Определение по дело №184/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х. Ш. И., Д. Ш. Х. и А. Щ. Д., трите от гр. А., чрез адв. С. А.-АК-Кърджали, против решение № 2/ 28.05.2010 г. по гр.д. № 485/2009 г. по описа на КРС. В жалбата си твърдят, че решението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно. Съдът дал вяра на една част от свидетелските показания, а на друга – не, въпреки че по делото била назначена експертиза, която установявала, че ответника Е. М. не владеел български език и разговаря само на турски език. Твърдят, че и трите не владеят български език, познанията им били толкова ограничени и минимални, че не били в състояние да участвуват в съдебно производство, в производство по изповядане на сделка или за изготвяне на пълномощно. Х. Ш. И. била абсолютно неграмотна, Д. Ш. Х. била с начално образование, а А. Д. - завършила VІ клас. В тази насока били и писмените и гласни доказателства. При положение, че трите не владеят български език и не е назначен преводач при упълномощаване от тях на трети лица, следвало съдът да приеме, че нотариалния акт е нищожен. Молят съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество, като уважи иска по чл.108 от ЗС. В съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците поддържа жалбата. Заявява, че правното основание на предявеният иск е чл.108 от ЗС.

Писмен отговор на възвивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемите моли съдът да потвърди решението на районния съд. Свидетелските показания категорично установявали, че въззивниците владеят български език и разговаряли на този език. Претендират разноски.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

По делото не се спори, че по силата на решение № 3898/ 03.08.2005 г. на Общинска служба „Земеделия” – Кърджали до 08.08.2005 г. въззивниците са били собственици на земеделска земя, представляваща нива от 13.500 дка в местността „КЬОЛ АЛТЪ” в землището на с. С.К-а обл., която е предмет на покупко-продажба с НА № 64, том V, рег. № 7087, дело № 864/08.08.2005 г. по описа на нотариус К.Димитров с рег. № 020. Въззивниците са участвали в сделката чрез пълномощници – ответниците Е. А. М. и Т. М. Т.. Трите въззивници твърдят, че нотариалното действие – упълномощаване на двамата ответници с пълномощно рег. № 4797/ 21.06.2005 г. на нотариус К.Димитров с рег. № 020 и пълномощно с рег. № 3842/18.05.2005 г. на нотариус Б.Демирев с рег. № 324 е нищожно, тъй като действието било извършено без участието на преводач, поради това, че не владеели български език и този факт не бил отбелязан от нотариусите в двете пълномощни. И тъй като нищожното нотариално действие прави сделката нищожна, искат отмяна на посочения по-горе нотариалния акт. Освен това твърдят, че втория ответник владее без основание описания имот и искат ревандикация на описания имот.

Макар че в съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците поддържа иск по чл.108 от ЗС, от съдържанието на исковата молба се извежда и искане за прогласяване нищожност на нотариалните действия/чл.576 от ГПК/чл.472 ГПКотм./ при нотариалните удостоверявания от нотариусите, при упълномощаването на двамата ответници, и отмяна на нотариалния акт, тъй като участващите в действието въззивници не знаят български език.

За да отхвърли предявените искове по чл.576 от ГПК/чл. 472 от ГПК/отм./ и по чл.108 от ЗС районния съд е анализирал събраните по делото доказателства. Така от писмените доказателства се установява, че трите въззивници са посещавали българско училище, живеят сред българи и са запознати с българския език, независимо от това, че са с турско самосъзнание. В тази насока са и гласните доказателства. Свидетелите Д. и З. С. установяват по категоричен начин, че трите въззивници владеят български и турски език и на двата езика общуват в обществото. За това районния съд не е дал вяра на свидетелските показания на въззивниците, тъй като са непоследователни, неубедителни и нелогични, а освен това свидетелите са в родствена връзка със страната. С оглед на тези данни съдът е приел, че искът по чл.576 от ГПК/чл.472 от ГПКотм./ във вр. с чл.582 от ГПК е неоснователен и е постановил отхвърлянето му.

По отношение на предявеният иск по чл.108 от ЗС съдът е приел, че първия ответник, като купувач, владее процесния имот на правно основание - по силата на НА № 64, том V, рег. № 7087, дело № 864/ 08.08.2005 г. на Нотариус К.Димитров с рег.№ 020 и е отхвърлил иска.

При тези данни съдът следва да потвърди решението на районния съд в частта, с която предявеният от въззвниците иск по чл. 108. от ЗС и чл.576 от ГПК/ чл.472 от ГПК/отм./ против втория въззиваем Т. М. Т. е отхвърлен. По отношение на първия въззиваем Е. А. М. въззивниците не са поискали от съда произнасяне, при което районния съд се е произнесъл в повече от исканото, при което решението в тази част следва да бъде обезсилено и производството- прекратено.

При този изход на делото в тежест на въззивниците следва останат направените по делото разноски от въззиваемите в размер на 600 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2/ 28.05.2010 г., постановено по гр.д. № 485/ 2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта, с която предявеният от Х. Ш. И. с ЕГН *7 от гр. А., ул. „Г..Р. № х, Д. Ш. Х. с ЕГН * от Г., ул. „Ч. М. № х и А. Щ. Д. с ЕГН * от гр. А., У. С. „ № х, чрез адв. Страхил А.- АК-Кърджали против Е. А. М. с ЕГН * от С., О. иск по чл. чл.576 от ГПК/чл.472 от ГПК отм./ и по чл.108 от ЗС е отхвърлен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Х. Ш. И. с ЕГН *7 от гр. А.ул. „Г.. Р. № х, Д. Ш. Х. с ЕГН * от Г., ул. „Ч. М. № х и А. Щ. Д. с ЕГН * от гр. А., У. С. „ № х, чрез адв. Страхил А.- АК-Кърджали, да заплатят на Е. А. М. с ЕГН * от С., О. и Т. М. Т. с ЕГН * от С. П., К-а обл. разноски по делото общо в размер на 600 лв. за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.