№ 22721
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110177261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против Л. М. М. за вземания по договор за потребителски кредит, които
включват сумата от 1336,10 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ - за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита; сумата от 2253,30 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна
на погасителния план по инициатива на клиента и сумата от 500 лв. – неплатени такси
по Тарифата при забава повече от 90 календарни дни, начислени на 10.12.2023 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в
частта за посочените вземания на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
1
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице
нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите
нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ .../04.07.2022 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в общ размер на 5040 лв. при главница по кредита – 4800 лв. От
съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „...“
ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна
услуга „Фаст“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“,
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните
услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит
и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия,
свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в
процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-
слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и
бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в
отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има
интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се отнася до
услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към
договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се
налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и
тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното
правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в
хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за
елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне
2
на свързана с него допълнителна услуга. С оглед изложеното заявлението следва да се
отхвърли по отношение на сумата 1336,10 лв., представляваща възнаграждение за
услуга „Фаст“ сумата от 2253,30 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“.
По отношение на претендираните вземания за такса за извънсъдебно събиране на
задължението съдът намира следното:
Посочената такса е с фиксиран размер за действия по провеждане на телефонни
разговори, изпращане на покани, писма и електронни съобщения за събиране на
просрочени вземания, които според настоящия състав не представляват допълнителни
услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване на
изпълнението, и то по принудителен път. Следователно това е вземане, чието събиране
е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз основа на нищожни
договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената такса. Това следва да намери
приложение и по отношение на таксата за извънсъдебно събиране на задълженията
при забава с повече от 90 дни, тъй като пак е свързано с действия по принудителното
събиране на вземанията.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението
за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на
претенциите за от 1336,10 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ - за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита; сумата от 2253,30 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна
на погасителния план по инициатива на клиента и сумата от 500 лв. – неплатени такси
по Тарифата при забава повече от 90 календарни дни, начислени на 10.12.2023 г.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над 114,12 лв. до пълния размер от
183,64 лв. за държавна такса, а за юрисконсултско възнаграждение за разликата над
31,07 лв. до 50 лв. (при определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 421230/30.12.2024 г., подадено от „...“ ЕООД, ЕИК
.. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Л. М. М., ЕГН
********** за сумите, както следва: сумата от 1336,10 лв., представляваща
възнаграждение за услуга „Фаст“ - за приоритетно одобряване и отпускане на кредита;
сумата от 2253,30 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за
3
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента и сумата от 500
лв. – неплатени такси по Тарифата при забава повече от 90 календарни дни, начислени
на 10.12.2023 г., съгласно договор за потребителски кредит № .../04.07.2022 г., както и
в частта на разноските за държавна такса за разликата над 114,12 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 31,07 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за
които съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде
предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне
внесената по настоящото дело държавна такса.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4