№ 141
гр. Пирдоп, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100718 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във
връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Производството по делото е образувано по молба на С. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к."Л.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**.
В молбата молителят твърди, че родителите му, Д.М.Б. и В.С.Г., са се разделили, когато бил
едва на две години. След раздялата им единственият родител в живота му останал неговата
майка. Тя полагала сама всички грижи за него и възпитанието му. За жалост, когато бил едва
на 12 години, тя починала. В този изключително тежък момент в единствена опора се
превърнал дядо му по майчина линия М.Б.П.. Той бил човекът, който поел изцяло грижите
за него, отгледал го и го възпитал, поел изцяло финансовата му издръжка и до голяма степен
го превърнал в човека, който е днес. Същевременно, през всичките тези години
биологичният му баща напълно отсъствал от живота му. Докато бил дете, а и до днес, никога
не е получил каквато и да е грижа или подкрепа от човека, чиято фамилия носи. Налагало му
се е да премине през доста тежки моменти в живот си, но в нито един момент не е получил
предложение за помощ, или просто някакъв интерес за това как се справя. За него този човек
е непознат и е изцяло извън неговия живот, поради което взел решението да не носи
досегашното си фамилно име. Определя себе си за човек, който държи на семейството.
Семейните ценности, предадени му от неговия дядо, стоят на първо място в мирогледа му.
Фамилията за него не е просто име, а е уважение и продължение на ценностите на рода.
Фамилното име, което носи в момента, не олицетворява тези ценности, не заслужава
неговото уважение и не чувства принадлежност към нея. Независимо, че в документите си
за самоличност е записан с фамилно име Г., той самият е познат в обществото с фамилното
1
име П.. Така е известен и сред приятелите, семейството си, съседите, колегите си и с
фамилното име П. се представя и при нови запознанства, защото с това име от десетилетия
се индивидуализира в обществения си и личен живот. Обстоятелството, че е известен под
фамилното име П., се потвърждава от отношенията му със семейството, близки и познати
вече трето десетилетие и произтича от факта, че бил известен под това фамилно име още в
училище.
В молбата молителят твърди, че поради непопулярността на личното му име, още от
училищна възраст винаги обикновените обръщения към него били на фамилното име П. и
така неусетно продължи и в годините оттогава. От времето на средното училище до ден
днешен за съучениците му, приятелите му и за близките му е познат с това фамилно име -П..
Изцяло в личните си и професионални контакти използва фамилното име П. и използването
на фамилното име Г. не отговаря на наложилото се в обществото фактическо положение.
Фамилното име П. освен в ежедневието си, използва и в Социалните мрежи, има
регистрирани електронни адреси с тази фамилия. Счита, че след като е познат в обществото
с фамилното име П., следвало наложилото се фактически това фамилно име „П.“ да замени
формалното му фамилно име „Г.“, като последното представлява „важно обстоятелство“ по
смисъла на ЗГР, още повече, че чувства родова принадлежност единствено към рода на дядо
си. Определено не би искал да продължава да носи настоящото си фамилно име, като сега
всички негови приятели знаят, че е с фамилията П., а фамилията Г. им е непозната и не я
свързват с него по никакъв начин. Поради тези причини желае да бъде допусната промяна
във фамилното му име. Решил да предприеме тази стъпка именно сега, тъй като живота му
настъпва голяма и хубава промяна, а именно създава свое семейство. Би искал детето му да
бъде свързано с фамилията, с която е известен в обществото, а не с тази, която носи и според
него е свързана с човек, който не е виждал от дете, изцяло е незаинтересован от неговото
развитие като собствено негово дете и се е отказал от това да бъде част от неговия живот.
В молбата молителят твърди, че ВКС многократно в своята практика се е произнасял, че
въпросът за същността на „важните обстоятелства" следва да се преценява в контекста на
всеки отделен случай, като се имат предвид основните гражданскоправни принципи и
обществения морал. ВКС достига до извода, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са
такива ,улични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и
обществено неудобно или неподходящо". Съгласно съдебната практика законът трябва да се
тълкува в широк смисъл, като „съдът следва да се съобрази с наличието на факти от
субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в
заблуждение органите на реда или определени институции“. Името е част от
самоопределянето на едно лице и част от участието му в социалния живот, като
субективното желание на дадено лице да носи дадено име, следва да се квалифицира като
„важно обстоятелство“. В редица свои решения българските съдилища приемат, че
дезинтересирането и абдикирането на един от родителите, прекъсване на връзката с него (в
случая биологичния ми баща), полагането единствено и изключително на грижи от страна
на другия родител и неговото семейство (в случая майка ми и дядо ми по майчиния линия),
какъвто е именно настоящият случай, се явява само по себе си „важно обстоятелство" по
2
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като това е знак на благодарност и признак на
приемственост и свързаност към рода, поради което съдилищата допускат промяна на
фамилните имена на молителите. В допълнение, съдебната практиката посочва, че „важно
обстоятелство" е и начинът, по който едно лице се представя сред хората, известността на
лицето в обществото и в социалния живот с име, с което се идентифицира, имената, с които
едно дете се представя сред съученици и приятели (Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д.
№ 486/2011 г., Г.К., ВКС, Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010, 3-то ГО;
Решение № 32/01.03.2019 г. по гр. д. № 672/2018 на PC - Поморие, 2-ри състав; Решение №
8713/11.11.2016 г. по гр. д. № 2012/2016 г. на PC - Благоевград). Практиката на съда сочи
като важно обстоятелство по смисъла на закона желанието на лицето да има принадлежност
към рода, от който произхожда, а едно от обстоятелствата, които обуславят тази
принадлежност, е името, което лицето носи. Иска да продължи рода на своята майка, като
един ден неговите деца да изпитват същата принадлежност и свързаност. В този смисъл е
решение на PC - Варна, в което съдът посочва, че „фамилното и бащиното име освен, че
удостоверяват произхода на лицето, са белег за принадлежност към определено семейство
и/или родител. Имената са носител приемство в рода, израз на наследствеността и
традицията.“ (Решение № 3970/05.10.2018 г. по гр. д. № 11464/2018 г., PC - Варна, 46.
състав). В Решение № 8713/11.11.2016 г. по гр. д. № 2012/2016 г. на PC - Благоевград съдът
отчита факта, че молителят е бил отглеждан изключително от своята майка и нейните
родители, като посочва, че тъй като майката е „родителят, който фактически и изключително
е поел цялата не само физическа, но и морална, емоционална и др. отговорност по
отглеждането и възпитанието на молителя и с който родител са изградили своето семейство
- неминуемо води до затруднения в социалното общуване, засягащи личните му интереси,
доколкото именно обективния факт, че молителката носи едно фамилно име, а родителят й
по произход - майката, с която живеят заедно, в едно домакинство и обществото възприема
еднозначно и безпротиворечиво като семейство, неминуемо и неизбежно е свързано със
сериозни и изключителни затруднения и неудобства при общуването с останалите членове
обществото, тъй като е свързано с това да се обясняват причините за разликата във
фамилните имена на молителката и единия от родителите й по произход - майката, което
неудобство безспорно представлява важно обстоятелство по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР, тъй
като води до объркване сред обществото относно произхода на молителя." Следва да посочи
и съдебната практика на ЕСПЧ, касаеща правото на име, което е свързано с правото на
личен и семеен живот, гарантирано от ЕКЗПЧОС. По делото Stjerna срещу Финландия от
25.11.1994 г. ЕСПЧ приема дефиницията, че „името е не само форма на лична
идентификация, но то също съставлява връзка със семейството и включва до определена
степен правото да установи отношения с другите“. По делото Burghartz срещу Швейцария от
22.02.1994 г. ЕСПЧ приема, че „като средство за идентификация на индивида и като
средство за връзка със семейството, името е свързано с неговия личен и семеен живот (..)
личния живот включва до известна степен и правото да се установят и развиват отношения с
други човешки същества в професионален и всякакъв друг контекст, при което само по себе
си името е защитено по 41. 8 от ЕКПЧ като лично право и право на зачитане на личния и на
3
семейния живот, израз на „позитивни задължения“ на държавата за ефективно зачитане на
това право“. По делото (millet срещу Франция ЕСПЧ признава, че името служи като
„средство за идентифициране на лицата в техните семейства и общността.“ Наред с това
ЕСПЧ констатира (по делото Salonen срещу Финландия, по делото Daroczy срещу Унгария),
че държавите следва да зачитат значението на имената в живота на хората като основен
елемент от личността и от самоопределянето на индивида.
Молителят моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19, ал. I от ЗГР да
допусне промяна във фамилното му име, което от Г. да бъде променено на П., тъй като са
налице важни обстоятелства за допускането на тази промяна. Моли, промяната да бъде
отразена в акта за раждане и името му да бъде изписано в следния вид: С. В. П..
В проведеното съдебно заседание молителят лично поддържа молбата, като сочи, че са
налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна на фамилното му име.
Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приети по делото писмени и гласни доказателства: Удостоверение за раждане на
С. Г.; справка от Национална следствена служба, съдържащ информация за
липсата/наличието на образувани производства срещу него; справка за съдимост;
Декларация по чл.534 ГПК; разпита на св. М.Б.П., чиито показания настоящия съдебен
състав цени през призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, но пряко
възприети и кореспондиращи с изложената фактическа обстановка в молбата, е че срещу
молителя няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства, и
молителя понастоящем носи лично, бащино и фамилно име „С. В. Г.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
I. По характера на съдебното производство.
Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи
допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на
личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър
данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се
установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо
пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът
счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По
изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната
компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа -
арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва
съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява
особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се
разгледа при общите правила на охранителното производство - чл. 530 - чл. 541 от ГПК,
съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда.
Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на
4
прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в
производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3
от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил
правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в
нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска
отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма
пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи
съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да
отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това". В случая молителя е поискал с молбата си промяна на
фамилното си име, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за местната
подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен
може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово
компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална
възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд.
В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност
да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл
е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, -
задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК
подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно
приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.
119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая
не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на
молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което
произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни“
обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на
установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени
какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни“, за да са основание за промяна на
името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда
във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното
искане за промяна на име представляват „важни“ такива по смисъла на закона. В тази връзка
следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели
преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона
по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1
от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на III ГО на ВКС, решение
№ 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 507 от
22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на III ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта
на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се
имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
5
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка
на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие на „важни“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя
промяна на носеното от него фамилно име.
II. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.
Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при
наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е
налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да
индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените,
свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни
правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК
ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., II г. о. на ВКС/.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино
и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално
общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на
различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през
вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на фамилното име на молителя от „Г.“, което да бъде променено
на „П.“. От представените по делото официални свидетелстващи документи /Копие от акт за
раждане; Свидетелство за съдимост/, доказващи с обвързваща съда материална
доказателствена сила, че фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така,
както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че
понастоящем молителя фигурира в регистрите на населението с лично име „С.“, бащино име
„В.“ и с фамилно име „Г.“, противното не се установи по делото. От събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му
професионално и социално общуване, молителя в професионалните си живот и контакти е
използвал и е известен с фамилно име „П.“. С оглед горното, може да се направи извод, че
молителя С. В. Г., търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в
обществото, при условията на социално общуване е индивидуализиран с различни имена.
Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата
индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето,
както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното,
където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането
на възложената от закона идентификационна функция създава и емоционален дискомфорт у
6
молителя С. В. Г. и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и
професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, че молителя С. В. Г.
в действителност се идентифицира с фамилно име „П.“, а не със сегашното си фамилно име,
съдът прави извод, че са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19 от ЗГР
обуславящи промяна на фамилното име на молителя.
Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено
фамилното име на молителя от „Г.“ на „П.“. Налице са важни обстоятелства по смисъла на
чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в
частта, в която се иска промяна.
С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на
фамилното име на молителя.
Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на лицето С. В. Г. с ЕГН **********, като в
документите му за самоличност и в актовите книги, вместо фамилно име „Г.“, следва да бъде
вписано фамилно име „П.“, като занапред (ex nunc), имената на молителя С. В. Г. с ЕГН
**********, следва да се четат: С. В. П. с ЕГН **********.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по
постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско състояние, копие от
същото да се изпрати на съответното Териториално звено „ГРАО“ при Столична община, за
вписване на промененото име, както и на съответната служба „Бюро съдимост“ за сведение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7