Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
20.МАРТ.2020година
Номер
132
гр. Перник
Пернишки районен съд
01- Н. състав
На 18.ІІ. година 2020г.
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валери Ненков
ЧЛЕНОВЕ
:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар:
Биляна
Миткова
ПРОКУРОР
Като
разгледа докладваното от Председателя ЧНД
№ 01792/19год. по описа
на съда за
2019година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от “Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по ЖАЛБА на Е.В.Г.-ЕГН
********** адрес *** 11/503 ”Б”, Ет.5 /подадена,
чрез адв.К.Ч.-САК/, против Заповед за задържане на
лице с рег. № 1920зз-466/19.Х.2019г. издадена от Г.Р.Ж.-*** .
Със процесната заповед е
наредено задържане на жалбоподателката Е.В.Г. за срок от 24часа
в помещение за задържане при 01-РУ-ОД
на МВР-Перник.
В жалбата се излагат
съображения, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при
съществени нарушения. Прави се искане за отмяната й.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.К.Ч.-САК. Поддържа жалбата на изложените в нея основания. В
хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Г.Р.Ж.-*** се явява лично и с гл.юк. Звездалина В. ***. Оспорва
жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и
законосъобразна, поради което прави искане жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
По
допустимостта:
В Заповедта предмет на
съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба. С оглед на това и съгласно чл.140 ал.1 от АПК се приема, че жалбата е постъпила в законно установения
срок.
Жалбата е процесуално
допустима и подадена от лице, пряко
засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по
същество.
Районен
съд-гр.Перник, след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на
законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания,
приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
Предмет на настоящето
производство е Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-466/19.Х.2019г. –л.9 издадена от Г.Р.Ж.-***, нейната
законосъобразност и обоснованост, като същността на възникналия
конфликт, лицата провокирали го настъпилите последици са предмет на други
производства, каквито в случая са образуваното Досъдебно
производство № 652/2019г. по описа на 01-РУ-ОД-МВР-Перник за престъпление по чл.131 ал.2 пр.4-то вр. чл.130 ал.2 от НК /със участие на страни извън
процесните/ и ЧНД за престъпление по чл.146
и чл.130 НК м/у жалбоподателката Е.В.Г.-ЕГН ********** и М.В.А. в
които производства детайлите по възникналия конфликт, участието на всеки един
от участниците, мотивите и последиците ще бъдат предмет на разглеждане.
В настоящето производство, предмет е само и
единствено законосъобразността на издадения процесен акт по задържането на
жалбоподателката Е.В.Г.-ЕГН **********.
От данните по делото се установява, че вечерта
около 20,00-21,00ч. на 19.Х.2019г./празник на града/ на централния
площад в гр.Перник по време на деня на града на разположени на площада и
околностите маси, където са насядали граждани да се хранят и празнуват възниква
конфликт, между две компании /жалбоподателката
Е.В.Г. и съпруга и св.С.Б.Г./ и съседно седнали лица от друга компания/В.П.А.-съпругата му Райна Спасова
Антова и дъщеря им М.В.А./ да се хранят в резултат на който конфликт се е
наложило намеса на полицейски органи/първоначално Г.Р.Ж.-*** и полицай Ж. Л. Д./, а
в последствие с участие на допълнителни екипи на ОД-МВР-Перник.
След намесата на органите на
МВР, две лица били задържани и отведени в 01-РУ-МВР-Перник,където били
задържани в това число и жалбоподателката Е.В.Г.,която със Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-466/19.Х.2019г. издадена
от Г.Р.Ж.-***
била задържана от 21,00ч на 19.Х.2019г. ДО 19,30ч на 20.Х.2019г. когато
била освободена.
С
ПРОТОКОЛ ЗА ЛИЧЕН ОБИСК НА ЛИЦЕ-Л.11 при задържането са иззети недопустимите
вещи,в последствие върнати на същата.
Попълнена
е Декларация-л.10 от 19.Х.2019г. /при задържането/ от
жалбоподателя,относно здравния статус на същия в която собственоръчно е
отразено,че няма проблеми от здравен характер освен,че употребява бета-блокери
за сърце.
На 20.Х.2019г. в 19,30ч./след по малко от 24часа/ задържаната е ОСВОБОДЕНА видно от Книга на
задържаните лица и процесната заповед.
На 25.Х.2019г.
в 10,00ч.-л.36 лицето Е.В.Г.-ЕГН ********** е разпитано от разследващ полицай в качеството и на свидетел.
По
искане на защитата в хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля: С.Б.Г.-съпруг на
жалбоподателката.
От
показанията на свидетеля се установява времето и мястото задържане на
жалбоподателката, като състава констатира, че спор в тази връзка няма.
Поради
това показанията му в тази част се ценят и въз основа и на тях се приема, че
жалбоподателката е задържана около 21.00ч. от органите на МВР.
Показанията
му относно изтъкнатите взаимоотношения, познанства
свързани с начин на задържане са ирелевантни за изхода на процесния спор, поради което не се ценят.
Евентуално
превишаване на правомощията на служителите на реда, би могло да бъде предмет на
друго производство, но не и в разглеждания съдебен спор.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената по делото административна преписка, приета, като годно
доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си
кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради
което и съдът ги кредитира.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
ОТ правна страна:
Със Заповед за задържане на лице с рег. №
1920зз-466/19.Х.2019г. издадена от Г.Р.Ж.-*** е задържал жалбоподателя на
осн. чл.72 ал.1 т.1 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
за срок от 24часа в помещение за временно задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник, като
същата е освободена преди изтичане на процесния период време т.е в законно
установения интервал.
От Удостоверение УРИ № 313р-13756 от 06.11.2019г.
се установява, че издателят на заповедта Г.Р.Ж.-***, към дата на издаването й
заема длъжност “Полицай-водач на патрулен автомобил
в група Охрана на общественя ред на сектор
Охранителна
полиция към
01-РУ-ОД-МВР-Перник” и същият има качество на полицейски орган по смисъла на
чл.57 ал.1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган да задържа
лица произтича пряко от нормата на чл.72 ал.1 от ЗМВР/чл. 72. (1)
Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и
с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на
други лица на явна опасност; 4. при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени
в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като
обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане,
както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в
изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.(2)
В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на
задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако
поведението му и целите на задържането налагат това.(3) Когато задържаното лице
не владее български език, то незабавно се информира за основанията за
задържането му на разбираем за него език.(4) Задържаното лице има право да
обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.
Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на
касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс
пред съответния административен съд.(5) От момента на задържането си лицето има
право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от
защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения,
когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.(6) За задържането съответният
орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.(7)
Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за
задържането е отпаднало.(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в
специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.(9) Редът за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра
на вътрешните работи./ респ. ответника е оторизиран
да задържа лица при наличие на
законовите предпоставки за това.
Въз основа на това следва, че заповедта е
издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл.146 т.1 от АПК. /чл. 146.
Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на
административнопроизводствени правила;4. противоречие с материалноправни
разпоредби;5. несъответствие с целта на закона./
Оспорвания процесен акт е в изискуемата форма за
действителност.
Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава
писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;2.
фактическите и правните основания за задържането;3. данни, индивидуализиращи
задържаното лице;4. датата и часът на задържането;5. ограничаването на правата
на лицето по чл. 73; 6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на задържането;б) на адвокатска защита от
момента на задържането;в) на медицинска помощ;г) на телефонно обаждане, с което
да съобщи за своето задържане;д) да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово
искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин
е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е
гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на
коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи
връзка;е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.(3)
Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви
"б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от
задържаното лице.(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише
заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.(5) Заповедта за задържане
се вписва в специален регистър.(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното
лице срещу подпис./,
задържането на лицата по чл.72 ал.1 от ЗМВР се извършва с ПИСМЕНА заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в
чл.74 ал.2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването
на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен
за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да
обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено
е в заповедта и правно основание за задържането–чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР/чл.72.(1)Полицейските
органи могат да задържат лице: 1. за
което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и
с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на
други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в чл.
70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в
изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване
с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;7. в други случаи,
определени със закон.(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в
помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети
мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира
за основанията за задържането му на разбираем за него език.(4) Задържаното лице
има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище
на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи
на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния
кодекс пред
съответния административен съд.(5) От
момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се
разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото
му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т.
1.(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице,
посочено от задържания.(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят
лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.(8) Задържаните непълнолетни
лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни
лица.(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена
от министъра на вътрешните работи./
Възраженията
в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за ОСНОВАТЕЛНИ, предвид
следното:
По правната си същност, мярката „Задържане за
срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл.72–чл.75 от “Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява принудителна
административна мярка/ПАМ/–административното разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
Основната
цел на задържането на лица по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като принудителна мярка е
свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при
предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да
се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат
наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства
или лъжесвидетелстване.
Закона говори за задържано лице по отношение,
на което има ДАННИ, а НЕ доказателства за извършено от него престъпление.
Поради тази причина дори евентуално образувано досъдебно производство да бъде
прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са
ирелевантни за конкретното производство.
Към дата на издаване на процесната
заповед за задържане НЕ са били налице материално правните
предпоставки за издаване на заповед с такова съдържание. За прилагане на
процесната ПАМ е необходимо тези данни да са налице и да уличават жалбоподателя
в извършването на престъпление респ. съпричастността му.
За целите на
задържането по реда на чл.72 от чл.72 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/ принципно наличието на категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Предпоставка за 24-часовото
задържане е наличието на данни от
които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
извършило или е съпричастно към процесно противоправно
деяние, което законодателят определя, като престъпление. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване.
Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за
срок до 24часа“ е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а НЕ с наличието на вече доказано такова.
Задържането с правно основание чл.72 ал.1 т.1
от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/,
като принудителна административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност.
В чл.5 § 1 от ЕКПЧ се
изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“,
което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.
Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно
препраща по същество към националното право.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл.6 ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането
на принудителната административна мярка в случая НЕ е оправдано, защото в
случая НЕ са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който
интерес, независимо от презумпцията за НЕвиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода.
Изведените
от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането
на чл.5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането
на жалбоподателя НЕ са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост
в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
От доказателствата приложени
по делото е видно, че НЕ са съществували данни, според които жалбоподателката е
съпричастна към извършване на конкретно престъпление/такива принципно са налице но за друго
лице/ за което е било образувано Досъдебно
производство № 652/2019г. по описа на 01-РУ-ОД-МВР-Перник за престъпление по чл.131 ал.2 пр.4-то вр. чл.130 ал.2 от НК /със участие на страни извън процесните
и в последствие на по
късен етап и ЧНД за престъпление по чл.146 и чл.130 НК м/у
жалбоподателката Е.В.Г.-ЕГН
********** и М.В.А., което
е от частен характер/не се преследва от държавни органи/ и се образува или не по
субективна преценка на частно лице.
По делото не се установява жалбоподателката
да е извършила престъпление за което е била задържана още повече,че в процесната заповед/ Заповед за задържане на лице с рег. №
1920зз-466/19.Х.2019г. –л.9 издадена от Г.Р.Ж.-***/ НЕ е посочено изобщо такова.
С оглед на това, към момента на издаване на
оспорваната заповед НЕ са налице достатъчно ДАННИ за
извършено престъпление за което е образувано съответно Досъдебно
производство, срещу лицето Е.В.Г. или неговата евентуална съпричастност
към това престъпление с оглед вземането на процесната принудителна административна мярка, по смисъла
на чл.72 от
“Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/.
На
следващо място, видно от процесната Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-466/19.Х.2019г. –л.9 издадена от Г.Р.Ж.-***/, и наличните доказателства по делото НЕ се установи
и неизпълнение на „……след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба…„, в
това число и какво конкретно предупреждение/разпореждане/ е било отправено/ако
е отправено персонално такова/ именно
към жалбоподателката, което същата евентуално да е игнорирала.
Представителя на ответника не представи
доказателства в тази насока, въпреки първоначалното му становище да се разпита
лицето давало разпореждания по време на инцидента и в последствие се отказа от
същото да се разпита.
Представените в с.з показания от друго производство не са
достатъчни с оглед принципа за непосредственост и прерогативите на съда да
проверяват доказателствата по конкретно дело.
Ограничаването на тази възможност не може да се третира, като
положително доказателство за
представителя на ответната страна.
Процесната Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-466/19.Х.2019г. –л.9 издадена от Г.Р.Ж.-***/,също НЕ съдържа изискуемото конкретно предупреждение/разпореждане/ на „……………… след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба…………………….„
Тоест
от всичко по горе посочено, не са налице предпоставките на чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР/чл.72.(1)
Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба;……………./
С оглед на
това СЕ констатира отменително
основание по чл.146 т.2 от АПК/чл. 146.
Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2.
неспазване на установената форма; 3.
съществено нарушение на административнопроизводствени правила;4. противоречие с
материалноправни разпоредби;5. несъответствие с целта на закона./
Предвид
изложеното състава приема, че оспорената
заповед, макар и издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма,
при НЕспазване на административно производствените правила и при НЕточно и НЕ
конкретно позоваване на материално правните разпоредби се явява НЕправилен и НЕзаконосъобразен
акт. Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя Е.В.Г.-ЕГН ********** се
дължат разноски направени в хода на производството от същата в размер на 400/четиристотин/лева за Адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172
ал.2 пр. последно от АПК, съдия при Районен
съд-гр.Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз-466/19.Х.2019г. издадена
от Г.Р.Ж.-***,
СРЕЩУ Е.В.Г.-ЕГН ********** на осн.
чл.72 ал.1 т.1
и т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР-гр.Перник да ЗАПЛАТИ на Е.В.Г.-ЕГН ********** адрес: *** разноски по делото в размер на 400/четиристотин/лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, пред Административен съд-Перник в 14-четиринадесетдневен
срок от връчването му.
СЪДИЯ:…………………………………
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
ВС