Р Е Ш Е Н И Е №
от 11.12.2017 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря Ив. Трифонова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1476/2017г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.Д.М. и Г.Д.С. против С.И.М., Ц.И.И., В.П.Д. и М.И.Д.. В
исковата молба са развити съображения, че ищците са съсобственици заедно с
първата ответница С.М. по отношение на описаните в исковата молба недвижими
имоти: нива с площ 5.899 дка, представляваща имот № 011002 в землището на град
Велико Търново, възстановена с Решение № 2-В/17.12.1998 година на ОСЗ - В.
Търново; нива с площ 2.500 дка, представляваща имот № 012097 и нива с площ
2.274 дка, представляваща имот № 020427 и двете в землището на село Беляковец,
община Велико Търново, възстановени с Решение № 472Е/22.06.1998 година на ОСЗ -
В. Търново; както и част с площ от 940.00 кв.м. от ПИ № 630, в кв. 39 по ПУП на
село Беляковец, целият с площ 1 370.00 кв.м. Развити са съображения, че
земеделските земи са възстановени на наследниците на П.И.М., починал на
02.12.1950 година, и именно двете ищци и С.И.М. притежават на основание
наследствено правоприемство идеални части от същите. Процесуалният представител
на ищците посочва, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 713, том 4, рег. №
9011, дело № 501/2010 г. на 15.11.2010 година С.М. е продала на Ц.И.И. недвижимите
имоти, находящи се в землището на село Беляковец, община Велико Търново, а
именно ПИ № 012097, с площ 2.500 дка, както и ПИ № 020427, с площ 2.274 дка,
като същата се е разпоредила с имотите в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗН
и сделката се явява относително недействителна по отношение на ищците. На
следващо място твърди, че на 28.07.2011 година С.И.М. се е снабдила с
Констативен нотариален акт относно правото й на собственост на основание
наследство и давностно владение върху недвижим имот, намиращ се в село
Беляковец, община Велико Търново, а именно част от ПИ № 630, кв. 39 по ПУП на
селото, с площ 1 370 кв.м., като част с площ 940.00 кв.м. е включена в УПИ III
- 630, кв. 39 и като част с площ 430 кв.м. е включена в УПИ IX - 631, 630, кв.
39 по ПУП на селото. Посочва, че на 12.12.2015 година с Договор за прекратяване
на съсобственост върху недвижим имот Община Велико Търново е продала на С.М.
правото на собственост върху недвижим имот частна общинска собственост, находящ
се в село Беляковец, община Велико Търново, представляващо общинско място с
площ 360 кв.м., който представлява 360/1300 ид.ч. от
УПИ ІІІ-630, в строителен кв. 39 по плана на село Беляковец, целият с площ 1 300.00
кв.м. Посочва, че на 07.01.2016 година С.М. е продала на В.П.Д. описания
недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-630, заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в имота, като развива съображения за относителна недействителност по
смисъла на чл. 76 ЗН на разпоредителната сделка до размера на 940.00 кв.м. по
отношение на ищците, тъй като имотът е сънаследствен между ищците и С.М., като
съсобствеността е възникнала по наследство от общия наследодател П.И.М..
Посочва, че издаденият КНА е недействителен и следва да бъде отменен. Направено
е искане: да бъде признат за относително недействителен на основание чл. 76 ЗН
по отношение на ищците Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.2010
година, обективиран в НА № 713, том 4, рег. № 9011, дело № 501/2010 г. на Ангел
Кръстев - пом. нотариус по заместване при нотариус Д.
Денчев, касаещ ПИ № 012097 в местността "Дупчица" в землището на село
Беляковец, с площ 2.500 дка и ПИ № 020427 в местността "Костадинка" в
землището на село Беляковец, с площ 2.274 дка; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
КНА № 784, том 4, рег. № 6435, дело № 589/2011 г. на нотариус Т. Братванова да
бъде отменен в частта относно 2/9 ид. ч., касаещ
правото на собственост на имота описан в него; да бъде признат за относително
недействителен на основание чл. 76 ЗН по отношение на ищците Договор за
покупко-продажба недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 4, том 1, рег. №
135, дело № 1/2016 г. на нотариус Т. Братванова, сключен между С.М. и В.П.Д.
само до
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от С.И.М.. Процесуалният й представител развива съображения, че
ищците не са от кръга наследници, призовани да наследяват, поради което
предявените искове се явяват неоснователни. На следващо място посочва, че
купувачите са придобили правото на собственост върху идеалните части от
описаните имоти на основание чл. 79, ал. 2 ЗС като добросъвестни владелци,
които са упражнявали несмущавано и необезпокоявано владението на имотите за
период повече от 5 години, считано от датата на продажбата. На следващо място
развива съображения, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС като недобросъвестен
владелец С.М. е упражнявала несмущавано и необезпокоявано владението на имотите
за период повече от 10 години, считано от датата на възстановяването на
земеделските земи до датата на продажбата им. Освен това, купувачите на
основание чл. 82 ЗС са присъединили към своето владение и владението на своя
праводател, тъй като твърди, че ищците не са установявали владение върху
процесните имоти. Развити са и подробни съображения относно началния момент за
придобивната давност по отношение на имотите. Посочва, че УПИ ІІІ-630 в кв. 39
по плана на с. Беляковец е записан в разписния лист на Йордан П. Мардаланов,
който е баща на П.Й.М. – съпруг на ответницата С.М., от което се доказва, че
още през
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от Ц.И.И.. Развити са съображения за недопустим на
предявените искове, както и за тяхното обективно съединяване. На следващо място
са развити съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва
твърдението на ищците, че са придобили по наследство от своя прадядо в
съсобственост при права 2/9 ид.ч. за тях на
процесните имоти – ПИ № 012097 и ПИ № 020427, представляващи ниви в землището
на село Беляковец, тъй като няма никаква родствена връзка между тях и общия
наследодател. Твърди, че наследствата на П.И.М. и дъщеря му Гана са открити
преди създаване на ТКЗС - Беляковец, както и че последното е създадено след
смъртта на общия наследодател, поради което няма как той да е внесъл земите в
него. На следващо място са развити съображения, че по отношение на П.Й.М.,
респективно - неговата наследница С.М. е изтекъл нормативно, предвидения срок и
същите са собственици на имотите и по давност на процесните имоти, като Ц.И.И.
е присъединила собственото си владение към владението на С.М.. Направено е
искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от В.П.Д.. Същият развива съображения, че предявените
по делото искове са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация
на ищците. Развива съображения, че последните не доказват правото си на
собственост върху процесния имот, а именно: УПИ ІІІ-630 в кв. 39 по ПУП на село
Беляковец, община Велико Търново, целият с площ 1300 кв.м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота. На следващо място развива съображения
за неоснователност на предявените искове. Възразява да бъде отменен на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт, касаещ имота в частта
му относно 2/9 ид.ч., както и да бъде признат за
относително недействителен договорът за покупко-продажба, с който той е
придобил собствеността върху процесния имот. Претендира на да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба и от М.И.Д., в който развива съображения, че предявените
по делото искове са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация
на ищците. Развива съображения, че последните не доказват правото си на
собственост върху процесния имот, а именно: УПИ ІІІ-630 в кв. 39 по ПУП на село
Беляковец, община Велико Търново, целият с площ 1300 кв.м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота. На следващо място развива съображения
за неоснователност на предявените искове. Възразява да бъде отменен на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт, касаещ имота в частта
му относно 2/9 ид.ч., както и да бъде признат за
относително недействителен договорът за покупко-продажба, с който със съпруга
си са придобили собствеността върху процесния имот. Претендира да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за
наследници, изх. № 96/19.07.2016г. на Кметство село Беляковец, Община Велико
Търново и Удостоверение за наследници, изх. № 2257 от 14.07.2016 година на
Община Павликени /л. 8-12 от делото/, П.И.М. е починал на 02.12.1950 година и е
оставил за наследници по закон М.С.М. - негова съпруга, която е починала на
29.04.1958 година, Й.П.М.- негов син и Г.П.М. - негова дъщеря. От своя страна Й.П.М.е
починал на 16.09.1980 година, към която дата е бил вдовец и след смъртта си е
оставил за наследник своя син П.Й.М., който е починал на 23.04.2010 година без
деца и е оставил за наследник по закон съпругата си С.И.М.. От друга страна Г.П.М.
- дъщеря на П.И.М., е починала на 28.01.1954 година и е оставила за наследници
по закон Д.С.М.- неин съпруг и М.С.М. - нейна майка. Д.С.М.от своя страна е
починал на 07.10.1981 година и е оставил за наследници по закон П.З.М.- съпруга
от втори брак, която е починала на 01.06.1994 година, К.Д.М. - дъщеря и Г.Д.С.
- негова дъщеря.
С решение № 472Е от 22.06.1998
година на ОСЗ град Велико Търново /л. 47-50/ е възстановено правото на
собственост на наследниците на П.И.М., в съществуващи /възстановими/
стари реални граници в землището на село Беляковец, община Велико Търново на
следните имоти: 1. НИВА, с площ от 2.500 дка, четвърта категория, местност
"Дупчица", представляваща имот № 012097 по картата на землището и 2.
НИВА, с площ от 2.274 дка, пета категория, местност "Костадинка",
представляваща имот № 020427 по картата на землището. По делото са представени
Скица № К04943 от 06.06.2017 година, Скица № К04944 от 06.06.2017 година и
Удостоверение за характеристики на имоти, изх. № 838 от 06.06.2017 година и
трите на ОСЗ град Велико Търново /л. 51-53/, както и Удостоверения за данъчна
оценка №№ ********** и ********** от 08.06.2017 година и двете на Община Велико
Търново /л. 54-55/, от които е видно, че имот с идентификатор 012097 е с
данъчна оценка 370.90 лева, а имот с идентификатор 020427 е с данъчна оценка 256.30
лева. По делото е приложено и заверено копие на цялата преписка по Заявление №
272Е/06.04.1992 година, по която е издадено и решение № 472Е от 22.06.1998
година на ОСЗ град Велико Търново/л. 100-132/.
Видно от НА № 713, том IV, рег. №
9011, дело № 501 от 2010 година на пом.-нотариус по
заместване А. Кръстев при нотариус Д. Денчев, рег. № 145 в РНК /л. 18 и 19/ С.И.М.
е сключила с Ц.И.И. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, а именно:
1. ПИ № 012097, в местността "Дупчица", землището на село Беляковец,
целият с площ 2.500 дка, с начин на трайно ползване НИВА, IV категория; 2. ПИ №
020427, в местността "Костадинка", землището на село Беляковец,
целият с площ 2.274 дка, с начин на трайно ползване НИВА, V категория.
Постъпило е и писмо, изх. № 197
от 13.11.2017 година на Кметство село Беляковец, ведно с приложени към него
Учредителен протокол за създаване на ТКЗС в село Беляковец от 19.09.1957 година /л. 212 - 215/.
С решение № 2-В от 17.12.1998
година на ОСЗ град Велико Търново по преписка 1481В /л. 12/ е възстановено
правото на собственост на наследниците на П.Й.М., съгласно плана за
земеразделяне в землището на град Велико Търново, както следва: НИВА, с площ от
5.899 дка, седма категория, местност "Саламатя", представляваща имот
№ 011002 по плана за земеразделяне. Видно от Писмо от 06.04.2017 година на ОСЗ
- град Велико Търново по преписка 1481В е допусната техническа грешка при
въвеждане на името на наследодателя, като името му следва да бъде коригирано на
П.И.М.. По делото са представени Удостоверение за характеристики на поземлен
имот в земеделска територия, изх. № 25-31023 от 25.04.2017 година на АГКК
Велико Търново и Скица на ПИ № 15-168110-12.04.2017 година АГКК Велико Търново
/л. 15 и 17/ за поземлен имот с идентификатор 10447.11.2, местност
"Саламатя", с начин на трайно ползване НИВА и площ 5 899 кв.м., както
и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от 27.04.2017 година на
Община Велико Търново /л. 16/, съгласно която имотът е с данъчна оценка 398.20
лева.
От приложения по делото НА за
покупко-продажба от 02.03.1933 година
/л. 187 - 189/ се установява, че Давид Енев Д. е
продал на П.И.М. недвижими имоти в село Беляковец и землището му - 15 броя ниви
и къща с двор около 3 декара, едноетажна с маза. С Нотариален акт № 139а, том
1, дело № 379а от 23.04.1962 година на Търновски народен съдия /л. 190 - 192/ Й.П.М.е
признат за собственик на основание наследство от баща му П.И.М. на недвижим
имот, а именно: Дворно място, находящо се в село Беляковец, Търновски окръг, с
построени в него къща и плевник, образуващо парцел VIII-251 от кв. 57 по плана
на село Беляковец, който имот е част от имота, виден по НА № 189 от 02.03.1933
година.
Видно на от НА № 784, том 4, рег.
№ 6435, дело № 589 от 2011 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 в РНК /л.
20/, С.И.М. е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение на недвижим имот, находящ се в село Беляковец, община Велико Търново,
а именно: част от ПИ № 630, кв. 39 по ПУП на селото, с площ 1 370 кв.м., като
част с площ 940.00 кв.м. е включена в УПИ III - 630, кв. 39 и като част с площ
430 кв.м. е включена в УПИ IX - 631, 630, кв. 39 по ПУП на селото.
С договор за прекратяване на
съсобственост от 12.12.2015 година, вписан в Служба по вписванията град Велико
Търново /л. 21-23/ Община Велико Търново е продала на С.И.М. правото на
собственост върху недвижим имот частна общинска собственост, находящ се в село
Беляковец, община Велико Търново, представляващ общинско място с площ 360.00
кв.м., представляващо 360/1300 ид.ч. от УПИ III - 630
от строителен квартал 39 по плана на село Беляковец, целият с площ 1 300 кв.м.
Видно от НА № 4, том 1, рег. №
9011135 дело № 1 от 2016 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 в РНК /л.
24 - 25/ С.И.М. е сключила с В.П.Д. договор за покупко-продажба на недвижим
имот, намиращ се в село Беляковец, община Велико Търново, а именно: УПИ III -
630 от строителен квартал 39 по плана на село Беляковец, целият с площ 1 300
кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота. Видно от
Удостоверение за Данъчна оценка, изх. № ********** от 08.06.2017 година на
Община Велико Търново /л. 56/, УПИ III - 630, стр. кв. 39 по плана на село
Беляковец е с данъчна оценка 4 857.70 лева. По делото са приложени и заверени
копия на документите по н.д. № 1/2016 година на нотариус Т. Братванова, рег.
№283 при РНК /л. 167 - 186/.
По делото е приложена Скица №
64ЕЕ-5683-1#1 от 06.06.2017 година на Община Велико Търново /л. 44/ за УПИ III
- 630, стр. кв. 39 по плана на село Беляковец, в която е отразено, че съгласно
данните от разписния лист към кадастралния план от 1994 година, ПИ № 630 е
записан на П*Й*М*. Приложена е и Скица № 94ГГ-8392-1#1 от 21.07.2017 година на
Община Велико Търново /л. 162 и 163/ за УПИ IV - 251, стр. кв. 58 по отменения
кадастрален и регулационен план на село Беляковец, община Велико Търново -
Заповед № 359/04.07.1930 година /улична регулация/ и Заповед № 2177/14.08.1930
година /дворищна регулация/, като неразделна част от скицата е заверено копие
от разписния лист към него.
В проведеното на 25.10.2017
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката С.С.К.заявява,
че познава Ц.И.,***. Посочва, че С.М. също
я познава и й е комшийка. Знае, че С.М. е продала на Ц. близо до селото
земеделска земя или нива, която се обработва. Не знае точно кога, но между
комшиите се чуло, че е купена една или две ниви, но не е сигурна както за броя
им, така и за местността, в която се намират. Заявява, че имотите са много
близо до селото и С. преди това ходела да си ги обработва. Посочва, че не е
виждала друг преди това да обработва имотите и че не познава ищците.
Свидетелят Н.К.Р.посочва, че познава
Ц.И. от около две години, тъй като свекърва й си купила къща в Беляковец, а С.М.
познава от много години. Заявява, че не знае С. да е притежавала земеделски имоти
в Беляковец и че всичко било преди това на дядо Й.М., който имал само един син
и той бил женен за С.. Посочва, че след връщането на земите, С. и мъжът й
обработвали земите. Не знае колко ниви са имали, но това, което са получили след
възстановяването си го обработвали. Знае, че С. продала две ниви, които били от
дядо Й.. Даже в началото знаел, че ги е продала на свекървата на Ц.. Специално
тези земи е виждал да ги работи дядо Й., след това е чувал, че С. ходи да ги
обработва, но не е виждал някой друг да ги обработва.
В проведеното на 23.11.2017
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката П.П.К.заявява,
че познава С. и П.М., тъй като те живяли от горната страна на улицата, а тя от
долната страна на улицата – отсреща, срещу тяхната къща. Първоначално имотът е
бил един с площ над 3 дка, може би четиридесетте години, като прадядото на
майка й й е дарил част от имота, за да си направи
къща. По-късно
Свидетелят Н.К.Р.посочва, че живее
в село Беляковец, откакто се е родил. Заявява, че тяхната къща и къщата, в
която са живяли П. и С.,*** са на стотина метра една от друга. Имотът им
представлявал една градина и къща, в едно дворно място. Посочва, че имотът е
бил цял, ограден с дувар, а след това отворили улица и имотът се раздели на
две. Пояснява, че преди 30 години и повече направили улица от югозападната
страна на къщата на П. и С. *** имота на П. и С. на две. От горната страна
останала къщата с дворчето, което обработвали и къщата, която те си построили,
а отдолу под улицата останала земя на П. и С., която те обработвали. Заявява,
че тази земя под улицата граничи с имота на свидетелката П.К.. Посочва, че В. го
познава лично от тази пролет, откакто отишли с жена си да живеят в селото, а преди
това той ходел, докато строяли къщата. Те започнали да строят къща миналата
година в дворното място на П.и С. М., като този имот са си купили от баба С..
Дали имотът на В. и М. е същият по големина, който са притежавали П. и С. не може
да каже със сигурност. Не е чувал някой да има претенции към това място.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако
законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта. Това право законодателят е дал и на всеки наследник,
дори да има противно разпореждане от наследодателя /чл. 69, ал. 1 ЗН/. В
производството по допускане на делбата следва да се установи съсобственост между
страните по делото върху процесните имоти, както и каква е частта на всеки
съделител в тях.
В случая по делото от анализа на
събраните доказателства безспорно се установява, че ищците К.Д.М. и Г.Д.С.,
както и първата ответница С.И.М. се явяват наследници по закон на общ
наследодател П.И.М., починал на 02.12.1950 година. В тази връзка възражението
на процесуалния представител на ответницата, че ищците не са от кръга
наследници, призовани да наследяват общия наследодател П.И.М. се явява
неоснователно. Последният е починал на 02.12.1950 година, при което и на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е оставил като наследници по закон съпругата
си М.С. М., сина си Й.П.М.и дъщеря си Г.П.М., които наследяват по 1/3 ид.ч. от имуществото му. Дъщерята на общия наследодател Г. М.
е починала на 28.01.1954 година, след откриване на наследството му, поради
което и доколкото роденото от брака й с Д.С.М.дете - К. Д.С., е починало на 29.10.1944
година, нейни наследници, на основание чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 6 ЗН са съпругът й Д.М. и майка й М.М.. В този
смисъл и на основание чл. 9, ал. 2, предл. второ ЗН, Д.
М. получава 2/3 ид.ч. от наследството на Г. М., което
е 1/3 ид.ч. от наследството на общия наследодател П.И.М.
или 2/9 ид.ч. от последното. От друга страна майката
на Г. М., която я е преживяла получава по наследство от нея 1/3 ид.ч. от нейната 1/3 ид.ч. или
още 1/9 ид.ч. от наследството на общия наследодател
или общо 4/9 ид.ч. от наследството на П.И.М.. Синът
на наследодателя - Й.П.М.е починал на 16.09.1980 година, поради което освен
своята 1/3 ид.ч. придобита по наследство от своя баща,
е придобил по наследство след смъртта на майка си през 1958 година и
притежаваните от нея общо 4/9 ид.ч. от имуществото на
общия наследодател, доколкото към момента на смъртта й е била починала дъщеря й
Г. М., починала през 1954 година, респективно - и нейната дъщеря К. С. -
починала през 1944 година или той е придобил общо 7/9 ид.ч.
от наследството, останало от П.И.М.. След смъртта П.Й.М. през 2010 година,
негов наследник по закон е останала съпругата му С.И.М., която е придобила по
наследство неговите 7/9 ид.ч. от наследството,
останало от общия наследодател П.И.М.. Децата от втория брак на Д.С.М.- К.Д.М.
и Г.Д.С. - ищци в настоящото производство, съответно са придобили по наследство
от баща си, починал на 07.10.1981 година, неговите 2/9 ид.ч.
Следователно, всяка от тях притежава по 1/9 ид.ч. от получената
от общия наследодател съсобственост.
По отношение на недвижимите
имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ следва да се има предвид
следното: С решение № 472Е от 22.06.1998 година на ОСЗ град Велико Търново /л.
47-50/ е възстановено правото на собственост на наследниците на П.И.М. на
следните имоти, находящи се в землището на село Беляковец, община Велико
Търново: 1. НИВА, с площ от 2.500 дка, четвърта категория, местност
"Дупчица", представляваща имот № 012097 по картата на землището и 2.
НИВА, с площ от 2.274 дка, пета категория, местност "Костадинка",
представляваща имот № 020427 по картата на землището. С решение № 2-В от
17.12.1998 година на ОСЗ град Велико Търново пък /л. 12/ е възстановено правото
на собственост на наследниците на П.Й.М. на НИВА, находяща се в землището на
град Велико Търново, с площ от 5.899 дка, седма категория, местност
"Саламатя", представляваща имот № 011002 по плана за земеразделяне.
Видно от Писмо от 06.04.2017 година на ОСЗ - град Велико Търново по преписка
1481В е допусната техническа грешка при въвеждане на името на наследодателя,
като името му следва да бъде коригирано на П.И.М.. Неоснователно в тази насока
се явява оспорването на посоченото писмо на ОСЗ - град Велико Търново,
направено от процесуалния представител на ответницата М.. Видно от последното,
преписка № 1481В е заведена по заявление № 1481 от 06.04.1992 година на
наследниците на П.И.М, въз основа на емлячен регистър № 520 от 1992 година и
Удостоверение за наследници на П.И.М.. Нещо повече, няма как земята да бъде
възстановена на наследниците на П.Й.М., доколкото към датата на решението за
възстановяване последният е бил жив и същият е подал заявление за
възстановяването на земеделските земи останали от общия наследодател. Предвид
изложеното и с оглед сходството в имената настоящият съдебен състав приема, че
действително се касае единствено за техническа грешка при изписването им.
Следва да се има предвид и че решенията
на ПК, с които се възстановява правото на собственост върху земеделската земя в
полза на определени лица е стабилен индивидуален административен акт, който има
конститутивно действие, което се
разпростира, както по отношение на обектите - земеделската земя, така и по
отношение на субектите. Решението е актът, който легитимира като собственици
лицата, на които се възстановява собствеността, респективно - техните
наследници. Решението действа за вбъдеще - възстановява правото на собственост
от момента на влизането му в сила. В този смисъл е константната практика на ВКС
- т. 1 от ТР № 1 от
Неоснователно в тази насока се
явява становището на процесуалния представител на ответницата Ц.И. във връзка с
обстоятелството, че няма как Пеньо Иванов Мардаланов да е внесъл в ТКЗС земите,
възстановени с Решение № 472Е от 22.06.1998 година на ОСЗ град Велико Търново,
доколкото стопанството е създадено след смъртта му, обстоятелство което се
установява и постъпилите по делото документи от Кметство село Беляковец, община
Велико Търново. По същество това позоваване представлява спор за материално
право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който не може да бъде разрешаван в
делбеното производство - Решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр. д. № 717/2000
г.; Решение № 748 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 911 от 2009 година на I г.о. на
ВКС. Нещо повече, праводателят на Ц.И. - С.М., се легитимира като собственик
именно с посоченото решение за възстановяване на земеделските земи /НА № 713,
том IV, рег. № 9011, дело № 501 от 2010 година на пом.-нотариус
по заместване А. Кръстев при нотариус Д. Денчев, рег. № 145 в РНК/, поради
което неоснователно се явява възражението, с което приобретателят се брани и с
което по същество се изключва правото на собственост на праводателя му.
Предвид всичко изложено по-горе
настоящият съдебен състав приема, че след възстановяване на земеделските земи с
решение № 472Е от 22.06.1998 година на ОСЗ град Велико Търново и с решение №
2-В от 17.12.1998 година на ОСЗ град Велико Търново е възникнала съсобственост
по отношение на имотите между наследниците на П.И.М. - П.Й.М., който след смъртта
на през 2010 година е наследен от съпругата си С.И.М. и ищците по делото - К.Д.М.
и Г.Д.С., при квоти 7/9 ид.ч. за С.М. и по 1/9 ид.ч. за ищците по делото.
Неоснователно в тази насока се
явява възражението на процесуалните представители на ответниците по делото, че С.М.
е придобила изцяло собствеността на процесните имоти на основание давностно
владение. В тази насока безспорно както в правната теория, така и в постоянната
и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че когато след смъртта на общия
наследодател един от наследниците му ползва целия имот, само фактът на
ползването не е достатъчен да се приеме, че това лице осъществява владение
върху него. В тези случаи наследникът е владелец на собствената си ид.ч. от имота и държател на ид.ч.
на останалите съсобственици и сънаследници. За да се превърне във владелец на
целия имот този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици и сънаследници, т.е. той следва да доведе до знанието им
намерението си да свои имота, че е превърнал държането на техните части във
владение, като им отказва да ги допуска до този имот. В този смисъл са и
решение № 239 от 29.05.1996 година по гр.д. № 91/96 година на I г.о. на ВКС;
решение № 216 от 05.04.2002 година по гр.д. № 657/2001 година на I г.о. на ВКС,
решение № 508/29.07.2003 година по гр.д. № 740/2012 година на I г.о. на ВКС и
много други. В случая по делото липсват не само доказателства, включително и чрез
събраните по делото свидетелските такива, но и каквито и да било твърдения, че С.М.,
респективно - нейният праводател Пеню Мардаланов, са довели до знанието на
ищците намерението си да своят имотите, респективно - са превърнали държането
на техните части във владение на същите, като им отказват да ги допускат до
имотите.
Видно от НА № 713, том IV, рег. №
9011, дело № 501 от 2010 година на пом.-нотариус по
заместване А. Кръстев при нотариус Д. Денчев, рег. № 145 в РНК /л. 18 и 19/ С.И.М.
е сключила с Ц.И.И. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, а именно:
1. ПИ № 012097, в местността "Дупчица", землището на село Беляковец,
целият с площ 2.500 дка, с начин на трайно ползване НИВА, IV категория и 2. ПИ
№ 020427, в местността "Костадинка", землището на село Беляковец, целият
с площ 2.274 дка, с начин на трайно ползване НИВА, V категория. Съгласно
разпоредбата на чл. 76 ЗН обаче, актовете на разпореждане на сънаследник с
отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в
негов дял при делбата. Относно предвидената в правната норма недействителност
на сделките с отделни наследствени предмети е постановено ТР № 1 от 19.05.2004
година по гр. д. № 1/2004 година на ОСГК на ВКС, съгласно което актът на
разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ е
относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по
сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в
отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или
сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност. Легитимирани
да се позоват в делбеното производство са само съделители-сънаследници,
неразпоредили дела си. Правото на сънаследника да иска прогласяване на
относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата
фаза на делбения процес, като спорът се явява преюдициален и обуславящ спора за
съсобственост.
В този смисъл и с оглед приетото
от настоящия съдебен състав, че по отношение на тези имоти е възникнала
съсобственост между С.И.М. и ищците по делото - К.Д.М. и Г.Д.С., при квоти 7/9 ид.ч. за С.М. и по 1/9 ид.ч. за
другите две, извършеното от С.И.М. в полза на Ц.И.И. разпореждане изцяло с
посочените по-горе недвижими имоти се явява в нарушение на разпоредбата на чл.
76 ЗН, поради което договорът за покупко-продажба на недвижимите имоти,
обективиран в НА № 713, том IV, рег. № 9011, дело № 501 от 2010 година на пом.-нотариус по заместване А. Кръстев при нотариус Д.
Денчев, рег. № 145 в РНК се явява относително недействителен по отношение на
неучаствалите при извършването му сънаследници - ищците по делото.
Неоснователни се явяват и
възраженията на процесуалния представител на ответницата М. и ответницата И.,
че осъществяваното от последната владение по отношение на тези имоти е
добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, поради което с изтичането на
кратката петгодишна придобивна давност същата е придобила правото на
собственост по отношение на закупените от нея имоти. Както в правната доктрина,
така и трайната и последователна практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че
разпоредбата на чл. 76 ЗН, урежда особен вид
относителната недействителност на правната сделка, при която макар между
страните и по отношение на трети лица сделката да е действителна и годна да
породи вещнопрехвърлително действие, то по силата на закона по отношение на
наследниците последиците от разпоредителния акт не се зачитат. В този смисъл
правното действие на акта за разпореждане със сънаследствената вещ се поставя
зависимост от това дали разпореденият имот ще се падне в дял на съсобственика -
прехвърлител при делбата. Докато условието не се е сбъднало поради това, че още
не е извършена делбата, владението на приобретателя - трето лице не може да се
окачестви като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като
недействителността на придобивното му основание не е отпаднала. В този смисъл
са Решение № 221 от 13.01.2014 година по гр.д. № 2033/2013 година на І г.о. на
ВКС; Решение № 178 от 09.07.2014 година по гр.д. № 7749/2013 година на І г.о.
на ВКС; Определение № 116 от 16.02.02.2016 година по гр.д. № 4348/2015 година
на І г.о. на ВКС и други. А в случая по делото не е изтекъл 10 годишният срок
за придобиване правото на собственост от приобретателя на имотите като
недобросъвестен владелец на същите.
По отношение на недвижимия имот,
находящ се в село Беляковец, община Велико Търново, а именно УПИ III-630, в
стр. кв. 39 по ПУП на селото, настоящият съдебен състав приема следното: От
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с НА №
189, том I, регистър 664, дело № 176 от 1933 година /л. 187-189/ П.И.М. е
закупил недвижими имоти в село Беляковец и землището на същото село, един от
които е къща с двор около 3 дка. В този смисъл са и показанията на разпитаните
по делото свидетели П.К. и Н.Р., които макар далеч във времето си спомнят този
голям имот, който е принадлежал на общия наследодател П.И.М.. В последствие
синът му Й.П.М.се е снабдил с Нотариален акт № 139а, том 1, дело № 379а от
23.04.1962 година на Търновски народен съдия /л. 190 - 192/, с който е признат
за собственик на основание наследство от баща му П.И.М., а именно: Дворно
място, находящо се в село Беляковец, Търновски окръг, с построени в него къща и
плевник, образуващо парцел VIII - 251 от кв. 57 по плана на село Беляковец,
който имот е част от имота, описан в НА № 189 от 02.03.1933 година. Последните
обстоятелства се установяват и от приложената по делото Скица № 94ГГ-8392-1#1
от 21.07.2017 година на Община Велико Търново /л. 162 и 163/ за УПИ IV - 251,
стр. кв. 58 по отменения кадастрален и регулационен план на село Беляковец,
община Велико Търново - Заповед № 359/04.07.1930 година /улична регулация/ и
Заповед № 2177/14.08.1930 година /дворищна регулация/, като неразделна част от
скицата е заверено копие от разписния лист към него. Видно от последния /л.
163/ именно парцели IV /спорният/ и V от кв. 58 са записани на името на П.И.М.,
а парцел VIII от кв. 58 по описания КНА е записан на сина му Й.. Не е спорно по
делото, а и видно от Скица № 64ЕЕ-5683-1#1 от 06.06.2017 година на Община
Велико Търново /л. 44/ по действащия план имотът представлява ПИ № 630, като
част от имота с площ 940 кв.м. е отреден за УПИ III - 630, стр. кв. 39 по плана
на село Беляковец. Именно това е имотът, който е бил собственост на общия
наследодател П.И.М.. Същият е станал съсобствен, като сънаследствен между К.Д.М.,
Г.Д.С. и С.И.М. и е предмет на спора в настоящото производство и за който имот
ответницата М. се е снабдила с КНА № 784, том 4, рег. № 6435, дело № 589 от
2011 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при на РНК /л. 20/. Същата
обаче с Договор за прекратяване на съсобственост от 12.12.2015 година /л.
21-23/ е придобила лично от Община Велико Търново правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в село Беляковец, община Велико Търново,
представляващ общинско място с площ 360.00 кв.м., представляващо 360/1300 ид.ч. от УПИ III - 630 от строителен квартал 39 по плана на
село Беляковец, целият с площ 1 300 кв.м. Така на 07.01.2016 година С.М. е продала
УПИ III - 630 от строителен квартал 39 по плана на село Беляковец, целият с
площ 1 300 кв.м. на В.П.Д., който към този момент е бил женен за М.И.Д. и които
са ответници по предявения от ищците иск по чл. 76 ЗН, за обявяване на
относителна недействителност на този договор за покупко-продажба до размера на
940.00 кв.м. от УПИ III - 630 от строителен квартал 39 по плана на село
Беляковец, целият с площ 1 300 кв.м., която част да бъде върната в делбената
маса и да бъде допуснат до делба с първата ответница С.М..
Както бе посочено по-горе,
предвидената в разпоредбата на чл. 76 ЗН недействителност е особен вид
относителна недействителност, при която разпоредителната сделка всъщност
поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е
непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Систематичното
място на разпоредбата и практическото й тълкуване сочат, че основната ѝ
защитна функция е насочена към определен кръг лица и при наличието на
определени условия – само сънаследниците в спора относно ликвидиране на
съсобствеността, възникнала от наследяване разполагат с правото на иск по чл.
76 ЗН. Нещо повече, разпоредбата има за цел да обезпечи възможността
неразпоредилите се сънаследници да получат реален дял от наследството според
състоянието му в момента на неговото откриване – да не се раздроби
наследствената маса, да се избегнат затруднения и усложнения в делбата. Така в
ТР № 1/2004 година на ОСГК на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 76 ЗН
охранява интересите на сънаследниците по отношение на сънаследственото
имущество и намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността
върху които произтича от наследяване. В този смисъл приложението на чл. 76 ЗН
би било оправдано и би изпълнило защитните си функции само при положение, че
при уважаване на иска и изключване на приобретателите по атакуваната сделка,
имуществото би се върнало в патримониума на призованите към наследяване лица и
делбата ще се допусне именно и само между тях. Т.е. смисълът на разпоредбата не
е принципно да се ограничи правото на сънаследника да се разпорежда с дела си
сънаследственото имущество в полза на трето лице. В този смисъл е и Решение №
44 от 06.07.2017 година по гр.д. № 3117/2016 година на I г.о. на ВКС.
В случая по делото безспорно се
установи, че съсобствеността по отношение на част с площ от 940.00 кв.м. от Поземлен
имот № 630, за който е отреден УПИ III - 630, първоначално е възникнала по
наследяване от общия наследодател П.И.М. между наследниците му по закон -
ищците К.Д.М. и Г.Д.С. и първата ответница С.И.М.. След това обаче, с Договор
за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот от 12.12.2015 година С.И.М.
е придобила лично правото на собственост върху общинско място с площ 360.00
кв.м., представляващо 360/1300 ид.ч. от УПИ III -
630, в стр. кв. 39 по плана на село Беляковец, целият с площ от 1300.00 кв.м. В
този смисъл се е получила т. нар. смесена съсобственост, т.е. съсобствеността
върху целия имот, който е различен от наследствения, вече няма само наследствен
характер, доколкото е възникнала в резултат на повече от един юридически факт -
наследяване и сделка за част от имота, респективно - налице е изцяло нов за
наследствената маса недвижим имот.
Ето защо при обявяване, на
основание чл. 76 ЗН, за относително недействителна сделката до 940 кв.м. или до
940/1300 ид.ч. от УПИ III - 630, в стр.кв. 39 по
плана на село Беляковец, целият с площ от 1300.00 кв.м., съсобствеността върху
имота не би се върнала само в кръга на наследниците на П.И.М., доколкото по
отношение на придобитите от С.М. 360/1300 ид.ч.,
договорът за покупко-продажба от 07.01.2016 година е абсолютно действителен и е
породил своите правни последици спрямо ответниците В.П.Д. и М.И.Д., т.е. права
върху имота биха имали и трети за сънаследниците лица, поради което не би се
изпълнила защитната функция на разпоредбата на чл. 76 ЗН и приложението й би
останало самоцелно.
На следващо място, дори да бъде
обявена за недействителна процесната сделка до размера на 940.00 кв.м. или
940/1300 ид.ч. от него, следва да се има предвид, че
в съдебната практика последователно се приема, че е недопустима делба на
идеална част от вещ, освен в случаите, когато съсобствеността между
съделителите е възникнала по наследяване и наследодателят е притежавал вещта в
съсобственост с трети лица.
Отделно от това, съгласно т. 2 на ТР № 72/1986 г. по т.д. №
36/1985 г., която не е изгубила значението съгласно отразеното в ТР № 1/2004 г.
на ОСГТ на ВКС, чл. 76 ЗН не намира приложение при съсобственост, която не е
възникнала от наследяване, а в случая по делото е налице смесена съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт - наследяване и
сделка за част от имота.
Всичко изложено
не означава, че първата ответница С.И.М. не се е разпоредила с частите на К.Д.М. и Г.Д.С. от сънаследствения имот, напротив - както е
посочено по-горе ответницата е притежавала в съсобственост с ищците
наследствената част от описания имот и се е разпоредила и с техните части.
Последните обаче, не биха могли да се защитят по специалния ред, предвиден в
чл. 76 ЗН, предвид спецификите на този иск и целта, която е вложена от
законодателя при упражняването му, но същите разполагат с възможността да
защитят правата си по облигационен ред.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав приема, че предявеният инцидентен установителен иск с правно основание
чл. 76 ЗН, за обявяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба на
недвижимите имоти, сключен между С.И.М. и Ц.И.И., обективиран в НА № 713, том
IV, рег. № 9011, дело № 501 от 2010 година на пом.-нотариус
по заместване А. Кръстев при нотариус Д. Денчев, рег. № 145 в РНК, се явява
основателен, поради което и като такъв следва да бъде уважен. На следващо място
и доколкото искът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален, следва да бъде уважен и искът за допускане на съдебна делба по
отношение на тези имоти, възстановени с решение № 472Е от 22.06.1998 година на
ОСЗ град Велико Търново, както и на имота, възстановен с решение № 2-В от
17.12.1998 година на ОСЗ град Велико Търново, като възникналата между К.Д.М., Г.Д.С.
и С.И.М. съсобственост върху тези имоти следва да бъде прекратена по съдебен
ред, като делбата бъде допусната при права на страните, както следва: за ищците
К.Д.М. и Г.Д.С. - по 1/9 идеална част и за С.И.М. - 7/9 идеални части.
Предявеният инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 76 ЗН, за обявяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между С.И.М. и В.П.Д., обективиран в НА № 4, том 1, рег.
№ 135, дело № 1 от 2016 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 в РНК, се
явява неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен, а
доколкото искът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален, следва да бъде отхвърлен и
искът за допускане на съдебна делба по отношение на този имот. Доколкото
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не
представлява самостоятелен иск и е поставено в зависимост от уважаването на
главния иск, то в случая по делото, съдът не дължи произнасяне по същото.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на В.П.Д. и М.И.Д., направените от тях разноски по
делото в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. По
аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК по останалите претенции за разноски съдът
не дължи произнасяне в първата фаза на делбеното производство.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 76 ЗН,
по отношение на К.Д.М. ***, с ЕГН ********** и Г.Д. ***, Първи микрорайон, ул.
"113-та", блок 020, вх. В, ап. 73, с ЕГН **********, договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 15.11.2010 година, обективиран в НА № 713, том IV, рег. № 9011, дело № 501 от 2010
година на пом.-нотариус по заместване А. Кръстев при
нотариус Д. Денчев, рег. № 145 в РНК, с който С.И.М. ***, с ЕГН ********** е продала на Ц.И.И. ***, с ЕГН **********
недвижими имоти в землището на село Беляковец, община Велико Търново, а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 012097 и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 020427.
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между К.Д.М.
***, с ЕГН **********, Г.Д. ***,
Първи микрорайон, ул. "113-та", блок 020, вх. В, ап. 73, с ЕГН ********** и С.И.М. ***, с ЕГН ********** на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Беляковец,
община Велико Търново, а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 012097;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 020427,
както и недвижим имот, находящ се в землището на град Велико Търново, а
именно:
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10447.11.2,
ПРИ
ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: за К.Д.М.
- 1/9 ид. част; за Г.Д.С. - 1/9 ид. част и за С.И.М. - 7/9 ид.
части.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Д.М. ***, с ЕГН **********
и Г.Д. ***, Първи микрорайон, ул.
"113-та", блок 020, вх. В, ап. 73, с ЕГН ********** срещу С.И.М. ***, с ЕГН **********, В.П.Д. ***, с ЕГН ********** и М.И. ***, с ЕГН ********** инцидентен
установителен иск с
правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.01.2016 година, обективиран
в НА № 4, том 1, рег. № 135, дело № 1 от 2016 година на нотариус Т. Братванова,
рег. № 283 в РНК до размера на 940.00 кв.м. от описания в нотариалния акт
недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Д.М. ***, с ЕГН **********
и Г.Д. ***, Първи микрорайон, ул.
"113-та", блок 020, вх. В, ап. 73, с ЕГН ********** срещу С.И.М. ***, с ЕГН ********** иск
за допускане на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в село Беляковец,
община Велико Търново, , като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.М. ***, с ЕГН ********** и Г.Д. ***, Първи микрорайон, ул.
"113-та", блок 020, вх. В, ап. 73, с ЕГН ********** да заплатят на В.П.Д. ***, с ЕГН ********** и М.И.
***, с ЕГН ********** сумата в
размер на 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща направените от тях
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: