ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
гр. Благоевград , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500195 по описа за 2021 година
Определението е по чл. 423 от ГПК.
Депозирано е възражение от А. Т. А. против заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №974/28.08.2015г. по ч. гр.д.
№682/2015г. на РС гр. Петрич, в което сочи, че заповедта не му е връчена по
надлежния ред и не е имал възможност да узнае своевременно за връчването.
Поради това иска да бъде прието възражението му срещу заповедта,
депозирано на 16.10.2020г.
Препис от същото е връчен на заявителя в заповедното производство
„Фронтекс интернешънъл„ ЕАД, който е депозирал становище по
възражението, според което то е недопустимо, алтернативно неоснователно.
Излага подробни съображения, че връчването на съобщението с препис от
заповедта е редовно по смисъла на чл. 46 от ГПК, поради което не е налице
хипотеза, както на ненадлежно връчване на заповедта, така и на
несвоевременно узнаване на същата. Ето защо иска възражението срещу
заповедта да не бъде приемано.
Въз основа на анализ на доказателствата в заповедното производство,
съдът прие следното :
Настоящият въззивен състав на БлОС счита, че възражението на
1
длъжника по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК е процесуално допустимо. Според
горната разпоредба правото да се депозира възражение срещу заповед за
изпълнение пред въззивния съд като извънреден способ за защита на
длъжника при пропуснат срок за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
ограничено в едномесечен преклузивен срок, който започва да тече от датата
на узнаване на заповедта за изпълнение. В случая се твърди узнаване на
заповедта на 12.10.2020г. при получаване на съобщение по изп.д. №350/2020г.
по описа на ЧСИ Б. В. с рег.№890 за плащане на суми към „Фронтекс
интернешънъл„ ЕАД. Настоящото възражение е подадено на 16.10.2020 г.,
поради което съдът намира, че същото е депозирано в рамките на
едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Същото изхожда и от
активно легитимирано да подаде възражението лице – длъжника в
заповедното производство А.А.. Поради така изложеното се налага извод, че
възражението е допустимо.
Разгледано по същество се явява неоснователно и не следва да бъде
прието, по следните съображения:
По възражението с пр. осн. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК:
Благоевградският окръжен съд счита, че заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №№682/2015г. на РС гр. П. е
връчена на длъжника А. при условията на чл.46, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК,
като са спазени процедурните правила за това. Връчителят е удостоверил с
подписа си, че на 31.08.2015г. връчва заповед за изпълнение по
горепосоченото дело на Виолета А.а – съпруга на адресата, която е
пълнолетно лице от домашните му и която е поела задължение да предаде
книжата на същия. При тези данни и положения подпис от получателя е
реализирано връчване по реда на чл. 46, ал.2 от ГПК. Връчването е
удостоверено надлежно от длъжностното лице – призовкар при РС гр. П.
Длъжникът А. твърди, че към датата на връчване със съпругата му не са
живеели в едно домакинство и тя не му е предала заповедта по чл. 410 от
ГПК. В подкрепа на твърдението представя единствено декларация от
съпругата му, повтаряща това твърдение. Същата обаче е частен документ,
който няма формална доказателствена сила и не може да докаже този факт.
Заедно с това, твърдяното обстоятелство не е отразено от призовкаря в
2
разписката за връчване. Поради това следва да се приеме, че официалното
удостоверяване от него, че получателят на призовката е поел задължение да
предаде книжата на А., не доказва твърдението на последния във
възражението. В контекста на изложеното възражението му по чл. 423, ал.1,
т.1 от ГПК е неоснователно.
Идентични са съображенията на въззивния състав и по възражението
му, че е бил в невъзможност да узнае своевременно за връчването. Същият не
ангажира доказателства за обективни пречки за узнаването и го подкрепя с
вече обсъдените фактически твърдения. След като последните не са доказани,
то и възражението му по чл. 423, ал.1, т.3 от ГПК е несъстоятелно.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И НЕ ПРИЕМА възражение с вх. №83922 от
16.10.2020г. по ч.гр.д. №682/2015г. по описа на П. районен съд, депозирано от
длъжника А. Т. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3