О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260286 30.11.2020 г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,Гражданско отделение,
II състав
на тридесети ноември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдия-докладчик Златев
частно гражданско дело № 3331 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.274- 278 във вр. с чл.439 и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275,
ал.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК частна жалба от адв. В.К.К. в личното й
качеството на ищец по прекратеното гр.д.№ 474/2020г.
по описа на РС- Ст.Загора, против
Определение от 06.10.2020г. по гр.д.№ 474/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било прекратено
изцяло производството по делото. Ч.жалбоподателка излага подробни съображения
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт, с който се
прекратява производството с аргумент за процесуална недопустимост на предявения
от нея установителен иск по реда на чл.439 от ГПК. Счита, че РС неправилно бил
приел, че липсвал правен интерес от търсената с иска защита, като мотивира
своите твърдения. Към момента на предявяване на иска в РС въпросното изп.д.№ 585/2013г. по описа на ЧСИ- И.С.е било вече прекратено въз основа
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК само за определена сума. За нея бил налице правен
интерес от искова защита,тъй като производството не е приключило към момента на
предявяване на иска, а също и към настоящия момент предвид факта, че
взискателят не бил удовлетворен от вземанията си. Позовава се на относима съдебна
практика, която била приложима към настоящия казус. Моли настоящия въззивен съд
да отмени изцяло атакуваното от нея Определение от о.с.з. на 06.10.2020г. по
гр.д.№ 474/2020г. по описа на РС- Ст.Загора и да постанови нов съдебен
акт, с който делото да бъде върнато на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. Претендира за направените съдебно-деловодни
разноски в настоящото въззивно дело.
В
законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 във вр. с чл.439 и чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК няма постъпил писмен отговор от другата страна- ответника/взискател/
П.С.К. ***.
Въззивният ОС- Ст.Загора,
като обсъди направените в ч.жалба оплаквания,събраните по
делото доказателства и като разгледа приложените изпълнителни дела, намира за
установено следното:
Подадената ч.жалба е процесуално допустима,
като е подадена от надлежен жалбоподател- ищец/длъжник/ по гр.д.№ 474/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора във вр. с приключеното изп.д.№ 585/2013г. по описа на ЧСИ И.С.-***, подадена е против
подлежащ на съдебно обжалване първоинстанционен съдебен акт, подадена е в
законоустановения 1- седмичен срок, и по нея настоящия въззивен съд следва да
се произнесе по съществото на направеното в нея оплакване.
ОС- Ст.Загора прима
за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че изпълнителното
производство е било образувано по молба на взискателя П.С.К. от
***въз основа на изпълнителен лист, издаден по приключеното
гр.д.№ 1510/2005г. по о писа на на РС-Стара Загора, с който В.К.К. от ***е
била осъдена да му заплати, като главница сумата 2 268 лв.,ведно със законна лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на претенцията/03.02.2009г./, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване
на идеални части от недвижим имот, както й сумата 15 372 лв., представляваща
уравнение на дела му, ведно със законна лихва до окончателното изплащане. Молил е да се насочи принудително
изпълнение върху недвижим имот, собствен на длъжницата, намиращ се в ***чрез
извършване на опис и публична продан на същия.
Първоинстанционното производство е
образувано пред Районен съд-Стара Загора чрез предявена искова молба в лично
качество от адв.В.К.К. от ***против П.С.К. ***, с искане за постанавяване на съдебно
Решение, с което да се признае , че ищцата в лично качество не дължи сумата в
размер на 2 268 лв., ведно със законната лихва поради изтекла погасителна
давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011г. по гр.дело № 1510/2005г. по описа на РС- Ст.Загора.
Ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск по чл.439 от ГПК. Позовава се на общата законова 5- годишна погасителна
давност, която била изтекла от последното изпълнително действие и от последната
молба на взискателя. Претендира за направените разноски в съдебното
производство.
С поставено в о.с.з. Определение от 06.10.2020г.
първоинстанционният РС- Ст.Загора е прекратил изцяло производството по гр.дело
№ 474/2020г. поради приета за процесуална недопустимост на иска, като се е
аргументирал, че се касаело за специален установителен иск, чрез който се
реализирала защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на извършеното
принудително изпълнение от ЧСИ, че тази защита се прилагала само, когато е било
образувано и още не било неприключило изпълнително производство, а в конкретния
случай счита, че изпълнителният процес бил вече приключил по това изп.д. по
описа на ЧСИ И.С.-*** и не бил налице висящ изп. процес, поради което е приел, че
не бил налице правен интерес у ищцеата от предявяването на установителния иск
по реда на чл.439 от ГПК. Съгласно нормата на чл.439 от ГПК, длъжникът/каквато
се явява ч.жалбоподателка- ищца/ разполага с процесуалната възможност да предяви
установителен иск против взискателя си/ответник/, в състезателното съдебно
производство по който да установява фактите, свързани сред приключването на
съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът е черпил права, изключващи изпълняемото право- погасяване
на правото на принудителното изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла
давност и други. В тази връзка с атакуваното Определение от о.с.з. на 06.10.2020г.
РС- Ст.Загора неправилно е прекратил производството по неговото
първоинстанционно гр.дело № 474/2020г. с
аргумент за процесуална недопустимост на предявения от длъжницата В.К.
отрицателен установителен иск по чл.439
от ГПК, тъй като е налице оплакване за нарушен в изпълнителното производство
неин материален паричен интерес. Установителният иск има за цел за внесе
яснота, определеност, безспорност в съществуването на едно право или
правоотношение, което очевидно вече е било оспорено с подаването на ИМ в РС.
Той може да бъде предявен по всяко време- както по време на висящо изп.
производство, така и след неговото спиране, приключване или прекратяване.
Правната сфера на ищцата- длъжница очевидно е била накърнена в резултат на
принудителното изпълнение против нея, и дългогодишната постоянна и
непротиворечива практиката на ВКС- София изрично приема за процесуално допустим
един такъв предявен отрицателен установителен иск, независимо от очевидната
вече липса на висящо изпълнително производство против ищцата- длъжница за
събиране на паричните вземания на взискателя- ответник към момента на
предявяването му с ИМ в РС.
С оглед
изложените съображения въззивният съд приема, че процесната ч.жалба на ищцата-
длъжница В.К. от ***против атакуваното изцяло прекратително Определение на РС- Ст.Загора
се явява напълно мотивирана, основателна и законосъобразна, че обжалваното
Определение се явява неправилно, незаконосъобразно и неправилно, поради което то
следва да бъде изцяло отменено, като делата се върнат обратно на първоинстанционния
РС- Ст.Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Настоящото
въззивно съдебно Определение не съдържа отказ, не прегражда пътя на делото и не
подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо
предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.439 и чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло прекратителното Определение от о.с.з. на 06.10.2020г. по гр.дело № 474/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора.
ВРЪЩА делото обратно на РС- Ст.Загора
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :