РЕШЕНИЕ
№ 576
гр.Плевен, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, VІI-ми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Венелин Николаев
при секретар Д.
Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 653
по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.27,
ал.3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във
вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба
от А.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПВД/ №02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г.,
издаден от заместник изпълнителния директор
на Държавен
фонд „Земеделие“- София /ДФЗ/.
В
жалбата се излагат твърдения, че административният акт е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като се визира, че в
същия се посочват две правни основани - чл. 18, ал. 4, б. „б” и чл. 67, ал. 1 от Наредба №
11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. /по-долу Наредба №11, наредбата/, но
в него не се съдържат никакви фактически
основания. Навеждат се доводи, че от посочените в АУПДВ правни основания - чл. 18, ал. 4, б. „б” и чл. 67, ал. 1
от Наредбата, поради липса на посочени
фактически основания за жалбоподателя остава неясно по каква причина му е възложено връщането на
сумата, тъй като двата текста на закона съдържат
различен фактически състав: - че е прекратил предсрочно агроекологичната
дейност /чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата/; - че
не е подал „заявление за плащане” – чл. 67,
ал. 1 от Наредбата. Сочи се, че в акта
административният орган не е изложил никакви обстоятелства защо жалбоподателят
трябва да възстанови тази сума, не е посочил какви действия е извършил, или е
пропуснал да извърши същият, налагащи възстановяването на тази сума. Счита се, че посочването като нарушена разпоредба на чл.
67, ал. 1 от Наредба №11 като едно от
основанията за възстановяване на сумата не съставлява изложение на фактически,
а само на правни основания. Като неверни се приемат твърденията, че с писмо
изх. № 02-150-6500/3869/03.07.2020 г.
жалбоподателят е уведомен за откриване на административното производство, като
в писмото са изложени фактическите основания за издаване на акта. Посочва се,
че в писмото не са изложени никакви факти,
писмото и актът имат еднакво съдържание и не може да се приеме, че писмото е
предхождащ акт, съдържащ изложение на фактически основания. Твърди се, че от
цитирания текст на наредбата, послужил като правно основание за издаване на
акта следва, че лице, което не е подало „заявление за плащане” по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановява получената до този момент сума, или
част от нея. Посочва се, че в самия акт не се съдържа никакво твърдение или констатация, че жалбоподателят, като участник в мярка 214 не е
подал такова заявление, както и за кой период не го е подал, с оглед на което
да се определи и санкцията, която фактически му е наложена. На следващо място
се твърди, че актът е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на
закона. Сочи се, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. с
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ – дейност регламентирана в чл. 2,
ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба №11. За
да бъде одобрен за участие, и съгласно чл. 21, ал. 1 от
Наредбата,
същият е бил задължен и е представил документ, доказващ
правното основание за ползваните от него
площи,
за които е подал заявлението си – договор за
наем на общински недвижим имот от 21.12.2012 г., сключен между него и
Община – Левски, по силата на който Общината му
предоставя за временно и възмездно ползване за срок от 6 стопански години
недвижим имот – ливада в местността ”Горното
ливаде” в землището на с. Обнова, съставляваща имот № 011013, с площ от 85.713 дка при годишна наемна цена от 600 лв. С така наетата
от него земя и представянето на горния документ пред административния
орган същият е одобрен за участник по мярка 214
”Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г. и започнал изпълнението на задълженията си, за което и
съгласно изискванията на Наредбата е подал необходимите „заявление за плащане” за всяка от кампании 2013,
2014 и 2015, като за тези години е получил
съответните плащания така, както са отразени в АУПДВ. Посочва се, че участието
му в мярка 214 „Агроекологични плащания”
било изцяло зависимо от наличието на ползваната от него под наем ливадна площ, регистрирана
при административния орган и не разполага с друга площ /собствена, под наем или
аренда/. Твърди се, че на 04.02.2016 г. жалбоподателят получил от Община Левски
писмо peг. № РД-0800-190/04.02.2016 г., с което наемодателят го уведомява, че поради влизане в
сила на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г. и създаването на нов § 15 от
ПРЗ като ползвател на ливада от общинския поземлен фонд в срок до
29.02.2016 г. е следвало да приведе договора си в
съответствие с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ. А това
означава, да представи доказателства за притежавани от него животински единици
в посочен размер. Твърди се, че същият не е бил в състояние да изпълни
изискването на §15, тъй като не е животновъд и не притежава никакви животински
единици. На 29.02.2016 г. с анекс договорът, с
който общината му предоставя под наем ливада с площ 85.713 дка е прекратен. Счита се, че договорът е прекратен по обективни, независещи от
жалбоподателя причини. Излагат се оплаквания, че от посочените АУПДВ правни
основания – чл. 18, ал. 4, б. „б” и чл. 67,
ал. 1 от Наредбата, и поради липса на посочени каквито и да било фактически основания за
жалбоподателя остава неясно по каква причина му е възложено връщането на сумата, тъй като
двата текста на закона съдържат различен фактически състави. Противопоставя
се и давност относно претендираното вземане, което, ако се дължи
е
станало изискуемо с прекратяване на ангажимента от м.01.2016 г. Моли да се
постанови решение, с което да бъде отменен
Акт за установяване на публично държавно вземане №02-150-6500/3689 от
05.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- София.
С разпореждане № 3287/25.08.2021 г. /л.147/
жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава
е внесена в посочения от съда срок /л.152/.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с определение № 1187/14.09.2021 г. /л.153/. В
придружителното писмо към преписката е налице становище /л.2/, чрез юрк. П., в
което се сочи, че жалбата е неоснователна, като счита, че АУПДВ правилно е
издаден, от компетентен орган при спазване на процедурата по издаване и целта
на закона. Счита, че констатациите, залегнали в акта са доказани с оглед
приобщения доказателствен материал по
делото, поради което моли да бъде потвърден.
В съдебно заседание оспорващият – А.И.П., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Д. с пълномощно на лист 158 от делото.
Моли да се уважи депозираната жалба на подробните
съображения, развити в нея. Представя писмени бележки, и моли да се отмени
изцяло атакувания акт. Моли да се присъдят разноски, като представя списък с
разноските. В писмените бележки отново навежда твърденията в жалбата и от о.с.з.
В съдебно заседание ответникът – ЗАМ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ, редовно призован, не се явява,
представлява се от ст. юрк. Д.П. с пълномощно на лист 3 от делото. Счита жалбата за неоснователна, намира оспорения акт за правилно издаден
от компетентен за това орган, при спазване на процедурата за издаване и целта
на закона. Моли същият да бъде потвърден. Констатациите залегнали в акта са
доказани с оглед приобщения доказателствен материал. Налице са двете
предпоставки за издаването на обжалвания акт, а именно: влязъл в сила акт за
прекратяване на ангажимента и получени суми, за които са представили подробни
справки СЕБРА, както и хронологичен опис. Счита издадения акт за
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Представя списък с разноските.
Административен съд-Плевен, седми
състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на
страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
държавно №02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на „Държавен фонд
„Земеделие“ /л.л.7-8/. Същият е издаден на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП
и чл.
162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила
за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, пар. 1 и 2
от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за
администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски
производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по
предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с влязъл
в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/3869 от 07.08.2019 г.
Посочено е, че А.И.П. е
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 590664 в Интегрираната
система за администриране н контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС
1)“ през кампания 2013.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“
по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова
помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от подпомагане по
мярка „Агроекологични плащания".
С влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г. с изх. № 02-6500/3869 от 07.08.2019 г., ДФ „Земеделие“
Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на А.И.П..
По заявления на П. са били
изплатени следните суми:
През първата година от
ангажимента: за заявление с УИН: 15/280513/70936 за кампания 2013: АП 13 - 2365.56
лв.
През втората година от ангажимента: за заявление
с УИН: 15/050614/76865 за кампания 2014: АП 13 – 2333.07 лв.
През третата година от ангажимента: за
заявление с УИН: 15/290615/82553 за кампания 2015: АП 13 – 2333.07 лв.
Общата изплатена сума по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС 1)“. представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 7031.70 лв.
В съответствие е чл. 18,
ал. 4, буква „б“ от Наредба 11 от 06.04.2009 г., А.И.П. следва да възстанови 40
% от 7031.70 лв., което се равнява на 2812.68 лв.
Посочено е, че с писмо изх.
№ 02-150-6500/3869 от 03.07.2020 г. ДФЗ-РА с уведомил кандидата за
откриване на административно производство за издаване па АУПДВ, съгласно чл.
26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа
на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена е
възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие е чл. 34, ал.
3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за коя го е извършено недължимо
плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.
В указания в писмото
срок в ДФЗ-РА не е постъпила
допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата за недължимо плащане.
Като основание за издаване
на АУПДВ са посочени и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „б“
във връзка е чл. 67, ал.
1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. Същият е за сумата 2812.68
лв., посочена е банковата сметка, на която може да се преведе доброволно в 50-дневен
срок, като е посочено, че след изтичане на този срок се начислява лихва.
От
останалите представени доказателства се установява следното:
А.П. е подал заявление за регистрация 2013 по
мярка 214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013 г., като същото е приобщено на л.50 и сл. от делото. Към същото
е приобщена таблица на използваните парцели /л.54/, от която е видно, че се
кандидатства с един парцел с площ 8,01 ха – естествена ливада, и с основание за
ползване – наем. Приобщена е и таблица с одобрените и неодобрените парцели /л.76/,
от която е видно, че е одобрен само този парцел с площ 8,01 ха. По преписката
са приобщени и подадените от П. заявления за подпомагане 2013 г., заявление за подпомагане
2014 г. и заявление за подпомагане 2015 г.; През 2014 г. и 2015 г. е налице
увеличение на площта, за която се иска подпомагане до 8,52 ха /л.л.102,126/,
въпреки че е налице преовлажняване на долната част на имота поради валежи
/писмо на л.114/. Същото писмо е подадено от П. с оглед УП от ДФЗ /л.л.112,113/,
в което се иска разяснение защо е заявена за подпомагане по – малка площ от
първоначално заявената.
Приобщени са Договор между П.
*** за наем на общински недвижими имот /л.л.139-141/, от които е видно, че му е
предоставен за временно възмездно ползване земеделски имот от общинския
поземлен фонд на Община Левски, представляващ: имот №011013 с плащ 85.713 дка,
начин на трайно ползване: ливада, категория IX в местността „Горното
ливаде“ в землището на с. Обнова за срок от 6
стопански години; приобщен е и Анекс към договор за наем на общински
недвижим имот /л.142/ от 29.02.2016 г., от който е видно че от 01.01.2016 г.
двете страни прекратяват този договор, сключен на 21.12.2012 г.
Видно от заявленията, П. не
притежава пасищни селскостопански животни. На П. са изплатени средства, видно от документите за банкови
преводи на л.л.21-32, в размер, равен на посочения в АУПДВ.
С
писмо изх. № 01-6500/9274/28.10.2016 г. на ДФЗ /л.л.39-40/ земеделският
производител е уведомен, че съгласно чл. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината,
в която е подадено заявлението за подпомагане, което през първата година е и
заявление за плащане. А през всяка следваща година до изтичане на петгодишния
ангажимент кандидатите за подпомагане подават само заявление за плащане.
Посочено е, че съгласно чл.67, ал.1 от същата наредба, при неподаване на
заявление за плащане следва да възстанови получената финансова помощ или част
от нея съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 и се изключва от подпомагане по
мярката. Сочи се, че не е подал заявление за плащане за кампания 2016 г. Във
връзка с влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори
за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделските стопани
с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно
затревени площи и в съответствие с чл. 59 от Наредба № 11 е изискано
земеделския производител да предостави доказателства в ДФЗ-РА в срок до 15
работни дни от датата на получаването на искането за прекратяване на договорите
за наем на земи от общинския поземлен фонд. Като същевременно е уведомен, че в
противен случай ДФЗ-РА има право да прекрати агроекологичния ангажимент
съгласно чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11. Писмото е получено лично от П. на
07.11.2016 г., видно от отбелязването на самото него.
Със писмо вх. №02-150-6500/3869 от 07.11.2016 г.
/л.143/ П. е заявил, че не може да продължи агроекологичния си ангажимент към ДФЗ,
защото договорите за наем на общински пасища, през настоящата година са му
прекратени от Община Левски, тъй като неотговаря на изискванията на Закон за
изменение и допълнение на ЗСПPЗ. Като доказателство е приложил писмо от кмета на община Левски
рег.№РД-0800-190/04.02.2016 г. /л.138/, с което се прекратява договорът му за
наем на общински недвижим имот от 21.12.2012 г. Приложил е и самия договор за
наем на имота с площ 85,713 ха, ливада /л.л.139-141/, и анекса към същия
договор, с който същият се прекратява, считано от 01.01.2016 г. /л.142/.
С УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-150-6500/3869
от 07.08.2019 г. /л.л.36-37/, ДФ „Земеделие“ е прекратил агроекологичния
ангажимент на А. И. П. на осн. чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г.
за условията и реда за прилагане на мярката с мотивите, че не било подадено
Заявление за плащане по мярката през кампания 2016. Същото е получено на
22.08.2019 г., видно от обратната разписка на л.38, и няма данни да е обжалвано
нито по административен, нито по съдебен ред. В УП е посочено, че от
представените доказателства е видно, че П. е в обективна невъзможност да спази
поети ангажимент за част от площите, като за останалите от тях в размер на 0,82
ха не е представил доказателства за невъзможност да се продължи изпълнението на
ангажимента. Същите площи са индивидуализирани, като са посочени четири
парцела, и видно от приобщената таблица /л.37/ при сравнение с таблицата при
кандидатстването /л.76/ номерата на парцелите не съвпадат с номера на парцела,
с който е кандидатствано по мярка АЕП през 2013 г. Същото се отнася и до
посочените като използвани парцели за 2014 г. /л.117/ и за 2015 г. /л.126/.
До П. е изпратено писмо /л.л.33,34/ изх. № 02-150-6500/3869 от
03.07.2020 г., получено на 24.07.2020
г. /обратна разписка на л.35/, в което се излагат фактите и правните норми,
посочени и в АУПДВ.
Приобщен е протокол №114 от заседание на УС на
ДФЗ от 15.06.2017 г. /л.л.41-44/, като видно от същия, подписалата писмото П.С.е
избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Приобщена заповед № ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г.
/л.л.45-47/, с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира право на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П.С.да издава актове за установяване на публични
държавни вземания /т.20 от заповедта/.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ
/л.48/, като видно от същия, подписалият упълномощителната заповед Б.М.е избран
за изпълнителен директор на ДФЗ.
АУПДВ е получен на 19.07.2021 г., видно от обратната
разписка на л.20, а жалбата срещу него е подадена на 30.07.2021 г. видно от пощенското
клеймо на пощенския плик на л.15 и обратната разписка на л.16, като е заведена
с вх.№ от 03.08.2021 г. на ДФЗ /л.4/.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
С оглед на датата на получаване на
АУПДВ - 19.07.2021 г., съдът приема, че подадената на 30.07.2021 г. срещу него
жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.
166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и ал. 6 на
същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния директор
на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която (т. 20) на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от
ЗПЗП правомощията за издаване и подписване на актовете за установяване на
публични държавни вземания по мярка 214 "Агроекологични плащания", са
делегирани на П.С., заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
Оспорвания акт е подписан именно от П.С., заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие".
Въз основа на това съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган,
поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът
е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Има посочени правни основания, като съдът приема, че са изложени и фактически
такива с оглед позоваването на УП за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, в който е посочено, че причина за прекратяването е неподаване на
заявление за плащане 2016. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е
възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан
е. Следователно не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната
му.
При
издаване на акта обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. П. е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за започване на административно производство по установяване на публично
държавно вземане, но не му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК пълноценно
да участва в производството. В уведомяването липсва посочване на имотите, за
които е прекратен агроекологичния ангажимент. Видно от писмото за прекратяване
на ангажимента, в същото е посочено, че П. не е доказал невъзможност за продължаване
на ангажимента относно 0,82 ха, които не са заявени за подпомагане през 2016,
когато от него въобще не е подадено заявление пред ДФЗ. От таблицата с
референтните парцели в това УП на л.37 е видно, че същите са с номера, които не
са между заявените за подпомагане през 2013,
2014 или 2015 г. От договора за наем на земеделски земи - ливада между община
Левски и П. е видно, че между тези страни е бил налице един договор, като по
преписката е приобщено волеизявлението на общината за прекратяване на същия,
както и анекс в същия смисъл. Само въз основа на този договор П. е
кандидатствал и е получавал плащания. ДФЗ не е посочил на какво основание
приема, че за четири парцела съществуващ договор не е бил прекратен, и за
същите агроекологичния ангажимент продължава да съществува, когато с парцели с такива
номера П. не е кандидатствал. Следователно актът е издаден без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
Административния
орган не е съобразил и обсъдил и събраните по преписката доказателства.
Оспорващият е участвал в процесната мярка със земеделски земи ползвани само въз
основа на договор за наем. Същият е посочил, че този договор е прекратен поради
изменение в законодателството. Съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД
на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се
смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на
проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Ето защо,
настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин в ново
фактическо и правно положение, и неправилно и необосновано административният
орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да
продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските
имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява
агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на
изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4,
б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В
случая следва да намери приложение правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО)
№ 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на първоначалното заявление
2013 г., според което: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да
спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде
включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на
земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки
предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат
приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване
е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква
възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало
задължението". Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013
на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично
правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите
ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или
поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за
комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите
членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране
на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно
адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на
средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал.
Според
чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се
изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са
посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11, сред които е и отчуждаване на
голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в
който е поет ангажиментът.
Съгласно
чл. 75, параграф 1 от Регламент 1122/2009 г., ако даден земеделски производител
не е в състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) №
73/2009, той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните,
допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства. В параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009
биват съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни доказателства,
които удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от датата, на
която земеделският производител е в състояние да направи това. Т. е. в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства, които следва да се признават от държавите-членки.
Когато в резултат на такива случаи даден земеделски производител не е в
състояние да изпълни своите задължения, той не следва да губи своето право на
плащане на помощ. В същото време е определен краен срок, в рамките на който
земеделският производител следва да съобщи за възникването на такъв случай и
този срок е десет дни. Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009,
наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от
компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б)
дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)тежко
природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството;
г)случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д)епизоотична
ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на
земеделския стопанин. Редакцията на текста предполага, че случаите на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства следва да са дефинирани
примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган. Посоченият обхват
на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент
1306/2013. В съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да
се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано
прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия
регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай
на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък
с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да
бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат
решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен
случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за
непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското
стопанство, включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент
1306/2013 г. дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно.
Анализирайки обхвата на понятието на ниво право на Европейския съюз, съдът
приема, че нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. следва да
тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. В този смисъл
широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г.,
причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя могат да се
разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 буква "в" от ДР на
Наредбата.
С
оглед данните по делото административния орган не е установил, че по отношение
на 0,82 ха е продължило ползването от оспорващия. Нещо повече, органът не е
съобразил УП за прекратяване на ангажимента, в което е посочено, че за
останалите площи от ДФЗ се приема, че П. е в обективна невъзможност да се
продължи ангажимента, и е определил държавно вземане и за тези площи, доколкото
определения процент на държавно вземане касае всички получени суми, а не само
тези за 0,82 ха. Освен това, видно от таблицата на УП за прекратяване на
ангажимента /л.37/, всички посочени парцели, за които е прието, че не са
заявени за подпомагане, не съвпадат с парцела, заявен за подпомагане. Съдът е
указал на административния орган доказателствената тежест, но органът не е
доказал, че парцелът, с който жалбоподателят е кандидатствал и който е одобрен
за подпомагане, е бил обработвани въз основа на правно основание.
Не
е обсъдено и обстоятелството дали отчуждаването на горницата над 0,82 ха до
одобрените за подпомагане 8,01 ха, увеличени на 8,52 ха през 2014 и 2015 г. не
представлява "отчуждаване на голяма част от стопанството".
В
този смисъл не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството и не
е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1,
т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009
г. Установяването на тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не
следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013
г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството,
ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на
заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни
санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Тези
разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй
като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл.
18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В случая не става въпрос за
преразглеждане на влязъл в сила административен акт, а за установяване дали не
следва да се приложат разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на
полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент
/ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ №
1306/2013.
От
мотивите на административния орган не става ясно, защо след като е признал
обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на горницата
над 0,82 ха, е изискал възстановяване на 40 % от полученото подпомагане за
2013, 2014 и 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18,
ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В
този смисъл необосноваността на административния акт е довела до противоречие с
приложимия материален закон.
В
този смисъл е и съдебната практика - Решение № 297 от 30.12.2020 г. на АдмС -
Сливен по адм. д. № 348/2020 г., оставено в сила с Решение № 9971 от 4.10.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1935/2021 г.
Неоснователно е
оплакването за изтекла погасителна давност. Приложимият закон е ДОПК, а не
Законът за задълженията и договорите, както може да се предположи с оглед
твърденията за изтекла давност. Не е изтекла давността по чл. 171 от ДОПК.
Публичното вземане, представляващо сумата, изплатена като финансово подпомагане
по мярка 214 "Агроекологични плащания", ако липсва обективно
основание за прекратяване на ангажимента, е възникнало от момента на влизане в
сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент. УП за прекратяване
на ангажимента е от 2019 г., и оттогава евентуално следва да се изчислява
давността по чл. 177 от ДОПК. Едва от този момент може да се приеме, че финансовата помощ се явява вече недължимо платена, и
за земеделския стопанин възниква задължението да я възстанови. В тази връзка,
към настоящия момент не е изтекла нито давността по ал. 1, нито абсолютната
такава по ал. 2 на чл. 171 от ДОПК.
Получаването
на сумите не е спорно между страните, спорен е въпросът дали същите са
недължимо получени.
За пълнота съдът отбелязва, че по делото не става
ясно защо след като през 2014 г. е подадена заявка за плащане за същия парцел,
който обаче е посочен с по-голяма площ от тази, с която е кандидатствано през
2013 г., ДФЗ е поискал разяснения защо се кандидатства с по-малка площ. Но този
въпрос е извън предмета на делото, поради което не следва да бъде изясняван.
С
оглед на изложеното, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, но при нарушение на съществените административнопроизводствени
правила и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
При
този изход на делото жалбоподателят право на поисканите разноски за държавна
такса и уговорено адвокатско възнаграждение съгласно списъка на разноските на
л.162. Заплатени са държавна такса в размер на 10 лева /л.152/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева /л.158/, общо 310 лева, както са и посочени
в списъка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, седми състав
РЕШИ:
Отменя Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на „Държавен фонд
„Земеделие“.
Осъжда „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати
на А.И.П., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310,00 лв.
/словом: триста и десет/ лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/