№ 17278
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело
№ 20241110174877 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЗАД „****************“ АД срещу
„**************” ЕАД, която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411
КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумите от 4887,73 лева, представляваща регресно вземане за платеното по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 06.05.2022 г. в
гр.София, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски и за сумата от 1238,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 16.01.2023г. до 16.12.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите били на
стойност 4872,83 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че
сторил разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. При така изложените твърдения
претендира присъждането на съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни твърдения, че
инцидентът настъпил поради отворената врата на застрахования при ищеца лек автомобил .
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като в тази връзка
излага, че поведението на застрахованият при ищеца водач на МПС било в нарушение на чл.
95, ал. 1 ЗДвП.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
1
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в
тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които водачът
на застрахования при ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпване на вредите.
С определение от 08.05.2025 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че във връзка с процесното ПТП ищецът е заплатил обезщетение по
валидна имуществена застраховка „Каско“ в размер от 4872,83 лева, че е направил
ликвидационни разноски на стойност 15 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е бил
застраховател по „Гражданска отговорност” на водача на другия участник.
Еднопосочно въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП /на л. 11 от делото/
уведомление за щета /на л. 12/, разпита на свидетеля П. Е. М. и заключението на
изслушваната съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че на 06.05.2022г.
около 09:10 часа при движението на товарен автомобил „***********“ с рег. №
*************** по ул.„Околовръстен път“ в София водачът му е реализирал ПРП със
спрелия отдясно лек автомобил „***********“ с рег. № ***********.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната
област по делото се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
инцидента е неспазването на безопасна странична дистанция.
При изслушването му в проведеното на 16.09.2025г. открито съдебно заседание по
делото вещото лице е категорично, че ако водачът на товарния автомобил „***********“ се
е движел в лявата лента, траекторията му не би се пресекла с отворената врата. Изяснява, че
обичайно границата на предотвратимост на произшествие е 3 секунди и че при всички
случаи от спирането на лекия автомобил „***********“, придвижването на водача му до
задната врата, отварянето й и навеждането му навътре в купето на автомобила са изминали
повече от 3 секунди.
В разпита си свидетелят П. Е. М. – водач на увредения автомобил „***********“
изяснява, че се наложило да спре, за да окаже помощ на пътник в него. Свидетелят заявява,
че подбрал за престоя си прав участък с добра видимост, като се постарал да спре
автомобила в непосредствена близост до бордюра и включил аварийните му светлини. Тъй
като пътникът бил от страната на движението, свидетелят открехнал възможно най-леко
вратата и през отворилото се пространство се навел навътре в купето на автомобила, за да
отстрани проблема. В този момент чул силен трясък и когато се обърнал видял, че
преминаващ боклукчийски камион закачил открехнатата врата, тя се ударила напред в
корпуса на автомобила и след това се върнала наобратно, след което останала в отворено
положение. Твърди, че оформил двустранния констативен протокол под натиска на
посетилия мястото на инцидента полицейски служител, въпреки несъгласието си с
вменената му вина. Уточнява, че след това изследвал, че дори при максимално отворено
положение вратата на автомобила му същата не излизала от очертанията на лентата, в която
бил спрял аварийно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и последователни, при
2
което намира, че от съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че
механизмът на ПТП е такъв, какъвто е посочен в исковата молба.
Тезата на ответника, че инцидентът е настъпил по вина на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил със съображения за признанието на същия, обективирано в
констативния протокол, не се споделя от съда, защото не намира опора в събраните по
делото доказателства.
Не се доказва и възражението за съпричиняване, което ответникът мотивира с
конкретни твърдения, че с поведението си водачът на лекията автомобил марка „Тойота“
нарушил правилото на чл. 95, ал. 1 ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда задължение за
водачи и пътници преди да отворят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, да се уверят, че няма да създадат
опасност за останалите участници в движението. По делото от събраните гласни
доказателства и заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е спазил стриктно изискванията на
цитираната разпоредба, като преди да предприеме аварийното спиране същият избрал прав
участък с добра видимост, подал аварийна сигнализация и едва тогава отворил минимално
първо собствената си, а след това и задната врата. Никое от събраните доказателства не
установява вратата да е отворена внезапно или да не е могла да бъде заобиколена, поради
което съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано.
По делото е установена причинната връзка между всички описани щети по
застрахования при ищеца лек автомобил и процесното ПТП.
При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015
г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна
цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по САТЕ се установи, че към датата на настъпване на произшествието процесният
автомобил е бил в експлоатация от около 5 години, считано от датата на първоначална му
регистрация през 2017г. Ето защо дължимата застрахователна сума в случая се определя на
база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 4699,84 лв.
Включения размер на ликвидационните разноски от 15 лв. кореспондира на
обичайните разходи за определяне на щетата.
С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 4887,83 лева е частично
основателен, при което ще се уважи до 4714,84 лв. и ще се отвхърли за разликата.
Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху уважената
главница от дата на подаване на исковата молба - 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
3
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 4714,84 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /.
В случая страните не спорят, че считано от 16.01.2023 г. - датата на отказа на
ответника да удовлетвори претенцията на ищеца, първият изпаднал в забава.
Следователно за исковия период 16.01.2023г. – 15.12.2024 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, възлиза
на 1193,05 лв., поради което искът ще се уважи частично до тази сума и ще се отвхърли за
разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК / на. л. 89 от делото/ и доказателства, че е
сторил разноски в общ размер от 1640,69 лв., в т.ч. 1 095,18 лв. за адвокатско
възнаграждение, 245,51 лв. задържавна такса, 250 лв. за депозит за САТЕ и 50 лв. за депозит
за свидетел, от които съразмерно на уважената част от исковете сумата от 1582,15 лв. ще се
възложи в тежест на ответника.
Ответникът е направил разноски от 250 лв. за депозит за САТЕ и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът му определя в размер от 400 лв. Включеният в
списъка по чл. 80 на ответника / на л. 87 от делото/ разход за депозит за свидетел не му се
следва от насрещната страна, тъй като подлежи на възстановяване. Ето защо и с оглед на
отвхърлената част от исковете в полза на ответника ще се присъдят 21,41 лв. за разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************" ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „**********“ № 89Б да заплати на ЗАД „****************“
АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Сребърна" №16
на основание чл. 411 КЗ сумата от 4714,84 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски по щета №************ за
ПТП, настъпило в гр. София на ул. „Околовръстен път“ на 06.05.2022г., в причинна връзка с
което по вина на водача на товарен автомобил „*********“ с рег. № ********* са причинени
вреди на лек автомобил „***********“ с рег. № ************** ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 16.12.2024 г. до оконачтелното плащане, както и на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 1193,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 16.01.2023г. до 15.12.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за главница за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 4887,83 лв. и ОТХВЪРЛЯ частично иска за обезщетение за забава за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 1238,67 лв.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*************" ЕАД, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**********“ № 89Б
да заплати на ЗАД „****************“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Сребърна" №16 сумата от 1582,15 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „****************“ АД, ЕИК
*********** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Сребърна" №16 да
заплати на „*************" ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „**********“ № 89Б сумата от 21,41 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5