РЕШЕНИЕ
№ 11403
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110149250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Т. Л. Т., с която са предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 28,84 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап. ***, ведно със законна
лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 7,45 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 10.05.2022 г.; сумата 5,81 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 1,70 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за период от
31.05.2019 г. до 10.05.2022 г., за които суми на 15.06.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26419/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ет.***, като ответникът има качеството
на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
1
приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. Л. Т. чрез особения представител адв. К. К. е
подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
облигационна връзка между него и топлопреносното дружество. Оспорва обема на
доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Прави възражение за липсата на
доказателства за публикуване на Общите условия в един централен и един местен
всекидневник. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД изразява становище, че
в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно
извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е
да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай, като доказателство по делото е представен нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 6, том II, рег. № 12070, дело № 194/2019 г., от който е видно,
че на 11.07.2019 г. ответникът се е разпоредил с процесния имот в полза на трето лице чрез
договор за покупко-продажба. Ето защо, съдът намира за установено че ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот до 11.07.2019 г. и като такъв се явява
материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период
топлинна енергия в имота
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързана с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите
условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което
обстоятелство не е спорно между страните. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на
собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между него и ищеца
е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото
не се спори, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС, е извършвано през процесния период от ***– „фирма“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която
съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от „фирма“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата
за дялово разпределение, че в имота има монтирани 3 броя отоплителни тела-радиатори, на
които не са монтирани 3 броя топлоразпределители и 3 термостатни винтили, като
останалите радиатори са демонтирани /затапени/, като липсва водомер за отчитане на БВГ.
Изяснява се, че СЕС по местонахождението на процесния имот не потребява ТЕ за БГВ
/топла вода/. Вещото лице посочва, че от м. 11.2018 г, до м.04.2019 г. е извършвано дялово
разпределение трите броя ИРРО, като за посочения период липсва потребление на топла
вода. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем
3
обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в
процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 203 куб. м. Технологичните разходи
в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и
средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията,
редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от
лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2019 г. възлиза на сумата от 296,20 лв., след отчитане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. Тук
следва да се отбележи, че посочената стойност е без неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2022 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 19.05.2019 г. (от м.11.2018 г. до м.02.2019
г. включително), т. е. необхванати от погасителна давност са сумите, дължими за периода от
м. 03.2019 г. – м. 04.2019 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда
за определяне размера на основателната част от иска, и като съобрази данните, съдържащи
се в съобщение към фактура № ***/*** г. (л.21 от делото), съгласно която е извършено
плащане в размер на 267,35 лв., съдът намира, че искът е основателен за сумата от 19,63 лв.,
дължима за периода от м.03.2019 г. до м.04.2019 г., като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 28,84 лв., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добави и
дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение за м. 04.2019 г.,
чиято стойност, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните, удостоверени в
представеното извлечение за аб. № *** (л. 22 от делото), възлиза на сумата от 1,91 лв. До
4
тази сума искът за главницата за дялово разпределение е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата над сумата от 1,91 лв. до пълния предявен размер от 5,81 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и за дялово разпределение , съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „фирма“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за отчетния
период, считано от 15.09.2019 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на
чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 19,63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2022 г. възлиза
на сумата от 5,28 лв. До тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от
5,28 лв. до пълния предявен размер от 7,45 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2022 г. и касаеща процесния период,
поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от 1,70 лв., начислена за периода
от от 31.05.2019 г. до 10.05.2022 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер
5
на 375 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 250 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът „фирма“ ЕАД има право на разноски в размер на 45,92 лв. за заповедното
производство и 229,62 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***“ № ***, срещу
Т. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап. № ***,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Л.
Т. дължи на „***“ ЕАД, следните суми: сумата от 19,63 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.03.2019 г. до 30.04.2019
г. за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап. ***, ведно със законна
лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 5,28 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 10.05.2022 г. и сумата от 1,91 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за м.04.2019 г., за които суми на 15.06.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26419/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разлиакта
над сумата от 19,63 лв. до пълния предявен размер от 28,84 лв. и за периода от м.11.2018 г.
до м.02.2019 г., вкл., иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над сумата
от 1,91 лв. до пълния предявен размер от 5,81 лв., както и иска лихва за забава върху
задължението за топлинна енергия за разликата над сумата от 5,28 лв. до пълния предявен
размер от 7,45 лв. и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1,70 лв., за период от 31.05.2019 г. до 10.05.2022 г.
ОСЪЖДА Т. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.***,
ет.***, ап. № ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 45,92 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. 22103/2022 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 229,63 , представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6