№ 5
гр. София, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20251800500870 по описа за 2025 година
С Решение № 63 от 23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 685/2024 г. на
Пирдопския районен съд, е отхвърлен искът на Т. К. Д. с ЕГН ********** срещу Р.
Н. В. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1696,80лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, възлизащи на 35% щети върху насаждения в
ПИ 38558.10.90, ПИ 38558.10.94 и ПИ 38558.10.102 с обща площ 10,145 дка,
намиращи се в местността „П.Р.“, в землището на гр. К., с начин на трайно
ползване – ниви, ведно със законната лихва от датата на увреждането, която е
констатирана с протокола от 17.10.2019г., до изплащането на претендираната сума.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Т. К. Д. срещу горното решение, което жалбоподателката счита
за неправилно и незаконосъобразно. Възпроизвежда фактическата обстановка по
процесния казус, като изтъква, че през м. октомври 2019 г. била ползвател на
посочените поземлени имоти и ги обработвала, като към този момент в тях е имало
насаждения. Твърди, че на 13.10.2019 г. след получено телефонно обаждане
заварила безстопанствени крави в имотите си, за което подала заявление с вх. №
ОП-3-392/15.10.2019 г. до община К.. Кравите били заснети и са имали ушни марки
BG-30-68886 и BG-30-923471. От община К. била сформирана комисия, която с
протокол от 17.10.2019 r. е установила посочените обстоятелства. Било установено,
че кравите са собственост на Р. Н. В., както и че нанесената щета върху
насажденията е в размер на 35% и на стойност 1696,80 лв. Подчертава, че
ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е направил
възражения и доказателсrвени искания, нито е оспорил факт, обстоятелство или
представен документ от страна на ищцата, вкл. посочения по- горе протокол от
17.10.2019 г. Развива съображения, че този протокол представлява официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което се ползва с материална
доказателствена сила обвързваща съда. Сочи, че констатациите и съдържанието на
1
официален свидетелстващ документ моrат да бъдат оборени единствено с
надлежно направено възражение и оспорване, каквото в случая няма. Прави извод,
че фактът, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице,
действително се е осъществил по начина, по който е удостоверено в протокола, а
съдът е длъжен да се съобразява и зачита материалната му доказателствена сила.
Противно на това, първоинстанционният съд (без надлежно оспорване от
ответника и извън срока по чл. 133 ГПК) бил обосновавал решението си със
свидетелски показания вместо на документа. Не бил обсъдил и признанията на
ответника по реда на чл. 175 от ГПК, че двете заснети ушни марки на крави били
негови. Отново подчертава, че ответникът не бил оспорил нито едно твърдение,
съдържащо се в исковата молба, а е направил единствено възражение за
погасителна давност. Оспорва извода на ПРС, че не се установявало безспорно,
ответникът В. да е причинил на ищцата вредата, заявена в исковата молба, тъй като
в преклузивния срок за отговор на исковата молба ответникът не бил оспорил
фактическите твърдения в исковата молба и те не били определени от съда за
спорни с определението по доклада. Намира, че по този въпрос
първоинстаиционният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Акцентира, че ответникът не е отправил искане за отхвърляне на исковата молба.
Процесуално нарушение било и допускането на двама свидетели на ответника.
Същевременно, неправилно не били ценени показанията на доведените от ищцата
свидетели, които напълно кореспондирали с останалите писмени доказателства по
делото. Анализира разпоредбата на чл. 172 от ГПК и начина, по който следва да се
ценят показанията на свидетели, заинтересовани от изхода на делото. Цитира
съдебна практика, съгласно която съдът може да приеме, че макар и заинтересован,
свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги
възпроизвежда добросъвестно в показанията си, както и че съдебното решение
може да бъде основно само на показанията на лицата по чл. 172 от ГПК, ако съдът,
след преценката им, е убеден, че те са достоверни, и изложи мотиви защо им дава
вяра и в коя част. Намира за доказани елементите на фактическия състав на чл. 50
от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД. Моли съда да отмени Решение № 63 от 23.06.2025 г., по
гр.д. № 685/2024 г., по описа на РС-Пирдоп като неправилно постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон, както и да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата 1696,80 лв., представляващи имуществени вреди,
възлизащи на 35% щети върху насаждения, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до изплащането на претендираната сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се
явява. Представлява се от адв. Ц., който поддържа въззивната жалба и моли съда да
отмени обжалваното решение като уважи исковата претенция в цялост, както е
заведена. Счита, че ПРС е допуснал нарушение като не е подвел правилно
установените фактически обстоятелства по делото под относимите правни норми и
не е обсъдил свидетелските показания, нито е взел предвид направеното признание
на ответната страна в съдебно заседание. Изтъква, че районният съд не е обсъдил
факта, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е направил нито
едно възражение срещу наведените в исковата молба доводи, както и срещу
представените по делото доказателства, а единственото му възражение е за
настъпила погасителна давност. Намира, че всички представени по делото
доказателства водят до заключението, че исковата претенция е основателна и е
доказана по размер и основание. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява.
Представлява се от адв. Н., която оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
2
Претендира за направените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа
на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство е прието заключение по съдебно- оценителна
експертиза, съгласно което паричната равностойност на селскостопанската
продукция, чието унищожаване се твърди от ищцата Т. К. Д. към 10.12.2025 г., е в
размер на 6568 лв. (респ. 3360 €). В открито съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението и сочи, че по- високата сума спрямо претендираната
произтича от това, че е използвала данни от официални източници на
Министерството на земеделието и НСИ, тъй като за повече от 5 г. оперативна
отчетност в ОД „Земеделие“ - София област (където спада К.), данни не се
съхраняват. Според вещото лице, това е пречка пред определяне на среден добив за
гр. К., а следва да се ползват обобщените данни на министерството за югозападен
район. Сочи, че 2019 г. е била със сравнително голям добив. Обосновава, защо не
може да се ползват данните от оценката на комисията. Изразява мнение относно
момента, в който се събират картофите в района на К..
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност:
В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост:
Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото
на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения
такъв.
ІІІ. По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД.
Съгласно правната теория (Марков М. „Облигационно право. Помагало.“,
изд. Сиби, 2018г., стр. 437-438), елементите на фактическия състав по този
нормативен текст са наличие на вреда, причинена от вещ (животно), която е
противоправна, т.е. няма правно основание да бъде оставена в тежест на
увредения.
В случая нанесена на ищцата вреда (частично унищожаване на картофени
насаждения в ПИ 38558.10.90, ПИ 38558.10.94 и ПИ 38558.10.102 с обща площ
10,145 дка, намиращи се в местността „П.Р.“, в землището на гр. К., ползвани от
ищцата Т. К. Д.) се доказва от показанията на св. Шушулова, св. Стоянова и св.
Джоголанов, както и от протокола от 17.10.2019г., изготвен от комисията,
назначена със Заповед РД № 15 от 31.01.2017г. на кмета на община К. – официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
3
От същия протокол и от показанията на св. Джоголанов се установява и
начина на причиняване на вредата, а именно – от животни (крави).
Предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е животните,
причинили вредата, да са негова собственост, респ. да са се намирали под негов
надзор. В настоящия случай, част от тези животни са индивидуализирани чрез
техните ушни марки, като от показанията на св. Шушулова се установява, че те са
собственост на ответника. В същия смисъл е и изричното му признание, направено
в открито съдебно заседание на 09.04.2025г. пред първоинстанционния съд.
Поради това съдът намира, че са доказани елементите на фактическия състав
по чл. 50 от ЗЗД, както и пасивната материалноправна легитимация на ответника.
На последно място, за уважаване или отхвърляне на предявения иск, от
значение е също така и размерът на причинената вреда. В случая, тя се съизмерява
със стойността на унищожената продукция, която, съгласно заключението по СОЕ,
е в размер на 6568 лв. (респ. 3360 €).
С оглед гореизложеното и при съобразяване с диспозитивното начало в
гражданския процес, искът е основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 1696,80лв., респ. 867,56 €.
Не следва да се разглежда възражението на ответника за погасяване на
претенцията по давност, тъй като не е направено в рамките на преклузивния срок
по чл. 131 от ГПК.
IV. По разноските
При този изход на делото и направено искане в съответен смисъл, в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят сторените от тази страна разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 33,94лв. – държавна
такса, и 250лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице по СОЕ, т.е. общо
283,94 лв., респ. 145,18 €.
Същевременно, съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 52 от
делото, адв. Ц. е оказвал безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката, поради
което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да му се присъди адвокатско
възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР, а именно - 469,68 лв., респ.
240,14 €. Неоснователно е искането за присъждане на уговорения с договора
адвокатски хонорар от 1000 лв., тъй като при оказване на безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38 от ЗА страните по този договор не са оправомощени да
определят размер на дължимото възнаграждение, а, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА,
същото се определя от съда.
Отмяната на обжалваното решение обуславя промяна и на отговорността за
разноски в първоинстанционното производство, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените от нея такива в размер на 67,87лв. –
държавна такса, 550 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 40 лв. депозит за
призоваване на свидетели, т.е. общо 657,87лв., респ. 336,36 €.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63 от 23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 685/2024
г. на Пирдопския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Н. В. с ЕГН ********** да заплати на Т. К. Д. с ЕГН
4
********** сумата 867,56 € (еквивалентна на претендраната с исковата молба
сума от 1696,80лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
възлизащи на 35% щети върху насаждения в ПИ 38558.10.90, ПИ 38558.10.94 и ПИ
38558.10.102 с обща площ 10,145 дка, намиращи се в местността „П.Р.“, в
землището на гр. К., с начин на трайно ползване – ниви, ведно със законната лихва
от датата на констатиране на увреждането (17.10.2019г.), до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Н. В. с ЕГН ********** да заплати на Т. К. Д. с ЕГН
********** сумата 145,18 € - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. Н. В. с ЕГН ********** да заплати на адв. Т. Ц. Ц. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 240,14 €.
ОСЪЖДА Р. Н. В. с ЕГН ********** да заплати на Т. К. Д. с ЕГН
********** сумата 336,36 € - разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5