Решение по дело №1952/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 359

 

гр. Г. О., 29.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1952 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК – втора фаза на делбата.

С влязло в сила решение № 68 от 10.3.2020 г., постановено по гр. дело № 1952/2019 г. по описа на VІІI-ми граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 16359.514.189.1.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед№ РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Г. О., ул. ***, находящ се на четвъртия етаж в сграда с идентификатор 16359.514.189.1 /многофамилна жилищна сграда/, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, с площ 52 кв. м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 24, таванско помещение № 24 и 2, 518 % идеални части от общите части на сградата, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, а именно Г.Г.Г. и К.Г.Г..

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

 

I. По извършване на делбата:

От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е  неподеляем. Същото се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Ето защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разпределени между страните съобразно квотите им.

По отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице М.П., с което е дадена пазарна стойност на процесния имот в размер на 38 400 лева.

 

ІІ. По отношение на претенциите по сметки:

По претенцията на Г. Д.С. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

За успешното провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот ищецът Г. Г. следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че с ответника са съсобственици на посочената в исковата молба вещ, че в рамките на исковия период е ползвал лично имота, че е поискал да го ползва посредством писмена покана до съсобственика, че съсобственикът, до когото е адресирана поканата, е възпрепятствал ползването, както и да се установи размерът на претендираното обезщетение за ползване. При доказано наличие на тези предпоставки, в тежест на ответника е да установи изпълнение на задължението си да заплати дължимото обезщетение или наведените от него правоизключващи или правопогасяващи възражения, а именно че е предоставил достъп до имота.

По делото се установи, че за периода, за който се претендира заплащане на обезщетение от ответника за времето от 24.10.2019 г. – 07.7.2020 г. в общ размер на 850 лв., по отношение на процесния имот съществува съсобственост при квоти по 1/2 ид. ч. за Г.Г. и 1/2 ид. ч. за К.Г..

В доказателствена тежест на ответника е да докаже правоизключващото възражение, че е предоставил достъп на Г.Г. до съсобствения имот. Към писмения отговор на исковата молба /стр.23-27/ ответникът по претенцията е предоставил в запечатан хартиен плик ключ от външната входна врата на процесния апартамент. Поискал е същият да бъде предоставен на ищеца, за да ползва имота. Ключът от жилището не беше приет от процесуалния представител на ищеца. Ето защо съдът намира, че твърдението на ищеца, че му е отказан достъп до съсобствения имот от ответника остана недоказано. Показанията на разпитания свидетел Максимов не следа да бъдат ценени, т.к. не са непосредствени, а пресъздават факти и обстоятелства изказани от ищеца – съответно в негова полза, и изгодни за доказването на иска му. Свидетелските показания пресъздават телефонния му разговор с ищеца, откъслечни са и не доказват по категоричен начин, че ответникът е отказал на ищеца да го допусне до имота.

На следващо място направената с исковата молба покана до К.Г. за заплащане на обезщетение не е произвела действие. С писмения отговор на исковата молба ответникът е изпълнил задължението си да предостави достъп до имота на ищеца. С това действие ищецът – кредитор е изпаднал в забава, т.к. неоправдано не е приел предложеното му от ответника - длъжник изпълнение. Отказът на процесуалния представител на ищеца да даде необходимото съдействие, препятства възможността на ответника да изпълни задължението си за осигуряване на достъп до имота. В случая ответникът не е можел да направи нищо друго освен да предаде ключа за имота в съда по месторазглеждане на делото на основание чл. 97 ЗЗД, за да се освободи от отговорност. Ето защо съдът намира, че ищецът е изпаднал в забава в резултат на собственото си недобросъвестно поведение, поради което не му се следва заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на имота на страните.

 

ІІІ. По отношение на държавните такси:

Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си. Държавна такса е в размер на 4% по сметка на ГОРС, или 768 лева за Г.Г.Г. и 768 лева за К.Г.Г.. Г.Г. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. за предявената сметна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

 

ІV. По отношение на разноските:

Искането на ищец Г.Г. за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за депозит за вещо лице е неоснователно с оглед отхвърляне на сметната претенция.

 

Водим от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348, ал. 1 от ГПК следния недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 16359.514.189.1.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед№ РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Г. О., ул. ***, находящ се на четвъртия етаж в сграда с идентификатор 16359.514.189.1 /многофамилна жилищна сграда/, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, с площ 52 кв. м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 24, таванско помещение № 24 и 2, 518 % идеални части от общите части на сградата, като след проданта сумите се разпределят, както следва: 1/2 ид. части за Г.Г.Г. и 1/2 ид. част за К.Г.Г..

Пазарната стойност на имота е 38 400 лева.

ОТХВЪРЛЯ претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с която Г.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, е поискал да бъде осъден К.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да му заплати обезщетение за лишаване от правото да използва имота за периода 24.10.2019 г. до 07.7.2020 г., в общ размер на 850 лв., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на сметната претенция до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 768 лева, както и сумата от 50 лева за претенцията по сметки предявена в настоящото производство.

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 768 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: