Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/17.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 1566 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***, чрез процесуалния му
представител – юрк. Теодора Кощрова,
срещу Н.А.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 401.36 лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********/05.12.2014 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД, ЕИК ********* и Н.А.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 120.31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 22.07.2016 г. –
05.07.2019 г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за цесия от 28.07.2016 г., които суми са предмет на
заповед № 7739/08.10.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11506/2019 г. по описа на
ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „Ф.И.” ЕАД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11506/2019 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо счита, че има правен
интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 05.12.2014 г. между
„Провидент Файненшъл
България” ООД /кредитор/ и Н.А.С. /кредитополучател/ е сключен договор за
потребителски кредит № *********,
по силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата 800 лв., като
същият се е задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Посочва, че
кредиторът е изпълнил договорните си задължения. Поддържа, че ответната страна
не изпълнява задълженията си по договора и преустановява плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 30.08.2015 г. Считано от
следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи и съответно
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излага, че крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 29.01.2016 г., с което е станал изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение. Твърди, че на 28.07.2016 г.
между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Ф.И.” ЕАД е сключен договор за
прехвърляне на вземания, предмет на който са и процесните
вземания. Посочва, че цедентът е упълномощил цесионера с правата да уведоми длъжника за прехвърлените
вземания. Поддържа, че е изпратил писмено уведомление до ответника, но пратката
е върната в цялост като непотърсена. Ето защо счита, че насрещната страна
следва да се счита уведомена за цесията с получаване на препис от настоящата
искова молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.А.С., чрез назначения му особен
представител – адв. В.С.. Поддържа становище за
допустимост, неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че
не е изпълнено задължението на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 29.10.2020 г. ищецът депозира нарочна молба, в
която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени изцяло.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. В.С.И., поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 11506/2019 г. по описа на
ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителните искове, като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски
кредит от 05.12.2014 г. се установява, че между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ООД и Н.А.С. е сключен процесният договор за кредит,
по силата на който отпуснатият размер на кредита е 800 лв., при 48% ГПР.
Съгласно договора, кредитополучателят се е задължил да заплати и услугата
„Кредит у дома“, таксата за която е в размер на 626.37 лв.
На 28.07.2016 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между цедента „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД, по
силата на който ищецът се легитимира като титуляр на прехвърлените вземания по
договора за кредит от 05.12.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е
упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът
не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Ето защо следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия с факта на
получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото
производство /към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне
на вземания – л. 28 от делото/, в който смисъл са и задължителните разрешения,
дадени в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл съдът намира за
неоснователни направените възражения от страна на особения представител на
ответника относно съобщаването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането.
С определението за насрочване от 28.08.2020 г. съдът надлежно е указал
на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ответникът
има качеството потребител, както и че процесният
договор за кредит има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране
на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално
по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за
спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са
разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.
В тази именно
връзка поставените въпроси към допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза са ясно конкретизирани от съда.
Съгласно
заключението на вещото лице Е.Т. по приетата без възражения в производството
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, съгласно
договора за потребителски кредит от 05.14.2014 г. на Н.А.С. е предоставен
кредит в брой в размер на 800 лв., върху която сума се дължи годишна лихва в
размер на 31.82 %. Извършените от ответника плащания се равняват на 1012.19
лв., като от страна на кредитора плащанията са отнесени за погасяването на
следните суми: за главница – 398.64 лв.; за договорни лихви – 147.09 лв.; за
такса оценка досие – 27.72 лв. и за такса „услуга у дома“ – 438.74 лв.
По отношение на последната такса съдът
намира, че същата противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.
26, ал. 1 ЗЗД/. Съдебната практика приема, че при двустранните договори
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени
като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
В случая уговорената стойност на таксата за услуга
„Кредит у дома" /626.37 лв./ се равнява приблизително на чистата стойност
на отпуснатия заем /800 лв./. Ето защо може да се приеме, че с
уговарянето на клаузата „Кредит у дома" кредитополучателят не извлича
полза или изгода, тоест не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и
потенциална свръхзадлъжнялост, което обезсмисля
единствения му мотив да сключи процесния договор за
потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за
задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква
разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса
и кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице
е очевидната нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по
облигационното правоотношение. Този извод на съда не може да се промени и от
естеството на предоставената услуга „Кредит у дома", а именно извършването
на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел
предоставяне на сумата по кредита, както и на посещения за събиране на
вноските. На първо място, заетата сума се отпуска еднократно, тоест предполага
едно единствено посещение от служител на кредитора, което не може да оправдае
размера на таксата. Освен това еднократното посещение очевидно е свързано с
усвояването на кредита, при условие, че с чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана
да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В обобщение, неравностойността в насрещните престации на страните, уговорили клаузата „Кредит у
дома", е такава, че практически е сведена до липса на престация
от страна на кредитодателя, при което правно
положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице
противоречие на договореното с добрите нрави.
По изложените съображения съдът
приема, че неправилно извършеното плащане по кредита в размер на 438.74 лв. е отнесено
към погасяване на задълженията по посочената такса „кредит у дома“. И тава е
така, защото тази сума изначално е недължима от кредитополучателя.
В този смисъл съдът кредитира
заключението на вещото лице Т., че ако с тази сума се погасят първо договорните
лихви, а след това главницата, то дори се получава надплатена главница в размер
на 26.68 лв. Следва да се отбележи, че в установения от вещото лице размер от
54.40 лв. е включена и сумата 27.72 лв. за такса оценка досие, която обаче
съдът приема, че изобщо не следва да коментира, предвид изводите за нищожност
на клаузата относно таксата „кредит у дома“, доколкото това не може да промени
крайните правни изводи по делото.
Тоест, в производството дори бе
установено, че ответникът е заплатил по кредита по-голяма сума от дължимата,
поради което и претенцията на ищеца за заплащане на остатъчна стойност от
главницата е неоснователна и същата подлежи на отхвърляне. Неоснователно е
искането за присъждане на законна лихва. Доколкото липсва изискуемо главно
вземане, то неоснователна е и предявената акцесорна
претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, поради което
и този иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на спора, неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски в
производството.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***,
срещу Н.А.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 401.36 лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********/05.12.2014г.,
сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД, ЕИК ********* и Н.А.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 120.31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 22.07.2016 г. –
05.07.2019 г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за цесия от 28.07.2016 г., които суми са предмет на
заповед № 7739/08.10.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11506/2019 г. по описа на
ВРС, ХLVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: