Р Е Ш
Е Н И Е № 56
С. 11 март 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският районен съд,
Іви състав в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 1112 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба, предявена на 13.
11. 2019 год. от К.Х.Б. от гр. С., с ЕГН ********** е предявен срещу Ю.Ю.С. ***,
ЕГН ********** иск за лишаване от родителски права или ограничаването им, както
и иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от Семейния кодекс за упражняване на
родителските права върху родено от съжителството им дете С. Ю.С.родена на ***
год.
Твърди се в исковата молба че
детето живее от самото си раждане при
ищцата, като негова майка и тя се грижи изцяло за него и плаща всички разходи
по възпитанието и отглеждането на детето, купува храна и дрехи на детето и
всичко друго необходимо.
Твърди се че ответникът не
заплаща издръжка от раждането на детето до завеждане на делото, когато детето С.
Ю.С.е на четири години.
В петитума на исковата молба се
съдържа искане съдът да постанови решение с което да предостави на ищцата родителските права върху малолетно дете С. Ю.С.,
да лиши Ю.Ю.С. от родителски права поради това че трайно не се грижи за детето
и не заплаща издръжка, евентуално да ограничи родителските права на ответника и
да определи подходящ режим на свиждане на детето с ответника, както и да го осъди да заплаща
издръжка по 300 лева месечно от завеждане на делото до настъпване на основания
за изменяване или прекратяване на издръжката. Претендира се от ищцовата страна
и издръжка за минало време – една година преди завеждане на иска по 300 лева
месечно или общо 3600 лева за времето от 13. 11. 2018 година до 13. 11. 2019
година когато е подадена исковата молба.
Ответникът Ю.Ю.С. не взема
становище по иска, не представя отговор на исковата молба и не се явява в
съдебно заседание за становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства прие за установено следното:
Видно от приложеното в препис
удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 0223 от 07. 09. 2015
година, на 04. 09. 2015 год.е родено детето от женски пол С. Ю.С.с ЕГН **********,
родители на което са ищцата К.Х. Павлова, сега Б. с ЕГН ********** майка и Ю.Ю.С.–
баща с ЕГН **********.
Детето С. Ю.С.с ЕГН ********** живее
от самото си раждане при майка си, която е разделена с бащата на детето
ответника по делото. Майката К.Х. с ЕГН ********** понастоящем с фамилно име Б.
се грижи сама за детето и плаща всички разходи по отглеждането и възпитанието му купува му
храна и дрехи, както и всичко необходимо.
Ответникът на основание чл. 132
ал. 1, т. 2 от СК щом без основателна причина не е полагал грижи за детето в
продължение на 5 години и също без основателна причина никога не е заплащал за
цели пет години дори минимална издръжка следва да се лиши от родителски права
върху детето С. Ю.С.. Този иск е доказан по своето основание и съдът приема че
ответникът трайно по смисъла на чл. 132 ал. 1, т. 2 от СК без основателна
причина не е плащал издръжка на детето си С. и следва да бъде лишен на това
основание от родителски права.
Не е пречка за лишаване от
родителски права, обстоятелството че до завеждане на настоящото дело съд не е
определил издръжка, която ответникът да заплаща за малолетната си дъщеря.
Законът в чл. 142 ал. 2 от СК е визирал минимално дължимата издръжка която е
¼ от установената в страната минимална работна заплата. Паричните
задължения са „носими“ – изпълняват се по местожителството на кредитора. До
определянето на издръжка от съд, по силата на самия закон ответникът е дължал
минимална издръжка по ¼ от установената МРЗ и щом не е заплащал такава
издръжка по местоживеенето на детето, съдът намира че е налице трайно неплащане
на издръжката без основателна причина.
Изискуемостта на издръжката поне
в рамките на минималната издръжка е до края на всеки месец от раждане на
детето. Аргумент за това е в чл. 146 ал. 1
СК и 142 ал. 2 СК. Ответникът знае че има дете, не живее с него и
изискуемост в рамките на минималната издръжка настъпва в края на всеки месец за
дължимата за същия месец минимална издръжка.
По изложените съображения това че
няма издръжка присъдена от съд не влияе нито на дължимостта, нито на
изискуемостта на задължението за издръжка в рамките на установената минимална
издръжка съобразно чл. 142 ал. 2 от СК.
Ответникът като е знаел че има
дете и къде са то и майка му, щом продължение на 5 години без основателна
причина трайно не е полагал грижи за детето си и също така трайно и без
основателна причина, повече от 5 години не е заплащал и минимална издръжка за
дъщеря си С., откакто тя е била новородено бебе в продължение на 4 години до
предявяване на иска и 5 години към
момента на приключване на устните състезания, това са основания по чл. 132 ал.
1, т. 2 от СК за лишаването му от
родителски права. Неплащането на издръжка без основателна причина е трайно по
смисъла на чл. 132 ал. 1, т. 2 от СК и това поведение на ответника е основание
за лишаването му от родителски права по отношение на малолетното му дете С. Ю.С..
В този смисъл е практиката на ВКС
изразена в Решение № 58 от 16. 04. 2019 год. на ВКС ІV ГО, постановено по гр.
дело № 2931/2018 год.
Съдът следва да
предостави упражняването на родителските права върху това дете на неговата
майка и ищца по делото К.Х.Б., местоживеенето на детето да се определи при нея.
Видно от социалния доклад майката К.Б. има родителски качества и капацитет за
отглеждане и възпитание на детето и следва да упражнява родителските права
върху детето С. местожителството на което следва да се определи при нея на
адреса й в град С., улица „Христо Йовевич“ № 2, вх. В, ет. 1.
Съдът следва да определи режим на
лични отношения и контакти между Ю.Ю.С.
с ЕГН ********** и малолетното му дете
С. Ю.С.с ЕГН ********** всяка последна неделя в месеца от 10 часа до 14
часа на територията на град С., които да се осъществяват в присъствие на
майката К.Х. Б. или упълномощено от нея
лице. Съдът намира че е в интерес на детето майката или упълномощено от нея
лице да присъства при регламентираните с настоящото решение срещи между детето
и Ю.Ю.С.. В тази насока съдът съобрази обстоятелството че ответникът има влязла
в сила присъда за държане на наркотични вещества, както и влязла в сила присъда
за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. При това положение
режима на лични контакти и отношения между ответника и детето С. следва да се
осъществява в интерес на детето в присъствие на майката или упълномощено от нея
лице и на територията на град С.. Това съответства на местоживеенето на детето
и е в негов интерес осъществяването на режима на лични отношения с баща му да е
с възможност на майката да предпазва тези отношения от негативно влияние на
наркотиците, а също така и при срещите на бащата с детето да не се напуска града в който детето живее с
произтичащите от това рискове включително и при превозване с МПС.
Ответникът следва да се
осъди да заплаща издръжка в размер на
200 лева месечно, считано от датата на завеждане на делото 13. 11. 2019 година
до настъпване на основания налагащи изменяване или прекратяване на издръжката.
По
силата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето и (ал. 2) дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
Съгласно чл. 142
ал. 1 и 2 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, и (ал.
2) минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.
С
оглед обстоятелството че за малолетното дете С. се грижи именно майка му още от
раждането му и с оглед становището на ответника, съдът следва да предостави
упражняването на родителските права на майката на детето и да определи
местоживеене на детето при неговата майка гр. С., улица Христо Йовевич № 2,
вход В, етаж 1.
Ответникът
е трудоспособен в трудоспособна възраст, в разцвета на силите си на 28 години и
съдът приема, че има възможност да отделя минимум по 6, 66 лева на ден за
детето си С.. Съдът намира, че една издръжка от 200 лева месечно е във
възможностите на ответника с оглед неговата възраст и с оглед на това че не са
установени основания за намалена или ограничена работоспособност. При положение
че нетрудоспособните, които нямат доходи и имущества дължат издръжка поне
¼ от минималната работна заплата в страната, трудоспособността на
ответника е самостоятелно основание за присъждане на издръжка в повече от
минималната издръжка в съответствие с възрастта на ответника и неговата
трудоспособност. При минимална работна заплата в страната 650 лева по аргумент
от чл. 143 ал. 2 СК щом и неработоспособни без доходи по силата на чл. 142 ал.
2 СК дължат издръжка 162, 50 лева месечно, ответникът който е трудоспособен на
28 години дължи издръжка 200 лева само поради своята трудоспособност и
възрастта си.
В
тежест на ищцовата страна е на доказване, а не установява доходи и имущества на
ответника които да са основание за присъждане на издръжка за в бъдеще над 200
лева месечно.
Съдът
следва да осъди ответника да заплаща на своята малолетна дъщеря С. издръжка за
минало време на основание чл. 149 по 170 лева месечно за времето от 13. 11. 2018 година
до датата на завеждане на иска 13. 11. 2019 година. През това време ответникът
не е заплащал никаква издръжка за детето си, само майката се е грижила за него
и е осигурявала издръжката на детето с помощта на баща си и на съпруга си И.Б.Б..
Съдът намира че една издръжка за минало време по 5 лева и 66 стотинки на ден е
доказано във възможностите на ответника само с оглед на неговата възраст и трудоспособност.
За този период МРЗ е 560 лева и съобразно визираните по-горе разпоредби от СК
дори нетрудоспособни без доходи са дължали поне по 140 лева месечно което е ¼ от установената в страната
минимална работна заплата. По аргумент от чл. 143 ал. 2 и чл. 142 ал. 2 СК с
оглед възрастта и трудоспособността на ответника издръжка от 170 лева месечно е
доказано във възможностите му относно дължимата от него на основание чл. 149 СК
издръжка за минало време - една години преди завеждане на делото.
Издръжката
следва да се заплаща на К.Х. с ЕГН ********** понастоящем с фамилно име Б. в
качеството й на майка и законна представителка на детето й С., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Съдът
следва да осъди ответника да заплати в полза на С.ския районен съд ДТ в размер на 288 лева върху
присъдената издръжка за в бъдеще и 81, 60 лева като ДТ върху присъдената
издръжка за минало време.
Мотивиран
от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на К.Х. Б. ЕГН **********с ЕГН **********
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетното й дете С. Ю.С.с ЕГН **********, родена на ***
год.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето С. Ю.С.при нейната майка К.Х. Б. с ЕГН ********** ***.
На
основание чл. 32 ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс ЛИШАВА Ю.Ю.С. с ЕГН ********** от родителски права върху
малолетното му дете С. Ю.С.с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
и отношения между Ю.Ю.С. с ЕГН **********
и малолетната му дъщеря С. Ю.С.всяка последна неделя в месеца от 10 часа до 14
часа на територията на град С., които лични контакти и отношения на детето с
баща му да се осъществяват в присъствие на майката К.Х. Б. или упълномощено от нея лице.
ОСЪЖДА
Ю.Ю.С. ЕГН ********** с адрес *** да
заплаща месечна издръжка за малолетното си дете С. Ю.С.с ЕГН ********** по
200 лева (двеста лв. ) месечно, които да заплаща на К.Х. Б.
с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното си дете С.
Ю.С., считано от датата 13. 11. 2019 година на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
до настъпване на основания за прекратяване или изменяване на издръжката,
като отхвърля иска за издръжка за разликата над 200 лева месечно до
претендираните 300 лева месечно като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ю.Ю.С. ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл. 49 от СК да заплати издръжка за минало време за
малолетното си дете С. Ю.С.с ЕГН ********** по 170 лева (сто и седемдесет лева)
месечно, за времето от 13. 11. 2018
година до 13. 11. 2019 година общо 2040 лева които да заплати на К.Х. Б.
с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното си дете С.
Ю.С., като отхвърля този иск за разликата над 170 лева месечно до претендираните
300 лева месечно, както и за разликата над 2040 лева, до претендираните общо
като издръжка за минало време 3600 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 242 ал. 1 ГПК
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
Ю.Ю.С. с ЕГН ********** *** 288 лева като държавна такса върху
присъдената издръжка за в бъдеще време и 81, 60 лева върху издръжката за минало
време.
Решението може да се обжалва и
протестира с въззивна жалба или протест пред СОС в двуседмичен срок от връчване
преписа на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се изпрати на Община С. за извършване на съответното вписване на
лишаването от родителски права.
Районен съдия: