№ 16579
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110151988 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу С. С. И. и К. Г. И. (съгласно уточнителна молба от 15.10.2024г. – л.45 от делото) за
признаване за установено, че всеки един от тях дължи следните суми : сумата от по 71,29 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главно вземане от 596,61 лева (цена за
доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ул. „Ц****, надпартерен апартамент за
периода м.05.2021г. – м.04.2023г., вкл.) за период на забавата 15.09.2022г. – 14.03.2024г. и сумата от
по 7,62 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 36,93 лева (цена
за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., вкл.) за период на забавата
16.07.2021г. – 14.03.2024г., които вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 18576/2024г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Позовават се на
обстоятелството, че двамата ответници са заплатили общо сумата от 1306,39 лева на 21.06.2024г. по
банков път, като с посочената сума били погасени задълженията за цена за топлинна енергия и
възнаграждение за дялово разпределение, както и мораторна лихва. По същество ответниците
оспорват да имат качеството на собственици или вещни ползватели на процесния имот. Отделно от
това липсвал писмен договор между страните по делото съгласно изискванията на чл.149, ал.1, т.6
ЗЕ. Позовават се на изтекла погасителна давност при приложение на срока по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование
„Бруната“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
1
доказателствата по делото, намира следното:
По иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена
топлинна енергия :
Във възражението по чл.414 ГПК ответниците изрично са признали, че в тежест на всеки един
от тях е възникнало задължение да плати сумата от по 596,61 лева (общо сумата от 1193,22 лева) -
цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ул. „Ц****, надпартерен
апартамент за периода м.05.2021г. – м.04.2023г.
С исковата молба е признато плащане в хода на процеса в размер на 1306,39 лева, като
ответниците представят доказателства за извършеното плащане, а именно със становища от
29.04.2025г. (л.153 и сл.), като в основание за извършване на плащането по банков път се сочат
признатите вземания в заповедното производство. При това и предвид изложеното в отговорите на
исковата молба с платената сума от 1306,39 лева са платени главните задължения (за цена за
доставена топлинна енергия и цена за услуга дялово разпределение), ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на извършеното плащане.
С извършеното плащане ответниците извънсъдебно са признали, че имат качеството на клиенти на
ТЕ спрямо процесния имот.
Във възражението по чл.414 ГПК е оспорено акцесорното вземане за мораторна лихва, което
вземане е предмет на настоящото производство по реда на чл.422 ГПК.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Неоснователно е възражението за неравноправен характер на клаузата, уреждаща
правилата, по които клиентът изпада в забава. В случая е установен конкретен срок за изплащане на
задълженията, който тече след периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва се претендира след изтичане на 45 дни от датата, на която е издадена общата
фактура, в която е начислен размер на задължението според реалното потребление.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендираната сума.
Предвид горното искът е основателен и следва да се уважи така, както е предявен.
По исковете за цена за обезщетение за забава върху цена за услугата дялово разпределение :
По делото не е спорно и изрично е признато във възражението по чл.414 ГПК, че в тежест
на ответниците е възникнало вземане за цена за услуга дялово разпределение в размер на по 73,86
лева за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., вкл.
Във възражението по чл.414 ГПК е оспорено акцесорното вземане за мораторна лихва,
което вземане е предмет на настоящото производство по реда на чл.422 ГПК.
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
2
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за
дялово разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от
ищеца, които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил
канен да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово
разпределение преди завеждане на делото.
Предвид горното искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът съразмерно с уважената част от
исковете. От общо направени разноски за настоящото производство от 125 лева (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца съразмерно се следва сумата от 112,93 лева. За
заповедното производство от разноски в пълен размер от 75 лева (държавна такса от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева) на ищеца съразмерно се следва
сумата от 67,76 лева.
На адв. С., предоставил безплатна правна помощ на ответника С. И. за настоящото
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38,
ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при
пълен размер на възнаграждението от 400 лева (чл.7, ал.2, т.2 НВАР) следва да се присъди сумата
от 38,63 лева.
На адв. Д., предоставила безплатна правна помощ на ответницата К. И. за настоящото
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38,
ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при
пълен размер на възнаграждението от 400 лева (чл.7, ал.2, т.2 НВАР) следва да се присъди сумата
от 38,63 лева.
На адв. Билева, предоставила безплатна правна помощ на ответницата К. И. в заповедното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38,
ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при
пълен размер на възнаграждението от 200 лева (чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НВАР) следва да се
присъди сумата от 19,31 лева.
На адв. Любомиров, предоставил безплатна правна помощ на ответника С. И. в заповедното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38,
ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при
пълен размер на възнаграждението от 200 лева (чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НВАР) следва да се
присъди сумата от 19,31 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. С. И., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31, офис – партер – адв. С., и К. Г. И., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31, офис – партер – адв. Д., дължат на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от по 71,29 лева всеки един от тях – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главно вземане от 596,61 лева (цена за доставена топлинна енергия
до имот на адрес : гр. София, ул. „Ц****, надпартерен апартамент за периода м.05.2021г. –
м.04.2023г., вкл.) за период на забавата 15.09.2022г. – 14.03.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.86, ал.1 ЗЗД от
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б срещу С. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31,
3
офис – партер – адв. С., и К. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31,
офис – партер – адв. Д., за признаване за установено, че дължат сумата от по 7,62 лева всеки един
от тях - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 36,93 лева (цена за
услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., вкл.) за период на забавата
16.07.2021г. – 14.03.2024г.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31, офис –
партер – адв. С., и К. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31, офис –
партер – адв. Д., да платят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК разделно, по ½ част
всеки един от тях от следните суми : сумата от 112,93 лева – разноски за настоящото производство
и сумата от 67,76 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 38,63 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 38,63 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. К. Игнатова Билева, ЕГН
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 19,31 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Михаел Любомиров Любомиров,
ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 19,31 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4