Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260549 01.04.2021
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осми март Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6100 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Р.П.З.-К. против „Баян-2014” ЕООД и допълнително уточнена искова
молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
1 648,06 лв., представляваща левовата равностойност на 843 евро – дължим
наем за периода м. април 2020 г. – 20.07.2020 г., сумата от 404,68 лв.,
представляваща левовата равностойност на 207 евро – дължимо обезщетение за
ползване на недвижим имот през периода 20.07.2020 г. – 17.08.2020 г. след
прекратяване на договора за наем, сумата от 449,65 лв., представляваща левовата
равностойност на 230 евро – дължима неустойка за неизпълнение на договора за
наем, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на
иска до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. В
исковата молба се твърди, че на 28.01.2019 г. между страните е бил сключен договор
за наем, по силата на който ищцата е отдала под наем на ответника собствения си
недвижим имот, представляващ магазинно помещение с площ от 36,59 кв.м.,
находящо се в гр. Б.*****, срещу месечна наемна цена в размер на 230 евро, платими
в левова равностойност по курса на БНБ в деня на плащането, по банков път, в
срок до 10-то число на месеца, за който се дължи наемът. Твърди се също така,
че наемателят не е заплащал редовно наемната цена, а е правел това с голямо
закъснение, като е платил дължимите наеми до м. март 2020 г. вкл. Заявено е
също така, че ищцата е прекратила договора, считано от 20.07.2020 г., по вина
на наемателя, с отправено до него предизвестие, но владението на имота е било
предадено едва на 17.08.2020 г., като до тази дата имотът е бил ползван от ответника,
поради което той дължи на ищцата обезщетение за ползване на имота без основание
през този период, а на осн. чл. 10 от договора дължи и неустойка за
неизпълнение в размер на левовата равностойност на 230 евро. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа исковете,
ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни
основания чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл.
236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответното дружество, в който се твърди, че исковете са
недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че сключеният между страните
договор за наем е действал през периода 01.02.2019 г. – 01.02.2020 г. и срокът
му на действие не е бил продължаван. Оспорва положения от името на дружеството
подпис за „наемател“ върху представеното по делото предизвестие за прекратяване
на договора за наем. Твърди също така, че не дължи претендираните от ищцата
суми, като заявява, че е платил дължимия наем изцяло чрез извършени плащания в
общ размер от 4 815 лв. през периода 28.01.2019 г. – 03.02.2020 г., а
остатъкът е компенсиран от внесения по договора депозит от 230 евро, който не
му е бил възстановен. На следващо място ответникът заявява, че предаването на
помещението не е можело да се осъществи без явяването на наемодателя, като
счита, че не дължи наем за периода от 01.02.2020 г. до предаване на помещението
през м. август 2020 г., тъй като през този период между тях не е съществувало
наемно правоотношение. В съдебно заседание се явяват управителят на ответното
дружество, както и упълномощен от него процесуален представител, който поддържа
отговора, ангажирани са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено копие на
договор за наем на недвижим имот от 28.01.2019 г., с който Р.П.З.-К. (наемодател)
е предоставила на „БАЯН – 2014“ ЕООД (наемател) за временно и възмездно
ползване под наем следния недвижим имот: магазинно помещение с площ от 36,59
кв.м., находящо се на партерния етаж на сградата на ******** в гр. Б., срещу
заплащане на наемна цена в размер на 230 евро месечно, платима в левова
равностойност по курса на БНБ в деня на плащането.
В чл. 2 на договора за наем е
посочено, че същият влиза в сила на 01.02.2019 г. и се сключва за срок от една
година, т.е. до 01.02.2020 г.
Съгласно чл. 8 на договора за наем, в
случай, че наемателят не изпълни в срок задължението си да заплаща договорената
наемна цена, той дължи на наемодателя
неустойка в размер на 2 % от наема за всеки ден забава, като при забава над 20
дни наемодателят може да развали договора едностранно без да предоставя
допълнителен срок за изпълнение на наемателя, а съгласно чл. 10 на договора в
случай, че наемателят не изпълни задълженията си по договора, наемодателят може
да развали договора едностранно, да задържи получения депозит, както и да
получи сума в размер на един месечен наем като неустойка за неизпълнението.
В чл. 12 на договора са предвидени
хипотезите, при които същият се прекратява, а именно: 1/ с изтичане на срока
му, 2/ по взаимно съгласие на страните, и 3/ при виновно неизпълнение на
задълженията по него, като изправната страна може да го прекрати по реда на чл.
87 от ЗЗД, а при забава на плащането на наемната цена повече от 20 дни
наемодателят има право да развали договора едностранно без да предоставя
допълнителен срок за изпълнение на наемателя.
Страните по делото не спорят, че
наемателят е предал на наемодателя владението върху наетия имот през м. август
2020 г., като по делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол, съгласно който владението е било предадено на посочената от ищеца
дата - 17.08.2020 г. С оглед на това, съдът намира за установено, че наемателят
е продължил да ползва имота и след изтичането на наемния срок, поради което и
при липсата на твърдения и доказателства наемодателят да се е противопоставил
на това ползване, следва да се приеме, че на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД
договорът е бил продължен за неопределен срок.
По делото е представено отправено от
ищцата до ответното дружество предизвестие за прекратяване на договора за наем
на осн. чл. 12, ал. 3 от него - поради виновно неизпълнение от страна на
наемателя на задължението му да заплаща месечен наем през периода януари – юли
2020 г., като е посочено, че договорът се прекратява считано от 20.07.2020 г. В
предизвестието е отразено, че същото е било връчено на наемателя на 09.07.2020
г., като ответникът е оспорил положения за наемателя подпис и твърди, че същият
не е изпълнен от управителя на дружеството – С. П. С. или от упълномощено от
нея лице. В тази връзка по делото е била назначена съдебно-графологическа
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че ръкописно вписаната в
предизвестието дата на получаването му „09.07“, както и положеният върху него
подпис за наемател са изпълнени от С. П.С., като подписът е с признаци на
„автополог“, т.е. лицето се е опитало да измени подписа си (видно от
обяснението на вещото лице в съдебно заседание). Така даденото експертно
заключение е било оспорено от ответната страна, но мотивите за оспорването не
са дали на съда основание за назначаване на повторна експертиза. Поради това
съдът намира, че даденото от вещото лице заключение следва да се кредитира като
обективно и безпристрастно дадено, в резултат на което следва да се приеме за
доказано, че предизвестието за прекратяване на наемния договор, считано от
20.07.2020 г., поради виновното му неизпълнение от наемателя, е било връчено на
управителя на ответното дружество на 09.07.2020 г. и е породило правното си
действие.
По делото е разпитана свидетелката Д.
Б. – приятелка на С. С. (управител на ответното дружество). Свидетелката
заявява, че е била в процесния магазин, когато представител на наемодателя е
занесъл на С. С. документи, че дължи наем за шест месеца, но тя е отказала да
ги подпише, тъй като е имала уговорка със собственичката на магазина да й
опрости наема за три месеца заради коронавируса. Свидетелката обаче не
установява никакви обстоятелства във връзка с представеното по делото предизвестие
за прекратяване на наемния договор. Дори да се приеме, че говорейки за
документи за дължимост на 6 месечни наема свидетелката визира именно
предизвестието за прекратяване на договора, то показанията й отново не са годни
да установят, че то не е подписано от управителя на ответното дружество, тъй
като от ангажираната по делото експертиза се установи, че именно С. С. е
подписала това предизвестие.
Предвид горното, съдът намира, че през
периода, за който ищецът претендира заплащане на дължим наем, а именно от м.
април до 20.07.2020 г., страните са били във валидно наемно правоотношение и
ответното дружество е следвало да заплаща уговорената в договора наемна цена в
размер на левовата равностойност на 230 евро месечно, като за горепосочения процесен
период наемът възлиза на общо 843,33 евро, равняващи се на 1 649,41 лв. (при
фиксиран курс от 1,95583 лв. за 1 евро). Към отговора си ответникът е
представил доказателства (вносни бележки), но същите удостоверяват плащането на
наем за периода м. февруари – м. декември 2019 г., а не за процесния период.
Поради това и при липсата на други доказателства съдът намира, че предявеният
иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1 648,06
лв., представляваща дължим наем за периода м. април 2020 г. – 20.07.2020 г., е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
По делото се установи, че ответникът
е освободил наетия имот на 17.08.2020 г., т.е. е ползвал е имота след
прекратяване на договора за наем, поради което същият дължи на ищцата
обезщетение за това ползване в размер на уговорената наемна цена, тъй като
именно това са настъпилите вреди за ищцата от лишаването й от ползване на
имота. Неоснователното ползване на имота от ответника е продължило през периода
20.07.2020 г. – 17.08.2020 г., поради което съдът намира, че дължимото
обезщетение за ползване на имота след прекратяването на наемния договор е в
размер на 222 евро, равняващи се на 434,19 лв., но тъй като искът е предявен за
сумата от 404,68 лв., то той следва да бъде уважен в този размер.
Съдът намира за основателен и третия
предявен иск, а именно за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора за
наем, тъй като по делото се установи, че ответникът – наемател не е изпълнявал
задължението си за заплащане на наемната цена за периода м. април – 20.07.2020
г., а в чл. 10 от договора е предвидено, че ако наемателят не изпълни
задълженията си по договора, наемодателят има право да получи сума в размер на един
месечен наем като неустойка за неизпълнението. Поради това съдът намира, че
ответникът дължи на ищцата така уговорената неустойка за неизпълнение, която е
в размер на 230 евро, равняващи се на 449,84 лв., но тъй като искът е предявен
в по-малък размер, а именно 449,65 лв., той следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер.
С оглед събраните по делото
доказателства, които доказват изцяло твърденията на ищеца, съдът намира за
неоснователни изложените в отговора на ответника възражения по основателността
на предявените искове.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявените от ищцата искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени изцяло.
С оглед уважаването на исковете и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата и
направените от нея разноски по делото, които са в общ размер от 847,95 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Баян-2014” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. 159, вх.
Г, ет. 2, ап. 6, представлявано от С. П.С., да заплати на Р.П.З.-К., ЕГН **********,***, следните суми, дължими
по Договор за наем на недвижим имот от 28.01.2019 г., а именно: сумата от 1 648,06 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и осем лв. и шест
ст.), представляваща левовата равностойност на 843 евро – дължим наем за
периода м. април 2020 г. – 20.07.2020 г., сумата
от 404,68 лв. (четиристотин и четири лв. и шестдесет и осем ст.),
представляваща левовата равностойност на 207 евро - дължимо обезщетение за
ползване на имота през периода 20.07.2020 г. – 17.08.2020 г. след прекратяване
на договора за наем, сумата от 449,65
лв. (четиристотин четиридесет и девет лв. и шестдесет и пет ст.), представляваща
левовата равностойност на 230 евро - дължима неустойка за неизпълнение на
договора за наем, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.10.2020
г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 847,95 лв. (осемстотин четиридесет и седем лв. и деветдесет и пет ст.),
представляваща направените от ищцата разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“ ЕАД, титуляр: Р.П.З.-К..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА