Решение по дело №219/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 68
Дата: 1 август 2023 г. (в сила от 1 август 2023 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова
Дело: 20232300600219
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ямбол, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20232300600219 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна частна жалба на
служебния защитник – адвокат от АК ***** на осъдения С. А. С. ЕГН
**********, срещу Определение № 539/19.06.2023 г., постановено по ЧНД №
515/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което на основание чл.25 ал.1,
вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо наказание лишаване
от свобода по присъди по НОХД №№ ***/**** г., ***/**** г., ***/**** г.,
***/**** г. и ****/**** г., всички на ЯРС, в размер на две години и шест
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С определението е постановено наказанието по НОХД № 569/2022 г.
на ЯРС в размер на десет месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно
от горепосочената съвкупност, при първоначален строг режим.
На основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено времето, през което С. е
търпял наказанието по НОХД № 569/2022 г. на ЯРС, считано от **.**.**** г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното
определение. Счита се, че така определената съвкупност от присъди не се
явява най-благоприятната за осъдения. Прави се искане за отмяна на
1
обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което да се
определи нова съвкупност от присъди, в която да бъдат включени само тези,
постановени по ***/**** г., ***/**** г., ***/**** г. и ****/**** г., всички на
ЯРС. Изтъква се, че в посочената съвкупност не следва да влиза присъдата по
НОХД № ***/**** г. на ЯРС, т.к. изпитателния срок определен по нея е
изтекъл към датата **.**.**** г., когато е довършено престъплението, за
което С. е осъден ефективно по НОХД 569/2022 г. на ЯРС.
В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща
представител. Последният оспорва основателността на въззивната частна
жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди определението
изцяло.
Въззивникът С. участва в с.з. лично и с назначения му служебен
защитник – адвокат от АК-****. Двамата поддържат въззивната частна жалба
и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната частна
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната частна жалба е с правно основание чл.306, ал.3 от
НПК. Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от
лице, което има интерес от обжалване на акта, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се преценя като частично основателна, но
по съображения различни от изложените в нея, а именно:
Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована
и правилна, т.к. от приложените по делото бюлетини за съдимост, издадени
във връзка с постановените и влезли в сила присъди спрямо въззивникът С. се
установява по безспорен начин, че същият е осъждан по силата на общо шест
влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумения / по
НОХД №№ ***/**** г., ***/**** г., ***/**** г., ***/**** г., ****/**** г. и
569/2022 г., всички на ЯРС/ за извършени от него престъпления по чл.198,
ал.1 от НК и по чл.194-197 от НК.
Присъдите правилно са групирани в една съвкупност, извън която
е оставено единствено определението за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 569/2022 г. на РС Ямбол, т.к. по отношение на него не
са налице предпоставките за групиране по чл.25, ал. вр.чл.23, ал.1 от НК. С
всяка една от петте присъди в съвкупността, на С. е наложено наказание
лишаване от свобода. Най-тежкото наказание, наложено на л.св.С. по петте
съдебни акта, постановени по НОХД №№ ***/**** г., ***/**** г., ***/**** г.,
***/**** г. и ****/**** г., всички на ЯРС, е това по НОХД № ***/**** г. по
описа на Районен съд Ямбол – две години и шест месеца лишаване от
свобода. В резултат, правилно е определено общо наказание от 2 години и 6
месеца лишаване от свобода по съвкупността от посочените присъди.
2
Правилно и обосновано на осн.чл.25, ал.4 от НК вр.чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС районният съд е определил ефективно изтърпяване на общото
наказание, при първоначален общ режим. В тази посока следва да се има
предвид задължителната практика на Върховния съд на Република България,
изразена в т.3 от Тълкувателно решение № 14 от 30.04.1987 Г. ПО Н. Д. №
6/1987 Г., ОСНК НА ВС, съгласно която съдът, който определя общото
наказание по чл.25 от НК, може да постанови ефективното му изтърпяване и
в случаите, когато подсъдимият е освободен от изтърпяване на наказанията на
основание чл. 64, ал. 1 или чл.66 от НК по всички влезли в сила присъди –
какъвто е и настоящият случай. Съдът правилно е мотивирал определянето на
ефективното изтърпяване на общото наказание с обстоятелството, че в
рамките на изпитателният срок по всяка от петте присъди в съвкупността / в
това число и по най-тежката присъда по НОХД ***/**** г./, а и в
изпитателния срок по предходно определено по четири от тях / по ЧНД №
****/**** г. на ЯРС/ общо условно наказание, осъденият С. е извършил друго
умишлено престъпление от общ характер – това по НОХД № 569/2022 г. на
ЯРС, за което е осъден на лишаване от свобода. Именно това обстоятелство
води до изпълнимост на наложените по тях наказания, респективно до
необходимостта от определяне на общо наказание, което да бъде изтърпяно
ефективно. Освен това многократните осъждания на С. водят извод за трайно
установени у него престъпни навици, респ. до висока степен на обществена
опасност на личността му, което за постигане целите на наказанието налага
същият да го изтърпи ефективно. Следва да се изтъкне и това, че в
конкретния случай ако общото наказание не бъде изтърпяно ефективно, то
осъденият условно с една предишна присъда, би се оказал в по-тежко
положение от осъдения с две или повече такива присъди, защото за първия
приложението на чл.68, ал.1 от НК би било безалтернативно, а вторият би
могъл да го избегне с ново условно общо наказание.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на
защитника, че така определената съвкупност от присъди не се явява най-
благоприятната за осъдения, както и искането му от определената от
районният съд съвкупност от присъди да се изключи тази по НОХД №
***/**** г. на ЯРС, с която е наложено най-тежкото наказание лишаване от
свобода в размер на две години и шест месеца. При проверка на обжалвания
съдебен акт въззивният съд намери, че изискването за определянето на най-
благоприятната за осъдения съвкупност е спазено от районният съд и от
наличността от присъди е определена единствено възможната такава, която се
явява и благоприятната за осъдения. Както правилно е посочил и решаващият
съд, определянето на общо наказание винаги е в интерес на осъдения, в това
число и в настоящия случай, т.к. общото наказание винаги е по-малко по
размер от това, което същият би изтърпял ако търпи поотделно наказанието
по всяка от присъдите от съвкупността. Следва да се посочи изрично и това,
че искането на защитата за изваждане на най-тежката присъда по НОХД
№***/**** г. на РС Ямбол от определената от първия съд съвкупност, не
3
кореспондира със закона, т.к. последният не предвижда такава възможност в
случаите като процесния, когато спрямо тази присъда са налице
предпоставките по чл.25, ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК.
Въззивният съд не споделя извода на решаващия такъв в посока
приложение на разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК по отношение на търпяното
от С. наказание лишаване от свобода по НОХД № 569/2022 г. на ЯРС, т.к.
спрямо присъдата по посоченото дело не са налице предпоставките за
кумулирането й с останалите пет присъди и за наказанието по нея е
постановено да бъде изтърпяно отделно от общото такова. Предвид това,
атакуваното определение следва да бъде отменено в посочената му част.
В останалата част определението следва да бъде потвърдено, т.к.
районният съд е направил правилен и обоснован извод в посока това, че не са
налице материалноправните условия, които позволяват някакво друго
решение освен посоченото за кумулиране на присъдите от определената от
районният съд съвкупност, а и освен ефективното изтърпяване на
определеното общо наказание по нея.
Воден от горното и на осн.чл.306, ал.3 вр.чл.313 и сл. от НПК,
съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 539/19.06.2023 г., постановено по ЧНД
№ 515/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол в частта, с която на основание
чл.25 ал.2 от НК е зачетено времето, през което С. С. е търпял наказанието по
НОХД № 569/2022 г. на ЯРС, считано от **.**.**** г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4