вуйчо й О.П.П. , на когото е
4
завещан имота, и от неговото семейство, като тя не е посещавала този имот от 15 години.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответницата Р. Н. К – Б за продажба на топлинна енергия
през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответницата Р. Н. К – Б по предявените установителни искове, която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй катоисковете са отхвърлени.
На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково дело и
по заповедното гр.д. № 43692/2020г., тъй като не е предявено съответно искане , а и не са
представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с тези дела.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:**** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против Р. Н. К– Б , ЕГН: **********,
гр. София, ж.к. „****, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. **** чрез адв. К. Б., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване
със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите : 302,97 лв (триста и
два лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи 1/6 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. **** с абонатен № **** по договорни отношения между страните през периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 54,06 лв (петдесет и четири лева и шест стотинки),
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода
5
от 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; 5,87 лв (пет лева и осемдесет и седем стотинки),
представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,09 лв (един лева и девет стотинки),
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.08.2017г. до 01.09.2020г. , заедно със законната лихва върху
двате главници от датата на предявяване на заявлението – 10.09.2020г. д окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
43692/2020г. по описа на СРС,68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна
„Т.С.”ЕООД,гр.София , ул. ****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6