Решение по КНАХД №261/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 29 от 22.04.2025 г., постановено по АНД № 2/2025 г., Троянският районен съд, първи наказателен състав, е потвърдил Наказателно постановление № 24-0359-000349 от 16.10.2024 г. на Началник сектор РУ Троян, при ОДМВР Ловеч, с което на Г. Д. В., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, като законосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение е останала Г. Д. В., която чрез адв. М. Ц. от АК Варна е подала касационна жалба. В жалбата се претендира, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В нея не се релевират конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, сочи се нарушение на процесуалните правила, като се развиват доводи не за незаконосъобразност на обжалваното решение, а за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН, недоказаност на авторството на административното нарушение. Алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното решение на РС, с което е потвърдено обжалваното наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния представител на касатора адв. М. Ц., с която се поддържа касационната жалба, както и доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Приложен е списък на разноски и претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 800 лева общо за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Касационният състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 02.10.2024 г. Т. Р. Х. от гр. Троян е подал сигнал до РУ Троян с вх.№ 359000-9543/02.10.2024 г. относно неправилно паркирани автомобили в град Троян, на [улица], в района на входа на хотелски комплекс “Троян плаза“. Единият от автомобилите бил „Нисан Кашкай“ с рег.№ [рег. номер], собственост на С. Д. И.. В сигнала е посочено, че автомобилите са паркирани в нарушение на пътен знак В 27, като са приложени фотоснимки на автомобилите, като снимката на посоченият автомобил е с отразена дата - 10.09.2024 г., 12:45 часа. По постъпилия сигнал полицейски служители от РУ Троян - С. И. и П. Д., са извършили проверка в хода на която е установено, че касатора В. е паркирала на посоченото място и в посоченият ден и час „Нисан Кашкай“ с рег.№ [рег. номер]. В саморъчно изготвено сведение от 03.10.2025г. /л.11 от делото на РС/ Г. Д. В. е посочила, че на дата 10.09.2024 г. лек автомобил с рег.№ [рег. номер], собственост на С. Д. И., е бил управляван от нея. На основание установеното, на 03.10.2024 г. на Г. Д. В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 174649, № 406/2024 г., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в присъствието на свидетелите П. Д. и Т. Х. и който акт бил подписан от жалбоподателката без възражение. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна решаващият състав приел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица и съдържат необходимите реквизити, като текстовото описание на нарушението от НП съответства на цифровата му квалификация. Съдът приел, че нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП е безспорно доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което жалбоподателката, която е управлявала автомобила на посоченият ден, законосъобразно е бил санкционирана за това, че процесното МПС е било паркирано в нарушение на съответният пътен знак и водачът, като участник в движението не е съобразил поведението си с него. Съдът е приел също, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН, като правилно е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и АУАН е съставен в законоустановеният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Решаващият състав обсъдил и отговорил на възраженията на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни, за което са изложени съответни мотиви. С тези мотиви районният съд е потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съобразени и преценени са в пълнота представените по делото писмени и гласни доказателства и са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оплакването в тази връзка в жалбата е неоснователно.

При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспореното НП. В решението си съдът е изложил подробни и правно обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав и съответно препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК към тях.

Неоснователно е оплакването на касатора, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е определен субекта извършил нарушението.

Настоящата касационната инстанция счита, че не са допуснати съществени нарушения в хода на проведеното административнонаказателното производство, които да обосновават отмяна на наказателното постановление само на това основание, като в тази връзка не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази норма, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като според ал. 3 от същия текст, при липса на такива свидетели, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В ал. 4 е прието, че когато нарушението е установено въз основа на официален документ, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В конкретният случай, изрично в съставения АУАН е посочено, че свидетелят по акта П. Д. е свидетел при установяване на нарушението. Това обстоятелство се установява и от разпита на актосъставителя С. И. и на П. Д., които сочат, че на основание получен сигнал от гражданин, за неправилно паркирани автомобили, са посетили мястото, констатирали нарушението, вследствие на което е издаден и АУАН. Наличието на свидетел по установяване на нарушението, какъвто е свидетеля Д., което изрично е отбелязано в акта, налага извода, че при неговото съставяне са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и не е било необходимо да се осигурява присъствие на свидетел очевидец, но въпреки това като такъв е вписан Т. Х. Р.. Законът използва множествено число в нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, не за да регламентира изискване актът да се състави в присъствие на повече от един свидетел, а за да укаже, че в случаите, когато на нарушението са присъствали повече от един свидетел, за актосъставителя възниква задължение да се впишат всички присъствали свидетели. Последното е установено като изискване от законодателя не само с оглед доказателствената стойност на акта от гледна точка обезпечаване на неговите реквизити, но и с оглед възможността при евентуално оспорване на вписаните в акта констатации, да бъдат издирени и разпитани всички очевидци, за да може в пълна степен да се гарантира разкриването на обективната истина по случая.

Що се отнася до твърдението, че същият не е подписан от Т. Р., и това е съществено процесуално нарушение, то съгласно нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от актосъставителя и поне от един от свидетелите посочени в него, което в случая е сторено. Същият е подписан от актосъставителят Инковски и от свидетеля по установяване на нарушението Д., което води до извод, че не е налице твърдяното от касатора нарушение. Няма нарушение и в това, че в АУАН като свидетел-очевидец е посочен Т. Р. Х., тъй като именно той е подател на сигнала за неправилното паркиране на процесния автомобил.

Неоснователно е възражението на касатора, свързано с кредитирането на свидетелските показания от решаващия състав при РС Троян. Показанията на разпитаните полицейски служители са взаимосвързани и непротиворечиви, като от тях безспорно се изяснява фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е установено процесното нарушение. Тези показания отговарят на отразеното във АУАН и НП. Твърдението в касационната жалба, че собственика не се е явявал с В. в РУ Троян, се опровергава от показанията и на двамата полицейски служители, които безпротиворечиво сочат в показанията си, че след установяването на собственика на автомобила, същият е бил извикан, като с него се е явила и Г. В. и която написала сведение, в което е отразила, че самата тя е управлявала автомобила на този ден. В проведеното пред РС Троян съдебно заседание свидетелят очевидец Т. Р. Х. е заявил, че той е подал сигнала за неправилно паркиране, като е посочил, че проблемът с паркирането на входа на хотел „Троян Плаза“ е от много години и че само за този лек автомобил е подавал три сигнала за паркиране на същото място.

Разпоредбата на чл.186, ал.5 от ЗДвП дава възможност на собственика на моторното превозно средство, да посочи с декларация лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушение. В действителност при явяването си в РУ Троян на 03.10.2024 г. С. И., като собственик на автомобила не е посочил друго лице, което е управлявало и паркирало неправилно същия на процесните дата, час и място. Но не е изложил и твърдения, че той е управлявал автомобила. В действителност касатора на същата дата саморъчно е заявила, че на 10.09.2024 г. тя е управлявала лекия автомобил „Нисан Кашкай“ с рег.№ [рег. номер]. Поради това, правилно АНО е санкционирал В. като субект на нарушението. Твърденията, че не е доказано, че именно тя е паркирала автомобила на посоченото в НП място и време, се опровергава в сведение от 03.10.2024 г., изготвено и подписано лично от нея, авторството на което не е оспорено от В. и нейният процесуален представител. Доказателствената тежест е на административнонаказващия орган, но с оглед особеностите на конкретния случай касационната инстанция намира за безспорно доказано административното нарушение и неговото авторство, което се установява от писмено сведение, подписано от касаторката В. на 03.10.2024 г. /на л. 11 от делото на РС/. В него В. е посочила, че именно тя е управлявала на 10.09.2024 г. автомобила с рег. № [рег. номер], собственост на С. Д. И..

Според касационната инстанция, липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Обсъжданият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните други случаи на административни нарушения от същия вид. Отделно, видно от справката за нарушител на л. 14-15 от делото на РС, касаторката В. е наказвана до момента и за други нарушения на ЗДвП, като има издадени срещу срещу нея до момента на общо 4 наказателни постановления, като едното е за същото нарушение от същата дата, 17 фиша и 1 брой Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като всичките са за нарушения на ЗДвП. Ето защо, липсват предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен и съответно приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са обсъдени и въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с НП, както и задължителните реквизити, които постановлението следва да съдържа. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр. Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, исканите от касатора разноски не следва да бъдат присъждани, а ответната страна не е претендирала такива.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 22.04.2025 г., постановено по АНД № 2/2025 г. по описа на Районен съд гр. Троян.

Решението е окончателно.