№ 15780
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110149397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т------” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците (техният наследодател) въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищцовото дружество, поради което претендира сумата от 1106,59 лв., стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот с абонатен
номер -, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 172,98 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.11.2017 г. – 21.10.2020 г., сумата
от 51,97 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 10,90 лв., лихва за забава върху
1
таксата за дялово разпределение за периода 31.10.2017 г. – 21.10.2020 г., дължими от
ответниците разделно при равни дялове от по 1/6 част за всеки от тях, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.02.2021 г. по гр.д. № 53178/2020 г. по
описа на СРС, 26 състав.
Ответникът К. А. Д., чрез назначения особен представител адв. Т. С., оспорва претенциите
при твърдението, че не е собственик или ползвател на процесния имот, а квотите на
наследниците на починалия С. Й. Д. са различни. Оспорва извършеното дялово
разпределение в сградата, както и качеството и количеството на доставяната топлинна
енергия. Счита, че не е настъпил падеж на търсените вземания предвид липсата на
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът С. М. Й. оспорва исковете и счита, че предявените срещу него претенции са
недопустими при твърдението, че не е наследник на С. Й. Д., тъй като се е отказал от
наследството му и е вписал отказа си в особената книга на Софийски районен съд под №
1087/14.06.2021 г.
Ответникът К. М. В. не подава отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на исковете, предявени срещу него, доколкото
същият се е отказал от наследството на С. Й. Д..
Ответниците П. М. В., Л. Р. М. и П. Х. П. не подават отговор на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т------“ ЕООД счита, че исковете са
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените по делото писмени доказателства (нотариален акт за покупко-
2
продажба, протокол от ОС на ЕС и списък на етажните собственици към него) се установява,
че през процесния период собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент
№ 78, находящ се в гр. С-------, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца -, е била Г-
Д.а Д.а (майка на ответника), която на 17.03.1999 г. го е купила от първоначалния ответник
по делото С. Й. Д. и съпругата му М- Д.а, а продавачът С. Й. Д. си е запазил пожизнено
вещно право на ползване върху апартамента. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Във всички случаи, при учредено вещно право на ползване
върху имота, задължен за плащане на стойността на доставената топлинна енергия е
ползвателят, който потребява топлинната енергия за собствени нужди, а не собственикът на
имота, който доброволно се е лишил от правомощието да ползва имота, учредявайки това
право на друго лице. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение
лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, респ. –
действително на възможните законови основания ползва имота. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК. Ето защо, доколкото ответникът е носител на вещно
право на ползване върху имота и на него е открита партидата за имота при ищцовото
дружество (респ. няма данни след покупката собственикът на имота да е заявил откриване
на партида на нейно име, което да се яви индиция, че именно тя фактически обитава имота, а
не вещният ползвател), именно той се явява потребител на доставената в апартамента
топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й. Следователно,
първоначалният ответник (длъжник) С. Й. Д. се явява потребител, респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди в имота като негов ползвател през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
3
първоначалният ответник С. Й. Д. е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017
г. – м. 04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Т------” ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на първоначалния ответник е била начислявана топлинна енергия за 4 броя
отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за измерване, два водомера за топла вода
и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 559,08
лв., а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 595,91 лв. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия
период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на
индивидуалните уреди за измерване в жилището в края на отчетните периоди, видно от
4
заключението на СТЕ и приложените от третото лице-помагач изравнителни сметки и
талони за отчет. При съобразяване на действащата нормативна уредба и резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, вещото лице по приетата
СТЕ е установило, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 532,94 лв. (след приспадане на сумата за връщане
на потребителя в размер на 26,14 лв.), а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на
582,01 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 13,90 лв.).
Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 1114,95 лв., като
предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес претенциите се явяват
изцяло основателни за предявената сума от 1106,59 лв.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода от м. 09.2017 г. до м. 04.2019 г. в общ размер от
51,97 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 19 от делото), които
съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т------” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Установените парични суми за потребена топлинна енергия и цена на дялово разпределение
са дължими от законните наследници на починалия в хода на процеса С. Й. Д., като от
приетите по делото удостоверения за наследници е видно, че към датата на смъртта си на
08.04.2021 г. същият не е имал живи низходящи, възходящи или братя и сестри, т.е.
наследници са негови роднини по съребрена линия съобразно правилото на чл. 8, ал. 4 ЗН.
Установява се, че към 08.04.2021 г. С. Й. Д. е оставил за свои законни наследници първите
си братовчеди К. М. В. и П. М. В. (синове на неговата леля по бащина линия В- М.а Пунева
и явяващи се роднини по съребрена линия от 4 степен), Л. Р. М. (син на негов чичо по
бащина линия Р- М. Д. и явяващ се роднина по съребрена линия от 4 степен), П. Х. П. (син
на неговата леля по майчина линия Виолета Д.а Х.а и явяващ се роднина по съребрена линия
от 4 степен) и С. М. Й. (син на неговата леля по майчина линия С- Д.а Й.а и явяващ се
роднина по съребрена линия от 4 степен), всичките конституирани като ответници в
настоящия процес. Съдът намира, че представеното в последното открито съдебно заседание
по делото удостоверение за наследници на Л- М. Д. не установява наличието на
допълнителни наследници на починалия С. Й. Д. извън посочените пет лица, доколкото не
става ясно дали цитираният в това удостоверение наследодател е идентичен с посочения в
удостоверението за наследници на починалия първоначален ответник негов чичо Л- М. Д. –
при липса на удостоверение за идентичност на имената не може да се приеме, че се касае до
едно и също лице, като в двата документа липсват каквито и да било съвпадащи данни, от
които да може да се направи подобен извод (в удостоверението за наследници на С. Й. Д.
липсват каквито и да било данни за Л- М. Д., които да могат да го свържат с Л- М. Д. с
5
описаните в другия документ индивидуализиращи белези – ЕГН, адрес, дата на смърт,
роднини и др.).
Последният ответник по делото К. А. Д. – роднина на С. Й. Д. по съребрена линия от V
степен – син на А- К.ов Д., първи братовчед на първоначалния длъжник, който е починал на
15.09.2015 г., не се явява наследник на С. Й. Д., тъй като съгласно Тълкувателно решение №
3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не
допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста
степен включително. Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. второ ЗН в случая е неприложимо, като
низходящ на роднина от IV степен на родство, който сам по себе си се явява роднина от V
степен, не би могъл да наследява заедно с други роднини от IV степен, защото към датата на
откриване на наследството неговият възходящ не е бил в кръга на наследниците – същият
вече е бил починал. Тълкувана логически разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН налага
извода, че с думите „низходящият на по-близкия по степен роднина изключва по-далечния
по степен“ законодателят не е искал да допусне наследяване по право на заместване и за
съребрените роднини в четвъртия ред наследници по закон. Изрично наследяване по
заместване не е установено, а разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване
на низходящи (деца и внуци) на братя и сестри, които са съребрени роднини от III
наследствен ред наследници по закон. Като е ограничено приложното поле на правото на
заместване до определен кръг лица, не би следвало този кръг да се разширява с прилагане
правото на заместване и в четвъртия ред, какъвто не е бил духът на Закона за изменение и
допълнение на ЗН (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. №
3/94 г., ОСГК). Поради тези съображения предявените срещу К. А. Д. искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като с оглед неоснователността на
предявените срещу това лице искове не следва да се разглежда по същество заявеното от
този ответник при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
От друга страна, по делото са приети удостоверения от СРС от 11.06.2021 г. и от 19.06.2023
г., от които е видно, че ответниците С. М. Й. и К. М. В. са се отказали от наследството на
наследодателя С. Й. Д., поради което отговорността им като законни наследници за
натрупаните в наследството на първоначалния ответник С. Й. Д. парични задължения не
може да бъде ангажирана и предявените срещу тези лица искове също се явяват
неоснователни. Така съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 53 ЗН законни наследници
на починалия в хода на процеса длъжник на ищцовото дружество остават ответниците П. М.
В., Л. Р. М. и П. Х. П., като с дяловете на отказалите се наследници се уголемяват дяловете
на останалите наследници от същия ред, т.е. всеки от тримата ответници има равен дял от
наследството и отговаря за 1/3 част от натрупаните парични задължения – сумата от по
368,86 лв., стойност на потребена топлинна енергия и сумата от по 17,32 лв., такса за дялово
разпределение. Ето защо, предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес следва да се приеме, че исковете срещу П. М. В., Л. Р. М. и П. Х. П. са изцяло
основателни за пълните предявени размери от по 184,43 лв., стойност на потребена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. и от по 8,66 лв., цена на дялово
6
разпределение за периода м. 09.2017 г. – м. 04.2019 г. (съобразно молбата на ищеца от
21.03.2022 г.).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2018 г. и за 2019 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общите фактури
са издадени на 31.07.2018 г., респ. на 31.07.2019 г. (л. 20-21 от делото), а 45-дневният срок е
изтекъл на 14.06.2018 г., респ. на 14.06.2019 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася фактурата – 30.04.2018 г., респ. 30.04.2019 г.). Ето защо, при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно,
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия през периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. е неоснователен и следва да се
7
отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на по 11,05 лв., платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на по 54,92 лв.,
платена държавна такса, депозит за вещо лице, такса за съдебно удостоверение и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, дължими от всеки от
ответниците П. М. В., Л. Р. М. и П. Х. П. поотделно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът К. М. В. има право на направените от него разноски съобразно отхвърлените
срещу него искове в цялост в размер на платеното адвокатско възнаграждение. В хода на
устните състезания ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото уговореният
и платен от ответника К. В. хонорар от 920 лв. с ДДС се явява прекомерен и следва да бъде
намален до минималния размер съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба №
1/2004 г. (съобразно цената на предявените само срещу този ответник искове) – сумата от
480 лв. с ДДС, която да бъде присъдена в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т------” ЕАД, ЕИК -, със
седалище и адрес на управление: гр. С-, срещу П. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С-, Л.
Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С-, и П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С--,
конституирани на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник С. Й. Д.,
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че П. М. В., Л.
Р. М. и П. Х. П. дължат на „Т------” ЕАД разделно сумата от по 184,43 лв. за всеки
ответник, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода
м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С-------, ап. 78, с абонатен номер -,
както и сумата от по 8,66 лв. за всеки ответник, представляваща 1/6 част от таксата за
дялово разпределение за периода от м. 09.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на заявлението – 30.10.2020 г., до окончателното им
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.02.2021
8
г. по гр.д. № 53178/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени срещу П. М. В., Л. Р. М. и П. Х. П. за
сумата от по 28,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2017 г. до 21.10.2020 г., както и за
сумата от по 1,81 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.10.2017 г. – 21.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т------” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр.
С-, срещу К. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С--, и С. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, конституирани на мястото на починалия в
хода на процеса първоначален ответник С. Й. Д., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от по 184,43 лв. за всеки
ответник, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода
м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С-------, ап. 78, с абонатен номер -,
сумата от по 8,66 лв. за всеки ответник, представляваща 1/6 част от таксата за дялово
разпределение за периода от м. 09.2017 г. – м. 04.2019 г., сумата от по 28,83 лв. за всеки
ответник, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2017 г. до 21.10.2020 г., както и за
сумата от по 1,81 лв. за всеки ответник, лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 31.10.2017 г. – 21.10.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.02.2021 г. по гр.д. № 53178/2020 г. по описа на
СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА П. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С-, Л. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С-, и П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, да заплатят разделно на „Т------” ЕАД, ЕИК -
, със седалище и адрес на управление: гр. С-, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по
11,05 лв. за всеки ответник, разноски в заповедното производство, както и сумата от по
54,92 лв. за всеки ответник, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т------” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лв.,
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т-----
-“ ЕАД – „Т------“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9