№ 260278 / 29.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.06.2021 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора…............, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2387 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.3 СК, обективно съединен с искове с правно основание чл.59 ал.2 СК и чл.143 ал.1 от СК.
Ищцата Е.П.Г. xxx твърди в исковата молба, че с ответника сключили граждански брак на 12.10.2017година, от който имат дъщеря, родена на xxx година на име ЕЛИФ Н.И.. Поддържа, че докато били в Италия, не са имали никакви спорове и бракът им протичал нормално. Твърди, че на 15.06.2018 година се снабдили и с Удостоверение за сключен граждански брак в оригинал под № 0001800091от община Монтана. С идването в България ответникът заминал на работа в чужбина и за тези 3 години по начало си е идвал няколко пъти за по един-два дни. От известно време дори не се обаждал. Твърди, че тя заминала при него да работи, но той умишлено предупредил шефа й да не я приема и тя напуснала от Германия по негова вина. Заявява, че въпреки опитите й да се свържа с него, той умишлено си блокирал телефона и не тя не е в състояние да поддържа не само физическа, но и телефонна връзка. Счита, че такъв брак не е полезен и за двамата. Поддържа, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, не може да продължи без крайно, вина за което има единствено и само ответникът. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, чрез допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника; да постанови детето, след прекратяване на брака да живее с нея – неговата майка, родителските права по отношение на детето, след допускане на развода да бъдат упражнявани от нея; да определи режим на лични отношения на ответника с детето; да осъди ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 300 евро или 550 лева до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и да осъди ответника да заплати направените от нея деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.И., роден на xxx г. с адрес xxx, чрез назначения му особен представител адвокат Н.Б. е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище по исковите претенции. Заявява, че не оспорва допустимостта на иска. Моли съда да приеме, че вина за разстройството в брака има единствено и само ищцата. Поддържа, че ако се установи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, то съдът следва да се произнесе кой от двамата родители ще упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете Елиф Н., размера на издръжката и режимът на лични контакти с детето. Ако родителските права бъдат предоставени на майката, то моли да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето, съобразно установената съдебна практика и определите месечна издръжка в размер на 162,50 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, съобразно осъщественото в хода на процеса доказване на предявения иск.
Дирекция “Социално подпомагане” – град Монтана е представила по делото писмено становище, в което изразява становище, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето Елиф Нурман И..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 12.10.2017 година, от който имат родено едно дете – ЕЛИФ Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx. Установено е и няма спор между страните, че докато били в Италия, не са имали никакви спорове и бракът им протичал нормално. След прибирането им в България ответникът заминал на работа в чужбина и за тези 3 години си е идвал няколко пъти за по един-два дни. Установено е също, че ищцата заминала при него да работи, но това не се осъществило, след което тя се върнала в България. Оттогава до сега ответникът много рядко е идвал в България за по няколко дни. Установено е, че в момента ищцата живее с малолетното си дете при своите родители, на които тя безусловно разчита в грижите и отглеждането на детето. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че отношенията между съпрузите са само формални и на практика е налице едно фиктивно съществуване на брака, лишено от взаимност и доверие, от уважение и зачитане на правата и интересите на другия. Страните живеят разделени и от както са във фактическа раздяла, ответникът за кратко е идвал в България, като през останалото време пребивава в чужбина. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Зоя Асенова Г. и Пламен Кълов Георгиев се установява по един категоричен начин, че ответникът се е дезинтересирал от семейството си, не заплаща издръжка за детето, само когато идва „оставя по 50-60 евро”.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От събраните по делото доказателства се установява по един категоричен начин, че между страните са налице формални отношения, в резултата на липсата на уважение, внимание, загриженост от страна на ответника към ищцата и роденото от брака дете. От показанията на разпитаните по делото свидетели Зоя Асенова Г. и Пламен Кълов Георгиев се установява по един категоричен начин, че ответникът се е дезинтересирал от семейството си, не заплаща издръжка за детето, само когато идва „оставя по 50-60 евро”. По делото не събраха доказателства, от които да е видно, че ответникът желае и има намерение да заздрави отношенията със съпругата си. Нещо повече, той не се явява по делото и не изразява становище по предявените искове, което сочи на извод за неговата незаинтересованост от брачната връзка с ищцата. Именно в резултат на поведението на ответника и липсата на усилия от негова страна за преустановяване на тази физическа разделеност, липсата на загриженост, внимание, съпричастност към семейството му, съдът намира, че ответникът е виновен за това, бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен. Данните по делото сочат, че е налице незачитане на брачния партньор от страна на ответника. Липсва желание от негова страна да направи каквото и да било за заздравяване на брака, нито за възстановяване на нормалните съпружески отношения.
Очевидно е, че ответникът се е дезинтересирал от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и отговорност към семейството, поради което и брачната връзка съществува само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. Липсата на поемане на грижи от ответника за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Н.И..
От брака си страните имат родено едно дете – ЕЛИФ Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx, което живее и продължава да живее със своята майка – ищцата по делото. Установено е по делото от показанията на разпитаните свидетели, че майката, подкрепяна от тях – нейните родители, е тази, която се е грижила и продължава да полага необходимите грижи за детето, което е едва на три години и един месец. В случая потребностите на детето се задоволяват изцяло от майката и нейните родители. Ето защо съдът намира, че на този етап от живота и развитието на детето, най – важна е неговата сигурност, безопасност и условията, които да му гарантират спокойствие и това е домът, в който живее то със своята майка. С оглед на това местоживеенето на детето следва да бъде определено в жилището на адреса в град Монтана, ул.”Камчия” № 22а. Упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, като бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
По отношение на издръжката съдът намира, че ответникът следва да участва в издръжката на детето с размер от 200,00 лева. По делото не се събраха данни за неговите доходи, поради което и предвид възрастта на детето, същият следва да заплаща по 200,00 лева месечно. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, която непосредствено полага грижи за същото. Издръжката следва да се присъди, считано от предявяване на исковете – 28.10.2020 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане. За разликата над уважения до заявения размер от 550,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, сумата от 288,00 лева - държавна такса относно издръжката на детето, 600,00 лева – възнаграждение за назначения му особен представител, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата - сумата от 257,32 лева - разноски по делото.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА развод между Е.П.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Н.И., роден на xxx г. с адрес xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 12.10.2017 година с акт № 0091/15.06.2018 година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има Н.И..
Постановява местоживеенето на детето ЕЛИФ Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx, да бъде при майката Е.П.Г. на адрес: xxx.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето ЕЛИФ Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx на майката Е.П.Г., като бащата Н.И., роден на xxx г. с адрес xxx има право на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Н.И., роден на xxx г. с адрес xxx да заплаща на Е.П.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законен представител на ЕЛИФ Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 28.10.2020 година до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 550,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.И., роден на xxx г. с адрес xxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, сумата от 288,00 лева - държавна такса относно издръжката на детето, 600,00 лева – възнаграждение за назначения му особен представител, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Е.П.Г. сумата от 257,32 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :