№ 434
гр. Габрово, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Д.а Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 1631/28.02.2025 г. предявена от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Индустриална” № 6 срещу С. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 22, вх. В.
Ищецът твърди, че на 05.12.2024 г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 203.55 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2021 г. до м.06.2023 г. и сумата 36.19 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 04.11.2024
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било
образувано ч. гр. дело № 2078/2024 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за
изпълнение. която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди, че ответникът, като наследник на И. М. Н., има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди, партида № 959, доставяна в
топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********” № 22, вх. В, ап. 9.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на
тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената
топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил задълженията
си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
1
установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2024 год. – датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и
размер. Излага, че липсвали доказателства относно твърдяното наследствено
правоприемство. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания
на ищеца по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за наследници № 5382/12.11.2025 г., издадено
от Община Габрово, се установява, че на 07.12.2020 г. настъпила смъртта на И. М. Н.,
като негови наследници по закон, са ответникът С. И. Н., ЕГН ********** и С. И. Н.,
ЕГН **********, низходящи от първа степен, като не се твърди някой от двамата да е
извършил отказ от наследство, поради което и съдът приема, че правото на
собственост върху процесния апартамент е преминало към тяхната правна сфера и
съответно е наследено при квоти 1/2 за всеки низходящ.
Съгласно извлечение от сметки за партида № 959, с адрес: ул. „*********” №
22, вх. В, ап. 9, изготвено от ищеца, цената на доставената топлинна енергия за
претендирания период м.11.2021 г. до м.06.2023 г. е в размер на 203.55 лева.
В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за
стойността на доставена топлинна енергия, като не се твърди и не се установява С. И.
Н. да е обективирал възражение срещу така подадените данни в рамките на
рекламационния срок.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период
количеството потребена топлинна енергия е определено при стриктно спазване на
нормативната уредба – Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативните правила. Топлината, отдадена от сградната инсталация - ТСИ се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за
имота е 126 куб.м., независимо дали има монтирани отоплителни тела или не.
Количеството доставена топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в
абонатната станция. Съгласно проведените измервания и резултатите от тях
топломерът съответства на одобрения тип и е годно СТИ. Топлинната енергия за
процесния период в имота на ответника е използвана за топлина отдадена от сградна
инсталация. Размерът на ползваната топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до
м.06.2023 год. е както следва: сезон 2021/11-2022/06 от сградната инсталация 0,835
МВт.ч, сума 108,26 лв.; общо сума 108,26 + 10 лв. (аб.такса) =118.26 лв; сезон 2022/11-
2023/06 от сградната инсталация 0.629 МВт.ч, сума 94,27 лв.; общо сума 94,27 + 10 лв.
(аб.такса) = 104,27 лв. Общо отчетена топлоенергия за процесния период е 1,464
МВт.ч. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената в
имота за периода от м.11.2021 г. до м.06.2023 год. топлинна енергия възлиза на сумата
222.53 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 2078/2024 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед
2
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 203.55 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
В случая ищецът твърди задълженията да са възникнали за процесуално
легитимирания ответник С. И. Н., в качеството му на наследник на титуляра на
партидата - И. М. Н.. Предвид придобитото в резултат на наследственото приемство от
И. М. Н. право на собственост върху топлоснабдения имот, между страните
съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация
Габрово” ЕАД да доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул.
„*********” № 22, вх. В, ап. 9 топлинна енергия и задължение на ответника да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Следователно, имотът, идеална част от правото на собственост върху който се
притежава от ответника, се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката, С. И. Н. има качеството потребител на топлинна енергия, съответно на
основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено
приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на
облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква
форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и
чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо
изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя. Дали действително ответникът живее на адреса
не се отразява върху качеството му на потребител на топлинна енергия, тъй като
последното произтича от притежаваното право на собственост.
Следва да се посочи, че за периода до смъртта на И. М. Н. – 07.12.2020 г.
възникналите в правната му сфера задължения за заплащане цената на доставената
топлинна енергия, доколкото са имуществени такива, са преминали към наследниците
му по закон. Така всеки от С. И. Н. и С. И. Н. е носител на по 1/2 част от
задълженията. След настъпване на смъртта на И. М. Н., към правната сфера на
наследниците е преминало правото на собственост върху имота при същите дялове и
след 07.12.2020 г. ответникът отговаря за съответната част от стойността на
топлинната енергия вече в качеството си на собственик на съответната идеална част от
3
недвижимия имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 107/2003г./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно,
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1,
т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите
условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение
на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. /Обн. ДВ. бр.25 от 20.03.2020 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /, като според чл. 145, ал.
1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно - техническата експертиза,
съдът прие за установено, че за процесния период в топлоснабдения имот е доставена
топлоенергия с цена 222.53 лева, съответно ½ част от нея е 111.27 лева. Ответникът не
оспорва факта, че не е заплатил стойността на доставената топлоенергия, поради което
и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума,
представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до
м.06.2023 год., което право не е погасено чрез плащане.
Следва да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа
единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на събраното заключение на
експертизата, при отчитане на показанията на измервателни уреди – общ топломер,
като възражения срещу начина на определяне количеството на доставената топлинна
енергия ответникът не е релевирал, а това количество е остойностено по регулирани от
държавен орган цени.
При формирания извод за частична основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането по давност,
обективирано в депозирания отговор на исковата молба.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност -
чл. 111, б. „в" ЗЗД.
4
В конкретния случай, се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111,
б. „в" ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране /в този смисъл
дадените в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно, задължението на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като
срочно - съгласно чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните си и изравнителни задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение,
погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 05.12.2024 г. В
случая изискуемостта на никое от задълженията за процесния период от м.11.2021 г.
до м.06.2023 г. не е настъпила преди повече от 3 години. Това означава, че вземането
не е погасено по давност.
Размерът на непогасеното вземане за периода м.11.2021 г. до м.06.2023 г.,
определен на база заключението на вещото лице, възлиза на сумата 222.53 лева,
съответно ½ част от него е 111.27 лева. Следователно, ответникът С. И. Н. е останал
задължен за стойността на доставената топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до
м.06.2023 г., в размер на сумата 111.27 лева, до която главният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като за разликата до предявения и приет за доказан размер от
203.55 лева, следва да се отхвърли.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Общите условия, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за основателен, тъй като се установи да е налице главно задължение в размер
на 111.27 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2022 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през
м. 11.2021 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който
момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер
на законната лихва. Размерът на това обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК
и с помощта на компютърна програма, за периода от 01.01.2022 год. до 04.11.2024 год.
възлиза на сумата 18.10 лева, поради което искът за законната лихва върху главницата
следва да се уважи за размера от 18.10 лева и да бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 36.19 лева.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
5
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира присъждане на разноските за заповедното производство в
размер на 225 лева, които включват внесена държавна такса в размер на 25 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, както и сторени пред
исковия съд в размер на 925 лева, които включват внесена държавна такса в размер на
25 лева, възнаграждение за вещо лице по СТЕ в размер на 250 лева, депозит за особен
представител в размер на 250 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Ответникът релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което е частично основателно. Процесуалното действие на
упълномощения в заповедното производство адвокат се изразява в попълване на
утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед
за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, който съдържа
подробни указания за попълването му. По тези съображения съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 200 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото и
обема на извършената от адвоката работа и същото следва да бъде намалено до сумата
от 100 лева, затова отговорността за разноски на ответника в заповедното
производство следва да бъде ангажирана за сумата 67.45 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Заплатеното от ищеца в исковото производство адвокатско възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената от
адвоката работа и не следва да се редуцира. Така подлежащите на репариране в полза
на ищеца разноски за исковото производство възлизат на сумата 499.15 лева.
Ответникът не претендира разноски и съответно такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация - Габрово" ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С. И. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 22, вх. В, дължи на ищеца
съобразно наследствения си дял сумата 111.27 лева (сто и единадесет лева и двадесет
и седем стотинки) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода от м.11.2021 г. до м.06.2023 г. в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 22, вх. В, ап. 9, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата 18.10 лева (осемнадесет лева и десет стотинки) – обезщетение за
забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите
до 04.11.2024 год., за които суми в производството по ч. гр. д. № 2078/2024 год. по
описа на ГРС, е издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за
разликата до предявения размер от 203.55 лева и акцесорния иск за разликата до
предявения размер от 36.19 лева.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
6
22, вх. В да заплати на "Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Габрово, ул. “Индустриална” № 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 67.45 лева
(шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) - разноски за производство по
частно гр. д. № 2078/2024 г. на РС Габрово и сумата 499.15 лева (четиристотин
деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки) - разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7